Сагата Брекзит: Проф. Иън Бег в специално интервю за БНТ
След малко повече от месец британците ще гласоподават на парламентарни избори, които ще решат ориста на Брекзит. От разпределението на силите в идващия парламент зависи дали, по кое време и по какъв начин ще изоставен Европейския съюз. За апелите, разновидностите и грешките дотук - особено изявление на проф. Иън Бег от Лондонската школа по стопанска система и политически науки. Той е експерт по европейска стопанска система, учи икономическите последствия от Брекзит и политиките на Европейския съюз.
Каква ще е печелившата тактика на Борис Джонсън и на консерваторите, с цел да си обезпечат болшинство в идната Камара на общините?
проф. Иън Бег: Ние към този момент знаем каква ще е тактиката на Борис Джонсън и на консерваторите. Тя може да се събере в три думи: Да завършваме с Брекзит! Тази фраза се повтаря през последните 4-5 седмици. Донякъде наподобява на това, което се случи на референдума, когато фразата " Да си върнем контрола " още веднъж от три думи беше в центъра на акцията тогава.
Но гласоподавателите към този момент знаят какво следва. Какво ще е особеното този път, в сегашната обстановка?
проф. Иън Бег: Няма да е друго, тъй като " Да завършваме с Брекзит! " значително е слоганът, който стои зад решението за насрочването на на изборите. А Борис Джонсън има същия консултант, който го съветваше и по време на референдума. Той знае доста къси и лесни за схващане слогани. Очаквам всеки един от министрите да го повтаря още веднъж и още веднъж, и още веднъж.
А Лейбъристката партия?
проф. Иън Бег: Лейбъристката партия е водена от Джереми Корбин, който е доста комплициран по въпроса. В един ден споделя - желая Брекзит, а на идващия ден споделя - не желая Брекзит. Ето за какво не е ясно кое ще е главното обръщение към гласоподавателите на Лейбъристката партия.
Как очаквате да наподобява идната Камара на общините?
проф. Иън Бег: Почти невероятно е да се каже. Според социологическите изследвания сега - ще има болшинство на Консервативната партия. Но същото беше и през 2017 година, когато Тереза Мей започваше акцията си - тя имаше 20 пункта преднина, а най-после изгуби места, вместо да завоюва повече. Затова е извънредно нестабилно по доста аргументи. Едната е английската политическа система, която облагодетелства партията, която получава максимален брой гласове за едно място, което значи, че общият брой гласове има по-малко значение от гласовете за едно място. Можеш да спечелиш едно място, оспорвано сред четири партии, 26-27 на 100 от гласовете.
Но тогава, какво ще стане със Споразумението за овакантяване, ще бъде ли гласувано най- най-после от Народното събрание?
проф. Иън Бег: Зависи от това кой ще завоюва изборите. Ако има болшинство на Консервативната партия, тогава Споразумението за овакантяване ще бъде утвърдено от Камарата на общините. Никой не се съмнява и грам в това. Това ще е краят на сагата. Ако консерваторите нямат болшинство, тогава объркването стартира изначало. И сега никой не би могъл да планува какво би станало в този случай.
Значи ние към момента не можем да кажем какви са отговорите на най-важните въпроси - по кое време и по какъв начин британците ще изоставен Европейския съюз?
проф. Иън Бег: О, можем да кажем - зависи от резултатите от изборите. Защото партиите имат диаметрално противоположни оферти. Едните споделят - в случай че спечелим, напущаме тутакси. Ако са другите, стартира различен развой, който би могъл да включва нов референдум и даже при един малко евентуален сюжет -ако либералдемократите завоюват - да има даже неотложно прекъсване на Брекзит.
А разновидността излизане без договорка отпадна ли изцяло или не?
проф. Иън Бег: Ако консерваторите завоюват, няма вид " без договорка ". Ако няма победа на консерваторите или в случай че няма ясно изразено болшинство, все ще има подобен вид. Въпреки че видимо има консенсус в английската политическа класа да бъде избегнато излизане без договорка, не можем да го изключим изцяло, защото може да стане инцидентно.
Вероятно ще дадете сходен отговор и на идващия въпрос, само че - по кое време очаквате Брекзит и дали 31 януари беше последният краен период за овакантяване?
проф. Иън Бег: Не мисля, че 31 януари ще е последният краен период, в случай че резултатът от изборите бъде непредвиден. Ако завоюва коалиция от партии, които желаят нов референдум, мисля, че Европейският съюз би дал нужното време, с цел да се провежда референдум. Ако е чиста победа на консерваторите, тогава - да, 31 януари и даже по-рано, ще е денят на Брекзит.
Ако Брекзит стане по разпоредбите на настоящето Споразумение за овакантяване, какви ще са последствията за стопанската система - и от двете страни на Ламанша?
проф. Иън Бег: Влиянието върху английската стопанска система ще е негативно, то към този момент е. Брутният вътрешен продукт е с 2-3% по-нисък, в сравнение с би бил без Брекзит. За Европейски Съюз резултатът е по-малък като цяло, а загубите са доста неравномерни. Например, България е от страните, най-слабо наранени от Брекзит, до момента в който Ирландия е от най-губещите, защото нейната търговия е в доста огромна степен с Обединеното кралство, по тази причина и там страхът от Брекзит е максимален. Има няколко етапи - към този момент има неустановеност, която докара до загуби. Новото съглашение, контрактувано от Борис Джонсън би довело до умерени загуби и за двете страни. И също така - предстоят договаряния за бъдещите връзки. Защото Споразумението за овакантяване е единствено с три досиета и ние още не знаем какви ще са бъдещите връзки - като с Канада или нещо друго - не можем да предвидим какви ще са последствията.
Ако погледнете обратно, коя беше най-голямата неточност по време на договарянията за всяка от двете страни?
проф. Иън Бег: Когато Тереза Мей стартира договарянията, тя очерта червени линии - като напускането на единния пазар, на митническия съюз, прекъсване юрисдикцията на Европейския съд върху Англия, които понижиха опциите за преговаряне. Подходът можеше да е надалеч по-мек - като да вземем за пример: ще останем в единния пазар по сходство на Норвегия или ще останем в единния пазар, само че ще напуснем митническия съюз - тези благоприятни условия бяха изключени прекомерно рано от Тереза Мей, което остави доста малко място за маневриране. От страна на Европейски Съюз, макар че съюзът беше извънредно обединен в този развой, той не разбра добре какъв брой мъчно ще е с английската политика и не можа да направи реверанси към другата страна, освен към ръководещите, само че и към опозицията. Това докара до обстановка, в която ръководещите консерватори преговаряха от свое име, без единодушието на другите партии и нямаше народен консенсус за метода, по който да се работи.
Беше ли нанесена щета върху връзките, върху другарството сред европейците и британците?
проф. Иън Бег: Брекзит повлия отрицателно, като поляризира мненията. Във Англия някои споделят - би трябвало да спазим непременно волята на гласоподавателите, въпреки и това да ни нанася огромни вреди, а други споделят - би трябвало да отворим вратата за другарство с нашите другари отвъд Ламанша. Това са травмирани връзки. За Ирландия, Белгия и Франция е доста мъчно. Страните, от които доста хора идват във Англия - да вземем за пример българи, румънци, поляци, - изпитват неустановеност. Това са травмирани връзки.
Каква ще е печелившата тактика на Борис Джонсън и на консерваторите, с цел да си обезпечат болшинство в идната Камара на общините?
проф. Иън Бег: Ние към този момент знаем каква ще е тактиката на Борис Джонсън и на консерваторите. Тя може да се събере в три думи: Да завършваме с Брекзит! Тази фраза се повтаря през последните 4-5 седмици. Донякъде наподобява на това, което се случи на референдума, когато фразата " Да си върнем контрола " още веднъж от три думи беше в центъра на акцията тогава.
Но гласоподавателите към този момент знаят какво следва. Какво ще е особеното този път, в сегашната обстановка?
проф. Иън Бег: Няма да е друго, тъй като " Да завършваме с Брекзит! " значително е слоганът, който стои зад решението за насрочването на на изборите. А Борис Джонсън има същия консултант, който го съветваше и по време на референдума. Той знае доста къси и лесни за схващане слогани. Очаквам всеки един от министрите да го повтаря още веднъж и още веднъж, и още веднъж.
А Лейбъристката партия?
проф. Иън Бег: Лейбъристката партия е водена от Джереми Корбин, който е доста комплициран по въпроса. В един ден споделя - желая Брекзит, а на идващия ден споделя - не желая Брекзит. Ето за какво не е ясно кое ще е главното обръщение към гласоподавателите на Лейбъристката партия.
Как очаквате да наподобява идната Камара на общините?
проф. Иън Бег: Почти невероятно е да се каже. Според социологическите изследвания сега - ще има болшинство на Консервативната партия. Но същото беше и през 2017 година, когато Тереза Мей започваше акцията си - тя имаше 20 пункта преднина, а най-после изгуби места, вместо да завоюва повече. Затова е извънредно нестабилно по доста аргументи. Едната е английската политическа система, която облагодетелства партията, която получава максимален брой гласове за едно място, което значи, че общият брой гласове има по-малко значение от гласовете за едно място. Можеш да спечелиш едно място, оспорвано сред четири партии, 26-27 на 100 от гласовете.
Но тогава, какво ще стане със Споразумението за овакантяване, ще бъде ли гласувано най- най-после от Народното събрание?
проф. Иън Бег: Зависи от това кой ще завоюва изборите. Ако има болшинство на Консервативната партия, тогава Споразумението за овакантяване ще бъде утвърдено от Камарата на общините. Никой не се съмнява и грам в това. Това ще е краят на сагата. Ако консерваторите нямат болшинство, тогава объркването стартира изначало. И сега никой не би могъл да планува какво би станало в този случай.
Значи ние към момента не можем да кажем какви са отговорите на най-важните въпроси - по кое време и по какъв начин британците ще изоставен Европейския съюз?
проф. Иън Бег: О, можем да кажем - зависи от резултатите от изборите. Защото партиите имат диаметрално противоположни оферти. Едните споделят - в случай че спечелим, напущаме тутакси. Ако са другите, стартира различен развой, който би могъл да включва нов референдум и даже при един малко евентуален сюжет -ако либералдемократите завоюват - да има даже неотложно прекъсване на Брекзит.
А разновидността излизане без договорка отпадна ли изцяло или не?
проф. Иън Бег: Ако консерваторите завоюват, няма вид " без договорка ". Ако няма победа на консерваторите или в случай че няма ясно изразено болшинство, все ще има подобен вид. Въпреки че видимо има консенсус в английската политическа класа да бъде избегнато излизане без договорка, не можем да го изключим изцяло, защото може да стане инцидентно.
Вероятно ще дадете сходен отговор и на идващия въпрос, само че - по кое време очаквате Брекзит и дали 31 януари беше последният краен период за овакантяване?
проф. Иън Бег: Не мисля, че 31 януари ще е последният краен период, в случай че резултатът от изборите бъде непредвиден. Ако завоюва коалиция от партии, които желаят нов референдум, мисля, че Европейският съюз би дал нужното време, с цел да се провежда референдум. Ако е чиста победа на консерваторите, тогава - да, 31 януари и даже по-рано, ще е денят на Брекзит.
Ако Брекзит стане по разпоредбите на настоящето Споразумение за овакантяване, какви ще са последствията за стопанската система - и от двете страни на Ламанша?
проф. Иън Бег: Влиянието върху английската стопанска система ще е негативно, то към този момент е. Брутният вътрешен продукт е с 2-3% по-нисък, в сравнение с би бил без Брекзит. За Европейски Съюз резултатът е по-малък като цяло, а загубите са доста неравномерни. Например, България е от страните, най-слабо наранени от Брекзит, до момента в който Ирландия е от най-губещите, защото нейната търговия е в доста огромна степен с Обединеното кралство, по тази причина и там страхът от Брекзит е максимален. Има няколко етапи - към този момент има неустановеност, която докара до загуби. Новото съглашение, контрактувано от Борис Джонсън би довело до умерени загуби и за двете страни. И също така - предстоят договаряния за бъдещите връзки. Защото Споразумението за овакантяване е единствено с три досиета и ние още не знаем какви ще са бъдещите връзки - като с Канада или нещо друго - не можем да предвидим какви ще са последствията.
Ако погледнете обратно, коя беше най-голямата неточност по време на договарянията за всяка от двете страни?
проф. Иън Бег: Когато Тереза Мей стартира договарянията, тя очерта червени линии - като напускането на единния пазар, на митническия съюз, прекъсване юрисдикцията на Европейския съд върху Англия, които понижиха опциите за преговаряне. Подходът можеше да е надалеч по-мек - като да вземем за пример: ще останем в единния пазар по сходство на Норвегия или ще останем в единния пазар, само че ще напуснем митническия съюз - тези благоприятни условия бяха изключени прекомерно рано от Тереза Мей, което остави доста малко място за маневриране. От страна на Европейски Съюз, макар че съюзът беше извънредно обединен в този развой, той не разбра добре какъв брой мъчно ще е с английската политика и не можа да направи реверанси към другата страна, освен към ръководещите, само че и към опозицията. Това докара до обстановка, в която ръководещите консерватори преговаряха от свое име, без единодушието на другите партии и нямаше народен консенсус за метода, по който да се работи.
Беше ли нанесена щета върху връзките, върху другарството сред европейците и британците?
проф. Иън Бег: Брекзит повлия отрицателно, като поляризира мненията. Във Англия някои споделят - би трябвало да спазим непременно волята на гласоподавателите, въпреки и това да ни нанася огромни вреди, а други споделят - би трябвало да отворим вратата за другарство с нашите другари отвъд Ламанша. Това са травмирани връзки. За Ирландия, Белгия и Франция е доста мъчно. Страните, от които доста хора идват във Англия - да вземем за пример българи, румънци, поляци, - изпитват неустановеност. Това са травмирани връзки.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ