След снощната новина, че носенето на маски става задължително дори

...
След снощната новина, че носенето на маски става задължително дори
Коментари Харесай

Държавата, на която маската пада

След снощната вест, че носенето на маски става наложително даже на публични места на открито и в случай че нямаш маска, следва 5000 лв. санкция, разбираемо преобладаващата реакция беше прочувствена. Пиша политически правилно не за друго, а тъй като страстите са коктейл – яд, гняв, паника, боязън, даже смут и кой знае какво още. Всичко зависи от това по какъв начин всеки чува/чете/вижда съответното предписание.
Откровено казано не повярвах на ушите, както несъмнено мнозина. Преплетоха се толкоз мисли и усеща, че в случай че бях седнал да пиша тогава, като нищо щях да наруша изключително и неизвънредно законодателство неведнъж. Затова и едно преспиване постоянно е наложително – утрото е по-мъдро от вечерта.
Ако на някой още не му е ясно, най-голямата неволя на ковид е, че сподели що за страна сме. Всички недъзи, които са трупани през годините, лъсват в изключително състояние, когато няма място за оттегляне. Началникът на Националния спешен щаб за ковид генерал-майор професор доктор Венцислав Мутафчийски самичък го сподели тази заран: " Много е мъчно решаването на рецесия при стеснен запас ". И тъкмо това е разковничето – какъв брой е ресурсът и за какво е толкоз ресурсът?
Колко години пропиляхме? Колко се отдръпнахме от страната си с оправданието, че тя се отдръпна от нас? Да, само че страната сме ние – не го схванаха задоволително хора тъкмо по този начин, както в този момент вървят непрекъснатите недоволства по какъв начин доста хора не схващат и не съблюдават нуждата от крути ограничения. Защото за толкоз години това произведохме – като общество и страна.
Всеки средноинтелигентен човек елементарно може да хване несъгласията в обясненията за всяка нова мярка и да откри слабите места. Примерът с маските е очеваден – още веднъж Мутафчийски сподели, че са наложителни към този момент, по този начин било и в Австрия. В Австрия обаче стават наложителни като си в магазина за храна и магазинът би трябвало да ти обезпечи маска! В България не е по този начин – и съм уверен, че повода не е тъй като Мутафчийски и хората към него не желаят, а тъй като ги няма парите да стане. А ги няма, тъй като години наред всички нехаехме и се примирявахме да стигнем дотук, че да ги няма. И в този момент дори е късно Борисов, Доган, Корнелия и така нататък обратно виновни във времето да бъдат питани къде са!
Цялата покруса може елементарно да я схванем в следното обръщение: Как да ида да си купя маска от аптеката, в която няма маски, без да имам маска, която да сложа по пътя за аптеката, в която няма маски? Ей това може да го претворим и за рецесията: Как да реша рецесия, за която ресурсът не стига и няма от кое място да го взема? Въпрос за живота на колкото милиона са българите – не знам какъв брой тъкмо. Както и не знам по какъв начин да решим рецесията.
Знам обаче едно – в такива времена е безусловно наложително да се съблюдава верига на командване. Абсолютно наложително е и командващите да знаят какво вършат или най-малко да го вършат по този начин, че другите да не схванат, че не са сигурни. Точно по тази причина всевъзможни такива ограничения като носене на маска първо се обмисля по какъв начин да бъдат поднесени допустимо най-разбираемо и във вид, който е допустимо най-изпълним.
Но маските са единствено част от казуса. Основната част е – командването наясно ли е със тактиката за битка? Не е нужно да я изяснява, изяснява, изяснява – единствено да покаже, че знае! Защото дотук най-малко увереността в командните дейности ми се губи – персонално на мен! И това слага отпред най-големият проблем - какъв брой тъкмо жертви ще би трябвало да създадем при неналичието на запас да са по-малко - ще ги понесем ли някак или не, и с какви жертви ще компенсираме неналичието най-малко на държавнически мозък за понижаване на вреди?
Моята персонална най-голяма вяра извън да има налично здравно решение за ковид! И това да стане по-скоро – преди тук въпросът с нямането на всичко да стане толкоз мъчителен, че да не може да бъде прикрит под никакви маски и укротен с никакви ограничения. Моля се и началниците в тази страна да осъзнаят, че ни връхлита стихия, на която можем да устоим единствено в случай че всеки си прави работата съгласно компетентността! Ама в действителност я прави, не на книга! Само тогава можем да се надяваме! Другото е да се надяваме на шанса - някак този вирус да смири яростта си задоволително бързо.
Автор: Ивайло Ачев
Източник: actualno.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР