Откъс от Макбет на Ю Несбьо
Следващата вечер Лейди го предложения на вечеря в казиното. Той одобри поканата, само че отхвърли аперитива. „ Не “ на виното, „ да “ на водата. Лейди беше поръчала да ги настанят до маса на мецанина с аспект към Работническия площад, където дъждовната вода добродушно се стичаше по паважа от Централната гара към „ Инвернес “. Архитектите бяха проектирали гарата няколко метра по-нависоко, тъй като смятаха, че тежестта на мрамора и локомотиви от рода на Бърта с времето ще вкопаят равнището на пода на гарата надолу в терена, непрестанно подгизнал и блатист.
Двамата разговаряха на разнообразни тематики, само че избягваха прекомерно персоналните. Накратко, прекараха прелестно. Той се държа – в случай че не галантно – при всички случаи чаровно и духовито. Беше извънредно прелъстителен в сивия, малко стеснен за него костюм, с който – Макбет самичък призна – му услужил по-възрастният му сътрудник, Банко. Разказа й истории от сиропиталището, за своя другар Дъф, за цирк, с който пътувал едно лято като дребен, за нервния, непрекъснато настинал дресьор на лъвове, за тънките като шило акробати на трапец, консумиращи единствено артикули с издължена форма; за фокусника, който викал фенове на арената и правел по този начин, че тяхна движимост – брачна халка, ключ, часовник – да застине във въздуха пред очите им. Макбет изслуша с интерес описа на Лейди по какъв начин построили казиното от нулата. Накрая тя въпреки всичко отвори дума за снощния екшън. Вдигна винената чаша и попита:
Според теб за какво Колъм го направи?
Дрогата на Хеката побърква хората – сви плещи Макбет.
Докарахме Колъм до просешка сопа, истина е, само че не сме си служили с машинация.
Не съм си го и помислял.
Преди две години обаче хванах две крупиета да влизат в комбина с играчи и да правят фалшификации. Изритах ги, несъмнено. Чувам, че са се събрали с мангизлии и са поискали от градската администрация позволение за строителство на ново казино.
За „ Обелиска “ ли приказваш? Видях чертежите.
Тогава несъмнено знаеш, че част от играчите, забъркани в схемата, бяха политици и хора на Кенет?
Чувал съм такива клюки.
Това казино ще бъде издигнато. Помни ми думата, в него хора като Ърнест Колъм отново ще се усещат излъгани, само че към този момент с цялостно съображение.
Боя се, че ще се окажеш права.
Този град се нуждае от нови водачи. От ново начало.
Бърта – Макбет кимна към прозореца. Навън остарелият черен локомотив, влажен от дъжда, блестеше върху фундамента пред основния вход на гарата. Локомотивните колела стояха върху осем метра достоверни релси, положени отсам до Капитол. – Банко споделя, че Бърта би трябвало да бъде пусната още веднъж в движение; че е нужно да се сложи началото на нова, съзидателна активност. В този град има и почтени хора.
Да се надяваме. Но да се върнем към снощната вечер... – тя завъртя чашата с вино.
Знаеше, че той гледа в деколтето й. Беше привикнала мъжете да се прехласват по бюста й и приемаше това изцяло индиферентно, със съзнанието, че женските й прерогативи от време на време могат да бъдат употребявани, а други път е по-добре да не влизат в деяние – сходно на който и да е различен бизнес инструмент. Неговият взор обаче беше по-различен. Самият той беше друг. И доста приветлив. Но белким й беше притрябвало това нищо и никакво полицайче? Тогава какво правеше тук с него? Имаше доста други способи да го възнагради, а тя избра вечеря уединено. Огледа ръката му, протегнала ръка към чашата. Дебелите вени върху опакото на дланта, слънчевият тен на кожата. Явно при опция излизаше от града.
Какво щеше да направиш, в случай че Колъм не се беше съгласил да играете блекджек? – попита тя.
Не знам – Макбет я погледна.
Кафяви очи. Хората в този град имаха най-вече сини. Тя, несъмнено, бе срещала и мъже с кафяви очи измежду познатите си. Но не и с такива кафяви очи. Очи, излъчващи толкоз... мощ. И в същото време такава накърнимост. Божичко, белким започваше да се влюбва? Сега, на тези години?
Не знаеш ли? – попита тя.
Ти загатна, че бил привързан. Разчитах да не устои на изкушението да изиграе още една партия. На живот и гибел.
Явно постоянно посещаваш казина.
Нищо сходно – разсмя се той с момчешки смях. – Дори нямах визия накъде вървят нещата след първото разпределяне.
Шестнайсет против асо? По-скоро зле за теб. Откъде беше толкоз сигурен, че ще се навие? Предложението ти не прозвуча по никакъв начин безапелационно.
Макбет сви плещи. Тя погледна чашата с вода. И се досети по какъв начин е планувал реакцията на Колъм. Макбет просто знаеше какво е да си привързан.
Съмняваше ли се дали ще успееш да го обезвредиш, преди да простреля Джак?
Да.
Да?
Младият служител на реда отпи от водата. Темата явно му навяваше неприятни мемоари.
Дали да не спре с въпросите? Тя се наведе напред над масата.
Кажи ми, Макбет.
За да попречиш на грабител, въоръжен с огнестрелно оръжие, да натисне спусъка, би трябвало или да го гръмнеш в главата, или да му пробиеш сънната артерия – единствено по този начин ще изгуби схващане съвсем незабавно. Както сама видя, при пробиването на сънната артерия от раната изригва къс, мощен кървясъл шадраван, след това кръвта изтича на по-слаба бликам. Кислородът, необходим на мозъка, излиза още с фонтана. Тоест, Колъм изпадна в безсъзнание още преди кървавият шадраван да плисне върху масата. Бях изправен пред два казуса. Първо, оптималното разстояние за мятане на нож е пет стъпки. Намирах се по-близо, само че за благополучие употребявам кинжали с уравновесено тегло. За нетренирания това е усложнение, само че за опитния хвърляч е облекчение: с такива кинжали по-лесно се управлява въртенето. Вторият проблем беше, че както беше застанал Колъм, можех да се целя единствено в лявата част на врата му. Значи, постановяваше се да мятам с дясната ръка. А, както виждаш, съм левичар. Ситуацията ме принуждаваше да се осланям на шанса си. А не съм от най-големите късметлии. Между другото, каква беше онази карта?
Дама пика. Ти загуби.
Знаех си.
В живота не ти върви, по този начин ли?
Поне що се отнася до карти.
А в любовта?
Той се замисли и поклати глава.
И в любовта е същото.
Смяха се. Пиха наздравица и се смяха още. Слушаха по какъв начин се сипе дъждът. За момент тя затвори очи. Струваше й се, че чува подрънкването на ледени кубчета в чаши на бара. Трополенето на топчето във въртящия се дървен диск на рулетката. Ударите на разтуптяното си сърце. “
Двамата разговаряха на разнообразни тематики, само че избягваха прекомерно персоналните. Накратко, прекараха прелестно. Той се държа – в случай че не галантно – при всички случаи чаровно и духовито. Беше извънредно прелъстителен в сивия, малко стеснен за него костюм, с който – Макбет самичък призна – му услужил по-възрастният му сътрудник, Банко. Разказа й истории от сиропиталището, за своя другар Дъф, за цирк, с който пътувал едно лято като дребен, за нервния, непрекъснато настинал дресьор на лъвове, за тънките като шило акробати на трапец, консумиращи единствено артикули с издължена форма; за фокусника, който викал фенове на арената и правел по този начин, че тяхна движимост – брачна халка, ключ, часовник – да застине във въздуха пред очите им. Макбет изслуша с интерес описа на Лейди по какъв начин построили казиното от нулата. Накрая тя въпреки всичко отвори дума за снощния екшън. Вдигна винената чаша и попита:
Според теб за какво Колъм го направи?
Дрогата на Хеката побърква хората – сви плещи Макбет.
Докарахме Колъм до просешка сопа, истина е, само че не сме си служили с машинация.
Не съм си го и помислял.
Преди две години обаче хванах две крупиета да влизат в комбина с играчи и да правят фалшификации. Изритах ги, несъмнено. Чувам, че са се събрали с мангизлии и са поискали от градската администрация позволение за строителство на ново казино.
За „ Обелиска “ ли приказваш? Видях чертежите.
Тогава несъмнено знаеш, че част от играчите, забъркани в схемата, бяха политици и хора на Кенет?
Чувал съм такива клюки.
Това казино ще бъде издигнато. Помни ми думата, в него хора като Ърнест Колъм отново ще се усещат излъгани, само че към този момент с цялостно съображение.
Боя се, че ще се окажеш права.
Този град се нуждае от нови водачи. От ново начало.
Бърта – Макбет кимна към прозореца. Навън остарелият черен локомотив, влажен от дъжда, блестеше върху фундамента пред основния вход на гарата. Локомотивните колела стояха върху осем метра достоверни релси, положени отсам до Капитол. – Банко споделя, че Бърта би трябвало да бъде пусната още веднъж в движение; че е нужно да се сложи началото на нова, съзидателна активност. В този град има и почтени хора.
Да се надяваме. Но да се върнем към снощната вечер... – тя завъртя чашата с вино.
Знаеше, че той гледа в деколтето й. Беше привикнала мъжете да се прехласват по бюста й и приемаше това изцяло индиферентно, със съзнанието, че женските й прерогативи от време на време могат да бъдат употребявани, а други път е по-добре да не влизат в деяние – сходно на който и да е различен бизнес инструмент. Неговият взор обаче беше по-различен. Самият той беше друг. И доста приветлив. Но белким й беше притрябвало това нищо и никакво полицайче? Тогава какво правеше тук с него? Имаше доста други способи да го възнагради, а тя избра вечеря уединено. Огледа ръката му, протегнала ръка към чашата. Дебелите вени върху опакото на дланта, слънчевият тен на кожата. Явно при опция излизаше от града.
Какво щеше да направиш, в случай че Колъм не се беше съгласил да играете блекджек? – попита тя.
Не знам – Макбет я погледна.
Кафяви очи. Хората в този град имаха най-вече сини. Тя, несъмнено, бе срещала и мъже с кафяви очи измежду познатите си. Но не и с такива кафяви очи. Очи, излъчващи толкоз... мощ. И в същото време такава накърнимост. Божичко, белким започваше да се влюбва? Сега, на тези години?
Не знаеш ли? – попита тя.
Ти загатна, че бил привързан. Разчитах да не устои на изкушението да изиграе още една партия. На живот и гибел.
Явно постоянно посещаваш казина.
Нищо сходно – разсмя се той с момчешки смях. – Дори нямах визия накъде вървят нещата след първото разпределяне.
Шестнайсет против асо? По-скоро зле за теб. Откъде беше толкоз сигурен, че ще се навие? Предложението ти не прозвуча по никакъв начин безапелационно.
Макбет сви плещи. Тя погледна чашата с вода. И се досети по какъв начин е планувал реакцията на Колъм. Макбет просто знаеше какво е да си привързан.
Съмняваше ли се дали ще успееш да го обезвредиш, преди да простреля Джак?
Да.
Да?
Младият служител на реда отпи от водата. Темата явно му навяваше неприятни мемоари.
Дали да не спре с въпросите? Тя се наведе напред над масата.
Кажи ми, Макбет.
За да попречиш на грабител, въоръжен с огнестрелно оръжие, да натисне спусъка, би трябвало или да го гръмнеш в главата, или да му пробиеш сънната артерия – единствено по този начин ще изгуби схващане съвсем незабавно. Както сама видя, при пробиването на сънната артерия от раната изригва къс, мощен кървясъл шадраван, след това кръвта изтича на по-слаба бликам. Кислородът, необходим на мозъка, излиза още с фонтана. Тоест, Колъм изпадна в безсъзнание още преди кървавият шадраван да плисне върху масата. Бях изправен пред два казуса. Първо, оптималното разстояние за мятане на нож е пет стъпки. Намирах се по-близо, само че за благополучие употребявам кинжали с уравновесено тегло. За нетренирания това е усложнение, само че за опитния хвърляч е облекчение: с такива кинжали по-лесно се управлява въртенето. Вторият проблем беше, че както беше застанал Колъм, можех да се целя единствено в лявата част на врата му. Значи, постановяваше се да мятам с дясната ръка. А, както виждаш, съм левичар. Ситуацията ме принуждаваше да се осланям на шанса си. А не съм от най-големите късметлии. Между другото, каква беше онази карта?
Дама пика. Ти загуби.
Знаех си.
В живота не ти върви, по този начин ли?
Поне що се отнася до карти.
А в любовта?
Той се замисли и поклати глава.
И в любовта е същото.
Смяха се. Пиха наздравица и се смяха още. Слушаха по какъв начин се сипе дъждът. За момент тя затвори очи. Струваше й се, че чува подрънкването на ледени кубчета в чаши на бара. Трополенето на топчето във въртящия се дървен диск на рулетката. Ударите на разтуптяното си сърце. “
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ