Сливенската митрополия не одобрява проекта за изграждане на крематориум в Камено и кремацията като погребален ритуал
Сливен. Сливенската света митрополия излезе със мнение във връзка плана за създаване на крематориум в град Камено. Това оповестиха от канцеларията на митрополията . В документа се показва, че кремацията не се утвърждава от Българската православна черква и опонира на християнските правила и полезности.
В писмото до кмета на Камено, подписано от митрополит Иоаникий, се споделя:
„ От електронните медии узнахме, че в Община Камено е импортиран за разглеждане Инвестиционен план за градеж на крематориум в землището на гр. Камено. Проектът ще се осъществя от компания „ Вориг груп ” ЕООД гр. Бургас на терен от 15 декара с потенциал на крематориума 7000 кремации годишно, а постройката ще бъде 2000 кв. метра РЗП.
Във връзка с този капиталов план Ви изпращаме и Становище на Сливенска митрополия, която е духовната институция на православните християни от Сливенска епархия, в чийто диоцез се намира и Община Камено.
От сътворението на света и до през днешния ден всички религии гледат на човешката гибел като основен миг в човешкото битие, като врата за прекосяване от краткотрайното към безконечното съществуване. Затова и ритуалът на погребението на индивида е отражение на вярата и религиозната теория на всяко общество. Каква е същността на индивида и за какво се ражда на тази земя, отговори на тези въпроси дава всяка вяра, посредством своята религия и най към този момент посредством своя траурен обряд.
Древните езичници изгаряли телата на умрелите, тъй като са считали, че тялото е затвор за душата и по този метод я освобождавали от оковите на материята.
Християнското схващане за индивида, като Божие създание, е друго от това на езичниците и по тази причина Православната черква приема кремацията като несъгласие на християнска религия.
Според православното изповедание връзката сред душата и тялото на индивида е доста мощна, защото човек не е единствено тяло, както споделят атеистите, нито единствено душа, както учат източните религии, които имат вяра в прераждането, а е основан от Бога като психосоматична целокупност, т.е. основан е с тяло и душа, които са неразривно свързани. При гибелта душата страда и не желае да се отдели от тялото си. Св. Иоан Дамаскин споделя: „ Страшна е тайната на гибелта, по какъв начин душата не желае да се отдели от тялото си, от своята хармонична и най-естествена връзка ”. Това значи, че тялото ни не е затвор за душата, само че е детайл от човешката персона. Възкресението след гибелта и спасението или осъждането не са единствено за душата ни, само че и за тялото.
И по този начин, Православната черква не може да одобри кремацията тъй като почита човешкото тяло, което, живо или бездиханно, е храм на Светия Дух, част от човешката персона. Думите на св. Апостол Павел: „ Или не знаете, че тялото ви е храм на Духа Светаго, Който живее във вас и Когото имате от Бога ” (1 Кор. 6:19) са безусловно годни и през днешния ден. Църквата счита изгарянето на тялото като изкуствен развой и го възприема като принуждение над душата.
В Православната традиция всички традиции, които са свързани с погребението, изнасянето на мъртвия, помените, ходенето, почистването и украсяването на гробното място свидетелстват за любовта на народа към покойника. Това е християнската религия и такава е християнската процедура.Така са били погребвани дедите ни повече от две хилядолетия. Всеки кръстен православен християнин би трябвало да бъде заровен като подобен, а не като богохулник.
Погребението на нашия Спасител Господ Иисус Христос е образец за всички християни по какъв начин да погребват своите покойници. Не инцидентно светите отци са записали в Символа на православната религия думите: „ и страда, и бе заровен ”.
Хора, които биха поискали кремация са индиферентни към християнската религия, или изповядват близки до езичниците възгледи. Църквата е длъжна ясно да съобщи православното християнско обучение за индивида и същността на гибелта. Погребението на тялото, връщането му в пръста, от която е взето, съгласно библейските слова, е обвързвано с догматичното, основополагащо и непроменяемо обучение на Църквата, съгласно която изгарянето на човешките тела в крематориуми е грях и осквернение. Християнинът има вяра и е уверен, че след гибелта, той ще се срещне със своя Създател и откакто Този Създател е бил положен в гроб, то какво остава за Неговите почитатели, които желаеме да участваме освен в Неговата гибел, само че и във Възкресението Му.
След всичко казано до тук е ясно, че Църквата не може да жертва своя хилядолетен опит на жива религия в божествеността на всяка човешка персона, и най към този момент на тези, които е кръстила в своя купел, почитайки по едно и също време и душата и тялото им.
Основен мотив в интерес на кремирането е напълно в духа на модерното време. Тези, които поддържат кремирането на мъртвите, би трябвало да знаят, че изгарянето на мъртвите води до изгаряне на човешкото достолепие. На тях сме длъжни да напомним, че без значение какви модерни филтриращи системи ще бъдат инсталирани в крематориума, при изгарянето на човешкото тяло, изключително на болните от рак, които са приемали радиофармацевтици и са минали през лъчетерапия, се отделят нездравословни радиоактивни частици, които попадат във въздуха, който всички ние дишаме. Според експерти, направили инспекция на пещи, вакумни филтри към тях и трошачки на кости посочила, че те са поели същото радиоактивно вещество, което е било употребявано при лечението на болните, което може да бъди вдишвано от чиновниците в крематориумите и от живеещите в близката местност.
Друг въпрос, на който търсим отговор е и този - каква е ориста на биологичния материал след изгарянето, тъй като е очевидно, че в дребните урни е поставено минимално количество прахуляк от костите.
Не без значение е да се запитаме и в какво общество живеем? Искаме ли да живеем в общество, което изгаря своите мъртъвци, общество, което след гибелта прави живота на индивида финален и окончателен? Обществото дължи на тялото респект и почитание след гибелта, и то повече в сравнение с по време на земния му живот.
Уважаеми господин Вардунски, с откровена угриженост за бъдещата орис на поверените ми от Бога православни християни се обръщаме към Вас и членовете на Общинския съвет, да отклоните това излишно и нездравословно капиталово предложение на компания „ Ворий груп ” ЕООД гр. Бургас за жителите, освен на Община Камено, само че и прилежащите до нея общини.
Това наше мнение се поддържа и от жителите на гр. Камено, видно от подписката, 400 от които са срещу крематориума, а 170 за. “.
В писмото до кмета на Камено, подписано от митрополит Иоаникий, се споделя:
„ От електронните медии узнахме, че в Община Камено е импортиран за разглеждане Инвестиционен план за градеж на крематориум в землището на гр. Камено. Проектът ще се осъществя от компания „ Вориг груп ” ЕООД гр. Бургас на терен от 15 декара с потенциал на крематориума 7000 кремации годишно, а постройката ще бъде 2000 кв. метра РЗП.
Във връзка с този капиталов план Ви изпращаме и Становище на Сливенска митрополия, която е духовната институция на православните християни от Сливенска епархия, в чийто диоцез се намира и Община Камено.
От сътворението на света и до през днешния ден всички религии гледат на човешката гибел като основен миг в човешкото битие, като врата за прекосяване от краткотрайното към безконечното съществуване. Затова и ритуалът на погребението на индивида е отражение на вярата и религиозната теория на всяко общество. Каква е същността на индивида и за какво се ражда на тази земя, отговори на тези въпроси дава всяка вяра, посредством своята религия и най към този момент посредством своя траурен обряд.
Древните езичници изгаряли телата на умрелите, тъй като са считали, че тялото е затвор за душата и по този метод я освобождавали от оковите на материята.
Християнското схващане за индивида, като Божие създание, е друго от това на езичниците и по тази причина Православната черква приема кремацията като несъгласие на християнска религия.
Според православното изповедание връзката сред душата и тялото на индивида е доста мощна, защото човек не е единствено тяло, както споделят атеистите, нито единствено душа, както учат източните религии, които имат вяра в прераждането, а е основан от Бога като психосоматична целокупност, т.е. основан е с тяло и душа, които са неразривно свързани. При гибелта душата страда и не желае да се отдели от тялото си. Св. Иоан Дамаскин споделя: „ Страшна е тайната на гибелта, по какъв начин душата не желае да се отдели от тялото си, от своята хармонична и най-естествена връзка ”. Това значи, че тялото ни не е затвор за душата, само че е детайл от човешката персона. Възкресението след гибелта и спасението или осъждането не са единствено за душата ни, само че и за тялото.
И по този начин, Православната черква не може да одобри кремацията тъй като почита човешкото тяло, което, живо или бездиханно, е храм на Светия Дух, част от човешката персона. Думите на св. Апостол Павел: „ Или не знаете, че тялото ви е храм на Духа Светаго, Който живее във вас и Когото имате от Бога ” (1 Кор. 6:19) са безусловно годни и през днешния ден. Църквата счита изгарянето на тялото като изкуствен развой и го възприема като принуждение над душата.
В Православната традиция всички традиции, които са свързани с погребението, изнасянето на мъртвия, помените, ходенето, почистването и украсяването на гробното място свидетелстват за любовта на народа към покойника. Това е християнската религия и такава е християнската процедура.Така са били погребвани дедите ни повече от две хилядолетия. Всеки кръстен православен християнин би трябвало да бъде заровен като подобен, а не като богохулник.
Погребението на нашия Спасител Господ Иисус Христос е образец за всички християни по какъв начин да погребват своите покойници. Не инцидентно светите отци са записали в Символа на православната религия думите: „ и страда, и бе заровен ”.
Хора, които биха поискали кремация са индиферентни към християнската религия, или изповядват близки до езичниците възгледи. Църквата е длъжна ясно да съобщи православното християнско обучение за индивида и същността на гибелта. Погребението на тялото, връщането му в пръста, от която е взето, съгласно библейските слова, е обвързвано с догматичното, основополагащо и непроменяемо обучение на Църквата, съгласно която изгарянето на човешките тела в крематориуми е грях и осквернение. Християнинът има вяра и е уверен, че след гибелта, той ще се срещне със своя Създател и откакто Този Създател е бил положен в гроб, то какво остава за Неговите почитатели, които желаеме да участваме освен в Неговата гибел, само че и във Възкресението Му.
След всичко казано до тук е ясно, че Църквата не може да жертва своя хилядолетен опит на жива религия в божествеността на всяка човешка персона, и най към този момент на тези, които е кръстила в своя купел, почитайки по едно и също време и душата и тялото им.
Основен мотив в интерес на кремирането е напълно в духа на модерното време. Тези, които поддържат кремирането на мъртвите, би трябвало да знаят, че изгарянето на мъртвите води до изгаряне на човешкото достолепие. На тях сме длъжни да напомним, че без значение какви модерни филтриращи системи ще бъдат инсталирани в крематориума, при изгарянето на човешкото тяло, изключително на болните от рак, които са приемали радиофармацевтици и са минали през лъчетерапия, се отделят нездравословни радиоактивни частици, които попадат във въздуха, който всички ние дишаме. Според експерти, направили инспекция на пещи, вакумни филтри към тях и трошачки на кости посочила, че те са поели същото радиоактивно вещество, което е било употребявано при лечението на болните, което може да бъди вдишвано от чиновниците в крематориумите и от живеещите в близката местност.
Друг въпрос, на който търсим отговор е и този - каква е ориста на биологичния материал след изгарянето, тъй като е очевидно, че в дребните урни е поставено минимално количество прахуляк от костите.
Не без значение е да се запитаме и в какво общество живеем? Искаме ли да живеем в общество, което изгаря своите мъртъвци, общество, което след гибелта прави живота на индивида финален и окончателен? Обществото дължи на тялото респект и почитание след гибелта, и то повече в сравнение с по време на земния му живот.
Уважаеми господин Вардунски, с откровена угриженост за бъдещата орис на поверените ми от Бога православни християни се обръщаме към Вас и членовете на Общинския съвет, да отклоните това излишно и нездравословно капиталово предложение на компания „ Ворий груп ” ЕООД гр. Бургас за жителите, освен на Община Камено, само че и прилежащите до нея общини.
Това наше мнение се поддържа и от жителите на гр. Камено, видно от подписката, 400 от които са срещу крематориума, а 170 за. “.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ