Защо някои жени не могат да се разделят с мисълта за него
След края на една връзка, всяка жена се възвръща по друг метод. При някои възстановителният интервал е относително къс, до момента в който за други е мъчно да се разделят с мисълта за някогашния си сътрудник. Защо се случва това?
Вродена неустановеност
Това е особено за хората, които страдат от по-често от тревога и по-често са имали несполучливи любовни връзки. Те изпитват усложнения при балансирането, когато бъдат изоставени от половинката си. Имат чувството за беззащитност, безнадежност, губят религия в любовта. Често са неспособни да действат и не имат вяра, че биха могли да се оправят с тази разлъка.
Страх, че няма да намерим още веднъж идеалната връзка
Когато най-сетне сме попаднали в съвършената връзка, само че в даден миг половинката ни остави, ние може мощно да се отчаяме, че в никакъв случай повече няма да намерим такава прелестна обич. Това чувство е особено за хората, които в любовта са били по-често даващи, а не толкоз получаващи. Те мечтаят за грижлив и благонадежден сътрудник, и когато го намерят, влагат всичките си старания, с цел да не го изгубят. За страдание, постоянно не виждат предупредителните знаци на колегата си.
„ Травма “ на занемаряване в детството
Нашето детство, връзките ни с родителите ни, тяхната връзка посред им, играят основна роля в оформянето на любовния ни живот на по-късен стадий. Много постоянно, в случай че човек като дете е бил зарязан от единия родител, имало е бракоразвод в фамилията, загуба на родител, той развива избран боязън. Страхът да не бъде зарязан от половинката си, даже и да няма такива предпоставки. Този му боязън постоянно пречи и на самата връзка и в случай че се стигне до разлъка, той се нуждае от повече време, с цел да може прочувствено да се раздели със спомените за половинката си.
Страх от самотност
Нещо, което пречи за основаването на постоянна връзка. Страхът от самотата ни кара да използваме всевъзможни способи, даже манипулативни, с цел да задържим половинката си. Често от дребните обстановки вършим огромни проблеми. Стигне ли се до разлъка, мъчно съумяваме да се разделим прочувствено с половинката си.
Неумираща обич
Някои хора мощно имат вяра, че могат да обичат половинката си до края на живота си, даже и връзката им да е завършила. Това освен им пречи да се разделят с мисълта за някогашния си сътрудник, само че ги затваря прочувствено за нова обич, което ги обрича на самотност за дълъг интервал от време.
Вродена неустановеност
Това е особено за хората, които страдат от по-често от тревога и по-често са имали несполучливи любовни връзки. Те изпитват усложнения при балансирането, когато бъдат изоставени от половинката си. Имат чувството за беззащитност, безнадежност, губят религия в любовта. Често са неспособни да действат и не имат вяра, че биха могли да се оправят с тази разлъка.
Страх, че няма да намерим още веднъж идеалната връзка
Когато най-сетне сме попаднали в съвършената връзка, само че в даден миг половинката ни остави, ние може мощно да се отчаяме, че в никакъв случай повече няма да намерим такава прелестна обич. Това чувство е особено за хората, които в любовта са били по-често даващи, а не толкоз получаващи. Те мечтаят за грижлив и благонадежден сътрудник, и когато го намерят, влагат всичките си старания, с цел да не го изгубят. За страдание, постоянно не виждат предупредителните знаци на колегата си.
„ Травма “ на занемаряване в детството
Нашето детство, връзките ни с родителите ни, тяхната връзка посред им, играят основна роля в оформянето на любовния ни живот на по-късен стадий. Много постоянно, в случай че човек като дете е бил зарязан от единия родител, имало е бракоразвод в фамилията, загуба на родител, той развива избран боязън. Страхът да не бъде зарязан от половинката си, даже и да няма такива предпоставки. Този му боязън постоянно пречи и на самата връзка и в случай че се стигне до разлъка, той се нуждае от повече време, с цел да може прочувствено да се раздели със спомените за половинката си.
Страх от самотност
Нещо, което пречи за основаването на постоянна връзка. Страхът от самотата ни кара да използваме всевъзможни способи, даже манипулативни, с цел да задържим половинката си. Често от дребните обстановки вършим огромни проблеми. Стигне ли се до разлъка, мъчно съумяваме да се разделим прочувствено с половинката си.
Неумираща обич
Някои хора мощно имат вяра, че могат да обичат половинката си до края на живота си, даже и връзката им да е завършила. Това освен им пречи да се разделят с мисълта за някогашния си сътрудник, само че ги затваря прочувствено за нова обич, което ги обрича на самотност за дълъг интервал от време.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ