След страданията и мъченическата смърт на свети великомъченик Теодор Тирон

...
След страданията и мъченическата смърт на свети великомъченик Теодор Тирон
Коментари Харесай

Св. мчци Евтропий, Клеоник и Василиск. Ден на Освобождението на България

След страданията и мъченическата гибел на свети великомъченик Теодор Тирон в град Амасия в тъмницата останали затворени за Христа неговите съратници Евтропий и Клеоник и Василиск, племенник на свети Теодор. Управителят на града Публий, който измъчвал свети Теодор, към този момент бил починал, изумен от Божия яд. На негово място бил назначен различен, на име Асклипиодот, родом от Фригия, човек безверен и нечовечен. Той предизвикал доста несгоди на християните, тъй като получил власт от император Максимиан да ги принуждава да принасят жертви на идолите, и тези, които не се подчинявали, погубвал в жестоки страдания.

Веднъж, заседавайки на съда със своите съветници, той извикал книгопазителя Евласий и му заповядал да чете предходните правосъдни каузи. Когато Евласий четял за страданията на Теодор Тирон, всички се удивявали на търпението на светия страдалец, а шефът попитал:

- Къде са другарите на Теодор, упоменати в книгата?

Евласий дал отговор:

- Те са затворени в тъмницата дружно с другите пандизчии. Виждайки изгореното от Тирон капище на тяхната скверна богиня Юнона, наричана майка на боговете, шефът заревал като лъв и незабавно заповядал да изпратят бойци в тъмницата, с цел да доведат при него светите мъченици Евтропий, Клеоник и Василиск.

Евтропий и Клеоник били родни братя, родом от Кападокия, а Василиск, племенник на свети Теодор, се родил в Амасия; само че и тримата, свързани от взаимна обич, се наричали един различен братя.

Когато мъчениците били доведени при шефа, той споделил:

- Послушай ме, Евтропий, и убеди братята си да се подчинят на царската заповед и да принесат жертва на боговете. Ще напиша за теб на царете за това и те ще те назначат за воевода на тази страна, ще те почетат като княз и ще те обсипят с огромни благосъстояния. Тогава на дело ще видиш какъв брой добре е да се слушат царете и да се извършват техните заповеди. А в случай че не се убедиш от думите ми, ще разсека тялото ти на части и ще го хвърля да бъде изядено от псетата и зверовете. Каквото остане от костите ти, всичко ще изгоря в огъня и ще хвърля праха в реката. Не се надявай, че християните ще съберат твоите остатъци и ще ги помажат с миро като реликва. И по този начин, покори се, принеси жертва на боговете или единствено кажи пред народа, че се покоряваш и искаш да принесеш жертва: всички гледат към теб и чакат твоето решение. Не отвръщай от боговете тези, които желаят да им принасят жертва, с цел да не опетниш името си, предавайки се на позорни и жестоки мъчения.

На това Евтропий дал отговор на шефа:

- Престани да пустословиш, сине на дявола, наследнико на геената! Престани да прелъстяваш Божиите прислужници, враже Божий, отритнат от нетленните богатства и райското самодоволство, безконечни затворнико на преизподния пъкъл! Престани да приказваш неприлични неща, ти, който заграждаш пътя към положителните каузи, учителю и началнико на нечестието! Не зная какво да ти кажа, лукави съблазнителю! Ти ми обещаваш краткотрайна чест и благосъстояние, които остават тук, на земята. Каква изгода имам от това, което провокира душевредни пристрастености, води до фукане, блудничество, обир, ликвидиране и други закононарушения? Каква изгода е получил от краткотрайната популярност и благосъстояние предходният княз Публий, измъчвал свети Теодор? Сега той е заровен в земята, изяден от червеите и малтретиран в пъкъла, в неугасимия огън. И тебе няма да закъснее да реализира Божият яд, и ти ще погинеш, беззаконнико нечестиви. Ти ме заплашваш с жестоки мъчения, меч, огън и зверове, само че не се надявай да ме изплашиш с такива закани и страдания и да ме принудиш към безвластие: да пострадам за Христа, моя Бог - това е моето първо предпочитание, тъй като Той е нашето благосъстояние, чест и популярност. Не, няма да отстъпим от Него нито аз, нито моите братя, само че ще пострадаме за нашия Спасител: в Неговите ръце е нашият живот, Той е несломим Войвода, избавящ от беди призоваващите Го, Той и нас може да избави от Твоите ръце.

Тогава шефът се обърнал към свети Клеоник и Василиск:

- А вие какво ще кажете: ще принесете ли жертва на боговете, с цел да запазите живота си, или ще упорствате като Евтропий и тогава ще бъдете подложени на същите страдания?

Клеоник и Василиск дали отговор:

- Както има вяра нашият брат и стопанин Евтропий в Иисус Христос, по този начин и ние имаме вяра в Бога Отец и Сина, и Светия Дух. Както Евтропий страда за Христа, по този начин желаеме да страдаме и ние, и дяволът на може да ни раздели нас, съединените от светата религия в Христа и от взаимна обич. Както тройно преплетената шнур няма да се раздра, по този начин и ние ще бъдем крепки, и както Пресвета Троица е неразделна, по този начин и ние сме съединени с религия и обич. Така че, измъчвай ни още по-жестоко, ние ще отидем на тези страдания за популярност на нашия Господ Иисус Христос, на Когото ти си зложелател.

Когато споделили това, шефът заповядал четирима бойци да раздължен всеки един от тях и безпощадно да го бият със здрави жили. Светците били бити по този начин грубо, че на земята падали парчета от телата им, обагрени с кръв. Но те мъжествено търпели и се молели на Бога. Мъчението било грубо, само че с Божия помощ страстотерпците като че въобще не страдали.

Изведнъж станало ужасно земетресение, цялото съдилище се раздрусало, палачите, изтощени и изплашени, избягали, а светците, освободени от невидима мощ, останали цели. И ето, явил им се Господ с ангели и със свети Теодор.

Сам Господ им споделил:

- Когато ви мъчеха, Аз стоях до вас и гледах вашето самообладание. Понеже мъжествено понесохте първите премеждия, Аз ще ни бъда асистент, до момента в който завършите своя героизъм и имената ви бъдат записани в книгата на живота.

След тези думи Господ и свети Теодор станали невидими.

Като чул това и видял, че народът се вълнува, шефът заповядал да завържат мъчениците и да ги отведат в тюрма.

Обядвайки късно със своите съветници в същия ден, шефът им споделил по този начин:

- Не зная какво да върша с тези хора: целият град се вълнува поради тях. Какво мислите?

Един от съветниците споделил:

- Умолявам те, по-скоро ги убий. Ако се забавиш да ги накажеш, целият град ще отстъпи от боговете и ще тръгне след тях. Особено на многословния Евтропий не позволявай да приказва толкоз доста.

- Аз го увещавах да се поклони на боговете - споделил шефът - и с молби, и със закани, а той похули и боговете, и царя, а и на мен досади с укорите си. Но да извикаме единствено него и да го убеждаваме с молби. Ако ни послуша, популярност на милостивите богове, а в случай че не, ще ги предам на гибел.

Като споделил по този начин, той изпратил бойците да доведат Евтропий от тъмницата. Евтропий влезнал и шефът, седейки на обяд, се обърнал към него:

- Искаш ли аз самичък да те въведа в храма на нашите богове и ти да им принесеш жертва?

Свети Евтропий дал отговор:

- Жив Господ, Бог мой! В мен няма и мисъл да отстъпя от Христовата религия, одобрена на хладнокръвен камък.

Изпълнен от гняв към светците шефът заповядал да донесат сяра и смола, да ги разтопят в три котела и да обливат телата им с тях. Той наредил да се забият в земята здрави колове, да слагат светците голи сред тях и да ги разпънат.

Слугите донесли котли с кипящи сяра и смола, държейки ги с стоманени клещи.

Блаженият Евтропий споделил на прислужниците:

- Господ да обърне вашето дело върху вас самите.

Изведнъж благодарение на Божията мощ мъчениците отвързали ръцете си от коловете, сами взели в ръце кипящите котли и излели смолата по гърбовете си един на различен. Стичайки се от телата им, тя се разляла като вода по мраморния под, настигнала прислужниците и ги обгорила до костите. Като видял това, шефът се ужасил, само че го приписал на вълшебството на християните. Той заповядал на други прислужници да стържат телата на светците с стоманени нокти, а раните им да поливат със синап и сол, разтворени в оцет. Светците доблестно претърпели всичко това.

По време на мъченията свети Евтропий споделил на шефа:

- Нечестивецо, омразен за славата Божия! Измисли още по-големи мъчения, та за по-голямото страдалчество да приемем страдалчески венец с още по-голяма популярност.

Раздразнен от тези думи, шефът заповядал на своите прислужници още по-силно да мъчат светците. Дълго измъчвали светците и едвам след залез слънце шефът заповядал още веднъж да ги хвърлят в тъмницата и да ги оковат във вериги.

На сутринта шефът още веднъж седнал в съда, извикал светците и им споделил:

- Е, какво? Намислихте ли да се поклоните на боговете и да им принесете жертва, или желаете да умрете със зла гибел?

Свети Евтропий дал отговор:

- Нима ти, помрачени, заслепени и безчувствени губителю, не си чул от нас, че ние няма да се поклоним на твоите богове - глухи и неми бесове, и няма да им принесем жертви!

Като чул това, шефът осъдил Евтропий и Клеоник да бъдат разпънати на кръст.

Тогава Василиск завикал:

- Осъди и мен на гибел, аз не желая да изостана от моите приятели, само че се стремя дружно с тях да застана пред Христа, нашия Бог.

- Не - споделил шефът, - по този начин ми внушиха боговете: вие сте дали обет да не се изоставяте един различен, само че аз няма да ви погубя дружно, с цел да бъде нарушен обетът и желанието ви да не бъде изпълнено.

След тези думи свети Евтропий бил изведен дружно със свети Клеоник от града, където стоели кръстовете. Целият град тръгнал след тях, освен християните, само че и езичниците.

Като видели своите кръстове, мъчениците споделили:

- Господи, Боже наш, Иисусе Христе! Хвалим Те и Ти благодарим, че си ни направил почтени за кръстна гибел, сходна на Твоето непринудено страдалчество. Удостой ни с венеца на правдата, та като страдаме с Тебе, да се прославим в Твоето царство. Молим Те за светата Църква; смири въставащите против Твоите раби и дарувай мир на християнския жанр.

По време на тази молитва бойците приковали мъчениците към кръстовете. И ето, чул се глас от небето, призоваващ светците към безконечен покой. Свети Евтропий и Клеоник предали душите си на Господа в молитвата: „ В Твоите ръце, Владико, предаваме духа си. "

Така починали те на третия ден от месец март. Двама благочестиви мъже, жители на град Амасия, Коинт и Велоник, помолили шефа да им разреши да вземат телата на мъчениците. Управителят не им отказал. Тогава Велоник взел тялото на свети Евтропий, помазал го с миро, погребал го с чест в своето село, намиращо се на 18 стадии от града. Тялото на Клеоник взел Коинт и със същата чест го погребал в село Кима. На тези места при гробовете за популярност Божия ставали многочислени изцеления.

Останалият в тюрма свети Василиск още дълго бил държан във вериги. Управителят Асклипиодот умрял, а при приемника му Агрипа свети Василиск бил обезглавен на 22-рия ден на месец май. На този ден се празнува паметта му, за популярност на Христа, нашия Бог, прославян с Отца и Светия Дух вовеки. Амин.

Източник: cross.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР