Зелена светлина - краят на езерото Поопо
Следи на заличаването. Стотици километри напукана земя, пропита със сол. Така наподобява Поопо. Някога то било второто по величина езеро в Боливия. През последните години водата му почнала да се изпарява. И краят към този момент наподобява неминуем.
За трета поредна година езерото пресъхва. За първи път водата изчезна изцяло през 2014 година. Това беше злополука - починаха милиони риби, птици и растения. Може да видите - тук повече няма растения и птици.
Площта на Поопо била към 3000 квадратни километра. И епохи наред то било леговище за Уро - тръстиковите хора, които обитавали езерото на плаващи острови. Казват, че това са едни от най-смелите хора в региона. Оцелели при инките и при колонизацията на испанците. Успели да запазят културата си от нахлуването на модернизацията, само че останали безсилни пред... сушата.
Вече са останали единствено няколко поданици. Някои бягат отсам, с цел да оцелят. Други се махат - просто ей по този начин - и в никакъв случай не се връщат. А това значи, че тази просвета е обречена на изгубване.
През последните десетилетия температурата в региона на езерото се покачила с 9 градуса, което обрекло Поопо на пресъхване. Дори когато вали, водата не се задържа, а се изпарява.
В Поопо беше цялостно с риба. За това и не мислехме, че ще пресъхне. Беше голямо. Тогава се притеснявахме някой да не се удави.
Уро постоянно са били риболовци. Много от тях към този момент работят като миньори. А тези, които са останали край Поопо, се пробват да оцелеят с развъждане на добитък и киноа. Надяват се, че тогавашният им живот ще се върне. За това не стопират да обикалят пресъхналото езеро. Вярват, че ще открият водни огледала, които ще са задоволително огромни, с цел да се възвърне живота в Поопо.
За трета поредна година езерото пресъхва. За първи път водата изчезна изцяло през 2014 година. Това беше злополука - починаха милиони риби, птици и растения. Може да видите - тук повече няма растения и птици.
Площта на Поопо била към 3000 квадратни километра. И епохи наред то било леговище за Уро - тръстиковите хора, които обитавали езерото на плаващи острови. Казват, че това са едни от най-смелите хора в региона. Оцелели при инките и при колонизацията на испанците. Успели да запазят културата си от нахлуването на модернизацията, само че останали безсилни пред... сушата.
Вече са останали единствено няколко поданици. Някои бягат отсам, с цел да оцелят. Други се махат - просто ей по този начин - и в никакъв случай не се връщат. А това значи, че тази просвета е обречена на изгубване.
През последните десетилетия температурата в региона на езерото се покачила с 9 градуса, което обрекло Поопо на пресъхване. Дори когато вали, водата не се задържа, а се изпарява.
В Поопо беше цялостно с риба. За това и не мислехме, че ще пресъхне. Беше голямо. Тогава се притеснявахме някой да не се удави.
Уро постоянно са били риболовци. Много от тях към този момент работят като миньори. А тези, които са останали край Поопо, се пробват да оцелеят с развъждане на добитък и киноа. Надяват се, че тогавашният им живот ще се върне. За това не стопират да обикалят пресъхналото езеро. Вярват, че ще открият водни огледала, които ще са задоволително огромни, с цел да се възвърне живота в Поопо.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ