След подписа си Стамболийски чупи демонстративно писалката на двеЗабравата вече

...
След подписа си Стамболийски чупи демонстративно писалката на двеЗабравата вече
Коментари Харесай

Ньойският договор – помнят ли го политиците?

След подписа си Стамболийски чупи демонстративно писалката на две


Забравата към този момент тотално е налегнала България и поради криворазбраната политическа уместност историята й безусловно отива в кошчето. Повод за такава констатация дава едва-едва маркираната 99-годишнина от Ньойския контракт – най-голямото наказване на страната ни след края на Първата международна война, поради поредицата неверни решения на политиците й. Този контракт, подписан на 27 ноември 1919 година в парижкото предградие Ньой заслужено е именуван най-позорния, най-унизителния и най-отвратителен факт в новата българска история.

В края на Първата международна война, българската страна е от страната на изгубилите най-големия до тогава международен спор. Тя, както и останалите съдружници от Централните сили, е принудена да подписа контракт, който предначертава бъдещето на Европа, контракт, който слага извънредно жестоки клаузи върху победените страни и години по-късно дава отражението си върху целия свят.

„ Ньойският контракт е наказването за неправилния избор от лятото на 1915 година, когато цар Фердинанд и държавното управление на Васил Радославов вкарват България във войната на страната на Тройния съюз, споделя историкът акад. Георги Марков и дефинира това за стратегическа неточност на ръководещите. Но цар Фердинанд се прибира в Кобург, а Васил Радославов намира леговище в Баден-Баден. А заплаща българският народ. Този контракт е следващата национална злополука за страната.

Да проследим какво се случва и по какъв начин се стига по подписа под контракта на министър председател министъра Александър Стамболийски.

След края на Първата международна война в Париж е свикана мирна конференция (заседава от 18 януари 1919 година до август 1920 г.), по време на която се преглеждат мирните контракти сред обединението на спечелилите, наречена Антанта – от една страна, и страните, изгубили войната (Германия, България, Автро-Унгария и Османската империя) – от друга. Сключени са общо пет контракта, като всеки е подписан в настрана парижко предградие и носи неговото име.
 Българската делегация на Парижката конференция за мир – на първия ред са: Михаил Сарафов, Александър Стамболийски, Теодор Теодоров, Венелин Ганев и Янко Сакъзов Българската делегация на Парижката конференция за мир – на първия ред са: Михаил Сарафов, Александър Стамболийски, Теодор Теодоров, Венелин Ганев и Янко Сакъзов
В делегацията, изпратена от българския парламент да взе участие в конференцията, влизат министър-председателят Теодор Теодоров, Венелин Ганев (министър на правосъдието), Янко Сакъзов (министър на търговията, индустрията и труда), Александър Стамболийски (министър на публичните здания, пътищата и благоустройството), Михаил Сарафов (дипломат), Димитър Станчов (бивш пълномощен министър в Париж) и други

Те идват в Париж след осемдневно пътешестване с трен и незабавно са настанени в замъка „ Мадрид “, където остават през идващите два месеца, без да им е позволено да излизат оттова. Делегатите ни нямат никакъв достъп до конференцията, отнета им е каквато и да е опция да вземат участие в договарянията и договарянето на изискванията. Едва на 19 септември българската делегация е поканена в Министерството на външните работи, където съюзническите делегати към този момент са заели местата си. Председателят господин Жорж Клемансо връчва на нашите представители плана за контракт. На България се дава период от 25 дни за показване на писмени възражения. След като стават известни непостижимите условия и клаузи, в цяла България стартират митинги против този непочтен и позорен акт.

Делегацията ни се завръща в България и незабавно стартира работа за разработване българския отговор до мирната конференция с възраженията по контракта. Надеждите, че те ще бъдат прегледани и почетени са огромни. В началото на октомври Теодор Теодоров подава оставката на кабинета си. Цар Борис III връчва мандат за сформиране на държавно управление на Александър Стамболийски. Поради тази вътрешнодържавна рецесия България моли за пролонгация за показване на възраженията си. Дадени са ни още 10 дни – до 24 октомври. Междувременно, на 9 октомври, Теодор Теодоров, който макар оставката си, остава основен пратеник, отпътува още веднъж за Париж.

Всичко е на вятъра, възраженията не са взети под внимание, първичните условия остават непроменени. Окончателният текст на контракта за мир е връчен на българските делегати на 3 ноември. Даден е 10-дневен период да отговорим одобряваме ли го напълно или не. Теодоров се връща в София и отхвърля да подпише контракта.

На 12 ноември Александър Стамболийски отпътува с нова делегация за Париж. Той, дружно с някогашния министър Венелин Ганев и Михаил Сарафов, са натоварени от държавното управление да подпишат мирния контракт. Датата за подписването му е избрана от Парижкия висш междусъюзнически съвет – 27 ноември (четвъртък), а мястото е кметството на предградието Ньой сюр Сен, където е настанена българската делегация. Според българската преса тогава в 10 часа и 45 минути сутринта в празничната зала на Ньойското кметство договорът за мир сред България и съюзените й сдружени сили е подписан. Според известна легенда незабавно откакто поставя подписа си под унизителния документ, министър председателят Стамболийски обществено чупи надве писалката си, с цел да покаже на Антантата отвращение от наложения на България диктат.

Ето какви тежки решения ни постанова Ньойският контракт. България би трябвало да изтърпи извънредно тежки загуби – губим територия в размер на повече от 11 хиляди кв. км. Западните околности (с Цариброд и редица села в Кулско, Трънско, Босилеградско, Кюстендилско и половин Струмишка околия) са предадени на Сърбия; Западна Тракия от Места до Марица е предоставена под ръководството на Съглашението и в нея в началото се настанява Франция. Малко по-късно обаче, под натиска на Англия, региона е включена в рамките на Гърция. Губим излаза на Бяло море, отнета ни е Южна Добруджа (връща се на Румъния). Освен това България е задължена да отстрани наложителната военна работа и да се задоволи с 20 хилядна полиция и 10 хиляди митничари, горска стража и други Останалото оръжие би трябвало да бъде предадено на Съглашението. Под формата на репарации за период от 37 години би трябвало да бъде изплатена голямата сума от 2,5 милиарда златни френски франка. На балканските съседи би трябвало да бъдат предадени избрани квоти добитък, храни, въглища. И още, и още…

Ето по какъв начин опиянени от успеха в Първата международна война и не запомнили за прокламираните от тях правила за обективен мир, без анексии и репарации, „ миротворците “ от Париж заплитат още повече възела на териториалните и етническите несъгласия на Балканите и в Европа. Близо 40 милиона души, от които към 2 милиона българи, остават под непозната власт. По този метод мирните контракти от Париж трасират пътя на Втората международна война.

Последиците от Ньойския контракт се оказват пагубни за България. Вътрешната политика е изпълнена с репресии, политически убийства, въстания и кървави преврати. На 27 ноември 1919 година в църквата „ Света Неделя “ е отслужена панихида за починалите по бойните полета българи. След това няколко хилядно голям брой стига до дома на националния стихотворец Иван Вазов. „ Храбро да посрещнем ударите на ориста! Скоро ще създадем нова, единна и мощно духовна България! Жив е българският господ! “, произнася разчувствуван Вазов.

Ето до какво водят неверните решения на политиците. Ньойският контракт е доказателство за това. Историята в никакъв случай не би трябвало да бъде забравяна, тъй като от грешките й следват поучения. Но по тази причина трябват и пипе, и топки. Ако ги имаш…
Източник: trud.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР