Таня Благоева: Платеното обучение досъсипва родния футбол
След снощната загуба на националния тим на България от тима на Косово, която на процедура отрязва пътя ни за евроквалификациите, спортните духове в страната ни се разбуниха още веднъж.
Вратарят Николай Михайлов беше очевидно отчаян след провалянето с 2:3, изтъквайки по-добрата физическа форма и по-голямото предпочитание за победа на гостите.
Косово продължава без загуба в група A, като има триумф и две равенства в три изиграни срещи. Впечатляващото е, че отборът към този момент 14 следващи публични мача е без проваляне – при 7 победи и 7 равенства. Българите остават без триумф, като възможностите им за класиране на Евро 2020 избледняват след четвърти следващ дуел без победа при 2 равенства и 2 загуби.
„ Класата на футболистите, тимовете, в които играят, е главната им разлика с нас “, сподели Ники Михайлов.
„ Със сигурност на всеки българин не му е прелестно. Едва ли има някой, на който не му е тежко “, сбито означи влезлият като запаса Георги Илиев.
Малко преди мача селекционерът на националния тим Красимир Балъков разяснява: „ Мачът ще бъде извънредно тежък “. „ Те нямат боязън и имат доста качествени футболисти “, добави още Балъков.
В спортните среди от дълго време се разяснява повода за все по-изпадащия в колапс български футбол.
В предаването „ Преди обед “ на 10 юни спортният публицист Деян Веселинов съобщи: „ Крайно време е да се разделим с мита от 94-та и да престанем да лежим на остарели лаври “.
Дали уповаването на остаряла популярност, неналичието на пари и на качествени треньорски фрагменти, дефицита на спортни бази, къта на гений измежду подрастващото футболно потомство са главните аргументи за неуспеха на България на европейската и международна футболна сцена – е плод на дълги полемики и изследвания.
БГНЕС показва една от гледните точки на казуса, фокусирана особено върху неналичието на качество и гений измежду младите очаквания.
В доста от реномираните детско-юношески футболни школи, тъй наречените грандове, постъпването като част от състава е съвсем невероятно за деца на средностатистически родители.
Спортният уебсайт Viasport.bg написа през май 2017 година: „ Футболът е най-популярният и привлекателен спорт. И сякаш е спортът на бедните и междинната класа, а би трябвало да си плащаш, с цел да тренира детето ти. Няма да е пресилено да се каже, че в България огромна част от детско-юношеския футбол на процедура се устоя от родителите на подрастващите. “
Да стартираме оттова, че клубовете за подрастващи заплащат за заплати, терени, съдии, делегати, консумативи, налози и така нататък Излиза, че спортът на масите по никакъв начин не е на ниска цена наслаждение в България. Да не приказваме, че тук-там е мъчно наличен – липсват клубове, условия, треньори, изобщо цялостна организация.
Нека погледнем обаче по-детайлно на това, пред което са изправени един предстоящ български футболист и неговите родители и с какви провокации би трябвало да се сблъскат в бъдещата му реализация.
Според източници на организация БГНЕС, сред които и родители на деца, трениращи в школите, с цел да се радва едно българско дете на проведени футболни тренировки в реномиран клуб, на родителите му излиза сред 5 000 и 10 000 лв. на година. Месечната такса е сред 50 и 100 лева На пръсти се броят клубовете, в които няма такса.
В Левски, клубът с една от най-големите школи в България, доближаваща се даже до понятието академия от западен вид, таксата е 50 лв. (40 лева за Левски-Раковски). В може би най-голямата школа сега в България – ДИТ/Септември, таксата е 60 лева
Следващото предизвикателство пред родителите е оборудването за тренировки и надпревари. Един пакет екипировка коства към 250 лева на сезон. Има и едно изискване – купува се екип сега, в който детето стартира да тренира в школата.
Идва ред и на подготвителните лагери (обикновено те са сред 3 и 4 годишно), участия в шампионати, мачове в шампионати и други, които също се поемат в по-голямата си част от родителите. Малко са клубовете, които въпреки всичко поемат някои от тези “пера ”.
Според редица спортни медии, платеното образование в най-популярния спорт го досъсипва. „ Има треньори и клубни босове, гледащи на децата като на банкноти, а не като на подрастващи, които би трябвало да развият, да изградят като спортисти и като персони “, написа една от тях.
Ако си огромен клуб, би трябвало да издържаш школата си самичък, най-малко по този начин е на Запад. А издръжката идва от спонсори, от прехвърляния, от общински и държавни субсидии…
В Испания и Англия да вземем за пример децата в клубовете, които минават за елитни, не заплащат безусловно нищо. Плаща се в отборите, които са сложени по-ниско в йерархията, а клубът там извършва повече обществена роля.
Динамо (Загреб), една от най-продуктивните школи в Европа, също разграничава своите тимове на представителни и всеобщи. Първите са освободени от такси, не и вторите. Те дават по 60 евро на месец за лукса да носят екипа на обичания си тим.
В последните години се вършат плахи опити това да се промени, само че ще отнеме много време, преди нещо действително да се случи и да се видят резултати.
В България въпросът “такса ” е единствено един от цялостен низ проблеми, свързани един с различен. Държавата би могла да подкрепя клубовете – школите им, а също по този начин и базите, само че и това страхливо стартира да се случва в последно време. Ролята на общините също е значима. Ако те построяват терени и ги дават гратис за тренировки на подрастващи, клубовете ще дишат по-спокойно и може да понижат таксите, тъй като в този момент тези, които не разполагат със лична база дават пари за наем на стадиони.
И най-после идват спонсорите, които би трябвало да се употребяват от данъчни облекчения за разноски в спорта, изключително, в случай че влагат в децата и юношите.
Така или другояче, наподобява ще мине много време, преди да повярваме, че освен деца на богати родители са облагодетелствани с привилегията да потвърждават гения си. Преди да спрем да недоволстваме, че капризни мамини и таткови синчета ритат по родните терени, измествайки скрити футболни диаманти, единствено тъй като спадат към тъй наречените бедна класа. Преди да спрем да се чудим за какво косовари или хървати се подвизават в огромни европейски и международни футболни клубове, а за нас това се трансформира във все по-голяма фантазия.
Капитанът на българския народен тим Ивелин Попов показа с болежка след снощната загуба: “Младите би трябвало да трансформират мисленето си… Вземат се пари на децата, с цел да упражняват. Защо направиха тези школи? Ние на тези деца какво им даваме? Нямаме възприятие за единение. Ние сме подобен народ. Мачкани, бутани и ръчкани, само че все сме оцелявали ”. /БГНЕС
Вратарят Николай Михайлов беше очевидно отчаян след провалянето с 2:3, изтъквайки по-добрата физическа форма и по-голямото предпочитание за победа на гостите.
Косово продължава без загуба в група A, като има триумф и две равенства в три изиграни срещи. Впечатляващото е, че отборът към този момент 14 следващи публични мача е без проваляне – при 7 победи и 7 равенства. Българите остават без триумф, като възможностите им за класиране на Евро 2020 избледняват след четвърти следващ дуел без победа при 2 равенства и 2 загуби.
„ Класата на футболистите, тимовете, в които играят, е главната им разлика с нас “, сподели Ники Михайлов.
„ Със сигурност на всеки българин не му е прелестно. Едва ли има някой, на който не му е тежко “, сбито означи влезлият като запаса Георги Илиев.
Малко преди мача селекционерът на националния тим Красимир Балъков разяснява: „ Мачът ще бъде извънредно тежък “. „ Те нямат боязън и имат доста качествени футболисти “, добави още Балъков.
В спортните среди от дълго време се разяснява повода за все по-изпадащия в колапс български футбол.
В предаването „ Преди обед “ на 10 юни спортният публицист Деян Веселинов съобщи: „ Крайно време е да се разделим с мита от 94-та и да престанем да лежим на остарели лаври “.
Дали уповаването на остаряла популярност, неналичието на пари и на качествени треньорски фрагменти, дефицита на спортни бази, къта на гений измежду подрастващото футболно потомство са главните аргументи за неуспеха на България на европейската и международна футболна сцена – е плод на дълги полемики и изследвания.
БГНЕС показва една от гледните точки на казуса, фокусирана особено върху неналичието на качество и гений измежду младите очаквания.
В доста от реномираните детско-юношески футболни школи, тъй наречените грандове, постъпването като част от състава е съвсем невероятно за деца на средностатистически родители.
Спортният уебсайт Viasport.bg написа през май 2017 година: „ Футболът е най-популярният и привлекателен спорт. И сякаш е спортът на бедните и междинната класа, а би трябвало да си плащаш, с цел да тренира детето ти. Няма да е пресилено да се каже, че в България огромна част от детско-юношеския футбол на процедура се устоя от родителите на подрастващите. “
Да стартираме оттова, че клубовете за подрастващи заплащат за заплати, терени, съдии, делегати, консумативи, налози и така нататък Излиза, че спортът на масите по никакъв начин не е на ниска цена наслаждение в България. Да не приказваме, че тук-там е мъчно наличен – липсват клубове, условия, треньори, изобщо цялостна организация.
Нека погледнем обаче по-детайлно на това, пред което са изправени един предстоящ български футболист и неговите родители и с какви провокации би трябвало да се сблъскат в бъдещата му реализация.
Според източници на организация БГНЕС, сред които и родители на деца, трениращи в школите, с цел да се радва едно българско дете на проведени футболни тренировки в реномиран клуб, на родителите му излиза сред 5 000 и 10 000 лв. на година. Месечната такса е сред 50 и 100 лева На пръсти се броят клубовете, в които няма такса.
В Левски, клубът с една от най-големите школи в България, доближаваща се даже до понятието академия от западен вид, таксата е 50 лв. (40 лева за Левски-Раковски). В може би най-голямата школа сега в България – ДИТ/Септември, таксата е 60 лева
Следващото предизвикателство пред родителите е оборудването за тренировки и надпревари. Един пакет екипировка коства към 250 лева на сезон. Има и едно изискване – купува се екип сега, в който детето стартира да тренира в школата.
Идва ред и на подготвителните лагери (обикновено те са сред 3 и 4 годишно), участия в шампионати, мачове в шампионати и други, които също се поемат в по-голямата си част от родителите. Малко са клубовете, които въпреки всичко поемат някои от тези “пера ”.
Според редица спортни медии, платеното образование в най-популярния спорт го досъсипва. „ Има треньори и клубни босове, гледащи на децата като на банкноти, а не като на подрастващи, които би трябвало да развият, да изградят като спортисти и като персони “, написа една от тях.
Ако си огромен клуб, би трябвало да издържаш школата си самичък, най-малко по този начин е на Запад. А издръжката идва от спонсори, от прехвърляния, от общински и държавни субсидии…
В Испания и Англия да вземем за пример децата в клубовете, които минават за елитни, не заплащат безусловно нищо. Плаща се в отборите, които са сложени по-ниско в йерархията, а клубът там извършва повече обществена роля.
Динамо (Загреб), една от най-продуктивните школи в Европа, също разграничава своите тимове на представителни и всеобщи. Първите са освободени от такси, не и вторите. Те дават по 60 евро на месец за лукса да носят екипа на обичания си тим.
В последните години се вършат плахи опити това да се промени, само че ще отнеме много време, преди нещо действително да се случи и да се видят резултати.
В България въпросът “такса ” е единствено един от цялостен низ проблеми, свързани един с различен. Държавата би могла да подкрепя клубовете – школите им, а също по този начин и базите, само че и това страхливо стартира да се случва в последно време. Ролята на общините също е значима. Ако те построяват терени и ги дават гратис за тренировки на подрастващи, клубовете ще дишат по-спокойно и може да понижат таксите, тъй като в този момент тези, които не разполагат със лична база дават пари за наем на стадиони.
И най-после идват спонсорите, които би трябвало да се употребяват от данъчни облекчения за разноски в спорта, изключително, в случай че влагат в децата и юношите.
Така или другояче, наподобява ще мине много време, преди да повярваме, че освен деца на богати родители са облагодетелствани с привилегията да потвърждават гения си. Преди да спрем да недоволстваме, че капризни мамини и таткови синчета ритат по родните терени, измествайки скрити футболни диаманти, единствено тъй като спадат към тъй наречените бедна класа. Преди да спрем да се чудим за какво косовари или хървати се подвизават в огромни европейски и международни футболни клубове, а за нас това се трансформира във все по-голяма фантазия.
Капитанът на българския народен тим Ивелин Попов показа с болежка след снощната загуба: “Младите би трябвало да трансформират мисленето си… Вземат се пари на децата, с цел да упражняват. Защо направиха тези школи? Ние на тези деца какво им даваме? Нямаме възприятие за единение. Ние сме подобен народ. Мачкани, бутани и ръчкани, само че все сме оцелявали ”. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ