Стефан Вълдобрев: Следвам винаги интуицията си и едва след време я разбирам
След лятното си турне Стефан Вълдобрев и “Обичайните обвинени ” се приготвят за огромен концерт на 11 ноември в зала 1 на НДК. Билетите към този момент са пуснати в продажба. В бандата му са още Иван Лечев – китара, Стоян Янкулов – ударни и перкусии, Веселин Веселинов (Еко) – бас, контрабас и Мирослав Иванов - китара. Ето какво съобщи Вълдобрев във връзка концерта. И освен.
Г-н Вълдобрев, не е извънредно артистичен човек да се движи от музика към кино и спектакъл и обратно; има ли обаче избрани събития, " спусъци ", които в някакъв миг да ви тласкат към едното или другото?
В 20-те си години и при започване на 30-те можех да върша всичко редом. Беше ми по силите. След това обаче и отговорностите, и упованията, станаха по-големи. Казах си, че доста по-честно ще бъде да върша нещата на интервали, да ги редувам. Обикновено последвам интуицията си и тя ми подсказва какво да върша. Едва след време разбирам за какво ми го е подсказала. Последният " спусък " към музиката бе обвързван с края на един дълъг интервал, в който се бях отдал на киното. Той стартира още през 2003-та, когато върших по-големите си функции в киното, когато бе образованието ми в Прага по кинорежисура, когато върших моя документален филм и доста други неща. Този интервал приключи с плана за игрален филм, който беше обвързван с моя преподавател Тодор Колев, светла му памет. Той обаче не се реализира. Стигнахме съвсем до фотоси, само че Тодор напусна земния си път. С продуцентите взехме решение, че е аморално да продължим с различен артист и по този начин плана завърши. Бях и доста засегнат около всичко това. Вътрешно си споделих, че е хубаво да се върна към нещо, което е по-леко и по-бързо виждаш резултата - това е музиката, нещо, което съм правил цялостен живот. И малко по малко, 2012-2013-та събрах още веднъж групата и започнах отначало. Разбира се, не преставам да играя в някои нови представления и филми, само че това е нещо изпълнителско, не креативно.
Вече се обрисува някаква последователност сред поколенията - с времето се оказа, че към хората, които израснаха с вашите песни, се прикрепят и напълно нови публики, които без да са живели през 90`те, харесват доста нещата ви.
Все отново си давам сметка, че родените след 2000-ната година, които слушат нещата ми, го вършат, тъй като родители или по-големи другари са им ги пуснали. Но това, че харесват музиката ми и я припознават, ме радва. Също по този начин за мен значимо и че най-новите неща срещат утвърждение. Не съм го очаквал, не съм се надявал, не съм го търсил. Но се получи.
Мисля, че вие добре се вписвате в това майсторство да бъдеш " songwriter ", в умеенето да се направи парче, което да се запява, без да е на ниска цена, да се запомня, без да е натрапливо, да има онази компресия, която го прави шлагер. Как пишете музиката си?
Сега обмислям доста по-дълго, в сравнение с преди време. Особено при текстовете. Преди се раждаха внезапно цели пасажи и изречения, знаел съм, че може да е по-добре, само че махвах с ръка и продължавах напред. Сега не бих си го разрешил. Повече имам вяра в тежестта на думите, в това, че остават.
Така става и доста по-трудно.
Да, изцежда ме. Но по този начин стана с годините.
Разкажете някоя история към песните. Примерно за " Едно ", " Рай ", " Бряг с цвят най-зелен ".
За " Едно " е най-просто. Написах я, когато разбрах, че жена ми е бременна. " Две тела в едно ", " две сърца в едно ", всичко бе обвързвано с това събитие.
" Рай " потегли от спектакъла " Много звук за нищо ". Първоначално концепцията беше да се направи нещо в антракта, по един сонет на Шекспир, представлението да има носеща ария, както филмите саундтрак. Театралната версия обаче трябваше да се трансформира - тя бе единствено за задачите на спектакъла. И по този начин взех още други думички от Шекспир, почнах да си изобретявам, видоизменявам, и най-после нищо не остана от горкия Шекспир, само че сътрудника е привикнал, носи доста на трансформации...Та по този начин стана парчето " Рай ". Самата фраза при Шекспир беше нещо от рода на " Този парадайс, отвеждащ ни в Ада ", само че това нямаше по какъв начин да се изпее, бе тромаво...
За " Бряг с цвят най-зелен " мелодията беше първо на британски, част от " Светът е огромен и избавление дебне отвред ". Казваше се Backgammon Dice, зарче за табла. Но във кино лентата мина неусетно, за 30 секунди, доста метър. След време ме поканиха на премиите на БГ радио да показва чисто нова ария. Отлагах както нормално до последния период, тогава взех тази остаряла мелодия от кино лентата, измислих и различен текст и по този начин.
Как действате с останалите от групата - Иван Лечев, Стоян Янкулов, Веселин Веселинов - Еко и Мирослав Иванов?
Влизаме в студиото на Стунджи. Пиша единствено главните неща - куплет, припев, бридж, соло. Почваме, всеки от тях предлага нещо. Моята роля е да обуздавам леко, тъй като знам какъв е цветът, каква е посоката на песните. И ми се доверяват, за което съм доста признателен. Всеки предлага линията на инструмента си. Накрая подобавам режисьорски - има няколко дубъла, преценям при монтажа кой да оставя.
Не е ли доста мъчно да се режат положителни хрумвания, тъй като сигурно всеки от тях предлага страхотни неща?
Да, доста е мъчно. Песента " Холивуд " да вземем за пример първоначално имаше толкоз елементи, че най-после отиде близо седем минути. Прибирам се у дома и цяла нощ го мисля, виждам, че не е това парче. А на другата заран би трябвало да го записваме. Преди това се обаждам на Стунджи, отивам там и махам непотребните неща и най-после стана четири минути. Оформихме я безусловно преди записите.
Струва ми се, че живеем в една обстановка, в която от ден на ден започваме да " честваме " избрана музика, онази, която се роди преди време и остава като шлагер. Както твоят план, по този начин и " Фондацията " да вземем за пример, са част от този развой, в който се оказва, че остарели неща в нов аранжимент наподобяват по-ценни от това, което съвременноста може да предложи. Мислиш ли, че в днешните части ще има нещо, което да се " празнува " по този метод след 20 години?
По принцип съм съвсем сигурен, че не, няма. Но и не желая да си го мисля прекомерно, не трябва да бъдем песимисти.
В 90-те имаще някакви неща, които като че ли изчезнаха след нулевите години. Струва ли ти се, че има нещо такова, и в случай че, да, за какво?
Не единствено 90-те. И преди този момент - и в 80-те, и в 70-те, и в 60-те: там в действителност имаше нещо, което изчезна и то тъкмо след 2000-ната. Причината съгласно мен е в това, тъй като всичко стана елементарно и налично. Стигането до крайния артикул, намирането на камера, на кино лента, на лента за запис, на този голям и дълъг развой, взе да става доста елементарно, а оня труд, който се хвърляше преди, правеше цената на творчеството доста по-голяма, както и силата, която се влага в него. Сега просто купуваш бийт за 10 $. Слагаш малко бас. И си подготвен. Музиката се прави по формат.
Това докога, въпреки всичко?
Мисля, че вървим към привършване на един цикъл. В музиката постоянно всичко е обвързвано с цикли - първо хипи придвижване, след това хеви метъл, по-късно ню уейв, по-късно гръндж, по-късно R&B. В един миг никой не може да изясни за какво някаква наклонност навлиза и всички всеобщо я харесват. Но в това време е и ясно, че това е циклично и ще се промени. Това прочее не касае единствено музиката, визира и политиката. Аз имам възприятието, че скоро, до не повече от пет години, ще има огромни промени.
Интервю на Райко Байчев
Г-н Вълдобрев, не е извънредно артистичен човек да се движи от музика към кино и спектакъл и обратно; има ли обаче избрани събития, " спусъци ", които в някакъв миг да ви тласкат към едното или другото?
В 20-те си години и при започване на 30-те можех да върша всичко редом. Беше ми по силите. След това обаче и отговорностите, и упованията, станаха по-големи. Казах си, че доста по-честно ще бъде да върша нещата на интервали, да ги редувам. Обикновено последвам интуицията си и тя ми подсказва какво да върша. Едва след време разбирам за какво ми го е подсказала. Последният " спусък " към музиката бе обвързван с края на един дълъг интервал, в който се бях отдал на киното. Той стартира още през 2003-та, когато върших по-големите си функции в киното, когато бе образованието ми в Прага по кинорежисура, когато върших моя документален филм и доста други неща. Този интервал приключи с плана за игрален филм, който беше обвързван с моя преподавател Тодор Колев, светла му памет. Той обаче не се реализира. Стигнахме съвсем до фотоси, само че Тодор напусна земния си път. С продуцентите взехме решение, че е аморално да продължим с различен артист и по този начин плана завърши. Бях и доста засегнат около всичко това. Вътрешно си споделих, че е хубаво да се върна към нещо, което е по-леко и по-бързо виждаш резултата - това е музиката, нещо, което съм правил цялостен живот. И малко по малко, 2012-2013-та събрах още веднъж групата и започнах отначало. Разбира се, не преставам да играя в някои нови представления и филми, само че това е нещо изпълнителско, не креативно.
Вече се обрисува някаква последователност сред поколенията - с времето се оказа, че към хората, които израснаха с вашите песни, се прикрепят и напълно нови публики, които без да са живели през 90`те, харесват доста нещата ви.
Все отново си давам сметка, че родените след 2000-ната година, които слушат нещата ми, го вършат, тъй като родители или по-големи другари са им ги пуснали. Но това, че харесват музиката ми и я припознават, ме радва. Също по този начин за мен значимо и че най-новите неща срещат утвърждение. Не съм го очаквал, не съм се надявал, не съм го търсил. Но се получи.
Мисля, че вие добре се вписвате в това майсторство да бъдеш " songwriter ", в умеенето да се направи парче, което да се запява, без да е на ниска цена, да се запомня, без да е натрапливо, да има онази компресия, която го прави шлагер. Как пишете музиката си?
Сега обмислям доста по-дълго, в сравнение с преди време. Особено при текстовете. Преди се раждаха внезапно цели пасажи и изречения, знаел съм, че може да е по-добре, само че махвах с ръка и продължавах напред. Сега не бих си го разрешил. Повече имам вяра в тежестта на думите, в това, че остават.
Така става и доста по-трудно.
Да, изцежда ме. Но по този начин стана с годините.
Разкажете някоя история към песните. Примерно за " Едно ", " Рай ", " Бряг с цвят най-зелен ".
За " Едно " е най-просто. Написах я, когато разбрах, че жена ми е бременна. " Две тела в едно ", " две сърца в едно ", всичко бе обвързвано с това събитие.
" Рай " потегли от спектакъла " Много звук за нищо ". Първоначално концепцията беше да се направи нещо в антракта, по един сонет на Шекспир, представлението да има носеща ария, както филмите саундтрак. Театралната версия обаче трябваше да се трансформира - тя бе единствено за задачите на спектакъла. И по този начин взех още други думички от Шекспир, почнах да си изобретявам, видоизменявам, и най-после нищо не остана от горкия Шекспир, само че сътрудника е привикнал, носи доста на трансформации...Та по този начин стана парчето " Рай ". Самата фраза при Шекспир беше нещо от рода на " Този парадайс, отвеждащ ни в Ада ", само че това нямаше по какъв начин да се изпее, бе тромаво...
За " Бряг с цвят най-зелен " мелодията беше първо на британски, част от " Светът е огромен и избавление дебне отвред ". Казваше се Backgammon Dice, зарче за табла. Но във кино лентата мина неусетно, за 30 секунди, доста метър. След време ме поканиха на премиите на БГ радио да показва чисто нова ария. Отлагах както нормално до последния период, тогава взех тази остаряла мелодия от кино лентата, измислих и различен текст и по този начин.
Как действате с останалите от групата - Иван Лечев, Стоян Янкулов, Веселин Веселинов - Еко и Мирослав Иванов?
Влизаме в студиото на Стунджи. Пиша единствено главните неща - куплет, припев, бридж, соло. Почваме, всеки от тях предлага нещо. Моята роля е да обуздавам леко, тъй като знам какъв е цветът, каква е посоката на песните. И ми се доверяват, за което съм доста признателен. Всеки предлага линията на инструмента си. Накрая подобавам режисьорски - има няколко дубъла, преценям при монтажа кой да оставя.
Не е ли доста мъчно да се режат положителни хрумвания, тъй като сигурно всеки от тях предлага страхотни неща?
Да, доста е мъчно. Песента " Холивуд " да вземем за пример първоначално имаше толкоз елементи, че най-после отиде близо седем минути. Прибирам се у дома и цяла нощ го мисля, виждам, че не е това парче. А на другата заран би трябвало да го записваме. Преди това се обаждам на Стунджи, отивам там и махам непотребните неща и най-после стана четири минути. Оформихме я безусловно преди записите.
Струва ми се, че живеем в една обстановка, в която от ден на ден започваме да " честваме " избрана музика, онази, която се роди преди време и остава като шлагер. Както твоят план, по този начин и " Фондацията " да вземем за пример, са част от този развой, в който се оказва, че остарели неща в нов аранжимент наподобяват по-ценни от това, което съвременноста може да предложи. Мислиш ли, че в днешните части ще има нещо, което да се " празнува " по този метод след 20 години?
По принцип съм съвсем сигурен, че не, няма. Но и не желая да си го мисля прекомерно, не трябва да бъдем песимисти.
В 90-те имаще някакви неща, които като че ли изчезнаха след нулевите години. Струва ли ти се, че има нещо такова, и в случай че, да, за какво?
Не единствено 90-те. И преди този момент - и в 80-те, и в 70-те, и в 60-те: там в действителност имаше нещо, което изчезна и то тъкмо след 2000-ната. Причината съгласно мен е в това, тъй като всичко стана елементарно и налично. Стигането до крайния артикул, намирането на камера, на кино лента, на лента за запис, на този голям и дълъг развой, взе да става доста елементарно, а оня труд, който се хвърляше преди, правеше цената на творчеството доста по-голяма, както и силата, която се влага в него. Сега просто купуваш бийт за 10 $. Слагаш малко бас. И си подготвен. Музиката се прави по формат.
Това докога, въпреки всичко?
Мисля, че вървим към привършване на един цикъл. В музиката постоянно всичко е обвързвано с цикли - първо хипи придвижване, след това хеви метъл, по-късно ню уейв, по-късно гръндж, по-късно R&B. В един миг никой не може да изясни за какво някаква наклонност навлиза и всички всеобщо я харесват. Но в това време е и ясно, че това е циклично и ще се промени. Това прочее не касае единствено музиката, визира и политиката. Аз имам възприятието, че скоро, до не повече от пет години, ще има огромни промени.
Интервю на Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ