Бюджетът на ЕС - кой плаща най-много и кой получава повече обратно
След приключването на европейските избори едно от огромните провокации пред Европейския съюз ще бъде договарянето на идващия му бюджет. На всеки седем години Европейски Съюз се спогажда за дълготрайните си проекти за разноските. Необходимо е единомислещото единодушие на всички водачи и по тази причина договарянията нормално лишават доста време. Последният седемгодишен проект бе контрактуван през 2013 година и беше за интервала 2014-2020. За пръв път в историята на организацията бе решено да бъдат понижени разноските.
На основата на дългогодишния проект всяка година представители на 28-те държавни управления и Европейският парламент договарят точните елементи на годишния бюджет на Европейски Съюз. Би Би Си прави разбор на този за 2017 година, с цел да открие какъв брой внася всяка страна членка и какъв брой получава от Европейски Съюз.
Великобртания е чист вносител в бюджета на Европейски Съюз. С други думи, тя способства повече, в сравнение с получава назад. През 2017 година още девет страни са били чисти вносители. Това са Германия, Франция, Италия, Холандия, Австрия, Финландия, Швеция, Дания и Ирландия. Най-големият чист вносител е била Германия (с чист принос от 12.8 милиарда евро), следвана от Англия (със 7.43 милиарда евро).
Всички страни заплащат идентичен дял от националните си доходи в европейския бюджет и по тази причина по-богатите заплащат повече, а по-бедните – по-малко. Някои, като Англия, заплащат по-малко, тъй като употребяват така наречен отбив - бюджетните отстъпки, състоящите се в това на някои страни да се връщат част от импортираните средства в бюджета на Европейски Съюз, защото те считат, че способстват прекалено много за него.
Европейски Съюз харчи парите за редица планове, само че към три четвърти от бюджета всяка година отиват за две съществени области – селско стопанство и развиване на по-бедните региони в Европейски Съюз. Така че по-бедните страни и тези с доста ферми получават повече.
Полша бе най-големият чист адресат от бюджета на Европейски Съюз (тоест получава повече, в сравнение с внася), следвана от Гърция, Румъния, Унгария и Португалия. Люксембург и Белгия, две от най-богатите страни в Европейски Съюз, също са в листата на чистите бенефициенти, тъй като получават по-голям дял от финансирането за администрация, защото доста евроинституции са основани там. България е девета в този лист.
Колко е това на глава от популацията?
Ако числата за чистите вносители и бенефициенти, бъдат изразени във връзка с глава от популацията, се получава друга картина.
Най-големият чист вносител на глава от популацията е Холандия, следвана от Швеция, Германия, Дания и Англия.
Люксембург оглавява листата на чисти получатели на глава от популацията, тъй като огромен брой евроинституции са основани в страна с население под 600 хиляди поданици. Други огромни получатели са Литва, Естония, Гърция, Унгария и Латвия. България е 11-та в този лист.
Колко е това като цялостен от Брутният вътрешен продукт?
Холандия заплаща най-големия дял от брутния си вътрешен артикул (БВП) – 0.47%. Германия е втора, следвана от Швеция и Англия.
На другия завършек на скалата някои страни като Литва, България и Унгария, получават сред 2.5 и 3 % от техния Брутният вътрешен продукт от бюджета на Европейски Съюз. Икономиките на Гърция, Естония, Латвия, Румъния и Полша получават към 2% от техния Брутният вътрешен продукт.
На основата на дългогодишния проект всяка година представители на 28-те държавни управления и Европейският парламент договарят точните елементи на годишния бюджет на Европейски Съюз. Би Би Си прави разбор на този за 2017 година, с цел да открие какъв брой внася всяка страна членка и какъв брой получава от Европейски Съюз.
Великобртания е чист вносител в бюджета на Европейски Съюз. С други думи, тя способства повече, в сравнение с получава назад. През 2017 година още девет страни са били чисти вносители. Това са Германия, Франция, Италия, Холандия, Австрия, Финландия, Швеция, Дания и Ирландия. Най-големият чист вносител е била Германия (с чист принос от 12.8 милиарда евро), следвана от Англия (със 7.43 милиарда евро).
Всички страни заплащат идентичен дял от националните си доходи в европейския бюджет и по тази причина по-богатите заплащат повече, а по-бедните – по-малко. Някои, като Англия, заплащат по-малко, тъй като употребяват така наречен отбив - бюджетните отстъпки, състоящите се в това на някои страни да се връщат част от импортираните средства в бюджета на Европейски Съюз, защото те считат, че способстват прекалено много за него.
Европейски Съюз харчи парите за редица планове, само че към три четвърти от бюджета всяка година отиват за две съществени области – селско стопанство и развиване на по-бедните региони в Европейски Съюз. Така че по-бедните страни и тези с доста ферми получават повече.
Полша бе най-големият чист адресат от бюджета на Европейски Съюз (тоест получава повече, в сравнение с внася), следвана от Гърция, Румъния, Унгария и Португалия. Люксембург и Белгия, две от най-богатите страни в Европейски Съюз, също са в листата на чистите бенефициенти, тъй като получават по-голям дял от финансирането за администрация, защото доста евроинституции са основани там. България е девета в този лист.
Колко е това на глава от популацията?
Ако числата за чистите вносители и бенефициенти, бъдат изразени във връзка с глава от популацията, се получава друга картина.
Най-големият чист вносител на глава от популацията е Холандия, следвана от Швеция, Германия, Дания и Англия.
Люксембург оглавява листата на чисти получатели на глава от популацията, тъй като огромен брой евроинституции са основани в страна с население под 600 хиляди поданици. Други огромни получатели са Литва, Естония, Гърция, Унгария и Латвия. България е 11-та в този лист.
Колко е това като цялостен от Брутният вътрешен продукт?
Холандия заплаща най-големия дял от брутния си вътрешен артикул (БВП) – 0.47%. Германия е втора, следвана от Швеция и Англия.
На другия завършек на скалата някои страни като Литва, България и Унгария, получават сред 2.5 и 3 % от техния Брутният вътрешен продукт от бюджета на Европейски Съюз. Икономиките на Гърция, Естония, Латвия, Румъния и Полша получават към 2% от техния Брутният вътрешен продукт.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ