2021 година за доц. Гломб: Не се ваксинирахме, а сме пред поредната КОВИД вълна
" Следващата вълна на ковид е много забележима в обозримото бъдеще, тъй като е ниско имунизационното покритие в страната. И през тази година огромна част от хората не се имунизираха и резултатът ще е налице през идващите месеци ". Това съобщи ръководителят на катедра " Вирусология " в Националния център по заразни и паразитни заболявания (НЦЗПБ) доцент Любомира Николаева-Гломб, която направи своята равносметка от миналата година за Actualno.com.
България стигна до първо място в света по смъртност на 100 000 души що се отнася до индикатора " надвишена смъртност " - т.е. брой смъртни случаи, които са повече, в сравнение с е било равнището във времена без изключително събитие, каквото е пандемията. А анкета на интернационалния план " Европа приказва " сподели, че 57% от европейците са " за " наложителната имунизация, а в България - 62% от сънародниците ни са против наложителния темперамент на имунизацията. 38% я поддържат.
По мотив тези данни вирусологът съобщи:
“С оглед на ниския брой на имунизиране, предвид на съпътстващите заболявания на доста у хората, не съм огромен оптимист, че ще мине леко последваща вълна. Сега някои ще се опитат да ме оборят и ще ми кажат, че в другите страни имунизираните са повече и все пак има още веднъж коронавирус вълна. Да, това е по този начин, само че дано да гледаме броя на умрелите. В другите страни броят е невисок, т.е. имунизацията пази доста добре от тежко боледуване и от смъртен излаз. Това, за жалост в България към момента го нямаме. Тоест, в случай че се увеличи заразността на вируса и доста хора се разболеят, то доста хора ще попаднат в болница и доста хора ще изгубят битката с вируса ".
Доц. Гломб добави, че за две години науката се оправя съвършено против ковид, само че изясни, че към момента е рано да се направи ясна прогноза накъде и по какъв начин ще се развива епидемията.
" Какво научихме досега? Познаваме вируса в безспорни елементи: и антигена, и нуклеотидния състав – всичко е безпределно добре познато. Познаваме навиците на вируса - къде се появяват разновидностите му. Знаем какво провокира в човешкия организъм – с кои рецептори се среща, с кои кафези се развъжда, по какъв начин дава отговор организмът на болестта. Познаваме към този момент няколко ваксини. Това е невиждан прогрес – бързо развиване на ваксини от ново потомство. Никога не е била създавана толкоз бързо ваксина, която да може да се ползва на хора. Да, тях ги има и отпреди това. Виждам че упрекват РНК имунизациите, че са били създадени доста небрежно. Не, не са създадени в този момент. Методиката е позната от 90-те години. Тоест има към 30 години опит в тази методика и това ни разреши бързо да реагираме и да създадем ваксина. Нови две медикаменти са на хоризонта, евентуално през 2022 година ще влязат в необятна приложимост. Бих споделила, че малко по малко епидемията отива към надзор ", съобщи доцент Гломб.
Специалистът предвижда, че евентуално през идната година на пазара ще бъдат пуснати хапчета за лекуване от коронавирус, само че все пак тя остава на мнение, че те не са панацея. По думите ѝ, по-добре да не гасим пожари, а да вземем противопожарни ограничения. Тоест, да не позволяваме разболяване. Това може да стане с ваксини и с нефармацевтични ограничения: маски, стерилизация, отдалеченост и карантини, когато се постанова.
Вирусологът напомни за всеобщите митинги и неодобрение по целия свят на част от хората, които не искам да се имунизират. Точно заради тази причина тя предвижда, че до наложителна имунизация няма да се стигне.
" Мнението ми за наложителните ваксини като лекар-вирусолог е, че са нещо хубаво, тъй като опредено ще допринесат за понижаване на заболяемостта. От друга страна въвеждането на тези отговорности значат една незрялост на обществото, че то не е уверено в преимуществата и удобните резултати на имунизацията. А когато едно общество не е уверено, тогава пък значи, че топката е в нашето поле - на лекарите и експертите в тази област, които очевидно не сме съумели да разбираем задоволително добре на хората за потребността, успеваемостта и сигурността от имунизациите. Така че в тази посока има доста работа: за нас, като лекари и научни служащи, да вършим по-безопасни и ефикасни ваксини, да работим за ограмотяване на популацията и за усмиряване на духовете. Затова мисля, че с методите на увещание бихме могли да се оправим. Задължителността постоянно провокира едно контраповедение, че има нещо гнило щом толкоз е неотложно и наложително ", сподели специалистът.
(От 21 октомври здравните управляващи вкараха " зелен документ " ).
За имунизираните, доцент Гломб съобщи, че в този момент е доста значимо те да си сложат бустерна доза. Тя обясни и на какъв брой време е нужно да се слага.
" В начално имахме огромни упования от новите софтуерни ваксини. Те свършват своята работа, предпазвайки от тежко заболяване, само че не са по този начин ефикасни от предотвратяване на заразяване. Това не е особено единствено за тези ваксини. Давам образец с имунизацията против полиомиелит. Да, тя пази индивида от разболяване и от развиване на заболяването – детски паралич, само че не го пази от заразяване. Нещо сходно реализират и новите софтуерни ваксини против ковид. Това, че те не защищават, е един от дребните им минуси. Другото, което се оказа, е, че имунитетът, който се построява вследствие на имунизирането, не е задоволително дългогодишен. Само че това е особено въобще за коронавирусната зараза. Имунитетът против всички коронавируси, познати на индивида, е извънредно малотраен. Причината е, че самият вирус има механизми, с които да потиска образуването на първокласен имунитет. Затова и самата ваксина носи същите недъзи. Затова е нужно да се вършат бустерни или усилващи дози. Към момента научният консенсус е, че бустерната доза е добре да се направи при хора, които са имунизирани с цялостен курс след 6 до 8 месеца. За хора, които са преболедували, бустерната доза се предлага сред 3 и 6 месеца след окончателното излекуване на индивида ", разяснява вирусологът.
Доц. Гломоб разяснява и до каква степен са стигнали научните доказателства по тематиката за успеваемостта на ваксените против новия вид на ковид - Омикрон.
" Ще би трябвало още малко време, с цел да се отговори на този въпрос. За момента нещата са към момента в лабораториите. Личното ми мнение е, че имунизацията ще продължи да защищава, само че с понижена успеваемост. При създаването на имунизациите беше употребен първия вирус от Ухан и там те демонстрираха над 90 % успеваемост. После пристигна разновидността Алфа и успеваемостта спадна на 90 %. При Делта разновидността тя спадна на 80-85 %. Предполагам, че Омикрон ще смъкна още малко успеваемостта на имунизациите. Защитата на ваксите при Делта разновидността е към момента задоволително огромна против тежко разболяване и гибел и допускам, че по този начин ще бъде и при Омикрон ", добави тя.
Извън тематиката за ковид доцент Гломб сложи друго публично значимо събитие през миналата година. Тя съобщи, че броят на засегнатите от паралитичен полиомиелит в света е намалял. По думите ѝ през тази година в България са били регистрирани единствено два случая на деца, парализирали се от дивият полиовирус.
" Пожелавам на хората да бъдат здрави и да имат вяра в лабораторната просвета и да не се доверяват на създатели, които бързат за популярност и изричат някакви парадоксални и екзотични отзиви. Те звучат забавно, само че не могат да бъдат потвърдени с научни обстоятелства ", приключи тя.
Още от ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ:
България стигна до първо място в света по смъртност на 100 000 души що се отнася до индикатора " надвишена смъртност " - т.е. брой смъртни случаи, които са повече, в сравнение с е било равнището във времена без изключително събитие, каквото е пандемията. А анкета на интернационалния план " Европа приказва " сподели, че 57% от европейците са " за " наложителната имунизация, а в България - 62% от сънародниците ни са против наложителния темперамент на имунизацията. 38% я поддържат.
По мотив тези данни вирусологът съобщи:
“С оглед на ниския брой на имунизиране, предвид на съпътстващите заболявания на доста у хората, не съм огромен оптимист, че ще мине леко последваща вълна. Сега някои ще се опитат да ме оборят и ще ми кажат, че в другите страни имунизираните са повече и все пак има още веднъж коронавирус вълна. Да, това е по този начин, само че дано да гледаме броя на умрелите. В другите страни броят е невисок, т.е. имунизацията пази доста добре от тежко боледуване и от смъртен излаз. Това, за жалост в България към момента го нямаме. Тоест, в случай че се увеличи заразността на вируса и доста хора се разболеят, то доста хора ще попаднат в болница и доста хора ще изгубят битката с вируса ".
Доц. Гломб добави, че за две години науката се оправя съвършено против ковид, само че изясни, че към момента е рано да се направи ясна прогноза накъде и по какъв начин ще се развива епидемията.
" Какво научихме досега? Познаваме вируса в безспорни елементи: и антигена, и нуклеотидния състав – всичко е безпределно добре познато. Познаваме навиците на вируса - къде се появяват разновидностите му. Знаем какво провокира в човешкия организъм – с кои рецептори се среща, с кои кафези се развъжда, по какъв начин дава отговор организмът на болестта. Познаваме към този момент няколко ваксини. Това е невиждан прогрес – бързо развиване на ваксини от ново потомство. Никога не е била създавана толкоз бързо ваксина, която да може да се ползва на хора. Да, тях ги има и отпреди това. Виждам че упрекват РНК имунизациите, че са били създадени доста небрежно. Не, не са създадени в този момент. Методиката е позната от 90-те години. Тоест има към 30 години опит в тази методика и това ни разреши бързо да реагираме и да създадем ваксина. Нови две медикаменти са на хоризонта, евентуално през 2022 година ще влязат в необятна приложимост. Бих споделила, че малко по малко епидемията отива към надзор ", съобщи доцент Гломб.
Специалистът предвижда, че евентуално през идната година на пазара ще бъдат пуснати хапчета за лекуване от коронавирус, само че все пак тя остава на мнение, че те не са панацея. По думите ѝ, по-добре да не гасим пожари, а да вземем противопожарни ограничения. Тоест, да не позволяваме разболяване. Това може да стане с ваксини и с нефармацевтични ограничения: маски, стерилизация, отдалеченост и карантини, когато се постанова.
Вирусологът напомни за всеобщите митинги и неодобрение по целия свят на част от хората, които не искам да се имунизират. Точно заради тази причина тя предвижда, че до наложителна имунизация няма да се стигне.
" Мнението ми за наложителните ваксини като лекар-вирусолог е, че са нещо хубаво, тъй като опредено ще допринесат за понижаване на заболяемостта. От друга страна въвеждането на тези отговорности значат една незрялост на обществото, че то не е уверено в преимуществата и удобните резултати на имунизацията. А когато едно общество не е уверено, тогава пък значи, че топката е в нашето поле - на лекарите и експертите в тази област, които очевидно не сме съумели да разбираем задоволително добре на хората за потребността, успеваемостта и сигурността от имунизациите. Така че в тази посока има доста работа: за нас, като лекари и научни служащи, да вършим по-безопасни и ефикасни ваксини, да работим за ограмотяване на популацията и за усмиряване на духовете. Затова мисля, че с методите на увещание бихме могли да се оправим. Задължителността постоянно провокира едно контраповедение, че има нещо гнило щом толкоз е неотложно и наложително ", сподели специалистът.
(От 21 октомври здравните управляващи вкараха " зелен документ " ).
За имунизираните, доцент Гломб съобщи, че в този момент е доста значимо те да си сложат бустерна доза. Тя обясни и на какъв брой време е нужно да се слага.
" В начално имахме огромни упования от новите софтуерни ваксини. Те свършват своята работа, предпазвайки от тежко заболяване, само че не са по този начин ефикасни от предотвратяване на заразяване. Това не е особено единствено за тези ваксини. Давам образец с имунизацията против полиомиелит. Да, тя пази индивида от разболяване и от развиване на заболяването – детски паралич, само че не го пази от заразяване. Нещо сходно реализират и новите софтуерни ваксини против ковид. Това, че те не защищават, е един от дребните им минуси. Другото, което се оказа, е, че имунитетът, който се построява вследствие на имунизирането, не е задоволително дългогодишен. Само че това е особено въобще за коронавирусната зараза. Имунитетът против всички коронавируси, познати на индивида, е извънредно малотраен. Причината е, че самият вирус има механизми, с които да потиска образуването на първокласен имунитет. Затова и самата ваксина носи същите недъзи. Затова е нужно да се вършат бустерни или усилващи дози. Към момента научният консенсус е, че бустерната доза е добре да се направи при хора, които са имунизирани с цялостен курс след 6 до 8 месеца. За хора, които са преболедували, бустерната доза се предлага сред 3 и 6 месеца след окончателното излекуване на индивида ", разяснява вирусологът.
Доц. Гломоб разяснява и до каква степен са стигнали научните доказателства по тематиката за успеваемостта на ваксените против новия вид на ковид - Омикрон.
" Ще би трябвало още малко време, с цел да се отговори на този въпрос. За момента нещата са към момента в лабораториите. Личното ми мнение е, че имунизацията ще продължи да защищава, само че с понижена успеваемост. При създаването на имунизациите беше употребен първия вирус от Ухан и там те демонстрираха над 90 % успеваемост. После пристигна разновидността Алфа и успеваемостта спадна на 90 %. При Делта разновидността тя спадна на 80-85 %. Предполагам, че Омикрон ще смъкна още малко успеваемостта на имунизациите. Защитата на ваксите при Делта разновидността е към момента задоволително огромна против тежко разболяване и гибел и допускам, че по този начин ще бъде и при Омикрон ", добави тя.
Извън тематиката за ковид доцент Гломб сложи друго публично значимо събитие през миналата година. Тя съобщи, че броят на засегнатите от паралитичен полиомиелит в света е намалял. По думите ѝ през тази година в България са били регистрирани единствено два случая на деца, парализирали се от дивият полиовирус.
" Пожелавам на хората да бъдат здрави и да имат вяра в лабораторната просвета и да не се доверяват на създатели, които бързат за популярност и изричат някакви парадоксални и екзотични отзиви. Те звучат забавно, само че не могат да бъдат потвърдени с научни обстоятелства ", приключи тя.
Още от ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ