Politico: Могат ли САЩ и Европа да се сближат отново?
След три години и половина от редуваща се непросветеност и неприязън от Вашингтон, Съединени американски щати и Европа в този момент са на ръба на стратегическото обособяване.
Ако президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп завоюва още един мандат през ноември, безмилостната офанзива на администрацията му върху институциите, които поддържат трансатлантическата общественост мирна и просперираща през последните 75 години, ще има пагубни и евентуално дълготрайни последствия от двете страни на Атлантическия океан.
Щетите, нанесени през мандата на Тръмп, са тежки. Президентът потъпква главните демократични правила на трансатлантическата общественост, като нападна свободната преса, употребява правоприлагащи, дипломатически и разследващи организации за партизански цели и злоупотребява с служба за персонална полза.
Той подкопава правилото на груповата защита като намерено слага под въпрос уговорката на Америка да пази своите съдружници и обмисля отдръпване на Съединени американски щати от НАТО. И обърна тил на съдружника на Америка, като назова Европейския съюз „ зложелател “ и стартира комерсиална война против него.
Както сподели някогашният ръководител на Европейския съвет Доналд Туск: " С такива другари кой се нуждае от врагове? "
Пропастта през Атлантическия океан в никакъв случай не е била по-широка по основни въпроси като търговия, климат, надзор върху оръжията, народна власт и господство на закона. Разликите, зародили по тези въпроси, са освен дребни тактически различия, само че и дълбоки стратегически разриви, отразяващи различими полезности и цели.
Може би този разширяващ се раздор е директна опасност за националната сигурност на Америка. Казано по-просто, без поддръжката на своите съдружници и сътрудници в Европа, Вашингтон не може дейно да развие своите геополитически ползи. Авторитарни страни като Русия и Китай схващат това чудесно, заради което и двете интензивно се стремят да задълбочат раздялите, провокирани от Тръмп.
Не е късно обаче да се поправи връзката. За задачата идната администрация на Съединени американски щати ще би трябвало незабавно да възвърне общата стратегическа визия с европейските си сътрудници и да стартира бързо съдействие в пет основни области.
Първо, икономическите връзки би трябвало да бъдат закрепени. В допълнение към прекратяването на комерсиалната война на Тръмп, това може да стане посредством унищожаване на трансатлантическите мита, вложение дружно с нашите европейски сътрудници в устойчива, зелена и постоянна инфраструктура и застраховане на вериги на общи стойности.
Самото унищожаване на митата би довело до големи изгоди за 3,8 милиарда $ артикули и услуги, които минават всеки ден Атлантическия океан. Сътрудничеството за вложения в инфраструктура - да вземем за пример посредством разширение и усилване на Инициативата на три морета с по-строги антикорупционни стандарти - би довело до бърз напредък и основаване на трансатлантическа опция на китайския „ Един пояс, веднъж “, като по този метод би помогнала на по-малките европейски страни да избегнат дълговите клопки на Пекин и придобиването на техните стратегически активи.
Съвместната работа за пренасяне на уязвимото произвеждане в региони с по-нисък геополитически риск също би помогнала на Съединени американски щати и Европа да засилят устойчивостта на споделените световни вериги на стойност, като в същото време слагат основите за по-устойчив напредък.
Второ, Вашингтон би трябвало да поддържа още веднъж битката против изменението на климата. Обявяването на споделена цел за чист въглероден неутралитет до 2050 година би отворило вратата за актуализирано партньорство с Европа, което би могло да докара до взаимно финансиране на проучване и развиване и вложения в нови технологии за хващане на въглерод, енергийна успеваемост и възобновими енергийни източници.
Това също ще даде на Вашингтон прочут резултат за стимулиране на спомагателни вложения в енергийната сигурност на Европа - в това число сериозната инфраструктура като тръбопроводи терминали за импорт на полутечен природен газ - за свързване на „ енергийните острови “ на Европа с останалата част от енергийната мрежа на континента и по този метод да понижи както уязвимостта им съветския диктат, по този начин и тяхното разчитане на „ мръсни “ източници на сила.
Трето, Съединени американски щати би трябвало незабавно да възстановят надеждността на гаранцията на член 5 на НАТО и личния си ангажимент за групова защита. Вашингтон би трябвало да играе дейна роля в подпомагането на НАТО да усъвършенства своите благоприятни условия и да бъде в крайник с напредналите закани от Китай и Русия.
Освен това би трябвало да се концентрира вниманието върху подценявани театри като Арктика и Черно море, където Русия става все по-активна. Също толкоз значимо е, че Съединени американски щати би трябвало да се насочат към ново партньорство НАТО-ЕС за противопоставяне на заканите, които не доближават до въоръжен спор, като дезинформация, нелегално финансиране и интервенции с „ дейни мероприятия “, които са все по-предпочитаният способ, с който властническите страни подкопават демокрациите от вътрешната страна.
Четвърто, Съединени американски щати и Европа би трябвало да възстановят възприятието за обща цел в противодействието на увеличението на властническата непримиримост и експанзия. Тръмп унищожи всевъзможни шансове това да се случи по време на неговия мандат, като действайки меко към Русия, изправяйки се против Китай по въпроса на двустранния търговски баланс, като в същото време пренебрегва насилствените стопански практики на Пекин и едностранно притиска Иран, без да си обезпечи никаква интернационална поддръжка.
Що се отнася до Русия, по-последователният трансатлантически метод би бил да се балансира по-силен метод за защита и по-големи разноски за нарушаванията на суверенитета от страна на Кремъл с по-стабилен разговор за надзор на оръжията, понижаване на риска и ръководство на рецесии. По отношение на Пекин една обща тактика би трябвало да бъде съсредоточена върху противодействието на несправедливата софтуерна и икономическа насила на Китай. Европа и Съединени американски щати биха могли да развият либерален 5G консорциум, препоръчан от някои европейски водачи, по-тясно да координират механизмите си за скрининг на вложенията, да открият обща позиция по отношение на манипулативните търговски практики на Китай и да се възползват от общ метод към промяната на СТО. Що се отнася до Иран, Съединени американски щати би трябвало да се причислят още веднъж към Съвместния изчерпателен проект за деяние, откакто обезпечат връщането на Техеран към отговорностите по съглашението.
И най-после, и двете страни на Атлантическия океан би трябвало още веднъж да се ангажират със отбраната на демократичните полезности и да отхвърлят практиката на заглушаване на самостоятелни медии , разглобяване на демократични инспекции и салда и политизиране на органите на реда, правосъдната система и разследващите организации. Необходимо е още съдействие за битка с корупцията посредством координирани старания за битка с прането на пари, в идеалния случай откакто е налице регулатор на Европейски Съюз за битка с прането на пари, по-строги ограничения за битка с подкупите и ангажимент от двете страни на Атлантическия океан дефинитивно да забранят анонимните „ кухи “ компании.
Държавите, които неведнъж нарушават демократичните правила или тъпчат върховенството на закона, би трябвало да бъдат притиснати да трансформират метода си на деяние или да се изправят пред опцията да бъдат замразени в границите на общите действия на НАТО или да им бъде отхвърлен достъп до средствата на Европейски Съюз. В същото време демократичната промяна би трябвало да бъде подтиквана отвън евроатлантическото пространство, като държи отворена вратата за присъединение към НАТО и Европейски Съюз за амбициозни страни, които дават отговор на критериите за участие на тези организации.
Продължаващото американско неприязън към Европа рискува да заплаши най-забележителното геополитическо достижение през последните 75 години - основаването на общественост от страни, обвързани дружно с групова защита и споделен ангажимент за мир, независимост и разцвет.
Ако обърнем тил на това само достижение, ние освен рискуваме да се върнем обратно в ера на конкуренция в региона на действителната политика, само че и да дадем опция на властническите страни да подкопаят демократичните правила. Трансатлантическите връзки са прекомерно скъпи, с цел да се разпаднат под подправената рекламация „ Америка преди всичко “.
* Коментарът в „ Politico “ е на Майкъл Карпентър, шеф на Центъра за дипломация и световно ангажиране „ Пен Байдън “ и помощник в Атлантическия съвет. Превод: БГНЕС.
Ако президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп завоюва още един мандат през ноември, безмилостната офанзива на администрацията му върху институциите, които поддържат трансатлантическата общественост мирна и просперираща през последните 75 години, ще има пагубни и евентуално дълготрайни последствия от двете страни на Атлантическия океан.
Щетите, нанесени през мандата на Тръмп, са тежки. Президентът потъпква главните демократични правила на трансатлантическата общественост, като нападна свободната преса, употребява правоприлагащи, дипломатически и разследващи организации за партизански цели и злоупотребява с служба за персонална полза.
Той подкопава правилото на груповата защита като намерено слага под въпрос уговорката на Америка да пази своите съдружници и обмисля отдръпване на Съединени американски щати от НАТО. И обърна тил на съдружника на Америка, като назова Европейския съюз „ зложелател “ и стартира комерсиална война против него.
Както сподели някогашният ръководител на Европейския съвет Доналд Туск: " С такива другари кой се нуждае от врагове? "
Пропастта през Атлантическия океан в никакъв случай не е била по-широка по основни въпроси като търговия, климат, надзор върху оръжията, народна власт и господство на закона. Разликите, зародили по тези въпроси, са освен дребни тактически различия, само че и дълбоки стратегически разриви, отразяващи различими полезности и цели.
Може би този разширяващ се раздор е директна опасност за националната сигурност на Америка. Казано по-просто, без поддръжката на своите съдружници и сътрудници в Европа, Вашингтон не може дейно да развие своите геополитически ползи. Авторитарни страни като Русия и Китай схващат това чудесно, заради което и двете интензивно се стремят да задълбочат раздялите, провокирани от Тръмп.
Не е късно обаче да се поправи връзката. За задачата идната администрация на Съединени американски щати ще би трябвало незабавно да възвърне общата стратегическа визия с европейските си сътрудници и да стартира бързо съдействие в пет основни области.
Първо, икономическите връзки би трябвало да бъдат закрепени. В допълнение към прекратяването на комерсиалната война на Тръмп, това може да стане посредством унищожаване на трансатлантическите мита, вложение дружно с нашите европейски сътрудници в устойчива, зелена и постоянна инфраструктура и застраховане на вериги на общи стойности.
Самото унищожаване на митата би довело до големи изгоди за 3,8 милиарда $ артикули и услуги, които минават всеки ден Атлантическия океан. Сътрудничеството за вложения в инфраструктура - да вземем за пример посредством разширение и усилване на Инициативата на три морета с по-строги антикорупционни стандарти - би довело до бърз напредък и основаване на трансатлантическа опция на китайския „ Един пояс, веднъж “, като по този метод би помогнала на по-малките европейски страни да избегнат дълговите клопки на Пекин и придобиването на техните стратегически активи.
Съвместната работа за пренасяне на уязвимото произвеждане в региони с по-нисък геополитически риск също би помогнала на Съединени американски щати и Европа да засилят устойчивостта на споделените световни вериги на стойност, като в същото време слагат основите за по-устойчив напредък.
Второ, Вашингтон би трябвало да поддържа още веднъж битката против изменението на климата. Обявяването на споделена цел за чист въглероден неутралитет до 2050 година би отворило вратата за актуализирано партньорство с Европа, което би могло да докара до взаимно финансиране на проучване и развиване и вложения в нови технологии за хващане на въглерод, енергийна успеваемост и възобновими енергийни източници.
Това също ще даде на Вашингтон прочут резултат за стимулиране на спомагателни вложения в енергийната сигурност на Европа - в това число сериозната инфраструктура като тръбопроводи терминали за импорт на полутечен природен газ - за свързване на „ енергийните острови “ на Европа с останалата част от енергийната мрежа на континента и по този метод да понижи както уязвимостта им съветския диктат, по този начин и тяхното разчитане на „ мръсни “ източници на сила.
Трето, Съединени американски щати би трябвало незабавно да възстановят надеждността на гаранцията на член 5 на НАТО и личния си ангажимент за групова защита. Вашингтон би трябвало да играе дейна роля в подпомагането на НАТО да усъвършенства своите благоприятни условия и да бъде в крайник с напредналите закани от Китай и Русия.
Освен това би трябвало да се концентрира вниманието върху подценявани театри като Арктика и Черно море, където Русия става все по-активна. Също толкоз значимо е, че Съединени американски щати би трябвало да се насочат към ново партньорство НАТО-ЕС за противопоставяне на заканите, които не доближават до въоръжен спор, като дезинформация, нелегално финансиране и интервенции с „ дейни мероприятия “, които са все по-предпочитаният способ, с който властническите страни подкопават демокрациите от вътрешната страна.
Четвърто, Съединени американски щати и Европа би трябвало да възстановят възприятието за обща цел в противодействието на увеличението на властническата непримиримост и експанзия. Тръмп унищожи всевъзможни шансове това да се случи по време на неговия мандат, като действайки меко към Русия, изправяйки се против Китай по въпроса на двустранния търговски баланс, като в същото време пренебрегва насилствените стопански практики на Пекин и едностранно притиска Иран, без да си обезпечи никаква интернационална поддръжка.
Що се отнася до Русия, по-последователният трансатлантически метод би бил да се балансира по-силен метод за защита и по-големи разноски за нарушаванията на суверенитета от страна на Кремъл с по-стабилен разговор за надзор на оръжията, понижаване на риска и ръководство на рецесии. По отношение на Пекин една обща тактика би трябвало да бъде съсредоточена върху противодействието на несправедливата софтуерна и икономическа насила на Китай. Европа и Съединени американски щати биха могли да развият либерален 5G консорциум, препоръчан от някои европейски водачи, по-тясно да координират механизмите си за скрининг на вложенията, да открият обща позиция по отношение на манипулативните търговски практики на Китай и да се възползват от общ метод към промяната на СТО. Що се отнася до Иран, Съединени американски щати би трябвало да се причислят още веднъж към Съвместния изчерпателен проект за деяние, откакто обезпечат връщането на Техеран към отговорностите по съглашението.
И най-после, и двете страни на Атлантическия океан би трябвало още веднъж да се ангажират със отбраната на демократичните полезности и да отхвърлят практиката на заглушаване на самостоятелни медии , разглобяване на демократични инспекции и салда и политизиране на органите на реда, правосъдната система и разследващите организации. Необходимо е още съдействие за битка с корупцията посредством координирани старания за битка с прането на пари, в идеалния случай откакто е налице регулатор на Европейски Съюз за битка с прането на пари, по-строги ограничения за битка с подкупите и ангажимент от двете страни на Атлантическия океан дефинитивно да забранят анонимните „ кухи “ компании.
Държавите, които неведнъж нарушават демократичните правила или тъпчат върховенството на закона, би трябвало да бъдат притиснати да трансформират метода си на деяние или да се изправят пред опцията да бъдат замразени в границите на общите действия на НАТО или да им бъде отхвърлен достъп до средствата на Европейски Съюз. В същото време демократичната промяна би трябвало да бъде подтиквана отвън евроатлантическото пространство, като държи отворена вратата за присъединение към НАТО и Европейски Съюз за амбициозни страни, които дават отговор на критериите за участие на тези организации.
Продължаващото американско неприязън към Европа рискува да заплаши най-забележителното геополитическо достижение през последните 75 години - основаването на общественост от страни, обвързани дружно с групова защита и споделен ангажимент за мир, независимост и разцвет.
Ако обърнем тил на това само достижение, ние освен рискуваме да се върнем обратно в ера на конкуренция в региона на действителната политика, само че и да дадем опция на властническите страни да подкопаят демократичните правила. Трансатлантическите връзки са прекомерно скъпи, с цел да се разпаднат под подправената рекламация „ Америка преди всичко “.
* Коментарът в „ Politico “ е на Майкъл Карпентър, шеф на Центъра за дипломация и световно ангажиране „ Пен Байдън “ и помощник в Атлантическия съвет. Превод: БГНЕС.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ