„Политико“: Давутоглу не е спасителят на Турция
" След доста години на репресивно ръководство на президента Реджип Тайип Ердоган турците стигат до извода, че той е уязвим. Турската стопанска система е в неприятно положение, а претендентите от ръководещата Партия на справедливостта и развиването (ПСР) наскоро изгубиха изборите в огромните градове, включително в неделя и в Истанбул. Появи се противник на Ердоган. Неговият някогашен министър на външните работи и министър председател Ахмет Давутоглу, към който турският президент се отнасяше като към собствен правоприемник. Тази пролет Давутоглу подвигна доста звук и разгласи, че основава своя партия ", написа " Политико ", представени в превод на " Фокус ". Ето какво написа още изданието:
" Ще успее ли Давутоглу на разхлаби хватката на ПСР и да върне Турция към пътя на демократичните промени? Този въпрос се повдига от турските медии. Давутоглу несъмнено се нарежда в качеството на модернизатор и опция на Ердоган.Иначе той нямаше наскоро да нападна ПСР, наричайки я „ лимитирана и самодостатъчна формация, попаднала в иго на личните си упоритости “. Но когато става дума за това, че Давутоглу реформира страната, сме длъжни да подчертаем, че не си коства да се разчита на това. Дори и този човек да успее да си сътвори база от поддръжници, на него надали ще му се удаде да стане този модернизатор, за който той се показва.
Когато Давутоглу оглавяваше министерството на външните работи от 2009 до 2014 година Западът беше удивен от Турция, наричайки я образец за окръжаващия я район и евентуален водач на мюсюлманския свят. Но Давутоглу употребява своята власт за изтласкване на втори проект на професионалните дипломати и за политизирането на Министерство на външните работи Заемайки от 2014 до 2016 година Поста на министър председател, Давутоглу с подготвеност изпълняваше напътствията на Ердоган и преследваше инакомислещите.
Съвсем наскоро от личен опит се убедихме в наказателната политика на Давутоглу. Авторите на тази публикация са, надлежно, изпълнителен шеф и член на ръководството на Института за турски проучвания. Този институт не е доста добре прочут на необятната аудитория, само че той от съвсем 40 години се занимава в Съединени американски щати с проучвания на турската история, политика, стопанска система и просвета. Навремето с турски проучвания бяха лимитирани единствено в университети като Харвард, Принстън и Пенсилвания. Но в този момент те се организират в колежи и университети в 45 щата и в столицата на Съединени американски щати, град Вашингтон., на първо място с помощта на финансовата поддръжка от страна на Института за турски проучвания. Този работещ към Джорджтаунския университета институт от 80-те години на предишния век оказва поддръжка на аспиранти, пишещи дисертации, на професори, готвещи за издаване книги и публикации, а също по този начин и на библиотеки, които се стремят да усилват своите фондове.
Финансирането на ИТС се реализира със средства от фондацията, основана от държавното управление на Турция през 1982 година В продължение на доста години управляващите в Анкара не се намесваха непосредствено в работата на института, който съвсем напълно се състои от американски учени, а също по този начин и в неговата стратегия и активност по разпределяне на стипендии. В редките случаи, когато турският дипломат излизаше с оферти, съответстващи на политиката на Анкара, ръководството защитаваше своята самостоятелност.
Ситуацията се промени през 2015 година Според източници от турското посолство във Вашингтон и от министерството на външните работи в Анкара Звтоглу, заемайки поста на министър-председател, прекратил работата на фондацията, заради което институтът към този момент пет години е в обезверено състояние (ние взехме решение да не назоваваме имената на източниците, с цел да ги защитим от вероятни репресии).
След като не откри донори, които биха могли да възстановят изгубеното финансиране, ИСИ ще затвори порти през есента на 2020 година
По информация на тези източници Давутоглу сметнал за неприемливо ИСИ да работи без значение от Анкара. Той съобщил за своето решение на управлението на института през есента на 2015 година Така се случило, че преди този момент управлението отхвърлило молба на турския дипломат, който желал управлението да прегледа кандидатурата на незадоволително дипломиран последовател на ПСР и да го включи в своя екип. (турското посолство във Вашингтон неведнъж не откликна на нашата молба да разяснява ролята на Давутоглу за закриването на института).В същото време през последното десетилетие Анкара се старае да ускорява своето въздействие в обвързваните с Турция организации във Вашингтон. Между другото тя основава аналитични центрове и неправителствени организации, които под прикритието на безпристрастни научни проучвания и културни стратегии правдиво популяризират мирогледа на ПСР.
Това наподобява на нещо от рода на персонална засегнатост и в същина то си е такова. Един от нас остана без работа и турските проучвания, на които ние посветихме по-голямата част от нашата професионална активност, получиха мощен удар в Съединени американски щати.Без скромните си запаси (за 37 година Са изхарчени 3,5 млн. долара)институтът мъчно ще приготвя бъдещи генерации експерти по Турция. Но да оставим настрани персоналните усеща. Закриването на института е единствено още едно доказателство за това, че Давутоглу н е огромно мислещ модернизатор и държавен деятел, ца какъвто се показва.
Легендата за Ахмет Давутоглу се роди въз основа на неговата книга „ Стратегическа дълбочина “, излязла през 2001 година В нея Давутоглу на 584 страници твърди, че по силата на своето географско състояние Турция е обречена да бъде районна и международна страна. Други турски ислямисти твърдяха, че Турция би трябвало да бъде водач на мюсюлманските страни, а Давутоглу счита, че тя би трябвало да оглави ислямистките групировки в целия Близък изток, в това число Хамас, което придвижване управлява Ивицата Газа. Акцентът върху ислямизма провокира неодобрение измежду доста авторитетни турски дипломати, поддържащи ориентирането на Турция на Запад, с помощта на което тя стана член на НАТО и можеше да заеме своето място (те се надяваха на това) в Евросъюза. Но когато Давутоглу от малко прочут академик се трансформира във тежка категория експерт по външна политика, турските и западните публицисти и анализатори започнаха постоянно да цитират „ Стратегическа дълбочина “.
Влизайки в състава на държавното управление Давутоглу стартира да реализира своя ислямистки дневен ред, запълвайки длъжности в МвнР със свои съидейници. В множеството случаи още веднъж назначените служители не притежаваха знанията и опита на дипломати от кариерата, които новото управление от ден на ден изтласкваше. За това ни описаха персонално турски дипломати. Това идеологическо застъпничество нанесе осакатяващ удар на турския дипломатически корпус. Работейки в МвнР и в турските дипломатически задачи в чужбина, преданите на Давутоглу хора прокарваха нова огромна тактика, поставяйки нкара в центъра на мюсюлманския свят. С това се съгласява единствено единици в Близкия изток. Някои почитатели на Давутоглу напуснаха външното министерство дружно с него през 2014 година, само че в миналото висококвалифицираната вътрешност от авторитетни дипломати стана надълбоко политизирана, което отслаби престижа и опциите на това ведомство.
След като работи пет години като външен министър, през 2014 година Двутглу стана министър председател – това се случи, когато Ердоган зае президентския пост. Неговото главно достижение през първите две години станаха жестоките наказателни ограничения в отговор на разобличенията в корупция във висшите ешелони на държавната власт. Да, Ердоган узурпира забележителна част от пълномощията на изпълнителната власт, които би трябвало да принадлежат на премиера, само че Давутоглу с подготвеност хвърляше зад решетките публицисти, присвояваше частни компании, запушваше устата на учени и сваляше от длъжности служители. Неговото държавно управление също по този начин разшири пълномощията на „ наказателните съдилища “, в които бяха назначени предани на режима съдии, с цел да подлагат на престъпно гонене служители на реда и прокурори, водещи каузи за корупция против четирима министри от държавното управление и сходни високопоставени служители
Давутоглу обоснова тези дейности с това, че такива дейности с разобличаването на злоупотреби, са равносилни на „ опита за прелом “, подхванат от почитатели на живеещия в Пенсилвания турски просветител Фетхуллах Гюлен.
Давутоглу и Ердоган се скараха през 206 година Но не за хрумвания или правила, а поради власт. На Давутолу му омръзна да бъде момче за всичко на Ердоган. На собствен ред Ердоган не понасяше парвенющината на премиера, който независимо търсеше визита при президента Барак Обама и си приписваше заслугите за договорка с Европейски Съюз, по силата на която Турция трябваше да получи милиарди долари за разполагането на своя територия сирийските бежанци. През май 2016 година Давутоглу подаде в оставка. Когато той стана министър председател, Комитетът за отбрана на публицистите сложи Турция на 10-то място в света по арестите на кореспонденти. Когато Давутоглу напусна поста, Турция към този момент се намираше на първото място. Такова придвижван към авторитаризъм се приписва нормално на Ердоган, само че Давутоглу непринудено участваше в репресиите и обществено ги оправдаваше.
До тази пролет Давутоглу се стараеше да се въздържа от директна рецензия по адрес на властта. Но когато претендентът на ПРС загуби през март изборите за кмет на Истанбул, Ердоган принуди Върховният изборен съвет да анулира гласуването на милиони поданици на този град въз основата на много съмнителни изказвания за нарушавания. Поради това в неделя се организираха наново избори. В отговор Давутоглу упрекна съветниците на Ердоган от ПСР в опит „ да ръководят страната като паралелна конструкция “.
Още преди абсурда с изборите за кмет на Истанбул в Турция се въртяха клюки за това, че Давутоглу ще сътвори нова партия, която ще насочи предизвикателство към Ердоган и ПСР. Той се старае да си обезпечи поддръжка в цялата страна, и изключително измежду представляващите база за ПСР набожни турци и кюрди. При това той приказва за това че основа на демокрацията са свободните и почтени избори.Очевидно това е било такава мощна глътка пресен въздух за застоялата, репресивна и безнравствена политическа сцена в Турция, че „ Ню Йорк таймс “ в своя публикация за различията вътре в ПСР назова мрачния и отегчителен Давутоглу „ неотразим “.
Начинът, по който Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развиването се държат през последните години, прави други благоприятни условия много привлекателни спрямо тях. В своите туитове и изказвания за изборите в Истанбул Давутоглу сътвори усещането на прояснен и положителен човек на фона на неприятни и груби турски публични лица и техните поддръжници. Но не трябва да има поддаване на тази измама. На Турция безусловно не ѝ е нужно неин идващ популярен деспот да стане Давутоглу "
Автори : Синан Сидди и Стивен Кук, „ Политико “
" Ще успее ли Давутоглу на разхлаби хватката на ПСР и да върне Турция към пътя на демократичните промени? Този въпрос се повдига от турските медии. Давутоглу несъмнено се нарежда в качеството на модернизатор и опция на Ердоган.Иначе той нямаше наскоро да нападна ПСР, наричайки я „ лимитирана и самодостатъчна формация, попаднала в иго на личните си упоритости “. Но когато става дума за това, че Давутоглу реформира страната, сме длъжни да подчертаем, че не си коства да се разчита на това. Дори и този човек да успее да си сътвори база от поддръжници, на него надали ще му се удаде да стане този модернизатор, за който той се показва.
Когато Давутоглу оглавяваше министерството на външните работи от 2009 до 2014 година Западът беше удивен от Турция, наричайки я образец за окръжаващия я район и евентуален водач на мюсюлманския свят. Но Давутоглу употребява своята власт за изтласкване на втори проект на професионалните дипломати и за политизирането на Министерство на външните работи Заемайки от 2014 до 2016 година Поста на министър председател, Давутоглу с подготвеност изпълняваше напътствията на Ердоган и преследваше инакомислещите.
Съвсем наскоро от личен опит се убедихме в наказателната политика на Давутоглу. Авторите на тази публикация са, надлежно, изпълнителен шеф и член на ръководството на Института за турски проучвания. Този институт не е доста добре прочут на необятната аудитория, само че той от съвсем 40 години се занимава в Съединени американски щати с проучвания на турската история, политика, стопанска система и просвета. Навремето с турски проучвания бяха лимитирани единствено в университети като Харвард, Принстън и Пенсилвания. Но в този момент те се организират в колежи и университети в 45 щата и в столицата на Съединени американски щати, град Вашингтон., на първо място с помощта на финансовата поддръжка от страна на Института за турски проучвания. Този работещ към Джорджтаунския университета институт от 80-те години на предишния век оказва поддръжка на аспиранти, пишещи дисертации, на професори, готвещи за издаване книги и публикации, а също по този начин и на библиотеки, които се стремят да усилват своите фондове.
Финансирането на ИТС се реализира със средства от фондацията, основана от държавното управление на Турция през 1982 година В продължение на доста години управляващите в Анкара не се намесваха непосредствено в работата на института, който съвсем напълно се състои от американски учени, а също по този начин и в неговата стратегия и активност по разпределяне на стипендии. В редките случаи, когато турският дипломат излизаше с оферти, съответстващи на политиката на Анкара, ръководството защитаваше своята самостоятелност.
Ситуацията се промени през 2015 година Според източници от турското посолство във Вашингтон и от министерството на външните работи в Анкара Звтоглу, заемайки поста на министър-председател, прекратил работата на фондацията, заради което институтът към този момент пет години е в обезверено състояние (ние взехме решение да не назоваваме имената на източниците, с цел да ги защитим от вероятни репресии).
След като не откри донори, които биха могли да възстановят изгубеното финансиране, ИСИ ще затвори порти през есента на 2020 година
По информация на тези източници Давутоглу сметнал за неприемливо ИСИ да работи без значение от Анкара. Той съобщил за своето решение на управлението на института през есента на 2015 година Така се случило, че преди този момент управлението отхвърлило молба на турския дипломат, който желал управлението да прегледа кандидатурата на незадоволително дипломиран последовател на ПСР и да го включи в своя екип. (турското посолство във Вашингтон неведнъж не откликна на нашата молба да разяснява ролята на Давутоглу за закриването на института).В същото време през последното десетилетие Анкара се старае да ускорява своето въздействие в обвързваните с Турция организации във Вашингтон. Между другото тя основава аналитични центрове и неправителствени организации, които под прикритието на безпристрастни научни проучвания и културни стратегии правдиво популяризират мирогледа на ПСР.
Това наподобява на нещо от рода на персонална засегнатост и в същина то си е такова. Един от нас остана без работа и турските проучвания, на които ние посветихме по-голямата част от нашата професионална активност, получиха мощен удар в Съединени американски щати.Без скромните си запаси (за 37 година Са изхарчени 3,5 млн. долара)институтът мъчно ще приготвя бъдещи генерации експерти по Турция. Но да оставим настрани персоналните усеща. Закриването на института е единствено още едно доказателство за това, че Давутоглу н е огромно мислещ модернизатор и държавен деятел, ца какъвто се показва.
Легендата за Ахмет Давутоглу се роди въз основа на неговата книга „ Стратегическа дълбочина “, излязла през 2001 година В нея Давутоглу на 584 страници твърди, че по силата на своето географско състояние Турция е обречена да бъде районна и международна страна. Други турски ислямисти твърдяха, че Турция би трябвало да бъде водач на мюсюлманските страни, а Давутоглу счита, че тя би трябвало да оглави ислямистките групировки в целия Близък изток, в това число Хамас, което придвижване управлява Ивицата Газа. Акцентът върху ислямизма провокира неодобрение измежду доста авторитетни турски дипломати, поддържащи ориентирането на Турция на Запад, с помощта на което тя стана член на НАТО и можеше да заеме своето място (те се надяваха на това) в Евросъюза. Но когато Давутоглу от малко прочут академик се трансформира във тежка категория експерт по външна политика, турските и западните публицисти и анализатори започнаха постоянно да цитират „ Стратегическа дълбочина “.
Влизайки в състава на държавното управление Давутоглу стартира да реализира своя ислямистки дневен ред, запълвайки длъжности в МвнР със свои съидейници. В множеството случаи още веднъж назначените служители не притежаваха знанията и опита на дипломати от кариерата, които новото управление от ден на ден изтласкваше. За това ни описаха персонално турски дипломати. Това идеологическо застъпничество нанесе осакатяващ удар на турския дипломатически корпус. Работейки в МвнР и в турските дипломатически задачи в чужбина, преданите на Давутоглу хора прокарваха нова огромна тактика, поставяйки нкара в центъра на мюсюлманския свят. С това се съгласява единствено единици в Близкия изток. Някои почитатели на Давутоглу напуснаха външното министерство дружно с него през 2014 година, само че в миналото висококвалифицираната вътрешност от авторитетни дипломати стана надълбоко политизирана, което отслаби престижа и опциите на това ведомство.
След като работи пет години като външен министър, през 2014 година Двутглу стана министър председател – това се случи, когато Ердоган зае президентския пост. Неговото главно достижение през първите две години станаха жестоките наказателни ограничения в отговор на разобличенията в корупция във висшите ешелони на държавната власт. Да, Ердоган узурпира забележителна част от пълномощията на изпълнителната власт, които би трябвало да принадлежат на премиера, само че Давутоглу с подготвеност хвърляше зад решетките публицисти, присвояваше частни компании, запушваше устата на учени и сваляше от длъжности служители. Неговото държавно управление също по този начин разшири пълномощията на „ наказателните съдилища “, в които бяха назначени предани на режима съдии, с цел да подлагат на престъпно гонене служители на реда и прокурори, водещи каузи за корупция против четирима министри от държавното управление и сходни високопоставени служители
Давутоглу обоснова тези дейности с това, че такива дейности с разобличаването на злоупотреби, са равносилни на „ опита за прелом “, подхванат от почитатели на живеещия в Пенсилвания турски просветител Фетхуллах Гюлен.
Давутоглу и Ердоган се скараха през 206 година Но не за хрумвания или правила, а поради власт. На Давутолу му омръзна да бъде момче за всичко на Ердоган. На собствен ред Ердоган не понасяше парвенющината на премиера, който независимо търсеше визита при президента Барак Обама и си приписваше заслугите за договорка с Европейски Съюз, по силата на която Турция трябваше да получи милиарди долари за разполагането на своя територия сирийските бежанци. През май 2016 година Давутоглу подаде в оставка. Когато той стана министър председател, Комитетът за отбрана на публицистите сложи Турция на 10-то място в света по арестите на кореспонденти. Когато Давутоглу напусна поста, Турция към този момент се намираше на първото място. Такова придвижван към авторитаризъм се приписва нормално на Ердоган, само че Давутоглу непринудено участваше в репресиите и обществено ги оправдаваше.
До тази пролет Давутоглу се стараеше да се въздържа от директна рецензия по адрес на властта. Но когато претендентът на ПРС загуби през март изборите за кмет на Истанбул, Ердоган принуди Върховният изборен съвет да анулира гласуването на милиони поданици на този град въз основата на много съмнителни изказвания за нарушавания. Поради това в неделя се организираха наново избори. В отговор Давутоглу упрекна съветниците на Ердоган от ПСР в опит „ да ръководят страната като паралелна конструкция “.
Още преди абсурда с изборите за кмет на Истанбул в Турция се въртяха клюки за това, че Давутоглу ще сътвори нова партия, която ще насочи предизвикателство към Ердоган и ПСР. Той се старае да си обезпечи поддръжка в цялата страна, и изключително измежду представляващите база за ПСР набожни турци и кюрди. При това той приказва за това че основа на демокрацията са свободните и почтени избори.Очевидно това е било такава мощна глътка пресен въздух за застоялата, репресивна и безнравствена политическа сцена в Турция, че „ Ню Йорк таймс “ в своя публикация за различията вътре в ПСР назова мрачния и отегчителен Давутоглу „ неотразим “.
Начинът, по който Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развиването се държат през последните години, прави други благоприятни условия много привлекателни спрямо тях. В своите туитове и изказвания за изборите в Истанбул Давутоглу сътвори усещането на прояснен и положителен човек на фона на неприятни и груби турски публични лица и техните поддръжници. Но не трябва да има поддаване на тази измама. На Турция безусловно не ѝ е нужно неин идващ популярен деспот да стане Давутоглу "
Автори : Синан Сидди и Стивен Кук, „ Политико “
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ