Почитаме Св. Стефан
След Възнесението на Иисуса Христа и след слизането на Св. Дух над апостолите словото Господне бързо се разпространявало, и цифрата на вярващите растяло всеки ден. Юдейските началници и членовете на синедриона с озлобление и яд виждали триумфите на новото обучение. След като предали Иисуса Христа на позорна кръстна гибел, те се надявали, че с Него ще загине и Неговото слово. Но в този момент те видели, че смирените риболовци храбро и гръмко проповядват името на възкръсналия Христа, Който възлязъл на небето и седнал отдясно на Бога; че те вършат чудеса, посредством едно докосване изцеряват заболели и дават зрение на слепи; че на всички езици те популяризират учението на Христа и че думите им, изпълнени с невероятна мощ, увличат голям брой люде, подготвени с наслада да изоставен своите фамилии и домове, с цел да станат почитатели Христови.
Виждайки всичко това, юдейските началници почнали мощно да се тревожат и да взимат строги ограничения срещу апостолите. Те ги санкционирали, затваряли ги в тюрма, забранявали им да проповядват, възбуждали против тях народа, наричайки ги разорители на Мойсеевия закон. Но макар тия гонения Христовото обучение се разпространявало и самите житейски потребности на новообразуваното общество се осигурявали. Защото, както приказва деятел и евангелист Лука, " апостолите пък свидетелстуваха с огромна мощ за възкресението на Господа Иисуса Христа, и огромна берекет беше върху всички. Помежду им нямаше ни един, който да се нуждае, тъй като които притежаваха земи или къщи, продаваха ги и донасяха зената на продаденото и слагаха пред нозете на апостолите; и се раздаваше всекиму съгласно потребността.
Между тия, които получавали храна, имало люде от разнообразни страни и нации. Когато броят на християните се нараснал доста, сред тях се появил ропот. Елинистите – евреи, от езически страни, се оплаквали, че на техните вдовици се дават дребни дажби. Това пристигнало до знанието на апостолите. Заети с проповядването на слово Божие, те решили да не взимат на себе си, в ущърб на проповедта, грижите за домакниските работи на християнското общество и по тази причина решили да изберат из цифрата на учениците 7 души, на които и поверили грижите за разпределяне на дажбите. Избраните били наречени " дякони " (служители). Апостолите си помолили и ги ръкоположили и те взели ефективно и ревниво да извършват своите отговорности. Пръв всред седемте дякони бил Стефан, човек изпълнен с религия и Дух Свети.
В Йерусалим цифрата на вярващите от ден на ден се увеличавало. Дори мнозина от еврейските свещеници се обърнали към Христа. Това мощно обезпокоило членовете на синедриона. Те всъпили в спор със Стефан, само че не могли да противостоят на духовната мощ и мъдрост, с която били изпълнени неговите думи – толкоз повече, че Стефан правел и чудеса. Тогава те прибягнали до друго средство: възбудили против него народа, стареите и книжниците, като го обвинили пред синедриона, че сякаш хулил Бога и Мойсеевия закон. Намерили се лъжесвидетели, които удостоверили техните думи.
Повикали Стефан в синедриона. Вместо да се защищава, той почнал да упреква своите обвинители, че точно те непрекъснато нарушават закона, въпреки да се хвалят с неговото осъществяване. Той припомнил всички благодеяния на Господа към еврейския народ: по какъв начин Той го избавил от тежкото египетско иго, отлично го опазил измежду пустинята, дал му закон, устроил за него скинията, а по-късно и храма, пращал му пророци и проповедници, които му възвестявали за Христа; по какъв начин тоя определен народ нарушавал Божия закон, убивал пратените от него пророци и най-сетне извършил мярата на своите закононарушения, като разпнал Христа. " Твъдоглави и необрязани по сърце и уши – извикал Стефан, - вие всеки път се противите на Светия Дух, както бащите ви, така и вие! Те убиха ония, които предизвестиха идването на Праведника, Чиито предатели и убийци станахте вие! "
Св. първомъченик и архидякон СтефанТези думи възбудили яростта на слушателите: те скърцали със зъби и сърцата им се скъсали от завист. А Стефан, изпълнен от Дух Свети, незабавно прекъснал речта си, погледнал на небето към разкрилото се пред очите му божествено привидение и радостно извикал: " Ето, виждам небесата отворени и Сина човечески да стои отдясно на Бога! " Тогава всички единомислещо се нахвърлили върху него и като го измъкнали вън от града в Йосифовата котловина, към Кедърския поток, почнали да хвърлят камъни върху него. А той се молил и казвал: " Господи Иисусе, приеми духа ми! " След това коленичил и извикал с висок глас: " Господи, не зачитай им тоя грях! " – и с тия думи умрял.
Нито кротостта на Стефан във време на мъченията, нито последната трогателна молитва за враговете не укротила убийците. Те дишали завист и яд. От всички най-много се ожесточавал един момък на име Савел, нечовечен гонител на църквата Христова – она същият, който по-късно, образован от Духа Божи, станал най-твърд и ревнив просветител на същинската религия и прочут деятел Павел.
Преданието приказва, че Пресветата Дева, съпроводена от деятел Йоан Богослов, гледала от височината по какъв начин убиват Стефан и се молила за него. Тялото на първомъченика било оставено да го изядат зверовете и птиците. Но Гамалиил, един изтъкнат еврейски законоучител, който уважавал светия страдалец, взел честното му тяло и го погребал в своето имение. Вярващите доста плакали за Стефан.
Въпреки гоненията християнската Църква от ден на ден укрепвала. Мъжеството, с което вярващите понасяли тия гонения, убеждавало безпристрастните в истинността на християнската религия. Повярвалите, принудени да бягат от Йерусалим, където Савел грубо гонел Църквата, се пръснали по цяла Юдея и на всички места цифрата на християните бързо се умножавало.
В 415 година мощите на първомъченика Стефан били открити посредством чудно привидение, което имал един духовник. Те били сложени в Сионския храм в Йерусалим. (Виж също: Пренасяне мощите на св. първомъченик и архидякон Стефан).
Същия ден се чества паметта на св. Теодор Начертани, който дружно с брата си Теофан потърпевш от иконоборците в Х век. За него виж житието на св. Теофан Начертани, чиято памет се чества на 11 октомври.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев)
Виждайки всичко това, юдейските началници почнали мощно да се тревожат и да взимат строги ограничения срещу апостолите. Те ги санкционирали, затваряли ги в тюрма, забранявали им да проповядват, възбуждали против тях народа, наричайки ги разорители на Мойсеевия закон. Но макар тия гонения Христовото обучение се разпространявало и самите житейски потребности на новообразуваното общество се осигурявали. Защото, както приказва деятел и евангелист Лука, " апостолите пък свидетелстуваха с огромна мощ за възкресението на Господа Иисуса Христа, и огромна берекет беше върху всички. Помежду им нямаше ни един, който да се нуждае, тъй като които притежаваха земи или къщи, продаваха ги и донасяха зената на продаденото и слагаха пред нозете на апостолите; и се раздаваше всекиму съгласно потребността.
Между тия, които получавали храна, имало люде от разнообразни страни и нации. Когато броят на християните се нараснал доста, сред тях се появил ропот. Елинистите – евреи, от езически страни, се оплаквали, че на техните вдовици се дават дребни дажби. Това пристигнало до знанието на апостолите. Заети с проповядването на слово Божие, те решили да не взимат на себе си, в ущърб на проповедта, грижите за домакниските работи на християнското общество и по тази причина решили да изберат из цифрата на учениците 7 души, на които и поверили грижите за разпределяне на дажбите. Избраните били наречени " дякони " (служители). Апостолите си помолили и ги ръкоположили и те взели ефективно и ревниво да извършват своите отговорности. Пръв всред седемте дякони бил Стефан, човек изпълнен с религия и Дух Свети.
В Йерусалим цифрата на вярващите от ден на ден се увеличавало. Дори мнозина от еврейските свещеници се обърнали към Христа. Това мощно обезпокоило членовете на синедриона. Те всъпили в спор със Стефан, само че не могли да противостоят на духовната мощ и мъдрост, с която били изпълнени неговите думи – толкоз повече, че Стефан правел и чудеса. Тогава те прибягнали до друго средство: възбудили против него народа, стареите и книжниците, като го обвинили пред синедриона, че сякаш хулил Бога и Мойсеевия закон. Намерили се лъжесвидетели, които удостоверили техните думи.
Повикали Стефан в синедриона. Вместо да се защищава, той почнал да упреква своите обвинители, че точно те непрекъснато нарушават закона, въпреки да се хвалят с неговото осъществяване. Той припомнил всички благодеяния на Господа към еврейския народ: по какъв начин Той го избавил от тежкото египетско иго, отлично го опазил измежду пустинята, дал му закон, устроил за него скинията, а по-късно и храма, пращал му пророци и проповедници, които му възвестявали за Христа; по какъв начин тоя определен народ нарушавал Божия закон, убивал пратените от него пророци и най-сетне извършил мярата на своите закононарушения, като разпнал Христа. " Твъдоглави и необрязани по сърце и уши – извикал Стефан, - вие всеки път се противите на Светия Дух, както бащите ви, така и вие! Те убиха ония, които предизвестиха идването на Праведника, Чиито предатели и убийци станахте вие! "
Св. първомъченик и архидякон СтефанТези думи възбудили яростта на слушателите: те скърцали със зъби и сърцата им се скъсали от завист. А Стефан, изпълнен от Дух Свети, незабавно прекъснал речта си, погледнал на небето към разкрилото се пред очите му божествено привидение и радостно извикал: " Ето, виждам небесата отворени и Сина човечески да стои отдясно на Бога! " Тогава всички единомислещо се нахвърлили върху него и като го измъкнали вън от града в Йосифовата котловина, към Кедърския поток, почнали да хвърлят камъни върху него. А той се молил и казвал: " Господи Иисусе, приеми духа ми! " След това коленичил и извикал с висок глас: " Господи, не зачитай им тоя грях! " – и с тия думи умрял.
Нито кротостта на Стефан във време на мъченията, нито последната трогателна молитва за враговете не укротила убийците. Те дишали завист и яд. От всички най-много се ожесточавал един момък на име Савел, нечовечен гонител на църквата Христова – она същият, който по-късно, образован от Духа Божи, станал най-твърд и ревнив просветител на същинската религия и прочут деятел Павел.
Преданието приказва, че Пресветата Дева, съпроводена от деятел Йоан Богослов, гледала от височината по какъв начин убиват Стефан и се молила за него. Тялото на първомъченика било оставено да го изядат зверовете и птиците. Но Гамалиил, един изтъкнат еврейски законоучител, който уважавал светия страдалец, взел честното му тяло и го погребал в своето имение. Вярващите доста плакали за Стефан.
Въпреки гоненията християнската Църква от ден на ден укрепвала. Мъжеството, с което вярващите понасяли тия гонения, убеждавало безпристрастните в истинността на християнската религия. Повярвалите, принудени да бягат от Йерусалим, където Савел грубо гонел Църквата, се пръснали по цяла Юдея и на всички места цифрата на християните бързо се умножавало.
В 415 година мощите на първомъченика Стефан били открити посредством чудно привидение, което имал един духовник. Те били сложени в Сионския храм в Йерусалим. (Виж също: Пренасяне мощите на св. първомъченик и архидякон Стефан).
Същия ден се чества паметта на св. Теодор Начертани, който дружно с брата си Теофан потърпевш от иконоборците в Х век. За него виж житието на св. Теофан Начертани, чиято памет се чества на 11 октомври.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев)
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ