След слизането на Пресветия Дух апостолите останали известно време в

След слизането на Пресветия Дух апостолите останали известно време в Йерусалим. Всекидневно се присъединявали към тях множества новоповярвали. Всички те живеели в единогласие и обич. Имали всичко общо. Всеки продавал имуществото си и донасял получените пари на апостолите. От тоя общ парцел се давало на всеки, каквото му било нужно. Така че нямало сред тях ни безпаричен, ни богат.
С повишаването на броя на учениците зародили някои несъгласия. Апостолите, заети с проповядване на словото Божие, не могли да се занимават с всички домашен потребности на християнското общество. Затова свикали вярващите и им предложили да изберат седем мъже. На тия благонравни мъже трябвало да се разпореди задачата да раздават помощи и въобще да се грижат за домакинските неща в Църквата.
Тъй на това служение били назначени хора, изпълнени с Дух Свети и с мъдрост. Имената им са: Стефан, Филип, Прохор, Никанор, Тимон, Пармен и Николай.
След избора те били изправени пред апостолите. След като се помолили, апостолите упълномощили върху тях ръцете си. Тия седем души били наречени дякони, чиновници.
На 11 октомври светата Църква празнува паметта на един от тях – св. деятел Филип.
Св. деятел Филип се родил в Кесария.
Избран за дякон, той старателно изпълнявал отговорностите си.
Юдеите, като видели, че броят на вярващите от ден на ден се усилва, почнали да преследват Божията черква. Те умъртвили с камъни архидякон Стефан. Мнозина вярващи напуснали Йерусалим и се пръснали по разнообразни направления. В градовете и селата, където се пръснали, те старателно проповядвали словото Божие. Тъй че това гонение послужило за все по-широко разпространяване на християнската религия.
Дякон Филип, като оставил Йерусалим, пристигнал в Самария, където старателно проповядвал богатствата новина за избавителното дело на Богочовека. Народът с наслада го слушал и се удивлявал на чудесата, които той вършел. Филип изгонвал нечисти духове и изцерявал заболели. Повярвали в проповедта му доста хора.
В Самария имало един човек на име Симон, прочут като вълшебник. Той също приел свето кръщение от Филип.
Апостолите, които траяли да обитават в Йерусалим, чули, че доста поданици на Самария приели словото Божие по благовестението на дякон Филип, който в служението си се издигнал до степен на деятел.
Апостолите Петър и Йоан пристигнали също в Самария, с цел да оказват помощ на Филип в устрояването на Църквата там. Те почнали интензивно да се молят за повярвалите, възлагали върху тях ръце. И всички те приели в себе си даровете на Пресветия Дух.
Сам Господ управлявал апостолите, като им внушавал какво да вършат и къде да идат.
Така един път ангел Господен споделил на Филип:
- Стани и тръгни към юг по пътя, който води от Йерусалим за Газа и който е запустял.
Филип послушал и отишъл на тоя път, където по това време пътувал в каляска един етиопянин. Този етиопянин, скопец, бил придворен на Кандакия, етиопска кралица, страж на всичките й съкровища. Бил на поклонение в Йерусалим. И той, като доста други чужденци, вярвал в Моисеевия закон. Сега се прибирал в родината си.
Седнал в колесницата си, той четял книгата на оракул Исаия.
В момента таман четял думите на оракул Исаия за Изкупителя: “Като овца на кръвопролитие бе заведен, и както агнето е безгласно пред своя стригач, така и Той не отваряше устата Си. При унижението Му Той бе лишен от обективен съд. Но рода Му кой ще изясни? Защото се лишава животът Му от земята.”
Етиопският придворен не разбирал за кого приказва пророкът. Господ, като видял откровеното му предпочитание да узнае истината, изпратил му непредвидена помощ. Дух Свети внушил на Филип да се приближи до колесницата и да заприказва с него.
Филип се доближил и запитал велможата:
- Разбираш ли това, което четеш?
Велможата дал отговор:
- Как ще мога, в случай че някой не ме упъти?
И помолил той Филип да се качи в колесницата, да седне при него и да му изясни прочетеното.
- Моля те, кажи ми – му рекъл той – за кого приказва това пророкът.
Седнал в колесницата, Филип му обяснил смисъла на пророчеството. Благовестил му за Господа Иисуса.
Велможата слушал с надълбоко внимание. Като стигнали до една вода, той споделил на Филип:
- Ето вода. Какво ми пречи да се кръстя?
- Ако вярваш от все сърце, можеш да се кръстиш – му дал отговор Филип.
- Вярвам, че Иисус Христос е Син Божи – възторжено декларирал етиоптянинът.
Колесницата спряла. Двамата влезнали във водата. Филип кръстил велможата. Когато излезли от водата, Дух Свети слязъл над новопокръстения. Етиопянинът бил към този момент жив член на Църквата Божия.
Ангел Господен отдалечил Филип от това място. Скопецът към този момент не го видял. Радостно траял пътя си за родината. Донесъл й най-скъпоценния подарък – благовестието за Царството божие.
Св. Филип траял апостолското си служение. Бил в град Азот. Обходил по-късно още доста градове и села. Навсякъде неуморно разкривал истината за делото на Спасителя в тоя свят. Стигнал в Кесария при четирите си дъщери. Живял при тях и тук приемал новаповярвалите. Дъщерите му имали оракулски подарък.
Св. деятел Павел, на път за Йерусалим, бил в Кесария. Отбил се в дома на св. Филип.
От Кесария Филип пристигнал в лидийския град Тралия, Мала Азия. Тук служил на Църквата като свещеник тралийски. Обърнал мнозина към Христа. Вършил и тук, както по доста други места, огромни чудеса.
Починал в дълбока напреднала възраст, обичан от цялото си многочислено паство.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).