С демокрацията Източна Европа загуби над 30 млн. жители
След три десетилетия на народна власт сме очевидци на невиждана демографска злополука, която сполетя страните от Източна Европа, след краха на комунистическата система и края на Студената война. Това написа Ядранка Полович от Geopolitical News в материал за Democracy and Demography, представен от организация " Фокус ".
Веднага след рухването на Берлинската стена през ноември 1989 година, имаше всеобщо изселване на хора от Източна Германия, Полша и Унгария към западноевропейските страни. Гражданите на тези страни отидоха на Запад в търсене на по-висок приход - развой, който продължава и до през днешния ден и обгръща всички страни от някогашния социалистическия лагер. В резултат на новото „ преселение на народите “ в Западна и Северна Европа загубите на хора в Източна Европа са доста по-големи от загубите в двете международни войни.
През последните 30 години Румъния е изгубила 14% от популацията, Молдова 16.9%, Украйна 18%, Босна и Херцеговина 19.9%, България и Литва 20.8%, Латвия 25.3% от популацията.
Обезлюдяването засегна и източните региони на Германия (преди това ГДР), които бяха безусловно изпразнени. Чехия направи самобитно изключение, като резервира главните „ изгоди от социализма “ под формата на обществена поддръжка за популацията, безвъзмездна здравна система, грижи за майчинство и други Обезлюдяването на Източна Европа е тясно обвързвано с прехода и интервала на „ дивия капитализъм “, ускорените „ структурни промени “, изисквани от Запада, последвани от краха на обществената и здравната система, внезапното повишаване на смъртността, изключително измежду мъжете, паралелно със спад на раждаемостта.
Основният удар върху демографията обаче бе нанесен от емиграцията на популацията, изключително на най-младата, дейна и квалифицирана група. Така децата, пенсионерите и хората, неспособни интензивно да търсят работа в чужбина, остават в „ родината “. И всичко това макар обстоятелството, че в 40 следвоенни години в източноевропейските страни въпреки всичко имаше постепенно, само че последователно повишаване на популацията.
Според Организация на обединените нации всичките 10 най-застрашени страни в света се намират в Източна Европа. Това са България, Румъния, Полша, Унгария, балтийските републики и всички страни от някогашна Югославия, както и Молдова и Украйна. Според демографските прогнози до 2050 година популацията на тези страни ще намалее с още 15-23 %.
Това значи, че популацията в България ще бъде понижено от седем на пет милиона, в Латвия от два на 1,5 милиона. Смъртоносната композиция от три фактора - ниска раждаемост, висока смъртност и всеобща емиграция - е повода за тази злополука. Но защото западноевропейските страни се стремят да компенсират намаляващата раждаемост с нови талази емигранти, източноевропейските страни изрично отхвърлят да одобряват прясна кръв и въпросът придобива огромна политическа заостреност.
Междувременно Източна Европа продължава да губи своите златни фрагменти - експерти и младежи. От влизането си в Европейски Съюз през 2004 година 5000 лекари, най-вече под 40-годишна възраст, са напуснали единствено Унгария. В страната липсват и инженери и техници, които също са се изселили в Австрия, Германия и други западноевропейски страни. Стотици хиляди медицински сестри, дърводелци, ключари и квалифицирани служащи са се преместили от Полша, Румъния, Сърбия и Словакия на Запад.
В Румъния изселването на популацията се смята за национално злополучие. Населението на тази страна в посткомунистическия интервал е понижено от 23 на 20 милиона души. Разбира се, хората емигрират в търсене на по-голям и заслужен приход.
Прехвърлянето на работна ръка от Изток на Запад обаче беше освен непринудено, само че и систематично плячкосване. Множество немски и английски хищни компании („ ловци на глави “) в огромен брой, незабавно след влизането на тези страни в Европейски Съюз, започнаха да навлизат на техния пазар на труда, търсейки специалисти. От началото на 90-те години дребна Босна и Херцеговина е изгубила 150 хиляди души, Сърбия - към половин милион. Най-значителният отлив на население обаче се следи в Литва - над 300 хиляди души от 3 милиона са избягали от страната.
Но най-трагичните последствия от посткомунистическия провал претърпя Украйна - в миналото една от най-развитите републики на Съюз на съветските социалистически републики. В началото на 90-те години Украйна имаше 52 милиона население, а в този момент това число не надвишава 42 милиона. Според прогнозите на Киевския институт по демография, до 2050 година Украйна ще има по-малко от 32 милиона население.
Това значи, че Украйна е най-бързо умиращата страна в Европа, а евентуално и в света. Според последните изследвания 35% от украинците споделят, че са подготвени да се изселят. Процесът се форсира, откакто Украйна получи безвизов режим с Европейски Съюз: към 100 хиляди души напущат страната всеки месец.
В Украйна трите фактора съответстват в най-екстремната форма - спад на раждаемостта, нараснала смъртност (два пъти по-голяма от раждаемостта) и всеобщо изселване на популацията. Демографите съпоставят съответната динамичност във Франция и Украйна. Докато преди 1989 година темповете на повишаване на популацията в двете страни са сравними, в идващия интервал популацията на Франция нараства с 9 милиона души, а Украйна губи същия брой хора.
Експертите считат, че демографската рецесия в Източна Европа не може да продължи безпределно. Системите за обществено подкрепяне и опазване на здравето не могат да действат в условия, при които по-голямата част от популацията е формирано от пенсионери и деца - в един миг неизбежно ще има провал на държавността.
Но не трябва да се захласваме и по Западна Европа – територия, където раждаемостта е извънредно ниска. Докато развитата част на континента краткотрайно се е възползвала от човешките запаси на Източна Европа, доста по-бързият приток на мигранти от Близкия изток и Африка неизбежно промени социокултурната картина на западноевропейските страни, където етническите и религиозните спорове към този момент бушуват. Като образец може да се приведе коефициента на плодовитост - 1,6 деца във френска жена, 3,4 деца или повече при дами в Близкия изток и Африка. Детските градини във Франция (2019 г.) са запълнени на три четвърти от представители на национални малцинства, което демонстрира, че в бъдеще страната я чакат огромни социално-културни промени.
Може ли да се насърчи увеличението на раждаемостта измежду европейците? Демографите са уверени, че това не е допустимо нито в Западна, нито в Източна Европа. Но по разнообразни аргументи. В западната част на континента стандартът на ползване е толкоз висок, че всяко ново дете нарушава този стандарт, до момента в който в Източна Европа работят други механизми: бедността, неналичието на благоприятни условия и разрушаването на фамилните връзки, вършат раждането на деца нежелателно.
Междувременно делът на европейците в международния демографски баланс непрестанно понижава. Ако през 1900 година Европа съставляваше 25 % от международното население, в този момент тя е към 10 %. В същото време, съгласно изчисленията на Организация на обединените нации, популацията на Африка на юг от Сахара до 2050 година ще бъде 2,5 милиарда, а към края на века 4,4 милиарда, или повече от общото население на планетата през 1980 година. Това значи, че Европа ще бъде залята от нови миграционни талази - макар цялата опозиция, приключва анализът.
Веднага след рухването на Берлинската стена през ноември 1989 година, имаше всеобщо изселване на хора от Източна Германия, Полша и Унгария към западноевропейските страни. Гражданите на тези страни отидоха на Запад в търсене на по-висок приход - развой, който продължава и до през днешния ден и обгръща всички страни от някогашния социалистическия лагер. В резултат на новото „ преселение на народите “ в Западна и Северна Европа загубите на хора в Източна Европа са доста по-големи от загубите в двете международни войни.
През последните 30 години Румъния е изгубила 14% от популацията, Молдова 16.9%, Украйна 18%, Босна и Херцеговина 19.9%, България и Литва 20.8%, Латвия 25.3% от популацията.
Обезлюдяването засегна и източните региони на Германия (преди това ГДР), които бяха безусловно изпразнени. Чехия направи самобитно изключение, като резервира главните „ изгоди от социализма “ под формата на обществена поддръжка за популацията, безвъзмездна здравна система, грижи за майчинство и други Обезлюдяването на Източна Европа е тясно обвързвано с прехода и интервала на „ дивия капитализъм “, ускорените „ структурни промени “, изисквани от Запада, последвани от краха на обществената и здравната система, внезапното повишаване на смъртността, изключително измежду мъжете, паралелно със спад на раждаемостта.
Основният удар върху демографията обаче бе нанесен от емиграцията на популацията, изключително на най-младата, дейна и квалифицирана група. Така децата, пенсионерите и хората, неспособни интензивно да търсят работа в чужбина, остават в „ родината “. И всичко това макар обстоятелството, че в 40 следвоенни години в източноевропейските страни въпреки всичко имаше постепенно, само че последователно повишаване на популацията.
Според Организация на обединените нации всичките 10 най-застрашени страни в света се намират в Източна Европа. Това са България, Румъния, Полша, Унгария, балтийските републики и всички страни от някогашна Югославия, както и Молдова и Украйна. Според демографските прогнози до 2050 година популацията на тези страни ще намалее с още 15-23 %.
Това значи, че популацията в България ще бъде понижено от седем на пет милиона, в Латвия от два на 1,5 милиона. Смъртоносната композиция от три фактора - ниска раждаемост, висока смъртност и всеобща емиграция - е повода за тази злополука. Но защото западноевропейските страни се стремят да компенсират намаляващата раждаемост с нови талази емигранти, източноевропейските страни изрично отхвърлят да одобряват прясна кръв и въпросът придобива огромна политическа заостреност.
Междувременно Източна Европа продължава да губи своите златни фрагменти - експерти и младежи. От влизането си в Европейски Съюз през 2004 година 5000 лекари, най-вече под 40-годишна възраст, са напуснали единствено Унгария. В страната липсват и инженери и техници, които също са се изселили в Австрия, Германия и други западноевропейски страни. Стотици хиляди медицински сестри, дърводелци, ключари и квалифицирани служащи са се преместили от Полша, Румъния, Сърбия и Словакия на Запад.
В Румъния изселването на популацията се смята за национално злополучие. Населението на тази страна в посткомунистическия интервал е понижено от 23 на 20 милиона души. Разбира се, хората емигрират в търсене на по-голям и заслужен приход.
Прехвърлянето на работна ръка от Изток на Запад обаче беше освен непринудено, само че и систематично плячкосване. Множество немски и английски хищни компании („ ловци на глави “) в огромен брой, незабавно след влизането на тези страни в Европейски Съюз, започнаха да навлизат на техния пазар на труда, търсейки специалисти. От началото на 90-те години дребна Босна и Херцеговина е изгубила 150 хиляди души, Сърбия - към половин милион. Най-значителният отлив на население обаче се следи в Литва - над 300 хиляди души от 3 милиона са избягали от страната.
Но най-трагичните последствия от посткомунистическия провал претърпя Украйна - в миналото една от най-развитите републики на Съюз на съветските социалистически републики. В началото на 90-те години Украйна имаше 52 милиона население, а в този момент това число не надвишава 42 милиона. Според прогнозите на Киевския институт по демография, до 2050 година Украйна ще има по-малко от 32 милиона население.
Това значи, че Украйна е най-бързо умиращата страна в Европа, а евентуално и в света. Според последните изследвания 35% от украинците споделят, че са подготвени да се изселят. Процесът се форсира, откакто Украйна получи безвизов режим с Европейски Съюз: към 100 хиляди души напущат страната всеки месец.
В Украйна трите фактора съответстват в най-екстремната форма - спад на раждаемостта, нараснала смъртност (два пъти по-голяма от раждаемостта) и всеобщо изселване на популацията. Демографите съпоставят съответната динамичност във Франция и Украйна. Докато преди 1989 година темповете на повишаване на популацията в двете страни са сравними, в идващия интервал популацията на Франция нараства с 9 милиона души, а Украйна губи същия брой хора.
Експертите считат, че демографската рецесия в Източна Европа не може да продължи безпределно. Системите за обществено подкрепяне и опазване на здравето не могат да действат в условия, при които по-голямата част от популацията е формирано от пенсионери и деца - в един миг неизбежно ще има провал на държавността.
Но не трябва да се захласваме и по Западна Европа – територия, където раждаемостта е извънредно ниска. Докато развитата част на континента краткотрайно се е възползвала от човешките запаси на Източна Европа, доста по-бързият приток на мигранти от Близкия изток и Африка неизбежно промени социокултурната картина на западноевропейските страни, където етническите и религиозните спорове към този момент бушуват. Като образец може да се приведе коефициента на плодовитост - 1,6 деца във френска жена, 3,4 деца или повече при дами в Близкия изток и Африка. Детските градини във Франция (2019 г.) са запълнени на три четвърти от представители на национални малцинства, което демонстрира, че в бъдеще страната я чакат огромни социално-културни промени.
Може ли да се насърчи увеличението на раждаемостта измежду европейците? Демографите са уверени, че това не е допустимо нито в Западна, нито в Източна Европа. Но по разнообразни аргументи. В западната част на континента стандартът на ползване е толкоз висок, че всяко ново дете нарушава този стандарт, до момента в който в Източна Европа работят други механизми: бедността, неналичието на благоприятни условия и разрушаването на фамилните връзки, вършат раждането на деца нежелателно.
Междувременно делът на европейците в международния демографски баланс непрестанно понижава. Ако през 1900 година Европа съставляваше 25 % от международното население, в този момент тя е към 10 %. В същото време, съгласно изчисленията на Организация на обединените нации, популацията на Африка на юг от Сахара до 2050 година ще бъде 2,5 милиарда, а към края на века 4,4 милиарда, или повече от общото население на планетата през 1980 година. Това значи, че Европа ще бъде залята от нови миграционни талази - макар цялата опозиция, приключва анализът.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ