Атанас Узунов – човекът, който трябваше да замести Левски
След гибелта на Васил Левски революционното придвижване в България изпада в дълбока рецесия. Разногласията сред вътрешните и емигрантските дейци още веднъж излизат на напред във времето. В този миг организацията се нуждае от човек, който да продължи активността на Апостола навътре в страната. БРЦК вижда капацитет в лицето на младия и деятелен сливенски преподавател Атанас Узунов.
Роденият през 1851 година в Одрин предстоящ бунтовник остава без майка още в ранна детска възраст. Баща му, търговецът Цвятко Узунов, взима решение да се реалокира със фамилията си в Цариград. В столицата на Османската империя младият Атанас Узунов учи в гръцко учебно заведение, което приключва към 1865 година След това се заселва в град Николаев, където учи в локалната Николаевска гимназия, която приключва през 1871 година Именно по време на образованието си там у Атанас Узунов се заражда и развива революционен дух, като основна роля за това изиграват неговите съученици Панайот Волов, Сава Геренов, Петър Енчев и най-много Михаил Греков – бесарабски българин, взел участие във Втората българска легия (1867 г.).
Атанас Узунов идва в България през 1871 г. и в началото гостува на сестра си Анастасия Желязкова в Калофер, а през есента на същата година подхваща обиколка из България, като разнася книги и има за цел да се запознае с ситуацията на народа и да се приготви за бъдещата си революционна активност. През есента на 1872 година се заселва в Сливен, където работи като преподавател. Малко по-късно там идва неговият другар от Николаевската гимназия – М. Греков и двамата, дружно със Стоян Груйчев-Кръстника вършат обиколка на района. В този интервал идва и запознанството на Узунов с Васил Левски.
Апостола на свободата е в Сливен на 9 ноември 1872 година и оформя огромен революционен окръг, обхващащ Котленско, Провадийско, Търговищко, Добричко и достигащ даже до Тулча. След разкритията, направени по отношение на следствието на обира, осъществен в Арабаконак, Левски се заема с метаморфоза и децентрализация – дребните частни комитети на организацията биват обединявани в революционни окръзи. За ръководител на комитета в Сливен е определен Михаил Греков, а Узунов е претрупан с други значими задания, като това постанова в края на декември 1872 година да напусне работата си като преподавател и да се посвети напълно на битката за независимост.
От книгата " Видрица " на поп Минчо Кънчев разбираме, че след залавянето на Левски Атанас Узунов изготвя проект за неговото избавление. За задачата той провежда чета, която да направи засада към Търново при преместването на Апостола от София към Цариград. Изненадан от новината за обесването на Дякона, Узунов разпуска четата.
Загубата на Васил Левски е огромен удар за революционната организация. Именно Узунов получава извънредно тежката задача да го замести и да заеме централна роля в освободителното придвижване навътре в страната. Според проф. Александър Бурмов избирането му за заместител на Левски следва да бъде отнесено към март 1873 година и е дело на събранието на комитета в Търново, който поема управлението на комитетите в страната след гибелта на Дякона. Професорът отхвърля тезата, че Левски самичък е избрал Узунов за собствен заместител. Този извод се поддържа и от едно писмо до Каравелов от 30 октомври 1872 година, в което Левски написа:
Още съм самичък, не открих човек, комуто да предам работата си и аз да се заловя за другото, щото и пари да се намерят по-скоро, па и предателите да не съществуват към този момент нийде из Българско. Но щяло да стане малко гюрултийка от бръснати глави. То се знае, само че без това няма да се подготви скоро. Казах едному, работата му не разрешавала, пък да остави работата си, незабавно щял да се компрометира, а да върви като мен, боязън го е. Други има доста като Д. Общи, само че аз не дръзвам да пусна хора, да лъжат народа и да споделят, че те правят, не че се пращат от по-голямо място.
Писмо до сестра му Анастасия от март 1873 година ни дава информация, че Атанас Узунов по това време се намира в Букурещ. Няма съответни сведения какво тъкмо е правил той в румънската столица, само че може да се допусна, че отива там, с цел да получи удостоверение за новата си функционалност от управлението на БРЦК.
Атанас Узунов оглавява революционната организация в страната прекомерно дребен интервал от време – към 2 месеца и не съумява да разгърне активността си. Причината за късото му управление е обвързвана с покушението над хасковския господар хаджи Ставри Примо. Последният е обвинен в желание да издаде на османските управляващи активността на Хасковския комитет. Местните дейци взимат решение да убият чорбаджията, а с осъществяването се заема Атанас Узунов. Вечерта на 4 май 1873 година той посещава хаджи Ставри Примо в дома му, ранява го с 3 изстрела, само че не съумява да го убие. Заловен е от домашните прислужници и е предаден на властта, а по-късно са арестувани и други дейци на ВРО.
Узунов героичен устоя по време на многочислените разпити чак до 2 юни 1873 година, когато в последна сметка проговаря. В това време той към този момент е съумял да се свърже с комитетите в Стара Загора и Търново и да ги предизвести, че скоро ще бъдат задържани и разпитани въз основа на показанията, които той самият по-късно ще даде. Идеята на Узунов е с изпращането на писмата да даде инструкции какво би трябвало да приказват останалите дейци пред османската полиция, тъй че техните показания да съвпаднат с неговите и по този начин да насочат следствието в мечтана от него тенденция. По този метод той съумява да избави частично организацията в Южна България от разгром.
Съдебният развой, останал в историята като Хасковски развой, приключва с тежки присъди – на 18 декември 1873 година 21 дейци (общо към 40 са арестувани, само че една част от тях са освободени) от близките комитети са наказани на изгнание до живот в Диарбекир, а Атанас Узунов е наказан на 15 години тъмничен затвор и работа в рудниците Аргана Мадени. В допълнение на тежката присъда той е умишлен за изменник от свои съвременници и съратници. Узунов получава упреци и в Каравеловия вестник " Независимост ". З. Стоянов в " Записки по българските въстания " изяснява, че това се дължи на мнението на БРЦК, че сходна задача, застрашаваща цялата революционна организация, не трябва да бъде поемана от деятел, а от тайната полиция. За него се застъпва персонално Христо Ботев, който през 1875 година написа следното във вестник " Знаме ":
Един единствено Узунов противостои на сичките страдания и премеждия и с мъжество прекарва своите черни дни. Силният темперамент и твърдата воля на тоя момък заслужават огромно почитание.
Аз познавам и него, и другарите му, и подготвен съм сякога да кажа, че Узуновците са редки…
Покрай събитията, свързани с Априлското въстание, Узунов (заедно с Васил Йонков – Гложенеца) съумява да се измъкне от заточението. Установява се в съветския град Орел, където възобновява учителската си активност. През февруари 1877 година се завръща в България дружно с настъпващата Руска императорска войска, към която извършва ролята на преводач. В първите години след Освобождението, Узунов заема длъжността областен шеф в Лозенград и се занимава с учителска активност. В интервала 1879 – 1881 година преподава в Софийската класическа гимназия, само че е уволнен заради комплицираната политическа конюнктура в страната и русофилските си убеждения. Заминава за Ловеч, където също работи като преподавател.
Атанас Узунов взе участие интензивно в политическия и публичен живот на България през 80-те години на XIX в. като последовател на Либералната партия до нейното разединение, а през идващото десетилетие на Каравеловата Демократическа партия. През 1886 година е определен за народен представител в III Велико Народно заседание от ловешката квота. След идването на стамболовистите на власт и опита за прелом на офицерите русофили през 1887 година, Узунов още веднъж отпътува за град Орел и прекарва там няколко години в заточение. През 1904 година още веднъж е назначен на държавна работа – този път работи като чиновник в Българската екзархия в Цариград. Последните дни от своя живот прекарва в Горна баня, където живее сестра му Анастасия и в София, където умира на 26 юни 1907 година
Атанас Узунов има своето почтено място в българската история като бунтовник, деятелен преподавател и даже драматург (автор е на две пиеси " Цвятко челник " и " Добър бунтовник " ). Човек със съществени качества, които по стичане на събитията не съумява да разгърне в революционната си активност. Определен за заместител на Левски, той е прекомерно друг, с цел да успее да извърши тежката задача, с която е претрупан – съгласно Н. Станев той е некомпетентен, предвидим, липсват му еластичност и задоволително знания за тази работа. Друг е въпросът дали изобщо някой би могъл да замести Апостола в оня миг.
Роденият през 1851 година в Одрин предстоящ бунтовник остава без майка още в ранна детска възраст. Баща му, търговецът Цвятко Узунов, взима решение да се реалокира със фамилията си в Цариград. В столицата на Османската империя младият Атанас Узунов учи в гръцко учебно заведение, което приключва към 1865 година След това се заселва в град Николаев, където учи в локалната Николаевска гимназия, която приключва през 1871 година Именно по време на образованието си там у Атанас Узунов се заражда и развива революционен дух, като основна роля за това изиграват неговите съученици Панайот Волов, Сава Геренов, Петър Енчев и най-много Михаил Греков – бесарабски българин, взел участие във Втората българска легия (1867 г.).
Атанас Узунов идва в България през 1871 г. и в началото гостува на сестра си Анастасия Желязкова в Калофер, а през есента на същата година подхваща обиколка из България, като разнася книги и има за цел да се запознае с ситуацията на народа и да се приготви за бъдещата си революционна активност. През есента на 1872 година се заселва в Сливен, където работи като преподавател. Малко по-късно там идва неговият другар от Николаевската гимназия – М. Греков и двамата, дружно със Стоян Груйчев-Кръстника вършат обиколка на района. В този интервал идва и запознанството на Узунов с Васил Левски.
Апостола на свободата е в Сливен на 9 ноември 1872 година и оформя огромен революционен окръг, обхващащ Котленско, Провадийско, Търговищко, Добричко и достигащ даже до Тулча. След разкритията, направени по отношение на следствието на обира, осъществен в Арабаконак, Левски се заема с метаморфоза и децентрализация – дребните частни комитети на организацията биват обединявани в революционни окръзи. За ръководител на комитета в Сливен е определен Михаил Греков, а Узунов е претрупан с други значими задания, като това постанова в края на декември 1872 година да напусне работата си като преподавател и да се посвети напълно на битката за независимост.
От книгата " Видрица " на поп Минчо Кънчев разбираме, че след залавянето на Левски Атанас Узунов изготвя проект за неговото избавление. За задачата той провежда чета, която да направи засада към Търново при преместването на Апостола от София към Цариград. Изненадан от новината за обесването на Дякона, Узунов разпуска четата.
Загубата на Васил Левски е огромен удар за революционната организация. Именно Узунов получава извънредно тежката задача да го замести и да заеме централна роля в освободителното придвижване навътре в страната. Според проф. Александър Бурмов избирането му за заместител на Левски следва да бъде отнесено към март 1873 година и е дело на събранието на комитета в Търново, който поема управлението на комитетите в страната след гибелта на Дякона. Професорът отхвърля тезата, че Левски самичък е избрал Узунов за собствен заместител. Този извод се поддържа и от едно писмо до Каравелов от 30 октомври 1872 година, в което Левски написа:
Още съм самичък, не открих човек, комуто да предам работата си и аз да се заловя за другото, щото и пари да се намерят по-скоро, па и предателите да не съществуват към този момент нийде из Българско. Но щяло да стане малко гюрултийка от бръснати глави. То се знае, само че без това няма да се подготви скоро. Казах едному, работата му не разрешавала, пък да остави работата си, незабавно щял да се компрометира, а да върви като мен, боязън го е. Други има доста като Д. Общи, само че аз не дръзвам да пусна хора, да лъжат народа и да споделят, че те правят, не че се пращат от по-голямо място.
Писмо до сестра му Анастасия от март 1873 година ни дава информация, че Атанас Узунов по това време се намира в Букурещ. Няма съответни сведения какво тъкмо е правил той в румънската столица, само че може да се допусна, че отива там, с цел да получи удостоверение за новата си функционалност от управлението на БРЦК.
Атанас Узунов оглавява революционната организация в страната прекомерно дребен интервал от време – към 2 месеца и не съумява да разгърне активността си. Причината за късото му управление е обвързвана с покушението над хасковския господар хаджи Ставри Примо. Последният е обвинен в желание да издаде на османските управляващи активността на Хасковския комитет. Местните дейци взимат решение да убият чорбаджията, а с осъществяването се заема Атанас Узунов. Вечерта на 4 май 1873 година той посещава хаджи Ставри Примо в дома му, ранява го с 3 изстрела, само че не съумява да го убие. Заловен е от домашните прислужници и е предаден на властта, а по-късно са арестувани и други дейци на ВРО.
Узунов героичен устоя по време на многочислените разпити чак до 2 юни 1873 година, когато в последна сметка проговаря. В това време той към този момент е съумял да се свърже с комитетите в Стара Загора и Търново и да ги предизвести, че скоро ще бъдат задържани и разпитани въз основа на показанията, които той самият по-късно ще даде. Идеята на Узунов е с изпращането на писмата да даде инструкции какво би трябвало да приказват останалите дейци пред османската полиция, тъй че техните показания да съвпаднат с неговите и по този начин да насочат следствието в мечтана от него тенденция. По този метод той съумява да избави частично организацията в Южна България от разгром.
Съдебният развой, останал в историята като Хасковски развой, приключва с тежки присъди – на 18 декември 1873 година 21 дейци (общо към 40 са арестувани, само че една част от тях са освободени) от близките комитети са наказани на изгнание до живот в Диарбекир, а Атанас Узунов е наказан на 15 години тъмничен затвор и работа в рудниците Аргана Мадени. В допълнение на тежката присъда той е умишлен за изменник от свои съвременници и съратници. Узунов получава упреци и в Каравеловия вестник " Независимост ". З. Стоянов в " Записки по българските въстания " изяснява, че това се дължи на мнението на БРЦК, че сходна задача, застрашаваща цялата революционна организация, не трябва да бъде поемана от деятел, а от тайната полиция. За него се застъпва персонално Христо Ботев, който през 1875 година написа следното във вестник " Знаме ":
Един единствено Узунов противостои на сичките страдания и премеждия и с мъжество прекарва своите черни дни. Силният темперамент и твърдата воля на тоя момък заслужават огромно почитание.
Аз познавам и него, и другарите му, и подготвен съм сякога да кажа, че Узуновците са редки…
Покрай събитията, свързани с Априлското въстание, Узунов (заедно с Васил Йонков – Гложенеца) съумява да се измъкне от заточението. Установява се в съветския град Орел, където възобновява учителската си активност. През февруари 1877 година се завръща в България дружно с настъпващата Руска императорска войска, към която извършва ролята на преводач. В първите години след Освобождението, Узунов заема длъжността областен шеф в Лозенград и се занимава с учителска активност. В интервала 1879 – 1881 година преподава в Софийската класическа гимназия, само че е уволнен заради комплицираната политическа конюнктура в страната и русофилските си убеждения. Заминава за Ловеч, където също работи като преподавател.
Атанас Узунов взе участие интензивно в политическия и публичен живот на България през 80-те години на XIX в. като последовател на Либералната партия до нейното разединение, а през идващото десетилетие на Каравеловата Демократическа партия. През 1886 година е определен за народен представител в III Велико Народно заседание от ловешката квота. След идването на стамболовистите на власт и опита за прелом на офицерите русофили през 1887 година, Узунов още веднъж отпътува за град Орел и прекарва там няколко години в заточение. През 1904 година още веднъж е назначен на държавна работа – този път работи като чиновник в Българската екзархия в Цариград. Последните дни от своя живот прекарва в Горна баня, където живее сестра му Анастасия и в София, където умира на 26 юни 1907 година
Атанас Узунов има своето почтено място в българската история като бунтовник, деятелен преподавател и даже драматург (автор е на две пиеси " Цвятко челник " и " Добър бунтовник " ). Човек със съществени качества, които по стичане на събитията не съумява да разгърне в революционната си активност. Определен за заместител на Левски, той е прекомерно друг, с цел да успее да извърши тежката задача, с която е претрупан – съгласно Н. Станев той е некомпетентен, предвидим, липсват му еластичност и задоволително знания за тази работа. Друг е въпросът дали изобщо някой би могъл да замести Апостола в оня миг.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ