България се срути в класациите за интернет
След уедряване на пазара страната слезе на 50-то място
Славата на България като страна с най-хубав интернет важеше до 2014 година, считат специалисти
(снимка: CC0 Public Domain)
В последните шест години българският бранш на телекомуникациите е изгубил конкурентните си преимущества и това ощетява както развиването на стопанската система ни, по този начин и елементарния консуматор, стана ясно от конференция, проведена от Европейската асоциация за конкурентни телекомуникации ecta.
„ Въпреки че обичайно се гордеем, че сме измежду страните с най-хубав интернет в света, за жалост това важеше до 2014 година След окрупняването на пазара и поглъщането на дребните и междинни снабдители от мобилните оператори, конкуренцията доста понижа. А резултатът е, че все още страната ни заема към този момент нежеланото 50-то място в международната ранглиста на Ookla за междинна скорост на интернет ”, разяснява Невен Дилков, зам.-председателят на Управителния съвет на ecta.
България е на последните места и в Европа. Според показателя на Европейската комисия за нахлуване на цифровите технологии в стопанската система и обществото (DESI), през 2018 година ние сме на 3-то място в обратна посока, а през 2020 заставаме твърдо на последно място , съобщи Дилков.
От сравнението на цените и покупателната дарба излиза наяве, че България e измежду страните с малко по-евтин закрепен интернет в съпоставяне със междинното равнище за Европейски Съюз. Цените на мобилната услуга у нас са на европейски равнища. Още по-интересно е, че в доклада на ITU за 2018 година България и Черна гора са единствените две от развитите страни в света, където цената на мобилния интернет е повече от 2% от Брутният вътрешен продукт на глава от популацията .
Участниците в конференцията приканиха при идните промени в законодателството да бъде взета гледната точка освен на трите мобилни оператора (с общ пазарен дял при закрепения интернет над 70%), а и на потребителите и на дребния и междинния бизнес. Тази теза застъпиха Богомил Николов от „ Активни консуматори ” и Петър Ризов, ръководител на Браншовата асоциация на българските телекомуникационни оператори (БАБТО).
Анализите на телеком пазара демонстрират, че през последните години незабравим растеж се регистрира при пакетните услуги . Най-предпочитани са тези с включена мобилна услуга и те образуват 90,7% от общия брой клиенти, употребяващи пакети. Към момента мобилните оператори са единствените, които могат да предложат на клиентите си подобен пакет.
Едновременно с това формалните доклади на мобилните оператори демонстрират, че при някои от тях междинният доход на клиент за последните 3 години се е покачил с 22,8%, a броят на клиентите – с повече от 6%. И всичко това е на фона на стабилно годишно намаление на общите доходи на телеком пазара в България.
На база на споделения интернационален опит, премахването на пречките пред ефикасната конкуренция е единственото решение за стабилно развиване на целия бранш. Като основна спънка беше избрана неналичието на опция за работа на виртуални мобилни оператори (MVNO) в България.
Конкуренцията у нас в сегмента на мобилния интернет радикално се разграничава от тази в сегмента на закрепения достъп. При над 600 дейни доставчика на закрепен интернет в България, има единствено 3 мобилни оператора със значимо пазарно наличие.
„ Ако всички снабдители на телеком услуги получат опция за даване на мобилни услуги, то положението на конкуренцията трагично би се трансформирало. Това ще даде освен нужния подтик в вложенията, само че и ще разреши на повече играчи на пазара да влагат в нови услуги и по-добро обслужване на клиентите ”, добави Люк Хиндрикс, изпълнителен шеф на ecta.
В България от години се вършат опити за основаването на виртуални мобилни оператори. Съществуващите мобилни оператори обаче, по една или друга причина, не са съгласни да споделят мобилна мрежа с други участници , разясниха участници в полемиката. Поне две компании са водили оптимално настойчиви договаряния, в това число с медиация от страна на КРС, само че те са приключили с неуспех.
Темата за конкуренцията у нас беше прегледана и в подтекста на идното хармонизиране на българското законодателство с новия Eвропейски кодекс за електронни известия. Затова различните телеком снабдители приканиха да се стъпи на европейския опит. Честа процедура на Запад е еквивалентът на Комисията на контролиране на известията да постанова на мобилните оператори (понякога още в тръжната процедура за даване на честотен ресурс) обезпечаване на достъп до мобилната им мрежа и на други компании при транспарантни, недискриминационни и обективни условия.
„ Споделянето на мрежови запаси и радиочестотен набор дава опция на по-малките телеком оператори да навлязат на пазара на мобилни услуги без основни разноски. От друга страна, това обезпечава спомагателни доходи за мобилните оператори от шерването на мрежата им. Не на последно място, развиването на виртуални мобилни оператори способства за дейно потребление на към този момент съществуваща инфраструктура. То е в интерес и на потребителите, тъй като им дава опция за по-голям избор на снабдител и услуги ”, добави Невен Дилков.
Споделянето на мрежови запаси е планувано в Европейския Кодекс за електронни известия, който следва да се синхронизира в България.
„ Вярвам, че с измененията в закона ще намерим метод да решим казуса със мощно деформираната конкурентна среда у нас. Последните месеци се следи доста обезпокоителен факт – поетапно нарастване на цените при услугите на мобилните оператори и то с притеснително идентични темпове. Това е резултатът от бруталното монополизиране на пазара от мобилните оператори ”, разяснява Валери Симеонов, зам.-председател на Народното събрание.
Различни български компании към този момент са внесли в КРС и Министерски съвет оферти за основаване на нужната регулаторна среда за пускане на виртуални мобилни оператори у нас.
Славата на България като страна с най-хубав интернет важеше до 2014 година, считат специалисти
(снимка: CC0 Public Domain)
В последните шест години българският бранш на телекомуникациите е изгубил конкурентните си преимущества и това ощетява както развиването на стопанската система ни, по този начин и елементарния консуматор, стана ясно от конференция, проведена от Европейската асоциация за конкурентни телекомуникации ecta.
„ Въпреки че обичайно се гордеем, че сме измежду страните с най-хубав интернет в света, за жалост това важеше до 2014 година След окрупняването на пазара и поглъщането на дребните и междинни снабдители от мобилните оператори, конкуренцията доста понижа. А резултатът е, че все още страната ни заема към този момент нежеланото 50-то място в международната ранглиста на Ookla за междинна скорост на интернет ”, разяснява Невен Дилков, зам.-председателят на Управителния съвет на ecta.
България е на последните места и в Европа. Според показателя на Европейската комисия за нахлуване на цифровите технологии в стопанската система и обществото (DESI), през 2018 година ние сме на 3-то място в обратна посока, а през 2020 заставаме твърдо на последно място , съобщи Дилков.
От сравнението на цените и покупателната дарба излиза наяве, че България e измежду страните с малко по-евтин закрепен интернет в съпоставяне със междинното равнище за Европейски Съюз. Цените на мобилната услуга у нас са на европейски равнища. Още по-интересно е, че в доклада на ITU за 2018 година България и Черна гора са единствените две от развитите страни в света, където цената на мобилния интернет е повече от 2% от Брутният вътрешен продукт на глава от популацията .
Участниците в конференцията приканиха при идните промени в законодателството да бъде взета гледната точка освен на трите мобилни оператора (с общ пазарен дял при закрепения интернет над 70%), а и на потребителите и на дребния и междинния бизнес. Тази теза застъпиха Богомил Николов от „ Активни консуматори ” и Петър Ризов, ръководител на Браншовата асоциация на българските телекомуникационни оператори (БАБТО).
Анализите на телеком пазара демонстрират, че през последните години незабравим растеж се регистрира при пакетните услуги . Най-предпочитани са тези с включена мобилна услуга и те образуват 90,7% от общия брой клиенти, употребяващи пакети. Към момента мобилните оператори са единствените, които могат да предложат на клиентите си подобен пакет.
Едновременно с това формалните доклади на мобилните оператори демонстрират, че при някои от тях междинният доход на клиент за последните 3 години се е покачил с 22,8%, a броят на клиентите – с повече от 6%. И всичко това е на фона на стабилно годишно намаление на общите доходи на телеком пазара в България.
На база на споделения интернационален опит, премахването на пречките пред ефикасната конкуренция е единственото решение за стабилно развиване на целия бранш. Като основна спънка беше избрана неналичието на опция за работа на виртуални мобилни оператори (MVNO) в България.
Конкуренцията у нас в сегмента на мобилния интернет радикално се разграничава от тази в сегмента на закрепения достъп. При над 600 дейни доставчика на закрепен интернет в България, има единствено 3 мобилни оператора със значимо пазарно наличие.
„ Ако всички снабдители на телеком услуги получат опция за даване на мобилни услуги, то положението на конкуренцията трагично би се трансформирало. Това ще даде освен нужния подтик в вложенията, само че и ще разреши на повече играчи на пазара да влагат в нови услуги и по-добро обслужване на клиентите ”, добави Люк Хиндрикс, изпълнителен шеф на ecta.
В България от години се вършат опити за основаването на виртуални мобилни оператори. Съществуващите мобилни оператори обаче, по една или друга причина, не са съгласни да споделят мобилна мрежа с други участници , разясниха участници в полемиката. Поне две компании са водили оптимално настойчиви договаряния, в това число с медиация от страна на КРС, само че те са приключили с неуспех.
Темата за конкуренцията у нас беше прегледана и в подтекста на идното хармонизиране на българското законодателство с новия Eвропейски кодекс за електронни известия. Затова различните телеком снабдители приканиха да се стъпи на европейския опит. Честа процедура на Запад е еквивалентът на Комисията на контролиране на известията да постанова на мобилните оператори (понякога още в тръжната процедура за даване на честотен ресурс) обезпечаване на достъп до мобилната им мрежа и на други компании при транспарантни, недискриминационни и обективни условия.
„ Споделянето на мрежови запаси и радиочестотен набор дава опция на по-малките телеком оператори да навлязат на пазара на мобилни услуги без основни разноски. От друга страна, това обезпечава спомагателни доходи за мобилните оператори от шерването на мрежата им. Не на последно място, развиването на виртуални мобилни оператори способства за дейно потребление на към този момент съществуваща инфраструктура. То е в интерес и на потребителите, тъй като им дава опция за по-голям избор на снабдител и услуги ”, добави Невен Дилков.
Споделянето на мрежови запаси е планувано в Европейския Кодекс за електронни известия, който следва да се синхронизира в България.
„ Вярвам, че с измененията в закона ще намерим метод да решим казуса със мощно деформираната конкурентна среда у нас. Последните месеци се следи доста обезпокоителен факт – поетапно нарастване на цените при услугите на мобилните оператори и то с притеснително идентични темпове. Това е резултатът от бруталното монополизиране на пазара от мобилните оператори ”, разяснява Валери Симеонов, зам.-председател на Народното събрание.
Различни български компании към този момент са внесли в КРС и Министерски съвет оферти за основаване на нужната регулаторна среда за пускане на виртуални мобилни оператори у нас.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ