Политическата нестабилност е за предпочитане пред идването на власт на ГЕРБ и ДПС
Следвайте " Гласове " в
Масирано налаганото изказване, че с цената на всичко би трябвало да бъде формирано постоянно държавно управление е надълбоко манипулативно и неправилно. То обслужва само устрема на ГЕРБ и Движение за права и свободи да излязат от политическата си изолираност и да реставрират и оправдават модела си на ръководство от интервала 2009 - 2020 година
Никъде по света демократичните процедури не постановат нуждата изборните резултати да доведат безусловно до съставяне на ръководещо болшинство. Понякога вота на гласоподавателя може да бъде в интерес на политическата несигурност. Която е естествено положение на всеки един плуралистичен модел. И в чиито глъбини се зараждат устоите на новото политическо статукво.
А по отношение на по този начин необятно публикуваното предпочитание на хората да бъде образуван постоянно държавно управление, то това е следващата операция на социолозите. То е все едно да зададете въпросът дали по света би трябвало да царува мир и благополучие. Но в случай че се влезе в конкретика, в случай че се попитат българите, дали желаят да бъдат ръководени от коалиция, включваща ГЕРБ и Движение за права и свободи, отговорът ще е напълно друг.
Всъщност, огромната причина, която прави невероятно установяването на трайна политическа непоклатимост в страната е съществуването на повече от една разграничителна линия в обществото ни, което не дава опция за оформяне на огромни болшинства. У нас, с изключение на класическото разделяне сред леви и десни, съществуват още две други съществени разделения - отношението към съществуващия до 2020 година модел на ръководство на ГЕРБ и позиционирането по отношение на войната в Украйна.
Това са справедливи разграничителни линии, натоварени с огромен ценностен и прочувствен заряд и тяхното секване е обвързвано с заплахата от загуба на политическа еднаквост. И никакви лакардии за повелите на времето и съдът на историята, или пък опити за скриване зад силуетите на специалисти и непартийни фрагменти, ще промени този факт. Което добре се схваща от Политическа партия, Демократична България и Българска социалистическа партия. И точно това обуздава жаждата им да се докопат до властта.
Ако перифразираме думите на водача на Демократична България Христо Иванов, може да се каже, че същинския кръст, който следва да носят българските политици, е да устоят на изкушението да влязат във властта. И да понесат товара на поредност от предварителни избори, които може да се окажат убийствени за някои от тях.
Но съществуването на политическата неустойчивост е належащо изискване да реши казуса с „ наследството “ на ГЕРБ. Това е единствения метод то да бъде дефинитивно отхвърлено или пък амнистирано. Важно е обаче това да стане посредством гласа на хората, а не да се случи тихомълком, като завера на политическите елити. Ако до този миг настъпи и мир в Украйна, ние ще можем да се завърнем към обичайното разделяне на леви и десни и чак тогава България ще откри своето устойчиво политическо равновесие.
От партията на Борисов ясно осъзнават, че подобен процес може да се окаже смъртоносен за тях и по тази причина те започнаха своя обезверен поход за връщане към властта. Те се пробват масирано да ни внушат, че сега от голяма важност е единствено политическото и геополитическото позициониране на партиите, а разногласието за характера на предходното им ръководство е изгубил своята новост.
Разбира се, това е следващата им неистина и най-хубавото доказателство за това ще бъде предоставено сега, в който те вероятно отново поемат властта. Защото в същия миг страната ще бъде обхваната от всеобща анти- ГЕРБ нервност. И по тази причина на Борисов му е нужна коалиция с Демократична България. Тя би трябвало да поеме ролята на щит против сходно неодобрение или най-малкото да го лиши от най-острите му изяви.
Защото ГЕРБ завоюва парламентарните избори без да наложи смяна в публичните настроения. Спрямо изборите от ноември предходната година той прибави единствено 40 000 нови гласа, което не приказва за смяна на трендовете. По скоро се намираме в равновесна точка, в която силите на статуквото и на смяната са с изравнени благоприятни условия и единствено солидната медийна обезпеченост на ГЕРБ и Движение за права и свободи основават чувството, че политическата самодейност е минала в техни ръце.
За да се случи това обаче, тези две партии би трябвало да ни убедят, че тяхното ръководство е единствения късмет да имаме някакво ръководство. И по тази причина е целия този огън и жупел по отношение на служения кабинет. Защото сега служебния кабинет е единствената останала действителна опция на ръководството ГЕРБ-ДПС.
В този смисъл освен държавното управление на Радев, само че и неуспеха на новия парламент, възможните провали и на бъдещите парламенти, не са институции и събития, които би трябвало да бъдат обсъждани като нещо трагично. Защото те ще значат с изключение на всичко друго и това, че ще се маркира изолацията на ГЕРБ и Движение за права и свободи от властта.
Колкото до опасението, че честите избори ще обезверат хората и все по-малко от тях ще се насочват към урните, е преекспониран боязън. Първо, тъй като натрупването на публично неодобрение съставлява знак за бъдещи промени, които са в положение коренно да променят днешното патово състояние и второ- на никое място не е записано, под кой най-малък предел на присъединяване на жителите в изборния развой, институциите губят своята легитимност.
Затова е хубаво да одобряваме по-хладнокръвно политическото ни развиване сега, колкото и избрани среди да се пробват да ни вкарват в някакви катастрофични сюжети. Ако ние като общество успеем да ги пренебрегваме, в случай че не позволим те да дефинират политическите ни желания, това ще бъде към този момент белег и форма на политически напредък. От който доста се нуждаем.
Свързани текстове:
Масирано налаганото изказване, че с цената на всичко би трябвало да бъде формирано постоянно държавно управление е надълбоко манипулативно и неправилно. То обслужва само устрема на ГЕРБ и Движение за права и свободи да излязат от политическата си изолираност и да реставрират и оправдават модела си на ръководство от интервала 2009 - 2020 година
Никъде по света демократичните процедури не постановат нуждата изборните резултати да доведат безусловно до съставяне на ръководещо болшинство. Понякога вота на гласоподавателя може да бъде в интерес на политическата несигурност. Която е естествено положение на всеки един плуралистичен модел. И в чиито глъбини се зараждат устоите на новото политическо статукво.
А по отношение на по този начин необятно публикуваното предпочитание на хората да бъде образуван постоянно държавно управление, то това е следващата операция на социолозите. То е все едно да зададете въпросът дали по света би трябвало да царува мир и благополучие. Но в случай че се влезе в конкретика, в случай че се попитат българите, дали желаят да бъдат ръководени от коалиция, включваща ГЕРБ и Движение за права и свободи, отговорът ще е напълно друг.
Всъщност, огромната причина, която прави невероятно установяването на трайна политическа непоклатимост в страната е съществуването на повече от една разграничителна линия в обществото ни, което не дава опция за оформяне на огромни болшинства. У нас, с изключение на класическото разделяне сред леви и десни, съществуват още две други съществени разделения - отношението към съществуващия до 2020 година модел на ръководство на ГЕРБ и позиционирането по отношение на войната в Украйна.
Това са справедливи разграничителни линии, натоварени с огромен ценностен и прочувствен заряд и тяхното секване е обвързвано с заплахата от загуба на политическа еднаквост. И никакви лакардии за повелите на времето и съдът на историята, или пък опити за скриване зад силуетите на специалисти и непартийни фрагменти, ще промени този факт. Което добре се схваща от Политическа партия, Демократична България и Българска социалистическа партия. И точно това обуздава жаждата им да се докопат до властта.
Ако перифразираме думите на водача на Демократична България Христо Иванов, може да се каже, че същинския кръст, който следва да носят българските политици, е да устоят на изкушението да влязат във властта. И да понесат товара на поредност от предварителни избори, които може да се окажат убийствени за някои от тях.
Но съществуването на политическата неустойчивост е належащо изискване да реши казуса с „ наследството “ на ГЕРБ. Това е единствения метод то да бъде дефинитивно отхвърлено или пък амнистирано. Важно е обаче това да стане посредством гласа на хората, а не да се случи тихомълком, като завера на политическите елити. Ако до този миг настъпи и мир в Украйна, ние ще можем да се завърнем към обичайното разделяне на леви и десни и чак тогава България ще откри своето устойчиво политическо равновесие.
От партията на Борисов ясно осъзнават, че подобен процес може да се окаже смъртоносен за тях и по тази причина те започнаха своя обезверен поход за връщане към властта. Те се пробват масирано да ни внушат, че сега от голяма важност е единствено политическото и геополитическото позициониране на партиите, а разногласието за характера на предходното им ръководство е изгубил своята новост.
Разбира се, това е следващата им неистина и най-хубавото доказателство за това ще бъде предоставено сега, в който те вероятно отново поемат властта. Защото в същия миг страната ще бъде обхваната от всеобща анти- ГЕРБ нервност. И по тази причина на Борисов му е нужна коалиция с Демократична България. Тя би трябвало да поеме ролята на щит против сходно неодобрение или най-малкото да го лиши от най-острите му изяви.
Защото ГЕРБ завоюва парламентарните избори без да наложи смяна в публичните настроения. Спрямо изборите от ноември предходната година той прибави единствено 40 000 нови гласа, което не приказва за смяна на трендовете. По скоро се намираме в равновесна точка, в която силите на статуквото и на смяната са с изравнени благоприятни условия и единствено солидната медийна обезпеченост на ГЕРБ и Движение за права и свободи основават чувството, че политическата самодейност е минала в техни ръце.
За да се случи това обаче, тези две партии би трябвало да ни убедят, че тяхното ръководство е единствения късмет да имаме някакво ръководство. И по тази причина е целия този огън и жупел по отношение на служения кабинет. Защото сега служебния кабинет е единствената останала действителна опция на ръководството ГЕРБ-ДПС.
В този смисъл освен държавното управление на Радев, само че и неуспеха на новия парламент, възможните провали и на бъдещите парламенти, не са институции и събития, които би трябвало да бъдат обсъждани като нещо трагично. Защото те ще значат с изключение на всичко друго и това, че ще се маркира изолацията на ГЕРБ и Движение за права и свободи от властта.
Колкото до опасението, че честите избори ще обезверат хората и все по-малко от тях ще се насочват към урните, е преекспониран боязън. Първо, тъй като натрупването на публично неодобрение съставлява знак за бъдещи промени, които са в положение коренно да променят днешното патово състояние и второ- на никое място не е записано, под кой най-малък предел на присъединяване на жителите в изборния развой, институциите губят своята легитимност.
Затова е хубаво да одобряваме по-хладнокръвно политическото ни развиване сега, колкото и избрани среди да се пробват да ни вкарват в някакви катастрофични сюжети. Ако ние като общество успеем да ги пренебрегваме, в случай че не позволим те да дефинират политическите ни желания, това ще бъде към този момент белег и форма на политически напредък. От който доста се нуждаем.
Свързани текстове:
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ