Димитър Ганев: Промяната е опряла електорален пистолет в челото на Христо Иванов, ще му е трудно да отиде при ГЕРБ
Следвайте " Гласове " в
Интервю на Мила Гешакова от " 24 часа " с политолога Димитър Ганев, създател на организация " Тренд "
- Толкова безредици към избора на ръководител на Народно събрание и в този момент, когато го има, ще “тръгне ” ли Народното събрание, господин Ганев?
- Парламентът потегли, само че въпросът дали ще извърши главната си задача, а точно - да излъчи кабинет, към момента наподобява под съществено подозрение. Специфичното, което ще следим в това Народно заседание, ще бъде неналичието на обособено болшинство и образуване на ситуационни такива. Ето да вземем за пример имаме едно болшинство, което излъчи ръководител. Друго ще е това, което ще изпрати въоръжение на Украйна. Трето пък може да върне хартиената бюлетина. Четвърто нещо друго и така нататък Ако има някаква вест от Народното събрание в последните дни, тя е обвързвана най-много с разкъсването на единния до неотдавна блок към “Продължаваме смяната ”, Българска социалистическа партия и “Демократична България ”. Искрите сред Петков и Нинова са напълно ясно забележими. И този спор е изцяло логически. “Продължаваме смяната ” внезапно навлезе в лявото пространство с очебийно обществена изразителност и Българска социалистическа партия гледа мощно ревностно на това. Подобно позициониране на Политическа партия може да се окаже нов стадий в пренареждането на българското политическо пространство, в което “Продължаваме смяната ” да заеме мястото на лявата, прогресивна, демократична партия от западен вид. Българска социалистическа партия безспорно отстъпи това поле с потъването в по-скоро консервативни послания в последните няколко години.
- ГЕРБ твърди, че една от вариантите за кабинет е на малцинството. Възможен ли подобен кабинет? Може ли да разчита на поддръжка на Българска социалистическа партия, Демократична България, Политическа партия?
- Много ми е необичайно, като се приказва по този начин за кабинет на малцинството, все едно може да има държавно управление без болшинство в Народното събрание. Ами просто не може. Зад един възможен кабинет би трябвало да стоят няколко политически сили в Народното събрание, които да го гласоподават и след това да го крепят всекидневно в законодателната му активност. Игри с кворума при гласуването и сходни опити за прикриване на избрана коалиция също няма да бъдат прочетени добре от гласоподавателя.
- Какви са разновидностите?
- Ще се опитам да изчистя оптимално картината от позиция на политическата логичност и политическите ползи на обособените обединения. Да вземем първо “Продължаваме смяната ”. Петков и Василев в последните няколко месеца нареждаха партията си съвсем напълно на анти-ГЕРБ основа. Хайде, представете си в този момент, в случай че Петков и Василев на следващия ден стартират да приказват за компромис с ГЕРБ в името на каквото и да било. Ами това е злополука за тях. Просто на идващия ден половината им електорат, в случай че не и повече, ще ги напусне. Да забележим по какъв начин стои въпросът при ГЕРБ. Представете си обединението “Рашидов ” да направи кабинет: ГЕРБ с Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и “Български напредък ”. Това дали ще се хареса на гласоподавателите на ГЕРБ? Не мисля. И представете си, че тази коалиция, която никак няма да бъде известна и ще тръгне без сериозен заем на доверие, ще би трябвало да посрещне тежка социално-икономическа конюнктура на възходящи цени и по-високи сметки за комунални услуги единствено след 2 месеца. Всичко това по-малко от година преди локалните избори. Изборите, които са най-важните за всички партии, тъй като локалната власт дава онази основа на всяка партия, която може да те направи резистентен политически индивид. А какъв ще е крайният резултат на локални избори при една такава коалиция, управлявала към този момент година? ГЕРБ ще подари успеха на “Продължаваме смяната ”. Ще разреши на Петков и Василев да влязат мощно в огромните български общини, да се разпрострат организационно, да укрепнат по места и след това умерено и несъмнено да нападат централната власт. Защо ГЕРБ да се впусне в тази случка?
- Вашият сътрудник Андрей Райчев е на мнение, че ключът за съставянето на кабинет се държи от Христо Иванов. Споделяте ли тази оценка?
- Действително присъединяване на “Демократична България ” може да легитимира и да направи едно ръководство на ГЕРБ задоволително. Проблемът е, че не стигат гласовете единствено на двете обединения. Ще би трябвало и трета. Коя да е тя? Христо Иванов даже и да може да наложи на Демократична България една коалиция с ГЕРБ, партньорство с Движение за права и свободи или Българска социалистическа партия да вземем за пример към този момент ще бъде прекомерно мъчно за пояснение. Друг проблем в една такава структура е, че “Продължаваме смяната ” е опряла електорален револвер в челото на Христо Иванов. Една възможна непопулярна коалиция с присъединяване на “Демократична България ” ще докара до преливане на повече от половината им гласове към партията на Петков и Василев. Защо му е на Христо Иванов да го прави това? За “Демократична България ” единственият вид на присъединяване в ръководство с ГЕРБ в това Народно заседание е, в случай че “Продължаваме смяната ” също е вътре.
- От всичко, което казахте дотук, да разбирам ли, че вървим към избори?
- Смятам ги за по-вероятния сюжет от позиция на това, което описах.
Какво обаче ще трансформират нови избори?
- Дори да приемем, че резултатите при нови избори са сходни, това не значи, че ще сме в същата обстановка. Изборите сами по себе си и резултатите от тях ще основат нова политическа обстановка. Ситуацията ще бъде друга с това, че публичният напън за съставянето на постоянен кабинет ще бъде извънредно мощен. И както през днешния ден се приказва за “червени линии ”, по този начин след нов предварителен избор тези кардинални позиции “никога с този, в никакъв случай с оня ” няма да са известни, тъй като ще наподобяват като риск да вкарат страната в тежка и трайна политическа рецесия, от която не се вижда излаз. В една такава нова обстановка след още едни предварителни избори и партиите ще са по-сговорчиви, и електоратите ще бъдат по-толерантни към нетрадиционни дейности на техните водачи.
- Ако обединението за хартиената бюлетина успее, това ще промени ли резултата на един предварителен избор спрямо този единствено с машини?
- Не би трябвало да се чакат някакви кой знае какви разбърквания, в случай че се разреши гласоподаване и с хартия. Факт е, че една част от гласоподавателите при отпадането на хартиеното гласоподаване бяха дистанцирани от изборния развой. Това са главно по-възрастни хора, които в никакъв случай в живота си не са употребили сходен вид технология. Не употребяват нито компютър, нито смарт телефон, нито банкомат или нещо сходно. И не че машинното гласоподаване е мъчно. Тези хора усещат терзание от сходно гласоподаване. Правили сме групови полемики на тази тематика и този вид гласоподаватели споделят просто, че не желаят да се излагат в секцията пред други непознати хора с това, че не могат да боравят с подобен вид устройства. По различен метод казано - с машините въведохме софтуерен ценз. И това не го приказвам наизуст. Имаме докторант в катедра “Политология ” на СУ “Св. Климент Охридски ”, чиято тематика е обвързвана с изборните технологии. В хода на проучването си създателят потвърждава със комплицирана методология, че с помощта на въвеждането на машинното гласоподаване от изборния развой са изпаднали избран % гласоподаватели. Не ме разбирайте неправилно. Не споделям, че машинното гласоподаване няма своите преимущества. Напротив, има. Ще изброя две от тях: първото и съгласно мен по-важното е, че машините покачиха доверието в изборния развой. Това се вижда ясно по резултатите от социологически изследвания, в които питаме до каква степен почтени са били изборите съгласно българите. След въвеждането на машините, доверието се повиши много. Излишно е да споделям, че в последните няколко години доверието в изборния развой беше на изключително ниско равнище. Второто преимущество на машините е ликвидирането на недействителните гласове, което елиминираше 6-7% от гласувалите. Дали това ще повлияе на изборните резултати при нови избори – да, евентуално ще повлияе, само че не прекомерно.
Така да вземем за пример електоратите, които имат релативно по-висока тежест измежду най-възрастното потомство, евентуално ще върнат част от гласоподавателите си. Неслучайно Българска социалистическа партия е най-активна по тематиката към този момент в няколко Народни събрания. Екзитполът на “Тренд ” от последните избори сподели, че близо две трети от електората на Българска социалистическа партия са във възрастовата група 60+. ГЕРБ и Движение за права и свободи евентуално също се усещат ощетени. Трите партии имат болшинство и евентуално ще се възползват от това да прокарат опцията да се гласоподава и на хартия.
- Чух ви да казвате на една експертна полемика с политолози, социолози и политици, че допускате и догадка за появяването на нов състезател, който може да предложи промяна на формата на ръководство с президентска република. Този сюжет каква тежест има?
- При трайна неспособност да се образува постоянен постоянен кабинет мнозина ще привидят рецесия на парламентарната система и ще се сътвори търсене за нещо сходно. И тъй като вакуум в политиката няма, можем да бъдем сигурни, че ще се откри някой който да предложи различен модел. Забелязвам, че към този момент даже има хора, които загряват на полето на президентската република. Като че ли таман започнахме да излизаме от модела на месията – да гласуваме цялостно доверие на съответна персона – информация Сакскобургготски, Борисов и впрочем, и в този момент ще влезем в нов модел – на месианските хрумвания. Гласувахме да вземем за пример с някакво убийствено болшинство на референдум за мажоритарната изборна система, без да съм уверен, че се схваща изцяло резултата. Няма да ме учуди да се прехласнем в този момент и по президентската република, която ще дава обещание да реши всичките ни проблеми с магическа пръчка. Че в действителност целият проблем бил в това, че сме парламентарна република, и в този момент, като я сменим, всичко ще тръгне без спънки.
--------
Димитър Ганев е роден през 1986 година във Варна
Магистър по политология в Софийския университет “Св. Климент Охридски ”. Доктор по политология. Главен помощник в катедра “Политология ” на СУ и учител там
Съосновател на изследователския център “Тренд ”
Източник: " 24 часа "
Интервю на Мила Гешакова от " 24 часа " с политолога Димитър Ганев, създател на организация " Тренд "
- Толкова безредици към избора на ръководител на Народно събрание и в този момент, когато го има, ще “тръгне ” ли Народното събрание, господин Ганев?
- Парламентът потегли, само че въпросът дали ще извърши главната си задача, а точно - да излъчи кабинет, към момента наподобява под съществено подозрение. Специфичното, което ще следим в това Народно заседание, ще бъде неналичието на обособено болшинство и образуване на ситуационни такива. Ето да вземем за пример имаме едно болшинство, което излъчи ръководител. Друго ще е това, което ще изпрати въоръжение на Украйна. Трето пък може да върне хартиената бюлетина. Четвърто нещо друго и така нататък Ако има някаква вест от Народното събрание в последните дни, тя е обвързвана най-много с разкъсването на единния до неотдавна блок към “Продължаваме смяната ”, Българска социалистическа партия и “Демократична България ”. Искрите сред Петков и Нинова са напълно ясно забележими. И този спор е изцяло логически. “Продължаваме смяната ” внезапно навлезе в лявото пространство с очебийно обществена изразителност и Българска социалистическа партия гледа мощно ревностно на това. Подобно позициониране на Политическа партия може да се окаже нов стадий в пренареждането на българското политическо пространство, в което “Продължаваме смяната ” да заеме мястото на лявата, прогресивна, демократична партия от западен вид. Българска социалистическа партия безспорно отстъпи това поле с потъването в по-скоро консервативни послания в последните няколко години.
- ГЕРБ твърди, че една от вариантите за кабинет е на малцинството. Възможен ли подобен кабинет? Може ли да разчита на поддръжка на Българска социалистическа партия, Демократична България, Политическа партия?
- Много ми е необичайно, като се приказва по този начин за кабинет на малцинството, все едно може да има държавно управление без болшинство в Народното събрание. Ами просто не може. Зад един възможен кабинет би трябвало да стоят няколко политически сили в Народното събрание, които да го гласоподават и след това да го крепят всекидневно в законодателната му активност. Игри с кворума при гласуването и сходни опити за прикриване на избрана коалиция също няма да бъдат прочетени добре от гласоподавателя.
- Какви са разновидностите?
- Ще се опитам да изчистя оптимално картината от позиция на политическата логичност и политическите ползи на обособените обединения. Да вземем първо “Продължаваме смяната ”. Петков и Василев в последните няколко месеца нареждаха партията си съвсем напълно на анти-ГЕРБ основа. Хайде, представете си в този момент, в случай че Петков и Василев на следващия ден стартират да приказват за компромис с ГЕРБ в името на каквото и да било. Ами това е злополука за тях. Просто на идващия ден половината им електорат, в случай че не и повече, ще ги напусне. Да забележим по какъв начин стои въпросът при ГЕРБ. Представете си обединението “Рашидов ” да направи кабинет: ГЕРБ с Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и “Български напредък ”. Това дали ще се хареса на гласоподавателите на ГЕРБ? Не мисля. И представете си, че тази коалиция, която никак няма да бъде известна и ще тръгне без сериозен заем на доверие, ще би трябвало да посрещне тежка социално-икономическа конюнктура на възходящи цени и по-високи сметки за комунални услуги единствено след 2 месеца. Всичко това по-малко от година преди локалните избори. Изборите, които са най-важните за всички партии, тъй като локалната власт дава онази основа на всяка партия, която може да те направи резистентен политически индивид. А какъв ще е крайният резултат на локални избори при една такава коалиция, управлявала към този момент година? ГЕРБ ще подари успеха на “Продължаваме смяната ”. Ще разреши на Петков и Василев да влязат мощно в огромните български общини, да се разпрострат организационно, да укрепнат по места и след това умерено и несъмнено да нападат централната власт. Защо ГЕРБ да се впусне в тази случка?
- Вашият сътрудник Андрей Райчев е на мнение, че ключът за съставянето на кабинет се държи от Христо Иванов. Споделяте ли тази оценка?
- Действително присъединяване на “Демократична България ” може да легитимира и да направи едно ръководство на ГЕРБ задоволително. Проблемът е, че не стигат гласовете единствено на двете обединения. Ще би трябвало и трета. Коя да е тя? Христо Иванов даже и да може да наложи на Демократична България една коалиция с ГЕРБ, партньорство с Движение за права и свободи или Българска социалистическа партия да вземем за пример към този момент ще бъде прекомерно мъчно за пояснение. Друг проблем в една такава структура е, че “Продължаваме смяната ” е опряла електорален револвер в челото на Христо Иванов. Една възможна непопулярна коалиция с присъединяване на “Демократична България ” ще докара до преливане на повече от половината им гласове към партията на Петков и Василев. Защо му е на Христо Иванов да го прави това? За “Демократична България ” единственият вид на присъединяване в ръководство с ГЕРБ в това Народно заседание е, в случай че “Продължаваме смяната ” също е вътре.
- От всичко, което казахте дотук, да разбирам ли, че вървим към избори?
- Смятам ги за по-вероятния сюжет от позиция на това, което описах.
Какво обаче ще трансформират нови избори?
- Дори да приемем, че резултатите при нови избори са сходни, това не значи, че ще сме в същата обстановка. Изборите сами по себе си и резултатите от тях ще основат нова политическа обстановка. Ситуацията ще бъде друга с това, че публичният напън за съставянето на постоянен кабинет ще бъде извънредно мощен. И както през днешния ден се приказва за “червени линии ”, по този начин след нов предварителен избор тези кардинални позиции “никога с този, в никакъв случай с оня ” няма да са известни, тъй като ще наподобяват като риск да вкарат страната в тежка и трайна политическа рецесия, от която не се вижда излаз. В една такава нова обстановка след още едни предварителни избори и партиите ще са по-сговорчиви, и електоратите ще бъдат по-толерантни към нетрадиционни дейности на техните водачи.
- Ако обединението за хартиената бюлетина успее, това ще промени ли резултата на един предварителен избор спрямо този единствено с машини?
- Не би трябвало да се чакат някакви кой знае какви разбърквания, в случай че се разреши гласоподаване и с хартия. Факт е, че една част от гласоподавателите при отпадането на хартиеното гласоподаване бяха дистанцирани от изборния развой. Това са главно по-възрастни хора, които в никакъв случай в живота си не са употребили сходен вид технология. Не употребяват нито компютър, нито смарт телефон, нито банкомат или нещо сходно. И не че машинното гласоподаване е мъчно. Тези хора усещат терзание от сходно гласоподаване. Правили сме групови полемики на тази тематика и този вид гласоподаватели споделят просто, че не желаят да се излагат в секцията пред други непознати хора с това, че не могат да боравят с подобен вид устройства. По различен метод казано - с машините въведохме софтуерен ценз. И това не го приказвам наизуст. Имаме докторант в катедра “Политология ” на СУ “Св. Климент Охридски ”, чиято тематика е обвързвана с изборните технологии. В хода на проучването си създателят потвърждава със комплицирана методология, че с помощта на въвеждането на машинното гласоподаване от изборния развой са изпаднали избран % гласоподаватели. Не ме разбирайте неправилно. Не споделям, че машинното гласоподаване няма своите преимущества. Напротив, има. Ще изброя две от тях: първото и съгласно мен по-важното е, че машините покачиха доверието в изборния развой. Това се вижда ясно по резултатите от социологически изследвания, в които питаме до каква степен почтени са били изборите съгласно българите. След въвеждането на машините, доверието се повиши много. Излишно е да споделям, че в последните няколко години доверието в изборния развой беше на изключително ниско равнище. Второто преимущество на машините е ликвидирането на недействителните гласове, което елиминираше 6-7% от гласувалите. Дали това ще повлияе на изборните резултати при нови избори – да, евентуално ще повлияе, само че не прекомерно.
Така да вземем за пример електоратите, които имат релативно по-висока тежест измежду най-възрастното потомство, евентуално ще върнат част от гласоподавателите си. Неслучайно Българска социалистическа партия е най-активна по тематиката към този момент в няколко Народни събрания. Екзитполът на “Тренд ” от последните избори сподели, че близо две трети от електората на Българска социалистическа партия са във възрастовата група 60+. ГЕРБ и Движение за права и свободи евентуално също се усещат ощетени. Трите партии имат болшинство и евентуално ще се възползват от това да прокарат опцията да се гласоподава и на хартия.
- Чух ви да казвате на една експертна полемика с политолози, социолози и политици, че допускате и догадка за появяването на нов състезател, който може да предложи промяна на формата на ръководство с президентска република. Този сюжет каква тежест има?
- При трайна неспособност да се образува постоянен постоянен кабинет мнозина ще привидят рецесия на парламентарната система и ще се сътвори търсене за нещо сходно. И тъй като вакуум в политиката няма, можем да бъдем сигурни, че ще се откри някой който да предложи различен модел. Забелязвам, че към този момент даже има хора, които загряват на полето на президентската република. Като че ли таман започнахме да излизаме от модела на месията – да гласуваме цялостно доверие на съответна персона – информация Сакскобургготски, Борисов и впрочем, и в този момент ще влезем в нов модел – на месианските хрумвания. Гласувахме да вземем за пример с някакво убийствено болшинство на референдум за мажоритарната изборна система, без да съм уверен, че се схваща изцяло резултата. Няма да ме учуди да се прехласнем в този момент и по президентската република, която ще дава обещание да реши всичките ни проблеми с магическа пръчка. Че в действителност целият проблем бил в това, че сме парламентарна република, и в този момент, като я сменим, всичко ще тръгне без спънки.
--------
Димитър Ганев е роден през 1986 година във Варна
Магистър по политология в Софийския университет “Св. Климент Охридски ”. Доктор по политология. Главен помощник в катедра “Политология ” на СУ и учител там
Съосновател на изследователския център “Тренд ”
Източник: " 24 часа "
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ