Мнения Daily - Илюзия е, че мирът е естествено състояние на Европа
След Втората международна война американските войски са ситуирани в Евразия, с цел да се подсигурява, че континентът не може да бъде доминиран от една мощ, способна да монополизира ресурсите и да ги обърне против Съединени американски щати.
© Stringer Американската войска постоянно е била основен съставен елемент за консолидираното на Европа. Още по тематиката
Мнения Daily - Избитите животни си имат имена
И още: Властта е в третия стадий на деградацията; Белият дом ще бъде декориран от същински тъпанар
17 юли 2018
Мнения Daily - Съюзниците са задължение за Тръмп
И още: Либералният ред може да стане съпъстваща жертва; Мениджмънтът на омразата стана съществена форма на агитация
16 юли 2018 Геополитика
Илюзия е, че мирът е естествено положение на Европа
От коментар на Клеър Берлински за Politico. Преводът е на Клуб Z.
Това, което Тръмп не схваща е, че несъответствието в разноските, при което Съединени американски щати заплащат повече от своите съдружници, не е проблем на системата. Това е функционалност. Така го проектираха великите следвоенни държавници и тази извънредно проницателна тактика подсигурява неналичието на спор сред великите сили - и нуклеарна война - в продължение на три четвърти от века.
Отвореният, демократичен международен ред, който познаваме сега, е издигнат в края на Втората международна война и уголемен след рухването на Съветския съюз. По концепция той се управлява от Съединени американски щати, по концепция той обезпечава непрекъсната военна надмощие на Съединени американски щати над Евразия, до момента в който сплотява Европа под отбраната на Съединени американски щати. Целта на тази грандиозна американска тактика е да предотврати една независима мощ да господства района и да се обърне против Съединени американски щати и техните съдружници. Американската надмощие също така служи и с цел да потуши по-ранните районни съперничества, предотвратявайки по-нататъшни международни войни. Дийн Ашсън, Джордж Маршал и другите велики държавници от тяхното потомство следваха тази тактика, тъй като бяха научили, на невъобразима цена, че безконечната американска фикция за безконечна независимост от Европа - изолационизъм или " Америкопървизъм " - е тъкмо това - фикция.
Тази политика е била толкоз сполучлива, че американците в този момент - множеството от които не са били живи, с цел да изпитат тези войни - виждат мира, единството, просперитета и стабилността като естественото положение на Европа. Това е заблуда. В продължение на епохи, Европа бе опорната точка на световното принуждение. С епохата на световното откриване на света, тя се трансформира в главен експортьор на принуждение, като темпото и ужаса от касапницата нарастваха с всеки век с подобренията в технологиите.
Борбата за Африка, разделянето и колонизирането на този континент от Европа, е прецизен образец. Конференцията в Берлин за Западна Африка през 1884-1885 година, която събра представителите на 13 европейски сили, с цел да уредят колониалните си искания за Африка с дипломация вместо с оръжие, води до мир на Стария континент за няколко години. Конференцията угажда на настояванията на крал Леополд II, съгласно които свободно Конго е в действителност негова частна благосъстоятелност. Десет милиона души починаха под ръководството му.
Ето за какво следвоенна Европа престана да бъде водещ експортьор на принуждение в света и вместо това става водещ експортьор на първокласни седани. Американската войска постоянно е била основна част от проекта за консолидиране и възобновяване на Европа от руините. След Втората международна война американските войски са ситуирани в Евразия, с цел да се подсигурява, че континентът не може да бъде доминиран от една мощ, способна да монополизира ресурсите и да ги обърне против Съединени американски щати. Щатите построиха поразителни военни активи там, с цел да укротят локалните надпревари по въоръжаване, преди да са почнали, защото сигурността им е обезпечена.
Американският международен ред, подсилен от идеалите на демократичната народна власт, е доста посредствен. Но това е най-близкото нещо до химера, което в миналото е виждал нашият пропаднал и изстрадал тип. Ползите от него не са единствено стопански, въпреки че тези изгоди са големи. Ползите от него би трябвало да се мерят във войни, които не се водят, и животи, които не са изгубени. И въпреки всичко доста американци са загърбили както историята, по този начин и действителността.
----------- Американският президент подписа нов празен чек на Путин.
" Разведряване "
Тръмп желае да извива ръцете на всяка страна поотделно
От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук-профил
Фотограф: Yuri Gripas
Тръмп явно има потребност от договорка с Путин по обстановката и вероятностите на войната в Сирия, и на първо място - договорка за вероятната изолираност и изтласкване на Иран от салдото на силите в Сирия. Ключовите съдружници на Вашингтон в Близкия изток - Израел и Саудитска Арабия - са непримирими съперници на Техеран. Израел - поради заплахите, които носи нуклеарната стратегия на Иран и поради де факто директния достъп на иранските въоръжени сили до границата сред Сирия и Израел. Саудитска Арабия преглежда себе си като водач на сунитския ислям и е в дълготрайно съревнование с шиитски Иран, който дружно с иракските шиити, с Хизбула и с режима в Дамаск гради " шиитска дъга " сред Техеран и Бейрут, целяща ограничение, в случай че не изолираност на сунитския надзор върху Близкия изток. Не е ясно до каква степен Путин може действително да ограничи или маргинализира иранското наличие в Сирия, само че нищо не му пречи най-малко да обещае нещо сходно.
Тръмп явно се стреми към интернационален ред, в който Америка ще има опция да образува връзките си със света страна по страна, с цел да получи оптималния бонус на американската мощ и надмощие. Конгломерати от съдружници като Европейски Съюз са затруднение пред тази цел заради съвкупната си - в тази ситуация с Европа - комерсиална мощ. Затова Европа е съперник. Противник е и Китай - поради комерсиалното си съревнование с Америка и поради все по-откровената си упоритост да се трансформира в световна свръхсила.
Може ли Китай да бъде въздържан в своите търговски и геополитически упоритости? Да не би някой умен геополитик на напреднала възраст да е прошепнал на Тръмп, че по този начин както през 1972 година Америка изигра против Москва " китайската карта ", през днешния ден е допустимо да се опита против Пекин да разиграе " съветската карта "? Най-малкото, коства си да се помечтае... Москва и Пекин са сътрудници и - вероятно - съдружници напълно на тактическа основа. Дългосрочните ползи на двата колоса не са съвместими и това е явно от пръв взор върху географската карта. Ако прибавим към това уравнение и общия интерес сред Москва и Вашингтон от въздържане на ислямския радикализъм, базата за дълготрайно съдействие се задълбочава.
Какво значение тук има някаква си Европа, която така и така е вдигнала бялото знаме и безпомощно гледа по какъв начин на Стария континент нахлуват все по-големи талази мюсюлмани от Африка и Близкия изток?
Днес в Хелзинки наподобява, че Доналд Тръмп подписа нов празен чек на Владимир Путин. Международната легитимация, която тази среща даде на Путин е задоволителен, даже и в случай че е единствения бонус от нея. Следствието - моралното отпадане на изолацията и статута на агресор - извършител на интернационалното право. Но дали това в действителност е единственият бонус? Свидетелствата и причините за хипотетичната съветска интервенция в изборите за президент на Съединени американски щати от 2016 година наподобяват все по-сериозни... Каквото и да значи това.
------------- Докарахме го шпиони да ни избавят от лъжите на едно бивше ченге и един безконечен спекулант.
След Хелзинки
Тайната дипломация води до нещастия
От коментар на политолога Деян Кюранов за " Дневник "
Фотограф: Kevin Lamarque
Тайната дипломация бе интернационална институция, уличена в историческа трагична виновност за Първата международна война; когато това се повтори и за Втората международна война, в света след 1945 тайната дипломация беше отречена. Защото се оказа занятие, потребно за царете – фюрерите – секретарите на комунистически партии, само че пагубно за народите им. Днес пред очите ни двама президенти възвръщат тази пагубна за нас и прекомерно комфортна за тях процедура. Липсата на информация от срещата на Тръмп и Путин уединено – това е основната информация. Дотам го докарахме, да се молим шпионите да ни избавят от лъжите на едно бивше ченге и един безконечен спекулант.
Липсата на информация от " тъмната стаичка " на срещата, въпреки некоментирана, е усетена. И несигурността в оценките е всеобща. За мен най-добре е изразил това един сантиментален бранител на Доналд Тръмп, конгресменът републиканец Марк Медоуз. След като оправдава, та оправдава съпартиеца си per fas et nefas, той прави следното резюме, комплицирано и объркващо (граматиката също не е за образец, само че посланието се долавя, а това за Марк и електората му явно е достатъчно): " Да вършим далекообхватни изводи от една конференция, не мисля, че е индикация къде стоим като нация, къде е този президент [т.е. Тръмп] или какви дейности се изискват от нас. " Истината от време на време сказуеми посредством устата на младенците и партийните назначенци за персонално лоялни депутати.
На естествен български (и американски) този човек споделя: даже да си мислим, че сме разбрали нещо от думите на президентската двойка – нищо не сме разбрали: нито за позицията на Съединени американски щати, нито за позицията на Тръмп, нито какво вождът (Тръмп) ще изиска от нас (американците) в резултат на разговорката си с Путин. Че не сме разбрали е вярно. Ибо думите на президентите са неизповедими! Тук лоялният прислужник на първия прислужник на народа го подвига над цар – чак до Бог.
На такива ли ще имаме вяра?
© Stringer Американската войска постоянно е била основен съставен елемент за консолидираното на Европа. Още по тематиката
Мнения Daily - Избитите животни си имат имена
И още: Властта е в третия стадий на деградацията; Белият дом ще бъде декориран от същински тъпанар
17 юли 2018
Мнения Daily - Съюзниците са задължение за Тръмп
И още: Либералният ред може да стане съпъстваща жертва; Мениджмънтът на омразата стана съществена форма на агитация
16 юли 2018 Геополитика
Илюзия е, че мирът е естествено положение на Европа
От коментар на Клеър Берлински за Politico. Преводът е на Клуб Z.
Това, което Тръмп не схваща е, че несъответствието в разноските, при което Съединени американски щати заплащат повече от своите съдружници, не е проблем на системата. Това е функционалност. Така го проектираха великите следвоенни държавници и тази извънредно проницателна тактика подсигурява неналичието на спор сред великите сили - и нуклеарна война - в продължение на три четвърти от века.
Отвореният, демократичен международен ред, който познаваме сега, е издигнат в края на Втората международна война и уголемен след рухването на Съветския съюз. По концепция той се управлява от Съединени американски щати, по концепция той обезпечава непрекъсната военна надмощие на Съединени американски щати над Евразия, до момента в който сплотява Европа под отбраната на Съединени американски щати. Целта на тази грандиозна американска тактика е да предотврати една независима мощ да господства района и да се обърне против Съединени американски щати и техните съдружници. Американската надмощие също така служи и с цел да потуши по-ранните районни съперничества, предотвратявайки по-нататъшни международни войни. Дийн Ашсън, Джордж Маршал и другите велики държавници от тяхното потомство следваха тази тактика, тъй като бяха научили, на невъобразима цена, че безконечната американска фикция за безконечна независимост от Европа - изолационизъм или " Америкопървизъм " - е тъкмо това - фикция.
Тази политика е била толкоз сполучлива, че американците в този момент - множеството от които не са били живи, с цел да изпитат тези войни - виждат мира, единството, просперитета и стабилността като естественото положение на Европа. Това е заблуда. В продължение на епохи, Европа бе опорната точка на световното принуждение. С епохата на световното откриване на света, тя се трансформира в главен експортьор на принуждение, като темпото и ужаса от касапницата нарастваха с всеки век с подобренията в технологиите.
Борбата за Африка, разделянето и колонизирането на този континент от Европа, е прецизен образец. Конференцията в Берлин за Западна Африка през 1884-1885 година, която събра представителите на 13 европейски сили, с цел да уредят колониалните си искания за Африка с дипломация вместо с оръжие, води до мир на Стария континент за няколко години. Конференцията угажда на настояванията на крал Леополд II, съгласно които свободно Конго е в действителност негова частна благосъстоятелност. Десет милиона души починаха под ръководството му.
Ето за какво следвоенна Европа престана да бъде водещ експортьор на принуждение в света и вместо това става водещ експортьор на първокласни седани. Американската войска постоянно е била основна част от проекта за консолидиране и възобновяване на Европа от руините. След Втората международна война американските войски са ситуирани в Евразия, с цел да се подсигурява, че континентът не може да бъде доминиран от една мощ, способна да монополизира ресурсите и да ги обърне против Съединени американски щати. Щатите построиха поразителни военни активи там, с цел да укротят локалните надпревари по въоръжаване, преди да са почнали, защото сигурността им е обезпечена.
Американският международен ред, подсилен от идеалите на демократичната народна власт, е доста посредствен. Но това е най-близкото нещо до химера, което в миналото е виждал нашият пропаднал и изстрадал тип. Ползите от него не са единствено стопански, въпреки че тези изгоди са големи. Ползите от него би трябвало да се мерят във войни, които не се водят, и животи, които не са изгубени. И въпреки всичко доста американци са загърбили както историята, по този начин и действителността.
----------- Американският президент подписа нов празен чек на Путин.
" Разведряване "
Тръмп желае да извива ръцете на всяка страна поотделно
От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук-профил
Фотограф: Yuri Gripas
Тръмп явно има потребност от договорка с Путин по обстановката и вероятностите на войната в Сирия, и на първо място - договорка за вероятната изолираност и изтласкване на Иран от салдото на силите в Сирия. Ключовите съдружници на Вашингтон в Близкия изток - Израел и Саудитска Арабия - са непримирими съперници на Техеран. Израел - поради заплахите, които носи нуклеарната стратегия на Иран и поради де факто директния достъп на иранските въоръжени сили до границата сред Сирия и Израел. Саудитска Арабия преглежда себе си като водач на сунитския ислям и е в дълготрайно съревнование с шиитски Иран, който дружно с иракските шиити, с Хизбула и с режима в Дамаск гради " шиитска дъга " сред Техеран и Бейрут, целяща ограничение, в случай че не изолираност на сунитския надзор върху Близкия изток. Не е ясно до каква степен Путин може действително да ограничи или маргинализира иранското наличие в Сирия, само че нищо не му пречи най-малко да обещае нещо сходно.
Тръмп явно се стреми към интернационален ред, в който Америка ще има опция да образува връзките си със света страна по страна, с цел да получи оптималния бонус на американската мощ и надмощие. Конгломерати от съдружници като Европейски Съюз са затруднение пред тази цел заради съвкупната си - в тази ситуация с Европа - комерсиална мощ. Затова Европа е съперник. Противник е и Китай - поради комерсиалното си съревнование с Америка и поради все по-откровената си упоритост да се трансформира в световна свръхсила.
Може ли Китай да бъде въздържан в своите търговски и геополитически упоритости? Да не би някой умен геополитик на напреднала възраст да е прошепнал на Тръмп, че по този начин както през 1972 година Америка изигра против Москва " китайската карта ", през днешния ден е допустимо да се опита против Пекин да разиграе " съветската карта "? Най-малкото, коства си да се помечтае... Москва и Пекин са сътрудници и - вероятно - съдружници напълно на тактическа основа. Дългосрочните ползи на двата колоса не са съвместими и това е явно от пръв взор върху географската карта. Ако прибавим към това уравнение и общия интерес сред Москва и Вашингтон от въздържане на ислямския радикализъм, базата за дълготрайно съдействие се задълбочава.
Какво значение тук има някаква си Европа, която така и така е вдигнала бялото знаме и безпомощно гледа по какъв начин на Стария континент нахлуват все по-големи талази мюсюлмани от Африка и Близкия изток?
Днес в Хелзинки наподобява, че Доналд Тръмп подписа нов празен чек на Владимир Путин. Международната легитимация, която тази среща даде на Путин е задоволителен, даже и в случай че е единствения бонус от нея. Следствието - моралното отпадане на изолацията и статута на агресор - извършител на интернационалното право. Но дали това в действителност е единственият бонус? Свидетелствата и причините за хипотетичната съветска интервенция в изборите за президент на Съединени американски щати от 2016 година наподобяват все по-сериозни... Каквото и да значи това.
------------- Докарахме го шпиони да ни избавят от лъжите на едно бивше ченге и един безконечен спекулант.
След Хелзинки
Тайната дипломация води до нещастия
От коментар на политолога Деян Кюранов за " Дневник "
Фотограф: Kevin Lamarque
Тайната дипломация бе интернационална институция, уличена в историческа трагична виновност за Първата международна война; когато това се повтори и за Втората международна война, в света след 1945 тайната дипломация беше отречена. Защото се оказа занятие, потребно за царете – фюрерите – секретарите на комунистически партии, само че пагубно за народите им. Днес пред очите ни двама президенти възвръщат тази пагубна за нас и прекомерно комфортна за тях процедура. Липсата на информация от срещата на Тръмп и Путин уединено – това е основната информация. Дотам го докарахме, да се молим шпионите да ни избавят от лъжите на едно бивше ченге и един безконечен спекулант.
Липсата на информация от " тъмната стаичка " на срещата, въпреки некоментирана, е усетена. И несигурността в оценките е всеобща. За мен най-добре е изразил това един сантиментален бранител на Доналд Тръмп, конгресменът републиканец Марк Медоуз. След като оправдава, та оправдава съпартиеца си per fas et nefas, той прави следното резюме, комплицирано и объркващо (граматиката също не е за образец, само че посланието се долавя, а това за Марк и електората му явно е достатъчно): " Да вършим далекообхватни изводи от една конференция, не мисля, че е индикация къде стоим като нация, къде е този президент [т.е. Тръмп] или какви дейности се изискват от нас. " Истината от време на време сказуеми посредством устата на младенците и партийните назначенци за персонално лоялни депутати.
На естествен български (и американски) този човек споделя: даже да си мислим, че сме разбрали нещо от думите на президентската двойка – нищо не сме разбрали: нито за позицията на Съединени американски щати, нито за позицията на Тръмп, нито какво вождът (Тръмп) ще изиска от нас (американците) в резултат на разговорката си с Путин. Че не сме разбрали е вярно. Ибо думите на президентите са неизповедими! Тук лоялният прислужник на първия прислужник на народа го подвига над цар – чак до Бог.
На такива ли ще имаме вяра?
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ