След тежко корабокрушение един моряк бил изхвърлен от вълните на

След тежко корабокрушение един моряк бил изхвърлен от вълните на дребен, ненаселен остров. Изпаднал в обезсърчение, прекарал първите дни в непрестанни молебствия за спасението си и поглед, вторачен в хоризонта в търсене на най-малкия симптом за транспортен съд в далечината.

Накрая, изгубил вяра, си построил дребна барака от парчета, с цел да се отбрани от дъжда и ветровете. Веднъж излязъл да потърси храна в покрайнините. Когато се върнал, видял че колибата му е обхваната от пламъци до небесата. Обзел го яд, че губи и дребното, което има. Паднал на колене и ридаейки, извикал:

- Господи, по какъв начин можа да постъпиш по този начин с мен. Толкова доста имах вяра в теб!

Накрая, задремал отпаднал. На другия ден го събудил мощен тон на корабна сирена. Морякът не можел да повярва на очите си – към брега се приближавал транспортен съд, а не след дълго от него се отделила лодка, която да го прибере на борда.

- Как разбрахте, че съм тук? – попитал учуден морякът своите спасители.

- Ти ни откри, не помниш ли? Видяхме дима и огъня. – дали отговор те.