Ало, ало! Говори Си Дзинпин
След превъзмогването на рецесията с Covid-19 светът ще бъде друг. Този постковид (post-covid) свят ще бъде по-малко световен и повече районен. Това е по този начин тъй като в него от ден на ден О2 и пространство ще употребява Китай, чрез така наречен модел на Beijing-consensus (консенсусът " Пекин " ).
Без претенцията за пълнота, дано споменем няколко думи във връзка с консенсуса " Пекин ". Същият има два стопански вектора - външен и вътрешен.
Външният вектор, който касае икономическото контактуване на китайската страна отвън границите й, се показва в преследването на политиката на икономическия напредък. За задачата биват употребявани базовите правила на капитализма, само че не обезателно и тези на свободния пазар. Последната спогодба се постанова от това, че китайските управляващите избират те да вземат участие в непознати пазари, в сравнение с да позволяват непознати капитали да вземат присъединяване в китайските пазари.
Вътрешният вектор, отнасящ се до икономическата организация на Китай вътре в самата страна, ще продължи да бъде преобладават от етатизма и регулациите.
По този метод, когато бива погледнат извън, Китай ще наподобява като буржоазен. А когато бива разглежданa от вътрешната страна, страната ще бъде социалистическа. Но консенсусът " Пекин " не се изчерпва единствено с икономическата организация на Поднебесната империя.
Успоредно на двата стопански вектора - външен и вътрешен, обсъжданията модел ще бъде присъщ и с това, че икономическият напредък ще бъде съпровождан със засилващ се декаданс в областта на свободите и демокрацията. Или казано с други думи, Китай ще продължава да подчертава върху БВП-то, до момента в който свободата и демокрацията ще бъдат одобрявани като спънка за разширението на размера на стопанската система на страната. Този път, погледнат от вътрешната страна и извън, Китай ще продължи да бъде тоталитарна система с властнически синдром (заради продължаващото властово надебеляване на президента на страната, Си Дзинпин).
Представен по този метод, консенсусът " Пекин " ще бъде повторна рефлексия (ускоряване на по-висок оборот) на две неща, които по този начин или другояче са съдействали за построяването на китайската теория такава, каквато я познаваме през днешния ден. Първото е Open-up тактиката за отваряне на стопанската система на страната към международната, инициирана от Дън Сяопин през 1978-79-та година. Второто е кървавото задушване на искащите цивилен свободи и политически промени хора от 1989-та година (ексцесията от площада Тиенанмън). Т.е. консенсусът " Пекин " ще бъдат повторни и още по-мускулести Open-up и площад Тиенанмън за Китай.
За първи път от епохи насам светът след Ковид ще бъде първата опция за Китай да показа и стартира своя модел на държавна организация като различен на настоящите такива. И този път Пекин няма да играе втора цигулка в лагера на социалистическите страни, какъвто бе казусът по време на Студената война, а ще лидира собствен личен план: рефрешнат социализъм с китайски конотации, чийто мотор ще бъде даже не толкоз ударната индустриализация, колкото развиването на софтуерното произвеждане и услуги.
Геополитическото издуване на Китай, несъмнено, ще бъде предизвикателство за Съединени американски щати, Австралия, редица страни от Азия и за Европа. Това са страни, които - малко или доста - са приели за свое ДНК така наречен консенсус " Вашингтон " (Washington-consensus-ът се показва най-вече в либерализацията на стопанската система, на която демократичният напредък е потребно, само че вторично следствие).
Китайският вирус бе тук доста преди Covid-19
Европейски Съюз към момента не е свалил розовите очила, само че съюзът усеща, че нещо нервира зеницата му и това идва от сигналната светлина на алената лампа, алена като знамето на Китай. А Мартин Табаков протяга ръка да смъкна розовите очила
Но когато става дума за парирането на Китай, нещата стават по-сложни и консенсусът " Вашингтон " се оказва прекомерно стеснен, тъй като той борави с чисти категории (либерална народна власт - тирания, свободен пазар - етатизъм и т.н.). А в действителност в тази ситуация с разрастването на въздействието на Пекин, има доста сиви зони. В тези топоси на разсъмването влизат страни, които са срещу китайското въздействие, само че надалеч не са демократични (от Филипините и Тайланд до Виетнам).
Докато светът продължава да зависи от supply chain-а на Китай (т.е. процесът на произвеждане, сглобяване и доставяне), адресирането на Пекин със западно-европейския език на демокрацията не би впечатлило никого в столицата на Поднебесната империя. Но би предиздвикало периферията от страни към Китай да си зададат доста екзистенциални въпроси, чиито отговори надали биха се харесали на Съединени американски щати, Австралия и Западна Европа.
Разговорът за човешките права и свободи, несъмнено, е значим тъй като точно Пекин има престъпна последователност във връзка с потискането както на непознати (уйгурите в Синдзян-уйгурския самостоятелен район и тибетците от Тибетския самостоятелен регион), по този начин и на свои (ханските китайци в Хонг Конг). Но това не е езикът, въз основата на който може да бъде построена антикитайска коалиция в Югоизточна Азия.
Всъщност адресирането на Китай би трябвало да бъде по-различно. Когато почистим пропагандата от консенсуса " Пекин ", ще забележим, че дългите ръце на този модел нямат толкоз общо с идеологията, колкото с прагматични неща като технологията и вложенията.
Днешният Китай не е оня от годините на Мао Дзедун, който се опитваше да трансформира страната от земеделска в индустриална. Днес Китай от ден на ден залага на третичния стопански бранш (сферата на услугите, от превоз до връзки и съобщения), който към този момент образува над 50% от структурата на БВП-то на страната. Забравете за мустакатите орачки, които садят ориз, жънат социализъм и изнасят агитация. Китай през днешния ден експортира себе си (включително посредством принадлежности като Азиатската капиталова банка за инфраструктура) през сферата на инфраструктурните планове и телекомуникационните технологии. Днес Китай към този момент звънни от джоба ви, а на следващия ден може да асфалтира и улицата пред блока ви.
Нищо от това, несъмнено, не е благотворително. Особено в подтекста на международната икономическа криза около Covid-19, която обостря потребността от незабавни пари на всички места по света, Китай ще продължи услужливо да действа като компания за бързи заеми против единствено персонална карта. Ако лихвата е висока, това въпреки всичко е по-безболезненият вид. Другият е, при неспособност за погасяване на заема, китайската страна да получи лизинг за десетилетия напред върху това, което е строено с нейните средства. Или напряко да придобие дял от собствеността.
В XXI-ви век няма да има кой да победи Китай в света на лозунгите и пропагандата. Си Дзинпин ще има добра чуваемост и, за разлика от английския сериал " Ало, ало! ", той ще повтаря каквото има да споделя.
Но борбата за технологиите и инфраструктурната съгласуваност занапред стартира. И тя ще се води в джоба и пред блока ви.
Тихо и добродушно Китай гълтам Русия
Китайският змей последователно се настанява в хралупата на сибирската мечка, написа Мартин Табаков
Без претенцията за пълнота, дано споменем няколко думи във връзка с консенсуса " Пекин ". Същият има два стопански вектора - външен и вътрешен.
Външният вектор, който касае икономическото контактуване на китайската страна отвън границите й, се показва в преследването на политиката на икономическия напредък. За задачата биват употребявани базовите правила на капитализма, само че не обезателно и тези на свободния пазар. Последната спогодба се постанова от това, че китайските управляващите избират те да вземат участие в непознати пазари, в сравнение с да позволяват непознати капитали да вземат присъединяване в китайските пазари.
Вътрешният вектор, отнасящ се до икономическата организация на Китай вътре в самата страна, ще продължи да бъде преобладават от етатизма и регулациите.
По този метод, когато бива погледнат извън, Китай ще наподобява като буржоазен. А когато бива разглежданa от вътрешната страна, страната ще бъде социалистическа. Но консенсусът " Пекин " не се изчерпва единствено с икономическата организация на Поднебесната империя.
Успоредно на двата стопански вектора - външен и вътрешен, обсъжданията модел ще бъде присъщ и с това, че икономическият напредък ще бъде съпровождан със засилващ се декаданс в областта на свободите и демокрацията. Или казано с други думи, Китай ще продължава да подчертава върху БВП-то, до момента в който свободата и демокрацията ще бъдат одобрявани като спънка за разширението на размера на стопанската система на страната. Този път, погледнат от вътрешната страна и извън, Китай ще продължи да бъде тоталитарна система с властнически синдром (заради продължаващото властово надебеляване на президента на страната, Си Дзинпин).
Представен по този метод, консенсусът " Пекин " ще бъде повторна рефлексия (ускоряване на по-висок оборот) на две неща, които по този начин или другояче са съдействали за построяването на китайската теория такава, каквато я познаваме през днешния ден. Първото е Open-up тактиката за отваряне на стопанската система на страната към международната, инициирана от Дън Сяопин през 1978-79-та година. Второто е кървавото задушване на искащите цивилен свободи и политически промени хора от 1989-та година (ексцесията от площада Тиенанмън). Т.е. консенсусът " Пекин " ще бъдат повторни и още по-мускулести Open-up и площад Тиенанмън за Китай.
За първи път от епохи насам светът след Ковид ще бъде първата опция за Китай да показа и стартира своя модел на държавна организация като различен на настоящите такива. И този път Пекин няма да играе втора цигулка в лагера на социалистическите страни, какъвто бе казусът по време на Студената война, а ще лидира собствен личен план: рефрешнат социализъм с китайски конотации, чийто мотор ще бъде даже не толкоз ударната индустриализация, колкото развиването на софтуерното произвеждане и услуги.
Геополитическото издуване на Китай, несъмнено, ще бъде предизвикателство за Съединени американски щати, Австралия, редица страни от Азия и за Европа. Това са страни, които - малко или доста - са приели за свое ДНК така наречен консенсус " Вашингтон " (Washington-consensus-ът се показва най-вече в либерализацията на стопанската система, на която демократичният напредък е потребно, само че вторично следствие).
Китайският вирус бе тук доста преди Covid-19
Европейски Съюз към момента не е свалил розовите очила, само че съюзът усеща, че нещо нервира зеницата му и това идва от сигналната светлина на алената лампа, алена като знамето на Китай. А Мартин Табаков протяга ръка да смъкна розовите очила
Но когато става дума за парирането на Китай, нещата стават по-сложни и консенсусът " Вашингтон " се оказва прекомерно стеснен, тъй като той борави с чисти категории (либерална народна власт - тирания, свободен пазар - етатизъм и т.н.). А в действителност в тази ситуация с разрастването на въздействието на Пекин, има доста сиви зони. В тези топоси на разсъмването влизат страни, които са срещу китайското въздействие, само че надалеч не са демократични (от Филипините и Тайланд до Виетнам).
Докато светът продължава да зависи от supply chain-а на Китай (т.е. процесът на произвеждане, сглобяване и доставяне), адресирането на Пекин със западно-европейския език на демокрацията не би впечатлило никого в столицата на Поднебесната империя. Но би предиздвикало периферията от страни към Китай да си зададат доста екзистенциални въпроси, чиито отговори надали биха се харесали на Съединени американски щати, Австралия и Западна Европа.
Разговорът за човешките права и свободи, несъмнено, е значим тъй като точно Пекин има престъпна последователност във връзка с потискането както на непознати (уйгурите в Синдзян-уйгурския самостоятелен район и тибетците от Тибетския самостоятелен регион), по този начин и на свои (ханските китайци в Хонг Конг). Но това не е езикът, въз основата на който може да бъде построена антикитайска коалиция в Югоизточна Азия.
Всъщност адресирането на Китай би трябвало да бъде по-различно. Когато почистим пропагандата от консенсуса " Пекин ", ще забележим, че дългите ръце на този модел нямат толкоз общо с идеологията, колкото с прагматични неща като технологията и вложенията.
Днешният Китай не е оня от годините на Мао Дзедун, който се опитваше да трансформира страната от земеделска в индустриална. Днес Китай от ден на ден залага на третичния стопански бранш (сферата на услугите, от превоз до връзки и съобщения), който към този момент образува над 50% от структурата на БВП-то на страната. Забравете за мустакатите орачки, които садят ориз, жънат социализъм и изнасят агитация. Китай през днешния ден експортира себе си (включително посредством принадлежности като Азиатската капиталова банка за инфраструктура) през сферата на инфраструктурните планове и телекомуникационните технологии. Днес Китай към този момент звънни от джоба ви, а на следващия ден може да асфалтира и улицата пред блока ви.
Нищо от това, несъмнено, не е благотворително. Особено в подтекста на международната икономическа криза около Covid-19, която обостря потребността от незабавни пари на всички места по света, Китай ще продължи услужливо да действа като компания за бързи заеми против единствено персонална карта. Ако лихвата е висока, това въпреки всичко е по-безболезненият вид. Другият е, при неспособност за погасяване на заема, китайската страна да получи лизинг за десетилетия напред върху това, което е строено с нейните средства. Или напряко да придобие дял от собствеността.
В XXI-ви век няма да има кой да победи Китай в света на лозунгите и пропагандата. Си Дзинпин ще има добра чуваемост и, за разлика от английския сериал " Ало, ало! ", той ще повтаря каквото има да споделя.
Но борбата за технологиите и инфраструктурната съгласуваност занапред стартира. И тя ще се води в джоба и пред блока ви.
Тихо и добродушно Китай гълтам Русия
Китайският змей последователно се настанява в хралупата на сибирската мечка, написа Мартин Табаков
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ