След разгрома на хитлеристка Германия с милиони жертви, победилата коалиция

След разгрома на хитлеристка Германия с милиони жертви, победилата коалиция - Съветския съюз, Съединени американски щати и Англия, осъзнава острата нужда от залагането на нов, резистентен интернационален ред. Като регулатор за управление на споровете и поръчител за международната сигурност. В неговата правна основа заляга Уставът на Организация на обединените нации и самата международна организация, въплъщавайки действителна многоликост и разговорът да получи централна, координираща роля в международната политика.
За близо 80 години Организация на обединените нации извърши предоставената от бащите-основатели тази най-важна задача. Няколко десетилетия на базово, взаимно съгласие на 5-те членки на Съвета за сигурност по отношение на върховенството на задачите и правилата на Устава за гарантиране на международната непоклатимост. По този метод се сътвориха условия за същинско многостранно съдействие, контролирано от общопризнати правила на интернационалното право, чийто пиедестал е Уставът на Организация на обединените нации.
В последните години, надалеч преди войната в Украйна, следим

прогресиращ развой на дълбока рецесия на Организация на обединените нации

като интернационален център на международната политика. Приемат се решения, резолюции, с които никой не се преценява и на процедура не се извършват. Организация на обединените нации е безсилна при тяхното приложение, тъй като надвиват националните ползи на великите сили и изостряне на техните несъгласия.
Първопричината за това положение е стремежът на някои от водещите западни страни в Съвета за сигурност да подменят интернационалното право и Устава на Организация на обединените нации с някакъв преференциален за тях " ред ", учреден на правила. Правила, които не са били предмет на транспарантни и открити интернационалните договаряния и никой не ги е виждал. Прокламират се някакви евроатлантически полезности, представяни като универсални, а в действителност прикриват американските хегемонистични и геополитически ползи на диктат в международната политика.
Повече от явно е, че тези правила се измислят и ползват за да се противодейства на естествените процеси на образуване и одобряване на нови, независими центрове, което в действителност е справедлив развой на многоликост в международното развиване. Нещо повече, вижда се блян с всички нелегитимни и едностранни ограничения и средства да се сдържи развиването на новите международни центрове към Китай, Русия и световния Юг.
Сред тях са преустановяване на достъпа до технологии, финансови услуги, изключване на веригите за доставка, конфискация на благосъстоятелност, заличаване на сериозна инфраструктура, на съперниците, операции с универсални, съгласувани правила и процедури. Като резултат се стигна до фрагментация на международната търговия и разпад на пазарните механизми. Парализиране в Световната комерсиална организация, до преобразяване на Международния валутен фонд в инструмент за реализиране задачите на Съединени американски щати и съдружниците, в това число и цели от боен темперамент.
Вашингтон и Западът като цяло употребяват своите правила, когато би трябвало да оправдаят свои нелегитимни дейности против тези, които към момента градят политиката си в сходство с интернационалното право и отхвърлят да не престават да се подчиняват на ползите и господството на " златния милиард ".
За идеологическа аргументация на курса за подкопаване на откритата многоликост се оферират тематики за сближение на демокрациите " против автокрациите " в контраст на главния принцип, залегнал в Устава на Организация на обединените нации - за правото на всяка страна независимо и свободно да избира формата си на държавно устройство или се предлага световна коалиция за независимост на медиите и други
Покрай срещата на върха в Източна Азия за народна власт, чийто състав се дефинира от Съединени американски щати, се основават и други блокове и обединения, заобикалящи Организация на обединените нации. Схемата е в началото да се договорят за нещо между тях в стеснен кръг, а по-късно се афишират тези договорености като позиция на интернационалната общественост. Без никой да е давал право и позволение на западното малцинство да се изрича и ангажира цялото човечество. Това е в действителност подмяната на открития интернационален ред в границите на Организация на обединените нации с " основания на правила ред ", високомерно отхвърлящ основния принцип в Устава на Организация на обединените нации за суверенното тъждество сред страните.
За преживявания комплекс на Запада за изключителност е показателно гордото съобщение на главата на европейската дипломация Ж. Борел, че

" Европа е райска градина, а останалият свят е джунгла "

В този дух е и декларираната закана на НАТО и Европейски Съюз от 10 януари 2023 година, че " Обединеният Запад ще употребява всички налични на НАТО и Европейски Съюз стопански, финансови, политически и военни принадлежности за гарантиране ползите на нашия 1 милиард ". Заявление, което не е нищо друго с изключение на проява на силата, на насъбрана историческа инерция, на продължаващ диктат на една част от света над останалия без да се преценява с настъпващите промени в международното развиване. Всъщност това е една от аргументите и задачите на войната в Украйна, за възобновяване на открит и справедлив разговор и доверие в границите на Организация на обединените нации и за по-справедливи интернационалните връзки.
След като Варшавският контракт беше разхлабен и Съветският съюз слезе от политическата сцена се появи вяра за осъществяване на правилата на същинска, без разграничителни линии многостранна дипломация и равноправно съдействие.
Последвалото развиване в международната политика след Студената война дава отговор на въпроса за какво Западът не разпусна НАТО макар сделката (записана в протоколите от преговорите) след несъществува към този момент съветска опасност. Още тогава прозвуча много заплашително за упованията на света отчетът на тогавашния държавен секретар Дж. Бейкър на президента Буш-старши. Главната опасност за НАТО това е ОССЕ - органът за сигурност и съдействие в Европа, който към този момент от дълго време престана да бъде фактор в интернационалната политика.
Китай, Русия и други водещи районни сили търпеливо се стремяха да се реализира взаимоизгодно многостранно съдействие върху правилото на сплотеност на сигурността, тържествено провъзгласен на високо равнище в документ от срещата на върха през 1990 година и 2010 година Там документално е провъзгласено недвусмислено, че никой не би трябвало да укрепва своята сигурност за сметка на сигурността на другите и никоя страна или група страни и организации не могат да бъдат натоварени с основната отговорност за поддържане на мира в света. НАТО в годините по-късно стартира да работи таман наопаки като прогласи и наложи правото на всевъзможен произвол. Създадоха се прецеденти и други страни да работят случайно за реализиране на своите ползи, в това число териториални искания и смяна на границите, открити след Втората международна война. Отделянето на Косово от Сърбия без референдум беше началото. Крещящият образец е войната в Югославия през 1999 година Тогава Джо Байдън като сенатор гордо говореше и призоваваше да се бомбардира Белград.
След Втората международна война и изключително след рухването на Берлинската стена има десетки рисковани образци на американската хегемонистична политика без каквито и да са опити да се обезпечи многостранна легитимност в границите на Организация на обединените нации. Лъжливите причини за навлизане в Ирак в нарушаване на Устава на Организация на обединените нации. Също както последвалите експанзии в Либия и Сирия. Унищожената държавност, стотици хиляди (включително пролята българска кръв), разпасан тероризъм и ужасяващите последствия на потока от бежанци, които не престават и през днешния ден. Това са резултатите от провежданата политика на произвол и неработеща многостранна дипломация.
Пак като последица от едностранно налаганата политика от Съединени американски щати на неограничаващи ги нищо благоприятни условия, отвън Организация на обединените нации се срути цялата архитектура на международна сигурност, изграждана с десетилетия по време на Студената война. Понастоящем съвсем всички интернационалните контракти за ограничение и надзор на въоръженията са недействителни. Светът се намира в юридически вакуум, напомнящ мрачните времена от началото на Студената война от шестдесетте години на предишния век. Рискът от нуклеарен спор наподобява все по-реален в случай, че и същинският многостранен разговор е пресечен и доверието сред страните членки на Съвета за сигурност е в мъртвата си точка.

Настойчиво провежданият курс на разширение на НАТО

и приближаването му до съветските граници са все последствия от политиката на фиктивен, разграничителен разговор в Организация на обединените нации и редом налаган разговор по нашите правила, които се прокламират като универсални, което води до практическото изключване на Организация на обединените нации като основен висш орган за урегулиране и решение на интернационалните спорове. Взема се страна заради съюзнически отговорности и отвод от разговор и търсене на решения по пътя на мирните договаряния. Или най-общо казано, нищо ново в западната политика след рухването на " желязната завеса ". Поднови се същата политика, напомняща времената след войната. С лъжливото опазване на НАТО, образуване на нови обединения, обрисуване на фронтове сред страните. Старото блоково мислене на Запада за поддържане на интернационалната сигурност е в деяние и неговите последствия през днешния ден светът изживява с войната в Украйна, Близкия изток и други местни спорове.
Обективният разбор постанова да се подчертае, че Русия, подкрепена от Китай и от ден на ден страни, се пробва да предотврати борбата с направените оферти за разговор от декември 2021 година за в съгласие многостранно взаимоотношение за сигурност, високомерно и самоуверено отхвърлени от Запада. Беше казано, че те не могат да попречат за приемането на Украйна в НАТО, което принуди Русия да предприеме войната в Украйна.
С продължаващото подклаждане на войната в Украйна и Близкия Изток от ден на ден се отдалечава опцията за намиране на кротичък излаз на фона на динамичния развой на милитаризация на интернационалните връзки. Мирът като най-висша полезност изчезна от интернационалния език и народите стоят пасивни, покорно свикващи с войните.
Войната в Украйна форсира дълго натрупвана отрицателна сила на протичащи процеси на прегрупиране на страните към нови международни и районни центрове, носители на вярата за по-справедлив интернационален ред. На релативно спадащо въздействие на Запада в международната политика и затварянето му в орбитата на англосаксонския свят и привързаните към него съдружници. И една слаба Европа, подчинена и подвластна политически, стопански и военно на Съединени американски щати. С стабилно провалени опити за бъдеща независима геополитическа роля. Тези процеси са необратими и е въпрос на време тяхното стабилно определяне и балансиране. Едва по-късно би могло да се приказва за възобновяване на същинска многоликост на разговора.
Голямото, висящо предизвикателство е по какъв начин по-нататък ще се построяват интернационалните връзки и по какъв начин да се възвърне интернационалният консенсус въз основа на салдото на ползите или ще продължи нападателната и взривоопасно налагана надмощие. Китай и Русия оферират многоликост в уважаването и императивното ценене на Устава на Организация на обединените нации в цялата му взаимосвързаност на неговите правила.
А същинската многоликост на актуалния стадий значи и изисква адаптиране на Организация на обединените нации към обективните трендове за образуване на многополюсна система за мeждународни връзки. До тогава светът ще живее в непрекъсната опасност, неустойчивост и неустановеност.