За дебютите и за предаността на публиката
След мощна пълнометражна стратегия и няколко забавни дебюта на млади създатели, с които запомнихме 38-ия фестивал " Златна роза ", новото издание на този обичаен - уникален у нас конгрес за българско игрално кино, ни срещна с очевидно по-измъчено, само че мислещо и лутащо се, търсещо и откриващо кино изкуство. Въпреки цялостната бъркотия от години насам, в която е потънала нашата киноиндустрия, да не приказваме за клаустрофобната конюнктура, вследствие на пандемията, от каталога ни гледат с вяра лицата на редица младежи, които с гений и явно възприятие за отговорност се втурват към комплицирани и любопитни същностни проблеми, вълнуващи цялото общество. Екранът точно на този фестивал дава опция да забележим и оценим първите им крачки и опити, както и по-зрелите им произведения, зад които наднича бъдещето. За наслада на всички ни, притиснати от дългата изолираност, форумът съумя да се организира онлайн, с дейното присъединяване на очакващата го варненска аудитория, която можа да стане съпричастна към игралните продукции, осъществени с неистови старания (често - неведнъж преснимани!) през последната подла година, както с поддръжката на НФЦ и под знака на тридесетия празник от неговото основаване, по този начин и с частни средства.
В конкурсната стратегия, формирана тази година от 12 пълнометражни и 15 късометражни творби (на които ще посветя обособена статия), с забавни, персонално пристрастни и в същото време задълбочени, публично значими художествени достижения се откроиха четири дебюта. С ясна и изведена до дъно креативна идея, с дейна гражданска позиция и усвоен професионализъм създателите им пристъпват прага на седмото изкуство, като трактуват тематики и проблеми, които освен познават, само че от дълго време ги вълнуват. Такъв е казусът с режисьора Андрей М. Паунов, който от години е мечтал да осъществя кино лентата " Януари " по претекстове от едноименната пиеса на Йордан Радичков. Той явно си дава сметка, че това е един от най-сложните за екранен " прочит " писатели, чието щедро, асоциативно и метафорично слово би трябвало да се излее в безапелационна образна изразност и спестовно, даже нищожно деяние. Както създателят разчита на равносилен четец, по този начин и режисьорът чака равносилен зрител-събеседник. Още повече, че цялата конвенционалност на обстановките и героите, които обитават натуралистично-мистичната среда, не изисква поименно наименуване на персонажите. На екрана всичко се свежда до двама мъже (Самуел Финци и Йосиф Сърчаджиев) и включилите се след това още двама (Захари Бахаров и Леонид Йовчев), които се пробват да разгадаят една тайнственост, до момента в който последователно самата тя ги гълтам. След триумфа на документалната трилогия за парадокса на прехода с последвалия филм " Да вървиш по вода " се открива МКФ в Локарно (2018) и той се популяризира в целия свят. Докато в тези произведения Паунов допираше до границата на актьорската игра, в този момент - на пълнометражния терен, той се стреми към оптимален автентизъм, към достоверни елементи, с които цялостната атмосфера да бъде стилизирана от лексиката на писателя. За постъпателното нагнетяване на атмосферата, " в очакване на Годо ", и за деликатното извеждане на акцентите основна роля играят както камерата на португалския оператор Вашко Виана, по този начин и безупречният актьорски отбор. И по този начин построеният за четири седмици с извънреден артистизъм и черно-бяла стилизация филм, където се долавя положително въздействие на унгарския занаятчия Бела Тар, бе почетен на фестивала със Специалната премия на журито, а също и с Приза на колегия " Критика " към СБФД.
Другият несъмнено надарен изстрадал авторски дебют в пълнометражното игрално кино е " Уроци по немски " на Павел Г. Веснаков, завоювал тук справедливо Наградата за най-хубава постановка за ловко разкритата на екрана мъчителна позиция към същността на индивида. Той се очакваше с неспокойствие след ярките му надълбоко реалистични късометражни произведения, проследяващи деградацията на обществото. Автор на късометражната трилогия " Влакове ", " Парафиненият принц " и " Чест ", спечелил Голямата премия на МКФ в Клермон Феран, Веснаков се снабдява с още един приз - Голямата премия на фестивала в Брест за кино лентата " Зевс " през 2015 година Похвален е фактът, че макар реализирането на известните сериали " Денят на бащата ", " Дяволското гърло " и " Откраднат живот ", той се насочва към киното на Големия екран с разтърсваща екзистенциална философска тематика, погледната през сърдечен, съкровен ъгъл. Главният воин Никола, който работи като водач, в безупречното осъществяване на Юлиан Вергов (завоювал Голямата премия за най-хубав артист на МКФ в Кайро предходната година, а в този момент - същата премия на народен терен), вътрешно премисля целия си предходен живот. Огромно е желанието му да обърне вечно нерадостната страница и да стартира изначало. Но дали това е допустимо? Ето алтернативата, пред която е изправен този драматичен воин, подложен в рискови трагични условия. С спестовно, внимателно човешко предусещане и извънредно професионално майсторство артистът изнася до дъно кръста на своя персонаж, без капка мелодраматизъм или поза; разкрива комплицираните му душевни исблъсъци в разминаването сред човешките фантазии и тяхната реализация. Както споделя режисьорът: писал е сюжета с мисъл за него. Главният воин - представител на огромна група хора, които са емигранти в личната си страна, евентуално изпитва същото чувство за боязън, безпокойство и разпад, което е съпровождало самите създатели на този мощен план по време на снимачния развой. В постигането на образната идея на казуса за нарушеното човешко другарство (който би могъл да бъде решен единствено във връзката с другите хора; в бягството от ксенофобията и отчаянието), както и в умелата работа със светлината и тъмнината е налице взаимно съдействие и допълнение сред него и оператора Орлин Руевски. Очевидно двамата са превъзходен тандем, с известно въздействие на румънската Нова вълна в киното. Тук обаче тематиката за емиграцията е погледната от по-различен интровертен ракурс.
Дълбоко персонален, също в изповедна форма, е дебютът " Смирен " на известния режисьор-документалист Светослав Драганов. Усвоил спецификата на документалното кино, създателят някак естествено се насочва към пълнометражния екран с близка до самия него тематика: ориста на 40-годишен режисьор на документални филми, който е отчаян, че не е съумял да реализира мечтания триумф. Загърбил личното си семейство, той се старае да вложи цялата си сила в нова творба, разкриваща прекратена фамилна връзка сред героите. С този психически паралел, както и със сдържаното, въпреки и малко суховато, актьорско осъществяване на Христо Петков в основната роля, Драганов осмисля и авторската си идея. Благодарение на добър екип, съчетаващ професионални артисти (като Мария Статулова, Мирослава Гоговска, Атанас Бачорски, Сашка Братанова, Детелин Бенчев), които са оставени да играят самите себе си, и дилетанти, филмът, сбъднат с нищожен бюджет, вкарва фена в достоверна атмосфера на разпад в нормално семейство на днешното общество, макар прекомерното тук-там интимничене и някои непотребни в драматургията епизоди.
Александра Костова получи Награда за най-хубава женска роля в " Петя на моята Петя "
Също с надарен, само че млад изпълнителски колектив, най-сетне в качеството си на режисьор (за което дълго е мечтал), артистът Александър Косев съумява да дебютира в територията на игралното пълнометражно кино с " Петя на моята Петя ". Опирайки се на литературния сюжет на Нели Димитрова и Валентина Ангелова, въодушевен от лириката и личността на именитата поетеса Петя Дубарова, той ни предлага една по-различна художествена структура, в която не се споделя животът ѝ, а се борави по-свободно с материала от нейните дневници. Именно те отключват внимателно и интелигентно сюжета на кино лентата, който търси резонанс в съвремието. Такъв тип произведения рядко се явяват на екрана, а са прекомерно потребни за днешните младежи, изпълнени повече с разочарования, в сравнение с с очаквания. Така че не ни изненадват и двете награди, които журито му присъди: за най-хубав дебют и за най-хубава женска роля на Александра Костова, пресъздала проникновено облика на прочувствената, уязвима 17-годишна Петя, предадена от своите родителите и огорчена от несправедливостта в учебно заведение, която сред живота и гибелта има сюрреалистична среща с идола си - самата поетеса. Конфликтът на подрастващия човек с деструктивната социална система, способна да счупи крилата му, който безапелационно се разпростира на екрана, е прекомерно важен и настоящ.
Въпреки тях толерантността и любознателността на варненската аудитория се оказват безгранични. Очевидно тя е съдбоносен почитател на националното кино и продължава да го почита с наличието и реакциите си, стараейки се да влезе в същността на комплицирани, постоянно неразрешими проблеми. Като неин любим още веднъж се открои Ивайло Пенчев. След радушния банкет на предходните му произведения " Корави старчета ", " Летовници " и " Като за последно " в този момент новата му трагикомедия " Чичо Коледа ", съпреживявана с овации, завоюва Наградата на феновете. Последният към този момент филм на режисьора Виктор Божинов и оператора Антон Бакарски " Голата истина за група Жигули " също притегли вниманието на аудиторията с достоверността на замисъла и идеята, с безапелационното развиване на облиците, поверени на известни артисти. При това той бе публикуван по екраните дружно с известната " Годзила ", само че не ѝ отстъпи.
Юлиан Вергов е безукорен в " Уроци по немски " (на фотографията - с Васил Банов)
В конкурсната стратегия, формирана тази година от 12 пълнометражни и 15 късометражни творби (на които ще посветя обособена статия), с забавни, персонално пристрастни и в същото време задълбочени, публично значими художествени достижения се откроиха четири дебюта. С ясна и изведена до дъно креативна идея, с дейна гражданска позиция и усвоен професионализъм създателите им пристъпват прага на седмото изкуство, като трактуват тематики и проблеми, които освен познават, само че от дълго време ги вълнуват. Такъв е казусът с режисьора Андрей М. Паунов, който от години е мечтал да осъществя кино лентата " Януари " по претекстове от едноименната пиеса на Йордан Радичков. Той явно си дава сметка, че това е един от най-сложните за екранен " прочит " писатели, чието щедро, асоциативно и метафорично слово би трябвало да се излее в безапелационна образна изразност и спестовно, даже нищожно деяние. Както създателят разчита на равносилен четец, по този начин и режисьорът чака равносилен зрител-събеседник. Още повече, че цялата конвенционалност на обстановките и героите, които обитават натуралистично-мистичната среда, не изисква поименно наименуване на персонажите. На екрана всичко се свежда до двама мъже (Самуел Финци и Йосиф Сърчаджиев) и включилите се след това още двама (Захари Бахаров и Леонид Йовчев), които се пробват да разгадаят една тайнственост, до момента в който последователно самата тя ги гълтам. След триумфа на документалната трилогия за парадокса на прехода с последвалия филм " Да вървиш по вода " се открива МКФ в Локарно (2018) и той се популяризира в целия свят. Докато в тези произведения Паунов допираше до границата на актьорската игра, в този момент - на пълнометражния терен, той се стреми към оптимален автентизъм, към достоверни елементи, с които цялостната атмосфера да бъде стилизирана от лексиката на писателя. За постъпателното нагнетяване на атмосферата, " в очакване на Годо ", и за деликатното извеждане на акцентите основна роля играят както камерата на португалския оператор Вашко Виана, по този начин и безупречният актьорски отбор. И по този начин построеният за четири седмици с извънреден артистизъм и черно-бяла стилизация филм, където се долавя положително въздействие на унгарския занаятчия Бела Тар, бе почетен на фестивала със Специалната премия на журито, а също и с Приза на колегия " Критика " към СБФД.
Другият несъмнено надарен изстрадал авторски дебют в пълнометражното игрално кино е " Уроци по немски " на Павел Г. Веснаков, завоювал тук справедливо Наградата за най-хубава постановка за ловко разкритата на екрана мъчителна позиция към същността на индивида. Той се очакваше с неспокойствие след ярките му надълбоко реалистични късометражни произведения, проследяващи деградацията на обществото. Автор на късометражната трилогия " Влакове ", " Парафиненият принц " и " Чест ", спечелил Голямата премия на МКФ в Клермон Феран, Веснаков се снабдява с още един приз - Голямата премия на фестивала в Брест за кино лентата " Зевс " през 2015 година Похвален е фактът, че макар реализирането на известните сериали " Денят на бащата ", " Дяволското гърло " и " Откраднат живот ", той се насочва към киното на Големия екран с разтърсваща екзистенциална философска тематика, погледната през сърдечен, съкровен ъгъл. Главният воин Никола, който работи като водач, в безупречното осъществяване на Юлиан Вергов (завоювал Голямата премия за най-хубав артист на МКФ в Кайро предходната година, а в този момент - същата премия на народен терен), вътрешно премисля целия си предходен живот. Огромно е желанието му да обърне вечно нерадостната страница и да стартира изначало. Но дали това е допустимо? Ето алтернативата, пред която е изправен този драматичен воин, подложен в рискови трагични условия. С спестовно, внимателно човешко предусещане и извънредно професионално майсторство артистът изнася до дъно кръста на своя персонаж, без капка мелодраматизъм или поза; разкрива комплицираните му душевни исблъсъци в разминаването сред човешките фантазии и тяхната реализация. Както споделя режисьорът: писал е сюжета с мисъл за него. Главният воин - представител на огромна група хора, които са емигранти в личната си страна, евентуално изпитва същото чувство за боязън, безпокойство и разпад, което е съпровождало самите създатели на този мощен план по време на снимачния развой. В постигането на образната идея на казуса за нарушеното човешко другарство (който би могъл да бъде решен единствено във връзката с другите хора; в бягството от ксенофобията и отчаянието), както и в умелата работа със светлината и тъмнината е налице взаимно съдействие и допълнение сред него и оператора Орлин Руевски. Очевидно двамата са превъзходен тандем, с известно въздействие на румънската Нова вълна в киното. Тук обаче тематиката за емиграцията е погледната от по-различен интровертен ракурс.
Дълбоко персонален, също в изповедна форма, е дебютът " Смирен " на известния режисьор-документалист Светослав Драганов. Усвоил спецификата на документалното кино, създателят някак естествено се насочва към пълнометражния екран с близка до самия него тематика: ориста на 40-годишен режисьор на документални филми, който е отчаян, че не е съумял да реализира мечтания триумф. Загърбил личното си семейство, той се старае да вложи цялата си сила в нова творба, разкриваща прекратена фамилна връзка сред героите. С този психически паралел, както и със сдържаното, въпреки и малко суховато, актьорско осъществяване на Христо Петков в основната роля, Драганов осмисля и авторската си идея. Благодарение на добър екип, съчетаващ професионални артисти (като Мария Статулова, Мирослава Гоговска, Атанас Бачорски, Сашка Братанова, Детелин Бенчев), които са оставени да играят самите себе си, и дилетанти, филмът, сбъднат с нищожен бюджет, вкарва фена в достоверна атмосфера на разпад в нормално семейство на днешното общество, макар прекомерното тук-там интимничене и някои непотребни в драматургията епизоди.
Александра Костова получи Награда за най-хубава женска роля в " Петя на моята Петя "
Също с надарен, само че млад изпълнителски колектив, най-сетне в качеството си на режисьор (за което дълго е мечтал), артистът Александър Косев съумява да дебютира в територията на игралното пълнометражно кино с " Петя на моята Петя ". Опирайки се на литературния сюжет на Нели Димитрова и Валентина Ангелова, въодушевен от лириката и личността на именитата поетеса Петя Дубарова, той ни предлага една по-различна художествена структура, в която не се споделя животът ѝ, а се борави по-свободно с материала от нейните дневници. Именно те отключват внимателно и интелигентно сюжета на кино лентата, който търси резонанс в съвремието. Такъв тип произведения рядко се явяват на екрана, а са прекомерно потребни за днешните младежи, изпълнени повече с разочарования, в сравнение с с очаквания. Така че не ни изненадват и двете награди, които журито му присъди: за най-хубав дебют и за най-хубава женска роля на Александра Костова, пресъздала проникновено облика на прочувствената, уязвима 17-годишна Петя, предадена от своите родителите и огорчена от несправедливостта в учебно заведение, която сред живота и гибелта има сюрреалистична среща с идола си - самата поетеса. Конфликтът на подрастващия човек с деструктивната социална система, способна да счупи крилата му, който безапелационно се разпростира на екрана, е прекомерно важен и настоящ.
Въпреки тях толерантността и любознателността на варненската аудитория се оказват безгранични. Очевидно тя е съдбоносен почитател на националното кино и продължава да го почита с наличието и реакциите си, стараейки се да влезе в същността на комплицирани, постоянно неразрешими проблеми. Като неин любим още веднъж се открои Ивайло Пенчев. След радушния банкет на предходните му произведения " Корави старчета ", " Летовници " и " Като за последно " в този момент новата му трагикомедия " Чичо Коледа ", съпреживявана с овации, завоюва Наградата на феновете. Последният към този момент филм на режисьора Виктор Божинов и оператора Антон Бакарски " Голата истина за група Жигули " също притегли вниманието на аудиторията с достоверността на замисъла и идеята, с безапелационното развиване на облиците, поверени на известни артисти. При това той бе публикуван по екраните дружно с известната " Годзила ", само че не ѝ отстъпи.
Юлиан Вергов е безукорен в " Уроци по немски " (на фотографията - с Васил Банов)
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ