Сливането на НРБ със СССР - това е мечтата на

" Сливането " на Народна република България със Съюз на съветските социалистически републики - това е фантазията на мнозина комунисти, която обаче по този начин и не се сбъдва. Николай Цеков напомня опитите на Тодор Живков и Българска комунистическа партия за постигането на тази цел.

9-ти септември 1965

През декември 1963-та година Тодор Живков и Българска комунистическа партия насочат първата си молба към Москва за " обединение " на България със Съюз на съветските социалистически републики. Мнозина откриватели считат, че зад тази молба се крие на първо място стремежът на Живков и неговото обграждане да си обезпечат лиценз за постоянно ръководство на Народната република. Успял да в профил останалите кандидати за " престола " на Народна република България, Живков стига до извода, че може да се задържи на върха вечно и да обезпечи властта за вярната си армия - 500-те най-видни " партизански " фамилии - единствено по един метод. Чрез безспорна преданост и непрекъснато обявление на верноподаническите усеща пред Москва.

``Всеки български дом да посреща руски гости``

Хладнокръвното и необмислено гонене на задачата за оставане във властта, даже с цената на висшо национално изменничество, евентуално е напълно разумно държание за неуките, само че надарени с грабителски инстинкти властолюбиви кариеристи, вкусили от благините на неограничената тирания. По този мотив проф. Пламен Цветков от Нов български университет напомня характерността, дадена от откривателя на комунистическата номенклатура в България Петър Семерджиев на Тодор Живков: " Нищожество, облечено във величествени доспехи ".

Молбата от декември 1963 не се увенчава с триумф. Затова и през 1973-та Живков и Българска комунистическа партия насочат втора. Свидетелствата от тези времена не престават да смайват и през днешния ден - с изумителното лакейско ласкателство на безусловно целия команден състав на Централен комитет на Българска комунистическа партия на фона на бруталното самопредлагане за " обединение " със Съюз на съветските социалистически републики. Стенограмите на жестоко режисираните импровизации на " всеобщата " поддръжка за историческите решения на пленума на Централен комитет през декември 1963 евентуално са най-печалните страници в новата история на България. Те са цялостни с описания на споделената наслада и фантазиите за сбъдването на комунистическа фантазия на няколко генерации " дейни борци ". А тя е следната: че България най-сетне щяла да си откри предначертаното от класиците на комунистическата химера място измежду републиките на Съюз на съветските социалистически републики. С бурни аплодисменти са посрещани даже фрапантни разминавания с естествената логичност като: " България може да бъде суверенна и самостоятелна страна единствено като част от Съветския съюз. ". Някои от изказалите се настояват, че такава е била освен концепцията, с която Българска комунистическа партия е закърмена, само че и тяхната най-съкровена интимна фантазия.

Някои може би съжаляват, че България не стана 16-та руска република

Чуват се и апели идното " обединение " да се извърши образцово, с цел да стане образец и на другите социалистически страни по какъв начин да изпълнят интернационалния си дълг по основаването на международната Съюз на съветските социалистически републики. " България ще бъде първата руска република, която сама е поискала това, тъй като сегашните руски републики са някогашни вътрешни колонии на Руската империя. Нека да покажем на страни като Полша и Румъния по какъв начин мислят и работят българските комунисти! " - такива са размислите на калените в борбите с капитализма и фашизма фрагменти на Българска комунистическа партия.

Туристическият необут на Народна република България Лъчезар Аврамов даже развива концепцията хората в Съюз на съветските социалистически републики да бъдат примамени от офертата за " българо-съветското обединение " благодарение на " Балкантурист ". Навремето той предлага всеки български дом да дава заслон през курортния сезон на руско семейство. " Ще раздадем заеми за продължение на нови стаи в градове и села, а имаме и насъбран опит ", гласят думите му.
Редакцията предлага
Страховете на българските комунисти

" Дали руските приятели ще схванат бързо и до дъно революционните планове на партийното и държавно управление на Народна република България,? И дали ще реагират съответно, като включат страната без непотребна администрация в стопанските и потребителски салда на Съюз на съветските социалистически републики? " - тези въпроси са били измежду главните терзания на Декемврийския пленум на Българска комунистическа партия през 1963-та. Тревогите на всички са свързани с обстоятелството, че даваните преференциални заеми от унищожената от перестройката на Хрушчов руска стопанска система понижават, а на трапезата са се появили нови храненици на империята. " Вижте Куба, не вървят в крайник със системата, а Съюз на съветските социалистически републики към този момент ги храни! ", възмущава се изтъкнат жрец на режима.

Мотивите за тази ревнивост са изцяло обясними - плановата стопанска система на Народна република България е в следфалитно положение, а насъбраният по времето на Царство България златен запас към този момент е заложен и съвсем разпродаден в Москва и Лондон поради задължения. Разгроменото по руски пример селско стопанство пък може да изхрани побегналите към градовете някогашни селски производители. Постоянният недостиг и опашките за най-необходими храни и артикули не раждат благосклонности към провалящата се власт даже измежду уверените комунисти. Твърденията, че панацея за проблемите на Народна република България можело да бъде единствено " сливането " с кредитора Съюз на съветските социалистически републики прозират както в сякаш научнообоснованите, по този начин и в искрено семплите изявления по тематиката. Изказващите се пред пленума на Централен комитет на Българска комунистическа партия са единомислещи, че " сливането " трябвало да бъде подкрепено от " издигането на любовта към руския народ на нови небеса ".

" Да не се приказва на никое място за молбата ни към Съюз на съветските социалистически републики. Великобългарският национализъм към момента не е за подценяване " - това подрежда на участниците в Декемврийския пленум Тодор Живков. Всъщност диктаторът е знаел, че проектът му за " сливането " със Съюз на съветските социалистически републики е бил безплоден. Само месец преди Декемврийския пленум от 1963, той е имал среща с Хрушчов в Москва. Именно на нея Живков изрекъл прословутата си фраза по какъв начин българският народ разбирал суверенитета: " Да има нещо за ястие и пиянство ". Вместо братска прегръдка вождът от Правец получил зле затулен отвод, завършен от наследника на Сталин в присъщия му и в тази ситуация изцяло подобаващ на интелекта на " сътрудника " от братската Народна република България жанр. " Май вие, българите, желаете да ядете свинско за наша сметка! ", бил отговорът на Хрушчов.

Спасението за България

Тодор Живков реализира задачата си

След срещата Хрушчов споделил, че " тези хитреци от София " са измислили метод Съюз на съветските социалистически републики да им заплати милионите долари репарации към Гърция. Живков обаче не престава да мечтае за " сливането ". Десет години по-късно, през 1973-та, той насочва повторна молба - този път към новия началник в Кремъл Леонид Брежнев. И тя не се увенчава с триумф.

В последна сметка спасението за България идва от Хелзинки, където в границите на конференцията на Съвета за сигурност и съдействие в Европа през 1975 година Съюз на съветските социалистически републики, Народна република България и останалите членки на руския лагер са принудени (заради възходящата си кредитна и икономическа взаимозависимост от Запада) да подпишат документите на първото общоевропейско разведряване в епохата на Студената война. Една от клаузите в тях циментира съществуването на към този момент основаните страни и техните граници. Така на фантазиите за " обединение " със Съюз на съветските социалистически републики е комплициран край. С дългогодишното си ласкателство пред Кремъл обаче Живков въпреки всичко реализира задачата си. Той остава на върха на Българска комунистическа партия до 1989-та.