След последните два инцидента (командоса във Войводиново и курсантите на

...
След последните два инцидента (командоса във Войводиново и курсантите на
Коментари Харесай

Подпомага ли някой етническите сблъсъци?

След последните два случая (командоса във Войводиново и курсантите на пътя Сливен – Гурково) напрежението по отношение на циганския етнос непрестанно нараства. Имаше разнообразни митинги излъчени по малките екрани, мнения по многочислените вестници на разнообразни специалисти и единствено „ управляващите “ в страната мълчат и мълчат. Вярно е, че бяха заети с състезанието за нов военен аероплан, който ще получим след няколко години, само че основаните проблеми в страната чукат на вратата. Посред зимата стартира и събарянето на къщи в ромската махала на селото, тъй като са били „ рискови за живеене “. Всичко това, в случай че по този начин продължава, не ни води към нищо по-добро.

Преди 12-13 години в една от моите книги разгледах разнообразни хипотетични разновидности за започването на революция. И по този начин един от разновидностите за революция е вероятен при конфликт сред българския и небългарския етнос. Възможният сюжет е следният: етническото малцинство е подложено на „ несправедливи “, „ нетърпими “ нападателни дейности в регионите със смесено население. Заинтересованите средства за всеобща информация както у нас, по този начин и в чужбина, дават висока публичност за „ нарушаването правата на индивида “. От друга страна, етническата взаимност подтиква и други региони със разбъркан състав да вземат участие в борбата. В смесените региони стартират стачки, спорове и въоръжено опълчване на етническа основа.

Такава революция може да бъде причислена към „ спор с ниска активност “. Сблъсъкът ще докара до нарушение териториалната целокупност, целяща обособяването на обособени области. Подобен спор утежнява ситуацията в страната, ескалира и се разтегля във времето.

Даденият вид на революция опонира на националните ни ползи. В него ще бъде заложено разпадането териториалната ни целокупност на етнически принцип, след което може да се стигне до етническо разделяне от родов вид. С това може да бъдат удовлетворявани ползите на някои прилежащи страни, за което те интензивно ще подкрепят конфликтите. За да не се случи, всичко зависи от правоимащите, от тези, които ръководят и ще ръководят страна! Но би трябвало да има политическа воля и предпочитание от партиите в Народното събрание. Те би трябвало да търсят и намерят истината и не такава, каквато ръководещите желаят да е, а такава каквато е. Всичко зависи от всички нас!

Размишлявайки по станалите случаи, се пробвах да се върна доста години обратно, когато служех по гарнизоните в страната и се питах дали сме имали сходни случаи. А гарнизоните бяха с доста формирования, с доста персонален състав, в който имаше от всички етнически групи и религии, обединени под общото название български военнослужещи. Питах и сътрудниците, с които съм служил, и те потвърдиха, че такива случаи не сме имали. По това време връзките сред военнослужещите и локалното население беше положително, а помощта беше взаимна.

И въпреки всичко един от сътрудниците ми подсети за една преживелица през нашите курсантски години от далечната 1963 година, която беше на напълно друга основа и в резюме ще опиша. По време на градски отпуск един курсант дружно с приятелката посещават хълма Трапезица. Там локални младежи влезнали в разпра с курсанта (по всяка възможност за девойката). Започнал е ръкопашен пердах. Момичето почнало да вика. Пристигнала е полиция и ги арестували.

На другия ден – понеделник, в една от почивките сред часовете, получихме разпореждане да бъдем на летния спектакъл за среща с началника на учебното заведение ген. Борис Карамфилов.

Той беше доста къс и изчерпателен. Каза няколко думи за случая и акцентира „ военното учебно заведение ни приготвя да бъдем същински командири, да побеждаваме и в никакъв случай да не бъдем победени. Не е допускал, че има и такива, които се прибират бити “. След къса пауза сподели „ курсант, който се прибере обичай във военното учебно заведение, да знае, че ще бъде откомандирован “. Така приключи.

През останалите три и половина години, до момента в който завърша, имаше откомандировани курсанти по слаб триумф, по болест, само че нито един, че се е прибрал обичай. Поставям на вашето внимание тези въпроси, тъй като би трябвало да си отговорим на въпроса „ Накъде отиваме? “. Поставям ги, тъй като се опасявам за децата ни, които ще заплащат за нашите неточности.

Закъснели и несъответстващи ограничения


Основата за всичко това е била и си остава политиката, провеждана от ръководещите партии и обединения. Ако непрекъснато се анализираше ситуацията и редом се предвиждаше вероятността за етническо опълчване, и се прилагаха съществуващите механизми за превъзмогване, в случай че се възприемат международните правила и правила за отношение към етническите групи, и се организираха нужните ограничения в тази посока, разтърсванията щяха да бъдат незначителни. При нас съвсем всички ограничения или доста закъсняват, или са несъответстващи.

А всички ние, към този момент доста години живеем дружно на тази земя, която не ни е дадена безплатно, живеем дружно, с цел да употребяваме богатствата й, само че сме длъжни да я запазим и да я предадем на деца и внуци.

*Авторът е някогашен началник на Генщаба на Българската армия
Източник: trud.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР