След срещата си с френския президент, Бойко каза, че той

След срещата си с френския президент, Бойко сподели, че той е „ безоблачен човек “, т.е. - сияен човек. Като нищо можеше да каже, че е лъчезарно момче, както го беше гушнал на входа на Елисейския замък. Той назова преди време и Плевнелиев „ прелестно, ненатоварващо момче “ – и то тогава, когато оня към този момент пет пари не даваше за Опекуна си. Но това - апропо. *** Тия дни Лъчезарността извираше отвред – изключително в Манчестър. Публиката на тамошния концерт се друсаше, все едно, че нищо не е било: „ Не ни е боязън – друс, друс - ние бяхме шарлита, в този момент пък сме Манчестър, ние сме Лондон… “ Друсат се и повтарят като папагали, че са „ мощни и обединени “. Тази мизерна фраза, която е допинг за всеки мини-Осама. Да се притурим лъчезарно и ние, и да кажем: „ Ние пък сме бежанци “ – като ония 10 души, които бяха изтрепани на автомагистрала „ Тракия “. *** Можем да кажем, че сме и чистачки - откакто някакъв швед просна с ритник една клета женица в Слънчев бряг. Нашият ром го направи в метрото на Берлин - а тук ни настигна шведската евросолидарност. Случи се таман в деня, когато в Министерския съвет имаше съвещание за сигурността на курортите ни – въпреки че то лъчезарно се изроди: страната щяла да предприеме „ ограничения за ограничение на несъразмерния звук от заведенията по морето “. За сигурността ще се мисли различен път – въпреки че никаква сигурност не може да има в курорти, чието основно предопределение е да продават колкото се може повече алкохол – подправен, само че на ниска цена. *** Изобщо, отвред се излива лъчезарност. Обречени сме да бъдем лъчезарни – като идиоти. Каквото и да се случи, където и да се случи – ние все сме „ шарлита “. Скоро никой няма да знае, какво, в действителност, сме самите ние. Избягваме да надникнем в себе си – от боязън да не забележим, какво се крие там. Всичко е комплицирано, даже в елементарния живот. Когато ни санират – ни наводняват. Когато ни водоснабдяват – ни облъчват с уран, може би и по тази причина сме толкоз лъчезарни. Доведените деца на Франкенщайн/Прехода. *** Имаше един кадър от Лондон, който споделя всичко. Полицията претърсваше квартала, от който са „ терористите от Лондон Бридж “. Някакъв дребен Осама навираше брадата си в лицето на един служител на реда и му крещеше нещо. „ Те “ ще крещят, няма да се спотайват – тъй като към този момент са минали през оня мост, който свързва „ лъчезарния “ ни свят с единствената книга, която са чели и в която имат вяра. Мрачната им книга, която ги обвързва вечно. *** Както във Виетнам виетконгците привързвали невръстни деца - сами, поотделно – по дърветата, откъдето да стрелят по американските патрули. Привързвали ги с тел и им давали единствено по един патрон. Някои създатели считат, че това е било част от някаква тактика да се накарат американските бойци да стрелят по виетнамски деца – и по този начин да ги дехуманизират, че те да станат безполезни като дисциплинирани бойци. А пък децата – най-малко ония, които оцелявали – да навлязат в юношеството си без никаква визия, какъв вид персона са и какви са естествените лимити, в които да се вместват човешките инстинкти /Ж. Норис/. Това се сетих, когато гледах въпросния кадър от Лондон. *** Ние пък сме привързани към неукротимата си доверчивост. Тя не ни оставя никакъв късмет да прозрем заплахите, които ни грозят. Ако Бойко, примерно, желае да го запомнят „ слънчевите индивиди “ от Брюксел, които по-скоро наподобяват като слънчасали – би трябвало да откаже Председателството на Европейски Съюз. Така ще го запомни и Историята. Така ще принуди и Брюксел да огледа съществено на нас, а освен лъчезарно-бравурно. Велика Англия не може да опази „ Лондон Бридж “ – ами ние, дето сме единствено патетично-наивни, по какъв начин ще опазим „ Малкия Брюксел “, в който ще се трансформира София по време на Председателството? Но нашите първенци ще предпочетат фукнята пред прагматизма. Както в морските ни курорти значима е тишината – а не сигурността. *** Още когато направиха Кунева еврокомисар по потреблението, стана ясно, че Европейски Съюз пет пари не дава за нас. Това беше един подигравателен намек, може би не до дъно съзнателен – само че пък самичък по себе си нагъл, даже безочлив. Комисар по потреблението от страна, в която, с дребни изключения, нищо не е съвместимо с 21-и век. Самата Кунева по този начин и до дъно не схвана, каква гигантска несъответственост има освен в потреблението, а даже и във вдишването на една елементарна глътка въздух - тук – и там - в Европа. *** А в този момент – около Председателството - желаят с нови фасони да замажат тази несъответственост. С някакви бързотечни поправки, които ще бъдат единствено въведения към нови поправки. Декорации в жанр Граф Потемкин. Далеч по-честно би било да покажем на Европа, какво представляваме. Тогава „ Лъчезарните “ от Брюксел даже може и да ни харесат – въпреки на нас откровено съчувствие ни е нужно, повече от всичко друго. Бъдете гърци, по дяволите, най-малко понякога. *** Питате ли се от време на време, какво стана с анти-стрес топките, за които от Европа ни заплатиха милиони? Стискайте ги, стискайте ги, в случай че към момента са оживели, и бъдете лъчезарни - Бурята наближава. *** Макиавели споделя, че хората би трябвало да бъдат или обласкавани, или смазвани - тъй като те си отмъщават за дребните неправди, само че за тежките не могат. Следователно би трябвало да причиняваш някому такава щета, че да не се опасяваш от възмездие. Понякога се запитвам, какво ще бъде Отмъщението на елементарните хора? *** *Статията на журналиста е оповестена в страницата му във " Facebook "