Комисия в ЕП се захвана с недовършената стена на яз. Огоста
След трийсет години опити да притегли вниманието на българските институции към извънредно сериозния проблем с незавършената стена на настоящия от 1987 година язовир „ Огоста ”, инженер-математик Петър Пенчев беше изслушан, само че не от родна институция, а от европейска. Комисията одобри и разгласява за поддръжка от жители Петиция № 0157/2020, импортирана от Петър Пенчев, с българско поданство, от името на Асоциация на свободното слово „ Анна Политковская “, по отношение на незавършената стена на язовир на река Огоста в България. Всеки може да поддържа петицията в страницата на Комисията по петиции към Екологичен потенциал тук.
Резюмето на петицията гласи: „ Вносителят на петицията приканва за незабавни дейности, като твърди, че има случаи на недопустимо съществуване на вода под стената на язовир Огоста, вторият по величина на Балканския полуостров. Той твърди, че 21 селища в България ще пострадат и че водата навлиза на 60 км в Румъния. Вносителят на петицията твърди, че даже преди стартирането в употреба на язовира е имало пропуски, като незавършеното създаване на всеобхватна инжекционна завеса под цялата дължина на язовирната стена. След неотдавнашното затваряне на главната хидравлична система със затворена верига на главния първоначален отвор, понастоящем са налични обилни количества вода в изпускателния канал, за което с съображение се допуска, че потвърждава възходящото влияние на неизградената инжекционна завеса. ”
Става въпрос за евентуален риск от огромно злополучие, което би зародило при разкъсване на язовирната стена на втория по величина язовир на Балканския полуостров, като водата би заляла Монтана дружно с още 20 села и би стигнала до Румъния. Порочното залагане на този риск се случва още по времето на социалистическия режим, когато специалистите от Приемателната комисия скриват научните данни за карстовите пещери по оста на язовирната стена. Скриват също и обстоятелството за незавършената циментова възглавница, която би трябвало да обезпечи язовирната стена, и на 31.12.1986 година разрешават въвеждането на язовира в употреба.
От тогава до през днешния ден, деятелят за здравословна и безвредна околна среда инж. Петър Пенчев, който е жител на Монтана, поддържа връзка с инженери, взели участие в плана и последващи изследвания, персонално обследва и снима терените към язовирната стена и подава сигнали до институциите: „ По план, заради мощно карстовия терен чак до Дунава, строителите инжектират огромно количество цимент под налягане, с цел да запушат карста, само че разтворът е излизал чак в с. Крива бара, а инженерите са виждали че не се стига до упорно запълване на сондажите и са спрели инжектирането. Преди 25 години от един от сондажите изригна вода и изпълни тунелът под стената, затапиха го с “панцер ” и посредством кран източват всяка седмица вода до през днешния ден. Или на 80 линейни метри откъм града и 220 м. южно след преливника, под стената карстовите форми организират вода под стената. Наричат това събитие “воден напредък ”, който е неприемлив при язовирна стена. ”, описа инж. Пенчев и добави „ Трийсет години помагах на инж. Иван Кирков, изпъден от обекта за сериозен надзор на строителството, тъй като е бил началник на Инвеститорския надзор, единствено четири години след подписания Акт-16 за “завършено ” строителство на язовира. През 1990 година започнахме с писма до институциите и никоя от тях не реагира. Успехът с пробива в Комисията по петиции към Екологичен потенциал го обричам на неговата памет! ”
Петицията е утвърдена за разглеждане от Комисията по петициите, като се разпорежда на Европейската комисия да изиска мнение от българските управляващи, след което Европейска комисия би трябвало да се произнесе с рекомендации, като уведоми документално Комисията по петициите, която преценя селдващите дейности.
* Информация: Автор - Петър Кърджилов. Той е лекар по публични връзки и осведомителни науки, специалист връзка при опасности и рецесии, някогашен пиар експерт в Община Младост, член на Съюза на учените в България.
Резюмето на петицията гласи: „ Вносителят на петицията приканва за незабавни дейности, като твърди, че има случаи на недопустимо съществуване на вода под стената на язовир Огоста, вторият по величина на Балканския полуостров. Той твърди, че 21 селища в България ще пострадат и че водата навлиза на 60 км в Румъния. Вносителят на петицията твърди, че даже преди стартирането в употреба на язовира е имало пропуски, като незавършеното създаване на всеобхватна инжекционна завеса под цялата дължина на язовирната стена. След неотдавнашното затваряне на главната хидравлична система със затворена верига на главния първоначален отвор, понастоящем са налични обилни количества вода в изпускателния канал, за което с съображение се допуска, че потвърждава възходящото влияние на неизградената инжекционна завеса. ”
Става въпрос за евентуален риск от огромно злополучие, което би зародило при разкъсване на язовирната стена на втория по величина язовир на Балканския полуостров, като водата би заляла Монтана дружно с още 20 села и би стигнала до Румъния. Порочното залагане на този риск се случва още по времето на социалистическия режим, когато специалистите от Приемателната комисия скриват научните данни за карстовите пещери по оста на язовирната стена. Скриват също и обстоятелството за незавършената циментова възглавница, която би трябвало да обезпечи язовирната стена, и на 31.12.1986 година разрешават въвеждането на язовира в употреба.
От тогава до през днешния ден, деятелят за здравословна и безвредна околна среда инж. Петър Пенчев, който е жител на Монтана, поддържа връзка с инженери, взели участие в плана и последващи изследвания, персонално обследва и снима терените към язовирната стена и подава сигнали до институциите: „ По план, заради мощно карстовия терен чак до Дунава, строителите инжектират огромно количество цимент под налягане, с цел да запушат карста, само че разтворът е излизал чак в с. Крива бара, а инженерите са виждали че не се стига до упорно запълване на сондажите и са спрели инжектирането. Преди 25 години от един от сондажите изригна вода и изпълни тунелът под стената, затапиха го с “панцер ” и посредством кран източват всяка седмица вода до през днешния ден. Или на 80 линейни метри откъм града и 220 м. южно след преливника, под стената карстовите форми организират вода под стената. Наричат това събитие “воден напредък ”, който е неприемлив при язовирна стена. ”, описа инж. Пенчев и добави „ Трийсет години помагах на инж. Иван Кирков, изпъден от обекта за сериозен надзор на строителството, тъй като е бил началник на Инвеститорския надзор, единствено четири години след подписания Акт-16 за “завършено ” строителство на язовира. През 1990 година започнахме с писма до институциите и никоя от тях не реагира. Успехът с пробива в Комисията по петиции към Екологичен потенциал го обричам на неговата памет! ”
Петицията е утвърдена за разглеждане от Комисията по петициите, като се разпорежда на Европейската комисия да изиска мнение от българските управляващи, след което Европейска комисия би трябвало да се произнесе с рекомендации, като уведоми документално Комисията по петициите, която преценя селдващите дейности.
* Информация: Автор - Петър Кърджилов. Той е лекар по публични връзки и осведомителни науки, специалист връзка при опасности и рецесии, някогашен пиар експерт в Община Младост, член на Съюза на учените в България.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ