След Освобождението през 1878 г. в Русе мирно съжителстват българи,

След Освобождението през 1878 година в Русе спокойно съжителстват българи, арменци, евреи и турци, само че християнството и през днешния ден си остава главната и най-разпространена вяра в земите край хубавия наследник Дунав.
Православната черква „ Св. Троица “ е издигната през 1632 година и е най-старата в Русе . Местоположението ѝ е в централната част на дунавския град. Намира се на дребен площад, съвсем долепена до постройката на Русенската опера.
В югозападния ъгъл на храма има помещение, наречено „ катакомба “. Историята на строителството е забулена в тайните на времето. Предполага се, че е катакомба от V век или средновековна черква, включена по-късно в днешния храм. През османското господство, по-лесно било издавано позволение за градеж на нов храм, когато преди този момент е имало различен, като се възвърне остарелият. Местните християни са употребявали остарялата катакомба, с цел да си построят църквата. По тогавашните мюсюлмански закони християнски храм не би трябвало да надвишава османлия на кон. По тази причина църквата е крепко вкопана (4,5 м под равнището на двора) в земята, само че през тъмния XVII век още по-силно е вкопана в душите на християните.
В преддверието на храма се намират гробовете на четирима Доростоло-Червенски архиереи – Григорий, Василий, Михаил и Софроний. От двете страни на стълбището на катедралата има два надписа. Първият е надгробният камък на отец Данаил, който бил прочут преподавател в килийното учебно заведение при метоха на църквата. След гибелта му през 1737 година в Русе бил заровен в църковния двор, само че учениците му вградили надгробния камък в църковната стена през 1764 година Другият надпис е издълбан върху гранитна плоча и оповестява за осъществено преустрояване в църквата през 1764 година
Храмът „ Света Троица” е включен в поклонническите направления в района, защото тук се пазят частици от мощите на Свети Теодор Тирон, Свети Панталеймон, Свети Евстатия, Свети Терентий, Свети Григорий – свещеник Сръбски и Свети Яков Персиец.
Съвременният храм е трикорабна базилика с размери 15,60 х 31,20 м. Две редици по седем колони отделят корабите, като междинният е по-висок. Сегашният тип на храма е след Освобождението. Чрез дарения са издигнати два параклиса. Единият е отдаден на св. Александър Невски и е осветлен на 5 август 1884 година От 1979 година не действа и през 1983 година е преустроен и тук е поместена музейна експозиция за църковна утвар, икони и старопечатни книги. Другият параклис е отдаден на светите братя Кирил и Методий, който е осветлен на 15 април 1886 година
Каменни стълби заменят старите дървени, от които се слизало в храма и били разграничени с парапет. Над тях е построено красиво кубе в съветски жанр. По това време е издигната и камбанарията (с 5 камбани), издигаща се на 19 м. Тя е с шестоъгълна форма и е иззидана от дялани камъни, взети от разрушената крепостна стена на Русчук. Оригинален е иконостасът на храма. Изработен е през 1805-1807 година Тогава са изографисани и иконите, измежду които и чудотворната на Света Богородица Умиление, основана в края на XVII век, позлатени дърворезби и богата църковна утвар. През интервала 1989 - 2000 година е осъществена цялостна реституция на иконостаса от Ирина и Вацлав Йосиф Копецки. Стените на храма са изографисани през 1934 година от проф. Стефан Иванов и Господин Желязков. През 1870 година е основан църковния хор. Той е единствен в България след 1900 година на годишна държавна дотация.
В предишното, към храма се е намирало остарялото християнско гробище на града. От него са непокътнати надгробни монументи, един от които е вграден в тротоара до камбанарията. До стените й, могат да се видят два паметника, свързани с Кримската война. Те са на британски офицери, починали при изтласкването на съветските войски от Гюргево, Румъния. След Освобождението сходни паметниците са забравени и занемарени, а тези в Русе са единствените непокътнати у нас.
Катедралният храм „ Св. Троица “ е разгласен за Паметник на културата от национално значение през 1983 г.