След свалянето на журналистката Силвия Великова от ефира на БНР

...
След свалянето на журналистката Силвия Великова от ефира на БНР
Коментари Харесай

Истерията около „уволнението“ на Силвия Великова показа колко уродлива е родната медийна действителност

След свалянето на журналистката Силвия Великова от ефира на БНР предходната седмица, кой ли не, повече или по-малко способен, се изрече по тематиката. Общият лайтмотив на говоренето бе по какъв начин свалянето на прословутата журналистка е нарушаване на фундаменталната независимост на словото.

Стига бе - толкоз ли свещена крава се оказа Силвия Великова, че никой не може да я пипне. Едва ли. Но очевидно крясъците на протестърско- прокопиевата колегия, която е узурпирала както правото да се приказва по избрани тематики, по този начин и правото да дефинира кой е положителния и кой неприятния публицист, към момента плаши ръководещите.

А в крясъците им няма никаква обективност, никакви причини. Просто битката на протестърската общественост, гравитираща към кръга „ Капитал “, бе да запазят един от най-верните си глашатаи, което предопредели и степента на основаната нервност към въпросното „ уволняване “.

А че Силвия Великова от години е трансформирала ефира на стратегия „ Хоризонт “ на БНР в естрада на протестърите, на умно-красивите либерали, на прокопитата и соросоидите, а в последно време и в естрада на враговете на прокуратурата, няма никакво подозрение.

Там друго мнение не може да се чуе, а още по- малко да се предложения за изявление съперник на протестърската общественост или идеология. И това в случай че е „ свободата на словото “, за която толкоз доста сме загрижени като общество.

Ако създадем къс разбор на наличието на предаванията на Силвия Великова през годините, ще забележим какъв брой еднопосочни са внушенията на същите и какъв брой непрекъснати са гостите в студиото.


От Христо Иванов и Радан Кънев, през Лозан Панов, представителите на „ Съюза на съдиите “ Калин Калпакчиев, Мирослава Тодорова и Атанас Атанасов, през прокопиевите представители Даниел Смилов, Ружа Смилова и Евгений Дайнов, „ умния и хубав “ Емил Джасим и кой ли още не – описът е безконечен.

Въобще извънредно еднопосочно и манипулативно държание на публицист и то от народен ефир. Представяте ли си, в случай че на мястото на Силвия Великова бе публицист, който отхвърля соросоидно-либералната идеология, който приема, че Иво Прокопиев е незаконен приватизатор, а „ Да, България “ е хибридка на олигархията.

Че прокуратурата работи и резултатите от работата й стават все по-видими. Колко ли мръсотия щеше да понесе този публицист в опитите на прокопиевите протестъри да го заличат вечно от ефира. И това съгласно тях щеше да е изцяло редно и вярно, а в тази ситуация с Великова – не е.

Случаят с Великова е форма на нарушаване на свободата на словото и на демокрацията изобщо, тъй като журналистката Великова пее в техния хор, т.е. е мощно техен човек. За това иде тирада. Двоен морал и двоен стандарт.

И тъй като прокопиевите протестъри са си присвоили правото единствени да приказват, то техните тези и хрумвания би трябвало да се одобряват за само верните. Това точно е уродливата медийна реалност, на която за жалост от години всички пригласят, от боязън да не бъдат упрекнати, че са против „ свободата “ на словото.

От премиера и президента, до всевъзможни други политици, анализатори или псевдо-общественици. Тази мантра наречена „ свободата “ на словото се върти като пумпал, също толкоз безсмислено.

Да, словото е свободно единствено когато излиза от устата на глашатаите на прокопиевия протестариат, а когато е против тях – това е мракобесие и липса на народна власт. Уважаеми господа управници, по какъв начин не я виждате тази уродлива медийна реалност.

А за какво в предаването „ Хоризонт “ да няма и втори водещ – с друго мнение от това на Силвия Великова? И това ли е нарушаване на свободата на словото. Не, по-скоро е противоположното за всеки обикновено мислещ човек. По-скоро подсигурява плурализма на мненията и демокрацията.

Защото ефирът на БНР е народен, а медията е социална. На всички, а освен на протестърско-либералната общественост. Ако Силвия Великова е публицист в частна медия (във вестник „ Капитал “ например) нямаше държанието й да нервира толкоз.

Но в държавната медия да се основава такава принципност, без съперници и друго мнение и такива условия за операции, не може. Не е редно. Няма държавна медия в Европа, която да допусне това. Но в БНР може, тъй като там водеща е свещената крава на прокопиевия протестариат Силвия Великова.

И преди да заявявате своето отрицание към „ уволнението “ на въпросната журналистка, отговорете си и на този въпрос – БНР на Прокопиев ли е (подобно на съвсем целия останал мейнстрийм) или на всички хора? Все отново радиото се устоя от нашите налози, а не с парите на Прокопиев.
Източник: blitz.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР