Зелен пиар ли са 30% климатичен бюджет на ЕС?
След месеци на договаряния страните от Европейския съюз най-накрая реализираха съглашение по дълготрайния бюджет на 27-те и по проекта за възобновяване от ковид. Като част от пакета те се ангажираха да похарчат 30% от бюджета за реализиране на климатичните цели. Къде обаче в действителност отиват парите и защо се употребяват?, пита ДПА.
Когато тогавашният министър на защитата на Германия Урсула фон дер Лайен се кандидатира да ръководител на Европейската комисия предходната година, тя се представяше като герой против климатичните промени.
"Трябва да стигнем по-далеч. Трябва да се стремим към повече ", съобщи тя в речта при представянето на кандидатурата си в Европейския парламент.
Мария Габриел: Научните проучвания и нововъведенията са катализатор за реализиране на задачите на екологичния преход
"Искам Европа да стане първият климатично безпристрастен континент в света до 2050 година ", съобщи Фон дер Лайен. Тя бе определена и от декември 2019 година оглавява Европейската комисия. Под нейното управление Европейска комисия, въпреки първичното предложение да датира от преди нейното председателство, предложи за климатични цели да бъдат изхарчени 25% от седемгодишния бюджет на Европейски Съюз и от пакета за възобновяване от ковид.
Европейските държавни управления настояха даже за още и се ангажираха да похарчат 30% от бюджета на Европейски Съюз за климата, което е с 10% повече по отношение на 2014-2020 година. При общ бюджет от 1,8 трилиона евро климатичните разноски излизат 600 милиарда евро.
Макар това да звучи добре, природозащитниците остават скептични.
Проблемът в този момент е, че това се трансформира в огромен зелен пиар, споделя Беренис Дюпо, която работи в региона на селското стопанство за European Environmental Bureau, мрежа от разнообразни екологични организации.
Тя разяснява, че по-голяма част от разноските, които Европейски Съюз слага под шапката климатични разноски - към 50% - в действителност няма да отидат за природата, а са за Общата селскостопанска политика на Европейски Съюз, без да са определяни спомагателни критерии.
"Голяма част от парите се дава като директни заплащания на земеделците в поддръжка на приходите им ", прецизира тя.
Понеже Комисията чака фермерите да съблюдават наредбите за запазване на околната среда, въведени от Европейски Съюз, тя автоматизирано включва 20% от директните заплащания към климатичните цели.
Изплатени са още 18 млн. лв. по размер 10 "Агроекология и климат "
По думите на Дюпо обаче, защото стандартите са абсолютният най-малко и никой не ревизира защо фермерите са употребявали парите, процентът не отразява действителността.
Дюпо твърди, че значително този метод, който съгласно нея не е научно потвърден, произтича от политически напън. Комисията постоянно зависи от утвърждението на 27-те държавни управления в Евросъюза, тъй че нейните правила целят да се реализира баланс сред разнообразни ползи.
"Министрите на земеделието от членките на блока пък няма да се съгласят с орязване на финансирането за фермерите и вместо това да се финансират чисто климатични действия ", споделя Дюпо.
"Те няма да оцелеят политически, в случай че го създадат. Не желаят да пипат купчината пари, която се харчи за обществени проблеми и да я пренасочат към климата, добавя тя.
Европейската комисия отхвърля изказванието. Това е най-големият зелен капиталов пакет, който светът е виждал в миналото, съобщи за ДПА представител на Комисията.
"Амбициите за по-зелена, по-дигитална и по-устойчива Европа ще останат водещи правила за идващото потомство Европейски Съюз и идващия дълготраен бюджет ", означи той.
Говорителят сподели, че се следва ясна и добре обоснована методология за премерване на напредъка, по-конкретно така наречен маркери от Рио. Тези маркери мерят дали намаляването на парниковите газове е основна цел на дадена активност, дали е вторична, само че основна цел, или пък изобщо не е цел. В взаимозависимост от тази оценка се дефинира каква част като проценти от разноските отиват за климат.
Според Дюпо потреблението на този способ от Европейски Съюз не дава осезаеми резултати, защото не преглежда същинските последствия, които даден план има върху климата.
Маркус Трилинг, координатор на политиката в региона на финансите и дотациите на Climate Action Network, споделя това мнение и споделя, че са нужни по-ясни параметри, с цел да се реши за какви планове и вложения би трябвало да се харчат парите.
"Сегашният бюджетен метод към климата ", разяснява той, е упражнение по счетоводство, а не стратегически, авансово планиращ метод.
Комисията обаче твърди, че нейната селскостопанска политика изисква страните от Европейски Съюз да извърнат задоволително огромно внимание на климата.
Държавите членки ще имат законовото обвързване ясно да покажат по-голям блян, в сравнение с в този момент, в грижата за околната среда и климата, уточни представител на Европейска комисия.
Европейският кохезионен фонд - инструмент за понижаване на икономическите разлики и изоставането в развиването на страните членки - е малко по-добре контролиран откъм разноски за климата, споделя Трилинг, защото страните би трябвало да се ангажират с съответен, обвързван с климата план. След селскостопанската политика кохезионният фонд е мястото, където отиват най-вече средства на Европейски Съюз, свързани с климата.
Асим Адемов: Новите екологични цели изискват нови източници на финансиране
"При този фонд обаче също има много неща за усъвършенстване, като не се вършат задоволително инспекции по какъв начин плановете способстват за реализиране на климатичните цели в реалност ", добавя той.
Тридесетте % разноски за климата се отнасят и за европейските средства за възобновяване на стопанската система от ковид на стойност 750 милиарда евро.
Този фонд, който е настрана от дълготрайния европейски бюджет, оставя страните членки сами да дефинират по какъв начин да се харчат парите, а Европейска комисия има минимална опция да ги управлява.
Трилинг споделя, че в този момент е извънредно значимо страните да изпълнят обещанията си за климатичните цели също и посредством средствата за възобновяване от ковид, както и да предложат проекти за разноски, които да отразяват това.
"Ако страните членки не вложат задоволително средства в чистия преход, можете да пуснете в канализацията тези 30% ", заключава той
Когато тогавашният министър на защитата на Германия Урсула фон дер Лайен се кандидатира да ръководител на Европейската комисия предходната година, тя се представяше като герой против климатичните промени.
"Трябва да стигнем по-далеч. Трябва да се стремим към повече ", съобщи тя в речта при представянето на кандидатурата си в Европейския парламент.
"Искам Европа да стане първият климатично безпристрастен континент в света до 2050 година ", съобщи Фон дер Лайен. Тя бе определена и от декември 2019 година оглавява Европейската комисия. Под нейното управление Европейска комисия, въпреки първичното предложение да датира от преди нейното председателство, предложи за климатични цели да бъдат изхарчени 25% от седемгодишния бюджет на Европейски Съюз и от пакета за възобновяване от ковид.
Европейските държавни управления настояха даже за още и се ангажираха да похарчат 30% от бюджета на Европейски Съюз за климата, което е с 10% повече по отношение на 2014-2020 година. При общ бюджет от 1,8 трилиона евро климатичните разноски излизат 600 милиарда евро.
Макар това да звучи добре, природозащитниците остават скептични.
Проблемът в този момент е, че това се трансформира в огромен зелен пиар, споделя Беренис Дюпо, която работи в региона на селското стопанство за European Environmental Bureau, мрежа от разнообразни екологични организации.
Тя разяснява, че по-голяма част от разноските, които Европейски Съюз слага под шапката климатични разноски - към 50% - в действителност няма да отидат за природата, а са за Общата селскостопанска политика на Европейски Съюз, без да са определяни спомагателни критерии.
"Голяма част от парите се дава като директни заплащания на земеделците в поддръжка на приходите им ", прецизира тя.
Понеже Комисията чака фермерите да съблюдават наредбите за запазване на околната среда, въведени от Европейски Съюз, тя автоматизирано включва 20% от директните заплащания към климатичните цели.
По думите на Дюпо обаче, защото стандартите са абсолютният най-малко и никой не ревизира защо фермерите са употребявали парите, процентът не отразява действителността.
Дюпо твърди, че значително този метод, който съгласно нея не е научно потвърден, произтича от политически напън. Комисията постоянно зависи от утвърждението на 27-те държавни управления в Евросъюза, тъй че нейните правила целят да се реализира баланс сред разнообразни ползи.
"Министрите на земеделието от членките на блока пък няма да се съгласят с орязване на финансирането за фермерите и вместо това да се финансират чисто климатични действия ", споделя Дюпо.
"Те няма да оцелеят политически, в случай че го създадат. Не желаят да пипат купчината пари, която се харчи за обществени проблеми и да я пренасочат към климата, добавя тя.
Европейската комисия отхвърля изказванието. Това е най-големият зелен капиталов пакет, който светът е виждал в миналото, съобщи за ДПА представител на Комисията.
"Амбициите за по-зелена, по-дигитална и по-устойчива Европа ще останат водещи правила за идващото потомство Европейски Съюз и идващия дълготраен бюджет ", означи той.
Говорителят сподели, че се следва ясна и добре обоснована методология за премерване на напредъка, по-конкретно така наречен маркери от Рио. Тези маркери мерят дали намаляването на парниковите газове е основна цел на дадена активност, дали е вторична, само че основна цел, или пък изобщо не е цел. В взаимозависимост от тази оценка се дефинира каква част като проценти от разноските отиват за климат.
Според Дюпо потреблението на този способ от Европейски Съюз не дава осезаеми резултати, защото не преглежда същинските последствия, които даден план има върху климата.
Маркус Трилинг, координатор на политиката в региона на финансите и дотациите на Climate Action Network, споделя това мнение и споделя, че са нужни по-ясни параметри, с цел да се реши за какви планове и вложения би трябвало да се харчат парите.
"Сегашният бюджетен метод към климата ", разяснява той, е упражнение по счетоводство, а не стратегически, авансово планиращ метод.
Комисията обаче твърди, че нейната селскостопанска политика изисква страните от Европейски Съюз да извърнат задоволително огромно внимание на климата.
Държавите членки ще имат законовото обвързване ясно да покажат по-голям блян, в сравнение с в този момент, в грижата за околната среда и климата, уточни представител на Европейска комисия.
Европейският кохезионен фонд - инструмент за понижаване на икономическите разлики и изоставането в развиването на страните членки - е малко по-добре контролиран откъм разноски за климата, споделя Трилинг, защото страните би трябвало да се ангажират с съответен, обвързван с климата план. След селскостопанската политика кохезионният фонд е мястото, където отиват най-вече средства на Европейски Съюз, свързани с климата.
"При този фонд обаче също има много неща за усъвършенстване, като не се вършат задоволително инспекции по какъв начин плановете способстват за реализиране на климатичните цели в реалност ", добавя той.
Тридесетте % разноски за климата се отнасят и за европейските средства за възобновяване на стопанската система от ковид на стойност 750 милиарда евро.
Този фонд, който е настрана от дълготрайния европейски бюджет, оставя страните членки сами да дефинират по какъв начин да се харчат парите, а Европейска комисия има минимална опция да ги управлява.
Трилинг споделя, че в този момент е извънредно значимо страните да изпълнят обещанията си за климатичните цели също и посредством средствата за възобновяване от ковид, както и да предложат проекти за разноски, които да отразяват това.
"Ако страните членки не вложат задоволително средства в чистия преход, можете да пуснете в канализацията тези 30% ", заключава той
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ