Еврото достигна повратна точка
След спада си до 1.1242 щ. $ в ранния следобяд на 11 март в Лондон, еврото укрепна до 1.13 щ. $ по време на европейската си търговия два дни по-късно - на 13 март, на фона на лутанията към BREXIT. Единната европейска валута се е обезценила с 2% към зелените пари от началото на 2019-а досега поради утежняването на икономическите индикатори на еврозоната и поради решението на Европейската централна банка да се откаже от нормализирането на паричната си политика. И да разгласи нови тласъци за стопанството на общността на постоянното си заседание на 7 март.
Последните данни на Комисията за търговия на фючърси демонстрират, че през предходната седмица хеджинговите фондове и други спекуланти са нараснали залозите си против еврото до най-високото им ниво след декември 2016-а. Което, съгласно анализатори на "Креди агрикол ", може да се преглежда като приближаване до повратната точка и да се третира като сигнал за нерешително възобновяване на борещата се валута. Разбира се, с цел да има действителен поврат на придвижването, са нужни и повече сигурни доказателства за икономическия напредък на еврозоната.
Едно от тях се появи на 13 март, когато статистическата работа на Европейския съюз - Евростат - разгласява данни за индустриалния артикул на блока на еврото през януари. Той се е нараснал с 1.4% по отношение на декември 2018-а и се е намалил с 1.1% на годишна база - много по-силен резултат от планувания месечен растеж от 1% и годишен спад от 2.4 %. При това - макар месечния индустриален спад в Германия с 0.9%, обезщетен напълно от растежа на индикатора във Франция - с 1.3%, и в Италия - с 1.7 %. Както и с помощта на мощния принос на енергийния бранш, чието произвеждане е скочило с 2.4% месечно и с 4% годишно през януари.
Според шефа на чешката централна банка Иржи Руснок огромният проблем на еврозоната са купищата обществени задължения, които лимитират полето на деяние на паричните стратези на блока. Банкерът показва, че нивото на отговорностите на страните от блока на еврото са нарастнали след международната финансова рецесия и са оставили малко място за маневри на държавните управления "да подсладят растежа " с фискални тласъци.
По данни на Евростат през 2017-а общественият дълг на еврорегиона е достигнал 86.8% от Брутният вътрешен продукт против 65% през 2007-а - последната предкризисна година. Шампион е Гърция, чиито отговорности са 176.1% от Брутният вътрешен продукт против 103.1% през 2007-а. Следва Италия, чийто обществен дълг е бил 131.2% от Брутният вътрешен продукт през 2017-а против 99.8% през 2007-а. Трета е Белгия - със съответствие 103.1% от Брутният вътрешен продукт (при 87% през 2007-а); на четвърто място е Испания - с 98.1% дълг от Брутният вътрешен продукт (от 35.6% през 2007-а).
МВФ установи, че гръцките банки се нуждаят от повече капитали, а стопанството на страната е изправено пред голям брой опасности, които могат да извадят от релси бюджета. Това е записано в първия отчет на специалистите на институцията, откакто Гърция излезе в средата на август 2018-а от третата за интервал от осем години избавителна стратегия и прави първите си стъпки за независимо битие без кредитори. Финансовите министри от еврозоната пък взеха решение на 11 март да не превеждат дължимите на Атина дългови облекчения за 1 милиарда евро, откакто решиха, че южната ни съседка не е изпълнила всичките условия за реформиране на стопанската система. Все отново те показаха оптимизъм, че пропуските ще бъдат запълнени, което ще разреши превеждането на средствата през април.
У нас
междубанковият валутен пазар през последните три работни дни на предходната седмица и първите два на тази беше деен. Средният дневен валутен оборот доближи 3264 млн. евро (6383 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 0.8% дял от купената и продадена валута.
Последните данни на Комисията за търговия на фючърси демонстрират, че през предходната седмица хеджинговите фондове и други спекуланти са нараснали залозите си против еврото до най-високото им ниво след декември 2016-а. Което, съгласно анализатори на "Креди агрикол ", може да се преглежда като приближаване до повратната точка и да се третира като сигнал за нерешително възобновяване на борещата се валута. Разбира се, с цел да има действителен поврат на придвижването, са нужни и повече сигурни доказателства за икономическия напредък на еврозоната.
Едно от тях се появи на 13 март, когато статистическата работа на Европейския съюз - Евростат - разгласява данни за индустриалния артикул на блока на еврото през януари. Той се е нараснал с 1.4% по отношение на декември 2018-а и се е намалил с 1.1% на годишна база - много по-силен резултат от планувания месечен растеж от 1% и годишен спад от 2.4 %. При това - макар месечния индустриален спад в Германия с 0.9%, обезщетен напълно от растежа на индикатора във Франция - с 1.3%, и в Италия - с 1.7 %. Както и с помощта на мощния принос на енергийния бранш, чието произвеждане е скочило с 2.4% месечно и с 4% годишно през януари.
Според шефа на чешката централна банка Иржи Руснок огромният проблем на еврозоната са купищата обществени задължения, които лимитират полето на деяние на паричните стратези на блока. Банкерът показва, че нивото на отговорностите на страните от блока на еврото са нарастнали след международната финансова рецесия и са оставили малко място за маневри на държавните управления "да подсладят растежа " с фискални тласъци.
По данни на Евростат през 2017-а общественият дълг на еврорегиона е достигнал 86.8% от Брутният вътрешен продукт против 65% през 2007-а - последната предкризисна година. Шампион е Гърция, чиито отговорности са 176.1% от Брутният вътрешен продукт против 103.1% през 2007-а. Следва Италия, чийто обществен дълг е бил 131.2% от Брутният вътрешен продукт през 2017-а против 99.8% през 2007-а. Трета е Белгия - със съответствие 103.1% от Брутният вътрешен продукт (при 87% през 2007-а); на четвърто място е Испания - с 98.1% дълг от Брутният вътрешен продукт (от 35.6% през 2007-а).
МВФ установи, че гръцките банки се нуждаят от повече капитали, а стопанството на страната е изправено пред голям брой опасности, които могат да извадят от релси бюджета. Това е записано в първия отчет на специалистите на институцията, откакто Гърция излезе в средата на август 2018-а от третата за интервал от осем години избавителна стратегия и прави първите си стъпки за независимо битие без кредитори. Финансовите министри от еврозоната пък взеха решение на 11 март да не превеждат дължимите на Атина дългови облекчения за 1 милиарда евро, откакто решиха, че южната ни съседка не е изпълнила всичките условия за реформиране на стопанската система. Все отново те показаха оптимизъм, че пропуските ще бъдат запълнени, което ще разреши превеждането на средствата през април.
У нас
междубанковият валутен пазар през последните три работни дни на предходната седмица и първите два на тази беше деен. Средният дневен валутен оборот доближи 3264 млн. евро (6383 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 0.8% дял от купената и продадена валута.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ