Битката за Мосул свършва, но какво следва след това?
След завладяването на руините на джамията Ан Нури в Мосул Министерството на защитата на Ирак побърза да разгласи приключването на борбата за града. Но там към момента има снайперисти джихадисти, от време на време се чуват експлоадирания на снаряди и стрелби. Сблъсъците в кварталите на остарелия град с останалите там членове на терористичната формация „ Ислямска страна “ не престават.
Не е толкоз значимо обаче какъв брой дълго време ще не престават последните огнища на боевете с джихадистите в Мосул. По-важното е какво чака Ирак след провалянето на „ Ислямска страна “ и окончателното освобождение на територията на страната, написа " Фокус ".
Съществуват терзания, че след приключването на борбата за Мосул ще стартира борбата за Ирак. Тя ще бъде още по-ожесточена и кръвопролитна, като ще се води сред арабите шиити, арабите сунити, кюрдите, туркмените и християните, а резултатът може да бъде окончателната фрагментация на страната по етнически и набожен симптом.
При Садам Хюсеин, без значение от репресивния режим, множеството от иракчаните се усещаха като жители на една страна, дружно с която бяха част от арабския и ислямския свят и в която се развиваше стопанската система. Сега връзките в Ирак се построяват въз основата на клановата, племенната, религиозната и етническата принадлежност и преданост. Държавните структури и институции са слаби и неефективни, а хазната са празни.
Не е толкоз значимо обаче какъв брой дълго време ще не престават последните огнища на боевете с джихадистите в Мосул. По-важното е какво чака Ирак след провалянето на „ Ислямска страна “ и окончателното освобождение на територията на страната, написа " Фокус ".
Съществуват терзания, че след приключването на борбата за Мосул ще стартира борбата за Ирак. Тя ще бъде още по-ожесточена и кръвопролитна, като ще се води сред арабите шиити, арабите сунити, кюрдите, туркмените и християните, а резултатът може да бъде окончателната фрагментация на страната по етнически и набожен симптом.
При Садам Хюсеин, без значение от репресивния режим, множеството от иракчаните се усещаха като жители на една страна, дружно с която бяха част от арабския и ислямския свят и в която се развиваше стопанската система. Сега връзките в Ирак се построяват въз основата на клановата, племенната, религиозната и етническата принадлежност и преданост. Държавните структури и институции са слаби и неефективни, а хазната са празни.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ