След месеци на преговори страните от ЕС най-сетне постигнаха споразумение

След месеци на договаряния страните от Европейски Съюз най-накрая реализираха съглашение по дълготрайния бюджет на Евросъюза и по проекта за възобновяване от ковид. Като част от пакета те се ангажираха да похарчат 30% от бюджета за реализиране на климатичните цели. Къде обаче в действителност отиват парите и защо се употребяват?

Когато тогавашният министър на защитата на Германия Урсула фон дер Лайен се кандидатира да ръководител на Европейската комисия предходната година, тя се представяше като герой против климатичните промени.

Трябва да стигнем по-далеч. Трябва да се стремим към повече, каза тя в речта при представянето на кандидатурата си в Европейския парламент. Искам Европа да стане първият климатично безпристрастен континент в света до 2050 година, съобщи Фон дел Лайен, която от декември 2019 публично е отпред на Европейска комисия. Макар първичното предложение да датира от преди нейното председателство, под нейното управление Брюксел предложи за " климатични цели " да бъдат изхарчени 25% от седемгодишния бюджет на Европейски Съюз и от пакета за възобновяване от ковид.

Европейските държавни управления настояха даже за още и се ангажираха да похарчат 30% от бюджета на Европейски Съюз за климата, което е с 10% повече по отношение на 2014-2020 година.

При общ бюджет от 1,8 трилиона евро (2,1 трилиона долара) климатичните разноски излизат 600 милиарда евро.

Макар това да звучи добре на хартия, природозащитниците остават скептични.

Проблемът в този момент е, че това се трансформира в огромен зелен пиар, споделя Беренис Дюпо, която работи в региона на селското стопанство за European Environmental Bureau, мрежа от разнообразни екологични организации.

Тя разяснява, че по-голяма част от разноските, които Европейски Съюз слага под шапката " климатични разноски " - към 50% - в действителност няма да отидат за природата, а са за Общата селскостопанска политика на Европейски Съюз, без да са определяни спомагателни критерии.

Голяма част от парите се дава като директни заплащания на земеделците в поддръжка на приходите им, прецизира тя.

Понеже Комисията чака фермерите да съблюдават наредбите за запазване на околната среда, въведени от Европейски Съюз, тя автоматизирано включва 20% от директните заплащания към климатичните цели.

По думите на Дюпо обаче, защото стандартите са абсолютният най-малко и никой не ревизира защо фермерите са употребявали парите, процентът не отразява действителността.

Дюпо твърди, че значително този метод, който съгласно нея не е научно потвърден, произтича от политически напън. Комисията постоянно зависи от утвърждението на 27-те държавни управления в Евросъюза, тъй че разпоредбите й целят да се реализира баланс сред разнообразни ползи.

Националните министри на земеделието пък няма да се съгласят с орязване на финансирането за фермерите и вместо това да се финансират чисто климатични действия, споделя тя.

Те няма да оцелеят политически, в случай че го създадат. Не желаят да пипат купчината пари, която се харчи за обществени проблеми... и да я пренасочат към климата, добавя тя.

Европейската комисия отхвърля изказванието. Това е най-големият зелен капиталов пакет, който светът е виждал в миналото, съобщи за ДПА представител на Комисията.

" Амбициите за по-зелена, по-дигитална и по-устойчива Европа ще останат водещи правила за програмата Next generation и идващия дълготраен бюджет ", означи той.

Говорителят разясни също, че се следва " ясна и добре обоснована " методология за премерване на напредъка, по-конкретно така наречен маркери от Рио. Тези маркери мерят дали намаляването на парниковите газове е основна цел на дадена активност, дали е вторична, само че основна цел, или пък изобщо не е цел. В взаимозависимост от тази оценка се дефинира каква част като проценти от разноските отиват за климат.

Според Дюпо потреблението на този способ от Европейски Съюз не дава осезаеми резултати, защото не преглежда същинските последствия, които даден план има върху климата.

Маркус Трилинг, координатор на политиката в региона на финансите и дотациите на Climate Action Network, споделя мнението й и споделя, че са нужни по-ясни параметри, с цел да се реши за какви планове и вложения би трябвало да се харчат парите.

Сегашният бюджетен метод към климата, разяснява той, е " упражнение по счетоводство, а не стратегически, авансово планиращ метод ".

Комисията обаче твърди, че селскостопанската й политика изисква страните от Европейски Съюз да извърнат задоволително огромно внимание на климата.

Държавите членки ще имат законовото обвързване ясно да покажат по-голям блян, в сравнение с в този момент, в грижата за околната среда и климата, уточни представител.

Европейският кохезионен фонд - инструмент за понижаване на икономическите разлики и изоставането в развиването на страните членки - е малко по-добре контролиран откъм разноски за климата, споделя Трилинг, защото страните би трябвало да се ангажират с съответен, обвързван с климата план. След селскостопанската политика кохезионният фонд е мястото, където отиват най-вече средства на Европейски Съюз, свързани с климата.

При този фонд обаче също има много неща за усъвършенстване, като не се вършат задоволително инспекции по какъв начин плановете способстват за реализиране на климатичните цели в реалност, добавя той.

Трийсетте % разноски за климата се отнасят и за европейските средства за възобновяване на стопанската система от ковид на стойност 750 милиарда евро.

Този фонд, който е настрана от дълготрайния европейски бюджет, оставя страните членки сами да дефинират по какъв начин да се харчат парите, а Европейска комисия има минимална опция да ги управлява.

Трилинг споделя, че в този момент е извънредно значимо страните да изпълнят обещанията си за климатичните цели също и посредством средствата за възобновяване от ковид, както и да предложат проекти за разноски, които да отразяват това.

Ако страните членки не вложат задоволително средства в чистия преход, можете да пуснете в канализацията тези 30%, заключава той.

ДПА / Българска телеграфна агенция