След успеха на предишните ви романи, усещахте ли допълнителен натиск

След триумфа на предходните ви романи, усещахте ли спомагателен напън до момента в който пишехте „ Игра на неистини “ и по какъв начин се справяхте с напрежението? Имате ли някакъв съвет за начинаещите писатели?
Успехът на „ В тъмната гора “ се оказа доста разсейващ фактор до момента в който пишех „ Жената в каюта 10 “. Но откакто и втората ми книга се показа добре, това ми даде едно чувство за независимост до момента в който работех по „ Игра на неистини “. Най- огромното ми терзание беше да не се окажа от тези писатели, които остават единствено с една книга. Затова триумфът на втория разказ ми подейства успокояващо и ми сподели, че имам още какво да опиша.
Единственият съвет, който мога да дам към начинаещите създатели, е да напишат книгата, която биха желали да прочетат и да се надяват, че и други хора ще я харесат.
Описвате Солтън и преживяванията на девойките доста реалистично. На същински места ли основавахте концепциите си?
Пейзажът към Солтън е ненапълно въодушевен от една околност, на южния британски бряг – в действителност красиво, само че и много изолирано място. А Мелницата е основана на постройка, която видях една мъглива заран до момента в който пътувах из Северна Франция. Тя беше непоправимо разрушена, само че околният пейзаж ме омагьоса - мрачните, обширни солени блата, неясно синьото небе и черният рушащ се рид, който постепенно изчезва в морето. Осъзнах още в оня миг, че това място би трябвало да бъде включено в книга.
Сюжетът на „ Игра на неистини “ е изпълнен с непредвидени обрати. Когато започнахте да пишете, знаехте ли по какъв начин ще приключи историята? Имате ли обичани подиуми?
Още първоначално имах ясна визия за главната конструкция на историята и финалната развръзка. Но всички останали обрати и някои значими разкрития, се оформиха в процеса на писане.
Едни от обичаните ми подиуми са моментите на спор сред Айза и персонажите от Солтън - като Мери Рен, да вземем за пример. Обичам да пиша и за женското другарство, по тази причина сцените, в които героините са дружно и разискват разнообразни тематики бяха доста забавни и динамични за създаване.
Често ви съпоставят с Агата Кристи. Бяхте ли повлияна от нейните романи и кои други писатели са ви вдъхновявали през годините?
Обожавам Агата Кристи. Като тинейджърка изчетох всички нейни книги и към момента обичам да виждам телевизионните им акомодации. Специално за тази книга обаче бях повлияна повече от другите истории за пансионни учебни заведения, които съм чела като дете.
С какво обръщение бихте желали читателите да останат от „ Игра на неистини “? Какво ви накара да напишете книгата?
Не обичам да споделям на хората какво би трябвало да открият в една книга – даже когато съм в позицията на четец. Затова се пробвам да не налагам гледната си точка, макар че постоянно ми е забавно на какво обръщат внимание другите хора.
Все отново, това, което ме накара да напиша „ Игра на неистини “, беше тематиката за целите в живота ни и по какъв начин лоялността ни се променя с течение на времето. Как от дребни деца, напълно фокусирани върху родителите ни, се трансформираме в тинейджъри, минаваме през сантиментални връзки и стигаме досега, в който самите ние сме родители, мислим единствено за децата си и сме подготвени на всичко, с цел да ги защитим.
Но не съм сигурна дали осъзнавах, че пиша по тези тематики до момента в който не приключих книгата.