“Финанц унд Виртшафт”: Борисов се надява на европейските милиарди
Следващите членки на Валутния съюз ще бъдат България и Хърватия. Но в тази ситуация не става дума единствено за обменни курсове, а за доста по-важни неща, отбелязва в подзаглавие. профилираното немско списание „ Finanz und Wirtschaft” („ Финанси и икономика”).
От месец юли българският лев и хърватската куна се намират във валутния механизъм ERM II. В така наречената чакалня на еврозоната страните-кандидатки се приготвят за приемането на общата европейска валута. Тази фаза продължава две години и в случай че всичко се развива по проект, от началото на 2023 година в двете страни ще може да бъде въведено еврото.
Премиерът Борисов промени решението си напълно
Особено България обаче основава паники на пазителите на еврото във Франкфурт на Майн, прецизира обявата и изяснява аргументите по този начин: „ През пролетта министър председателят Бойко Борисов отсрочи влизането на страната във валутния механизъм ERM II, откакто настоящо изследване беше посочило, че едвам една пета от популацията на страната поддържа приемането на еврото. Тогава той се аргументира с това, че трябвало първо да се реализира народен консенсус по въпроса. А когато няколко месеца по-късно Борисов промени решението си напълно, българите бяха към момента прекомерно надалеч от някакво единогласие по този въпрос”.
Германското списание осведоми за нестихващите митинги под прозорците на властта в София, на които се упорства за битка против корупцията и за оставките на министър-председателя и на основния прокурор.
„ Борисов се пробва да се задържи на власт посредством промени в конституцията, а неочакваният ентусиазъм за влизане във валутния механизъм се дължи на предстоящите милиардни помощи за превъзмогване на рецесията с коронавируса”, написа изданието и акцентира аргументацията на премиера Борисов, който декларирал, че единствено страните от еврозоната ще получат помощи, заради което и българите трябвало да влязат в нея.
Позицията на Германия
Пасивната позиция на Германия изданието изяснява по следния метод: „ Страни като Германия се въздържат от рецензии и са подготвени да пуснат България в еврозоната, тъй като тя е нужен съдружник в бежанската рецесия – по така наречения източнобалкански маршрут на бежанците. Борисов знае това чудесно и се пробва да употребява този факт в своя полза”.
За това, че приемането на страна като България в еврозоната ще съставлява най-вече политическо решение, загатна преди време и немският специалист по обществени финанси в Центъра „ Лайбниц” проф. Хайнеман пред „ Зюддойче Цайтунг”:
„ За следващ път решението за приемане в еврозоната ще бъде взето не съгласно критериите за оптимална валутна заможност. От позиция на България и Хърватия желанието за бързо присъединение е рационално”, съобщи той. Според Хайнеман, става дума най-много за апетитите към преразпределените европейски средства.
Правна неустановеност и неяснота
Еврото има, несъмнено, има редица преимущества. Очаква се, че то ще придаде спомагателна непоклатимост на институциите, което пък ще направи двете страни още по-атрактивни за непознатите вложители. „ Но новата валута не е задоволителна гаранция за това, в случай че в двете страни продължава да царува правна неустановеност и неяснота. А България има да наваксва и голямо закъснение в стопанската система си”, разяснява немското издание „ Финанси и Икономика”.
Цитирани са анализатори за Източна Европа на Citi Bank, които се съмняват, че България е подготвена за еврото. Нито една страна, приела общата европейска валута, не е имала толкоз невисок Брутният вътрешен продукт на глава от популацията, като българския, пишат специалистите и прецизират, че не чакат еврото да размени българския лев през 2023 година.
От месец юли българският лев и хърватската куна се намират във валутния механизъм ERM II. В така наречената чакалня на еврозоната страните-кандидатки се приготвят за приемането на общата европейска валута. Тази фаза продължава две години и в случай че всичко се развива по проект, от началото на 2023 година в двете страни ще може да бъде въведено еврото.
Премиерът Борисов промени решението си напълно
Особено България обаче основава паники на пазителите на еврото във Франкфурт на Майн, прецизира обявата и изяснява аргументите по този начин: „ През пролетта министър председателят Бойко Борисов отсрочи влизането на страната във валутния механизъм ERM II, откакто настоящо изследване беше посочило, че едвам една пета от популацията на страната поддържа приемането на еврото. Тогава той се аргументира с това, че трябвало първо да се реализира народен консенсус по въпроса. А когато няколко месеца по-късно Борисов промени решението си напълно, българите бяха към момента прекомерно надалеч от някакво единогласие по този въпрос”.
Германското списание осведоми за нестихващите митинги под прозорците на властта в София, на които се упорства за битка против корупцията и за оставките на министър-председателя и на основния прокурор.
„ Борисов се пробва да се задържи на власт посредством промени в конституцията, а неочакваният ентусиазъм за влизане във валутния механизъм се дължи на предстоящите милиардни помощи за превъзмогване на рецесията с коронавируса”, написа изданието и акцентира аргументацията на премиера Борисов, който декларирал, че единствено страните от еврозоната ще получат помощи, заради което и българите трябвало да влязат в нея.
Позицията на Германия
Пасивната позиция на Германия изданието изяснява по следния метод: „ Страни като Германия се въздържат от рецензии и са подготвени да пуснат България в еврозоната, тъй като тя е нужен съдружник в бежанската рецесия – по така наречения източнобалкански маршрут на бежанците. Борисов знае това чудесно и се пробва да употребява този факт в своя полза”.
За това, че приемането на страна като България в еврозоната ще съставлява най-вече политическо решение, загатна преди време и немският специалист по обществени финанси в Центъра „ Лайбниц” проф. Хайнеман пред „ Зюддойче Цайтунг”:
„ За следващ път решението за приемане в еврозоната ще бъде взето не съгласно критериите за оптимална валутна заможност. От позиция на България и Хърватия желанието за бързо присъединение е рационално”, съобщи той. Според Хайнеман, става дума най-много за апетитите към преразпределените европейски средства.
Правна неустановеност и неяснота
Еврото има, несъмнено, има редица преимущества. Очаква се, че то ще придаде спомагателна непоклатимост на институциите, което пък ще направи двете страни още по-атрактивни за непознатите вложители. „ Но новата валута не е задоволителна гаранция за това, в случай че в двете страни продължава да царува правна неустановеност и неяснота. А България има да наваксва и голямо закъснение в стопанската система си”, разяснява немското издание „ Финанси и Икономика”.
Цитирани са анализатори за Източна Европа на Citi Bank, които се съмняват, че България е подготвена за еврото. Нито една страна, приела общата европейска валута, не е имала толкоз невисок Брутният вътрешен продукт на глава от популацията, като българския, пишат специалистите и прецизират, че не чакат еврото да размени българския лев през 2023 година.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ