Антипиратската политика на държавата с нова крачка към небитието
След ненадейно "избухналата " и безславно завършилата акция в края на септември - началото на октомври, призвана да "убеди " притежателите на фризьорските и козметични салони, че заплащането на авторски права е хем наложително, хем богоугодно дело, Министерството на културата още веднъж настъпи мотиката, и то - цели два пъти.
Първата цицина лъсна върху челото на министерството на 12 октомври, когато във ведомствената интернет страница се появи едно умопомрачително известие, озаглавено "Уточнение по отношение на изявления в уеб страницата на БНР " (правописът оригинален):
"Във връзка с репортажите и изявленията в уеб страницата на БНР по отношение на предупредителната акция на Министерството на културата за уреждането на права за обществено осъществяване на музика във фризьорски и козметични салони разясняваме, че акцията имаше обяснителен темперамент и понастоящем е прекратена.
Считаме сериозния интерес към акцията за извънредно значим, с оглед запознаването на тази характерна категория ползватели с техните отговорности...
Меко казано (и без никакво извинение), това конкретизиране е цялостно менте, изключително по адрес на медиите. Както и да го мъчихме уеб страницата на БНР - и по основни думи, и по основни изречения, през последния месец сътрудниците от националната медия не са произнесли (или написали) даже половин изречение по въпроса за "антифризьорската " хайка на културното министерство.
Прост образец - от 10 август до 20 октомври, словосъчетанието "Министерството на културата " е упоменато в общо 60 изявления, само че нито една от тях не е обвързвана с тематиката за интелектуалното пиратство в салоните за хубост и релакс. Последният текст, в който е упомената абревиатурата ЗАПСП (т.е. Законът за авторското право и сродните му права) е от януари 2020 година. А най-пресните "дописки " за сдружението на създателите "Музикаутор " и за сдружението на продуцентите - ПРОФОН, са от май и юни.
Другата лъжа в уточнението на културното ведомство е, че "антифризьорската " акция имала обяснителен темперамент. Нищо сходно - стотици са изявленията в обществените мрежи и в медиите (централни и районни, печатни и електронни), в които въпросната акция е разказана като наказателна акция. Изпълнена от два типа "субекти ": в София - от чиновници на министерството и от служители на реда, а в така наречен провинция - единствено от служители на реда.
По какъв метод униформени чиновници ще коментират на който и да било правата и отговорностите му по Закона за авторското право и сродните му права е уравнение с безпределно доста незнайни. В случая обаче е по-важно, че емисарите на културното ведомство също не са обяснявали на "пациентите " си какво и за какво би трябвало да създадат, с цел да са чисти пред закона. Просто са им връчвали по един инициативен протокол (виж факсимилето), уведомявали са ги за размера на санкцията - до 20 000 лева, и туй то.
Втората цицина върху красното чело на културното ведомство е още по-морава и мъчителна.
Ни в чеп, ни в ръкав (уж), на 21 септември в Портала за публични съвещания се появи следното известие:
"Проект за изменение и допълнение на Постановление № 267 на Министерски съвет от 2012 година за основаване на Съвет за отбрана на интелектуалната благосъстоятелност.
С Проекта се трансформират условията към активността на Съвета за същата да се организира по по-целесъобразен и пестелив от позиция на административния потенциал метод, да бъде проведена в сходство с естествените честота и метод на обмисляне, обусловени от функционалностите на органа и както и за да се обезпечи по-тясна връзка сред дилемите на Съвета и характерната подготвеност на членовете.
Предвиденото осъвременяване на длъжностния състав е неотложно и с оглед сполучливото взаимоотношение по настоящите проблеми на отбраната на интелектуалната благосъстоятелност ".
Общественото разискване завърши на 21 октомври (сряда), само че - въпреки като целева група да са посочени "Всички заинтригувани " - в портала няма нито едно изпратено мнение.
Същата пустош лъха и от "обявата " в уеб страницата на Министерството на културата. Нула интерес, въпреки че там срокът за разискването - обратно на всички условия, залегнали в Закона за нормативните актове - е... напълно различен - от 18 септември до 19 октомври!
Защо това разминаване в датите е толкова значимо, че да му обръщаме особено внимание? Елементарно е: в случай че човек изпрати свястно предложение на 20 октомври, тъй като по този начин написа в Портала за публични съвещания, дали министър Боил Банов и юридическите му специалисти ще го одобряват, откакто техният краен период е изминал два дни по-рано?
Ами, в случай че работата опре до административно дело? Магистратите коя от двете дати ще одобряват за само вярната? И кой тъкмо ще заплаща, в случай че и двама "грешници " бъдат наказани по едно и също време?
Всъщност, това "леко безсрамие " - с датите, въобще не е инцидентно. Тъкмо противоположното - стане ли дума за дати, последователност и така нататък - уеб сайтът на културното министерство е учебникарски образец за тотално безхаберие. Особено, в случай че човек влезе в категорията "Авторско право ".
Там, да вземем за пример написа следното: "Съветът за отбрана на интелектуалната благосъстоятелност е основан с Постановление № 267 от 26 октомври 2012 година като съвещателен орган за реализиране на съгласуваност и съдействие сред държавните институции, органите на локалното самоуправление и неправителствените организации, работещи в региона на интелектуалната благосъстоятелност... "
Това въобще не дава отговор на истината, тъй като шест години по-рано Министерският съвет приема Решение № 42 от 23 януари 2006 година за... основаване на Съвет за отбрана на интелектуалната благосъстоятелност !
Има и друга некомпетентност, която се набива на очи още с влизането в упоменатата категория "Авторско право ". Приемаме, че Съветът за отбрана на интелектуалната благосъстоятелност в действителност е основан през 2012 година. Приемаме и друго: след всеки парламентарен избор, министърът на културата е задължен да актуализира листата с членовете му и да го разгласява във ведомствения уебсайт, с цел да знаят хората кой тъкмо пази правата им и към кого да се извърнат при положение на потребност.
Е, последният прочут състав на въпросния съвет е огласен преди... петилетка и половина - със Заповед РД 09-701 от 21 декември 2013 година, писана и подписана от тогавашния министър на културата Петър Стоянович. Оттогава насетне няма мощ, която да накара идващите министри да разгласяват най-малко настоящите описи с членовете на Съвета. За "останалото " информация някаква има, само че основно до 2011 година. След това настава цялостно осведомително затъмнение...
С други думи - желанието на културния министър Боил Банов да ремонтира Постановление № 267 на Министерски съвет от 2012 година за основаване на Съвет за отбрана на интелектуалната благосъстоятелност е изцяло закономерно. Защото нормотворческите му хрумвания са три:
- Съветът да заседава най-вече един път годишно;
- в уеб страницата на културното ведомство да не се разгласява нито ред от въпросните заседания;
- като член на Съвета да бъде включен човек от Министерството на туризма, който да осъществявал връзка с хотелиерския бизнес, тъй като по този начин повелявал Законът за авторското право и сродните му права (ЗАПСП).
Първите две хрумвания няма да ги разясняваме, защото те от дълго време са мълчешком одобрена процедура. Колкото до последното желание, то си е прям парадокс, тъй като съгласно ЗАПСП връзката с туристическия бизнес е право и обвързване на... общините!
Ама у нас постоянно е било като във вица "Чукча не читатель, чукча писатель "...
"Банкеръ "
Първата цицина лъсна върху челото на министерството на 12 октомври, когато във ведомствената интернет страница се появи едно умопомрачително известие, озаглавено "Уточнение по отношение на изявления в уеб страницата на БНР " (правописът оригинален):
"Във връзка с репортажите и изявленията в уеб страницата на БНР по отношение на предупредителната акция на Министерството на културата за уреждането на права за обществено осъществяване на музика във фризьорски и козметични салони разясняваме, че акцията имаше обяснителен темперамент и понастоящем е прекратена.
Считаме сериозния интерес към акцията за извънредно значим, с оглед запознаването на тази характерна категория ползватели с техните отговорности...
Меко казано (и без никакво извинение), това конкретизиране е цялостно менте, изключително по адрес на медиите. Както и да го мъчихме уеб страницата на БНР - и по основни думи, и по основни изречения, през последния месец сътрудниците от националната медия не са произнесли (или написали) даже половин изречение по въпроса за "антифризьорската " хайка на културното министерство.
Прост образец - от 10 август до 20 октомври, словосъчетанието "Министерството на културата " е упоменато в общо 60 изявления, само че нито една от тях не е обвързвана с тематиката за интелектуалното пиратство в салоните за хубост и релакс. Последният текст, в който е упомената абревиатурата ЗАПСП (т.е. Законът за авторското право и сродните му права) е от януари 2020 година. А най-пресните "дописки " за сдружението на създателите "Музикаутор " и за сдружението на продуцентите - ПРОФОН, са от май и юни.
Другата лъжа в уточнението на културното ведомство е, че "антифризьорската " акция имала обяснителен темперамент. Нищо сходно - стотици са изявленията в обществените мрежи и в медиите (централни и районни, печатни и електронни), в които въпросната акция е разказана като наказателна акция. Изпълнена от два типа "субекти ": в София - от чиновници на министерството и от служители на реда, а в така наречен провинция - единствено от служители на реда.
По какъв метод униформени чиновници ще коментират на който и да било правата и отговорностите му по Закона за авторското право и сродните му права е уравнение с безпределно доста незнайни. В случая обаче е по-важно, че емисарите на културното ведомство също не са обяснявали на "пациентите " си какво и за какво би трябвало да създадат, с цел да са чисти пред закона. Просто са им връчвали по един инициативен протокол (виж факсимилето), уведомявали са ги за размера на санкцията - до 20 000 лева, и туй то.
Втората цицина върху красното чело на културното ведомство е още по-морава и мъчителна.
Ни в чеп, ни в ръкав (уж), на 21 септември в Портала за публични съвещания се появи следното известие:
"Проект за изменение и допълнение на Постановление № 267 на Министерски съвет от 2012 година за основаване на Съвет за отбрана на интелектуалната благосъстоятелност.
С Проекта се трансформират условията към активността на Съвета за същата да се организира по по-целесъобразен и пестелив от позиция на административния потенциал метод, да бъде проведена в сходство с естествените честота и метод на обмисляне, обусловени от функционалностите на органа и както и за да се обезпечи по-тясна връзка сред дилемите на Съвета и характерната подготвеност на членовете.
Предвиденото осъвременяване на длъжностния състав е неотложно и с оглед сполучливото взаимоотношение по настоящите проблеми на отбраната на интелектуалната благосъстоятелност ".
Общественото разискване завърши на 21 октомври (сряда), само че - въпреки като целева група да са посочени "Всички заинтригувани " - в портала няма нито едно изпратено мнение.
Същата пустош лъха и от "обявата " в уеб страницата на Министерството на културата. Нула интерес, въпреки че там срокът за разискването - обратно на всички условия, залегнали в Закона за нормативните актове - е... напълно различен - от 18 септември до 19 октомври!
Защо това разминаване в датите е толкова значимо, че да му обръщаме особено внимание? Елементарно е: в случай че човек изпрати свястно предложение на 20 октомври, тъй като по този начин написа в Портала за публични съвещания, дали министър Боил Банов и юридическите му специалисти ще го одобряват, откакто техният краен период е изминал два дни по-рано?
Ами, в случай че работата опре до административно дело? Магистратите коя от двете дати ще одобряват за само вярната? И кой тъкмо ще заплаща, в случай че и двама "грешници " бъдат наказани по едно и също време?
Всъщност, това "леко безсрамие " - с датите, въобще не е инцидентно. Тъкмо противоположното - стане ли дума за дати, последователност и така нататък - уеб сайтът на културното министерство е учебникарски образец за тотално безхаберие. Особено, в случай че човек влезе в категорията "Авторско право ".
Там, да вземем за пример написа следното: "Съветът за отбрана на интелектуалната благосъстоятелност е основан с Постановление № 267 от 26 октомври 2012 година като съвещателен орган за реализиране на съгласуваност и съдействие сред държавните институции, органите на локалното самоуправление и неправителствените организации, работещи в региона на интелектуалната благосъстоятелност... "
Това въобще не дава отговор на истината, тъй като шест години по-рано Министерският съвет приема Решение № 42 от 23 януари 2006 година за... основаване на Съвет за отбрана на интелектуалната благосъстоятелност !
Има и друга некомпетентност, която се набива на очи още с влизането в упоменатата категория "Авторско право ". Приемаме, че Съветът за отбрана на интелектуалната благосъстоятелност в действителност е основан през 2012 година. Приемаме и друго: след всеки парламентарен избор, министърът на културата е задължен да актуализира листата с членовете му и да го разгласява във ведомствения уебсайт, с цел да знаят хората кой тъкмо пази правата им и към кого да се извърнат при положение на потребност.
Е, последният прочут състав на въпросния съвет е огласен преди... петилетка и половина - със Заповед РД 09-701 от 21 декември 2013 година, писана и подписана от тогавашния министър на културата Петър Стоянович. Оттогава насетне няма мощ, която да накара идващите министри да разгласяват най-малко настоящите описи с членовете на Съвета. За "останалото " информация някаква има, само че основно до 2011 година. След това настава цялостно осведомително затъмнение...
С други думи - желанието на културния министър Боил Банов да ремонтира Постановление № 267 на Министерски съвет от 2012 година за основаване на Съвет за отбрана на интелектуалната благосъстоятелност е изцяло закономерно. Защото нормотворческите му хрумвания са три:
- Съветът да заседава най-вече един път годишно;
- в уеб страницата на културното ведомство да не се разгласява нито ред от въпросните заседания;
- като член на Съвета да бъде включен човек от Министерството на туризма, който да осъществявал връзка с хотелиерския бизнес, тъй като по този начин повелявал Законът за авторското право и сродните му права (ЗАПСП).
Първите две хрумвания няма да ги разясняваме, защото те от дълго време са мълчешком одобрена процедура. Колкото до последното желание, то си е прям парадокс, тъй като съгласно ЗАПСП връзката с туристическия бизнес е право и обвързване на... общините!
Ама у нас постоянно е било като във вица "Чукча не читатель, чукча писатель "...
"Банкеръ "
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ