След кончината на римския папа Теодор мястото му, при еднодушен

След кончината на римския папа Теодор мястото му, при еднодушен избор, заел блаженият Мартин. По това време на изток в Гърция царувал Констанс, синът на цар Константин и внук на Ираклий; в тези години гръцките царе към момента владеели античния Рим и по тази причина имали свои наместници в западната част на империята. На изток от ден на ден и повече се разпространявала ереста на монотелитите, т.е. единоволниците, които признавали у нашия Господ Иисус Христос една воля и едно предпочитание. Тази разкол зародила от предшестващата я разкол на Евтихий, който хулно твърди, че у Иисуса Христа има единствено едно естество, макар православното обучение, което изповядва у въплътилия се наш Господ Иисус Христос две естества и две воли, две стремежи и две действия; всяко естество има своя воля, свое предпочитание и свое деяние в едното Лице на Христа: Господ Иисус Христос не може да бъде разделян на две лица, само че се познава в две лица, без тяхното сливане.
Родоначалници на ереста били патриарсите Кир Александрийски и Сергий Цариградски; при разпространяването на ереста им съдействал и дядото на цар Констанс Ираклий. След гибелта на Сергий за константинополски патриарх бил определен Пир, а след него Павел - и двамата еретици монотелити. По съвет на Павел цар Констанс написал брошура, която съдържала еретическото обучение на монотелитството; и наречена от него " типос " ; той я разпратил на всички места, като наредил да се съблюдава според с нея вероучението по отношение на Лицето на нашия Господ Иисус Христос. Мнозина от православните, които не споделяли ереста, поради съпротивата си на нечестивата заповед на царя били подложени на заточение или побои и дори на смърт; към тях се числят и преподобният Максим Изповедник, както това в детайли е изложено в житието му, и свети папа Мартин, за който става дума в този момент. Веднага откакто заел престола, царят му изпратил изпълнената с разколнически учения брошура, като желал новопоставеният папа да се съгласи с неговата разкол и да я удостовери на събора. Но блаженият Мартин я отхвърлил, като споделил:
- Дори целият свят да одобри това обратно на православието обучение, аз и тогава не бих го приел, и даже да се наложи да умра, отново няма да отстъпя от евангелското и апостолското обучение и светоотеческото поверие.
След това изпратил писмо на цариградския патриарх Павел по няколко свети мъже, в което с обич го увещавал да не основава разкол в църковното единение, да не сее разколнически бурени измежду пшеницата на благочестивата религия, а назад - да убеди царя да изостави противното на църквата обучение. Но патриарх Павел освен че не послушал блажения Мартин, само че след неприличен побой изпратил неговите посланици на изгнание при границата на империята. Тогава свети Мартин, посъветван от Хрисополитанския авва преподобни Максим, който по това време бил в Рим, свикал поместен събор от 100 и пет западни епископи и предложил да се прегледа заблуждението на Кир, Сергий, Пир и Павел, дружно с книгата на царя " типос " ; съборът предал ереста на анатема и издал обръщение до всички православни, което утвърждавало православието и изяснявало цялата пагубност на тази разкол и повелявало най-внимателно да се пазят от нея.
Като научил за постъпката на свети Мартин, царят мощно се разгневил: той изпратил в Рим в качеството на негов наместник един пълководец на име Олимпий, с цел да залови папа Мартин. Но когато Олимпий дошъл в Рим, по насила се отказал от мисълта намерено да задържи папата, тъй като там заварил упоменатия събор, на който били свикани голям брой епископи и народ, тъй че градът бил претъпкан от духовни и всемирски лица; по тази причина Олимпий подучил един боец да убие като че ли инцидентно свети Мартин в черква. Но когато воинът със прикрит под облеклата изострен меч в църквата доближил папата, с желанието да го убие, внезапно ненадейно ослепял: тъй като Господ, Който не оставя " жезъла на нечестивците върху жребия на праведните ", не позволил килърът да вдигне мъчителска ръка над Своя правилен раб.
Като схванал, че Сам Господ пази Своя чиновник, Олимпий оставил папата на мира и се отдръпнал в Сицилия, където и починал в борба против сарацините. А царят, по внушенията на патриарх Павел, изпратил в Рим различен наместник, също пълководец, на име Теодор, с название Калиопа. Той имал разпореждане да залови свети Мартин, като авансово лъжливо упрекна папата, че желае да стартира война против царя и по тази причина поддържа връзки със сарацините, подтиквайки ги към въстание, и че той погрешно съблюдава предадената от отците религия и ругатни Пречистата Богородица.
Като дошъл в Рим, наместникът намерено пред всички обвинил папата в посочените закононарушения. Свети Мартин, почтен за всичко това, дал отговор на клеветата, ориентирана против него:
- Никога - споделил той - не съм имал връзки със сарацините, с изключение на в тези случаи, когато съм изпращал лепта на бедните и нищи братя по религия, които живеят измежду тях; който не уважава Пречистата Богородица, не я признава за Божия Майка и не й се покланя, да бъде прокълнат и в този век, и в бъдещия. А светата религия - приключил оправданието си - не ние, а мислещите друго от нас съблюдават погрешно.
Царският наместник, без да чува оправданията на папата, траял, както и преди, да твърди, че изказаните обвинявания са верни, и даже прибавил още едно - че свети Мартин нелегално заемал папския трон.
Една нощ скрито, благодарение на бойците, той хванал папата, отвлякъл го на пристанището, и оттова с лодка го откарал на остров Наксий, който се намирал измежду далечните острови, известни под името Цикладски. На този остров свети Мартин прекарал цяла година, малтретиран от апетит и ограничения от най-необходимото за живот. Ако някой от благочестивите поданици на острова, съжалявайки папата заточеник, донасял нещо за облекчение на неговите потребности, стражата не допускала никого при пандизчията и принудително взимала за себе си даровете; в същото време им говорела с упрек:
- Ако някой от вас го обича и го съжалява, той е зложелател на отечеството, тъй като изгнаникът е разколник, съперник на Бога и всява ужас в гръко-римската страна.
И още доста други оскърбления нанасяла стражата на свети Мартин, като го биела и издевателствала над него. А той, въпреки и измършавял телесно от ежедневните оскърбления, ограничения, и заболяванията, които го сполетели, не губел душевната си неотстъпчивост и всичко понасял с признателност, поради Бога. Като предходна една година откогато бил преселен на острова, откарали свети Мартин във Византия.
Корабът достигнал Византия през есента и рано сутринта спрял в пристанището на Евтимий, покрай Архандия. Пратеници на царя и патриарха незабавно почнали да безпокоят светеца, който бил към този момент прекомерно болен; лишени от всякакво съчувствие, целия ден, от сутринта до вечерта, безчестили светия Божий архиерей, по всякакъв начин злословели и му се подигравали. Вечерта дошъл с голям брой воини патриаршеският нотарий Саголива; те свалили свети Мартин от кораба, като го поставили на носилка (поради заболяването си той към този момент не можел да ходи), и го отнесли в един двор, наименуван прандиария; тук затворили свети Мартин в тясна и тъмна стая и деликатно го пазели, да не би някой от жителите на града да разбере мястото на неговото престояване. В този затвор светецът прекарал деветдесет и три дни, без да приказва с никого. След това отнесли светия в дома на сакелария, където били събрани сенаторите; когато го внесли тук, един от най-старите сенатори с вик му заповядал да стане от носилката, с която бил донесен на събранието; един от прислужниците, които го носели, споделил, че папата не може да стане, тъй като е доста болен; само че сенаторът, без да обръща внимание на заболяването на свети Мартин, още веднъж с яд му заповядал да стане, като наредил заради слабостта му да го придържат. Тогава светият се надигнал и застанал на средата, поддържан от двете страни; станали и преднамерено извиканите, авансово подучени лъжесвидетели, които отправили към свети Мартин упоменатите несправедливи обвинявания, като прибавили към тях и други; за доказателство на истинността на думите си те се заклевали пред Светото Евангелие. А когато свети Мартин, който не умеел да приказва гръцки, почнал да дава отговор посредством преводача, събранието освен че не го слушало, само че и намерено му забранило да говори; а преводача оскърбявали с груби думи. Като видял това, свети Мартин споделил:
- На Господа е известно какъв брой огромно милосърдие ще ми окажете, в случай че по-скоро ме предадете на гибел по какъвто и да било метод.
След това го извели на площада и го поставили да седне, защото не можел да стои прав, на особено построена за такива случаи сцена, където нормално се събирал доста народ. Царят скрито го следил от една стая на двореца си и изпратил при него сакелария; като се доближил към свети Мартин, той заплашително му споделил:
- Ето, ти остави Бога и Бог те остави.
Като споделил това и се обърнал към народа, заповядал да анатемосан свети Мартин, а обкръжаващата навалица почнала високо да вика:
- Анатема на папа Мартин!
Онези от присъстващите, които чудесно знаели, че папата е почтен, си тръгвали от зрелището с опечалени лица и цялостни със сълзи очи. След това сакеларият споделил на началника на преторията:
- Вземи го и го насечи на части, тъй като не е заслужен да живее.
Спекулаторите незабавно хванали светеца, свалили горните му облекла, а долните раздрали наполовина; надянали тежки стоманени вериги на шията и по цялото тяло на светия и го повлекли през целия град към преторията, като начело носели изваден меч, с който възнамерявали да го убият. Някои от народа се подигравали със светеца и като издевателствали над него, казвали, клатейки глави:
- Къде е неговият Бог? Къде е спазваното от него вероучение?
Други не можели да сдържат рева и риданието си, при типа на безчестието и тъгите, причинявани на Божия светител. А преподобният изпитвал двойно страдалчество: той страдал телом от заболяването, тежките вериги и ударите на мъчителите, които го влачели, в това време страдал и душевно, от разголването и срамните подигравки, като понасял срама и сърдечната болежка. Като пристигнали в преторията, спекулаторите повлекли обвързвания светител нагоре по стълбите към тъмницата: на последното ходило свети Мартин се спънал, паднал и по този начин се блъснал, че тялото му се покрило с кървави отоци; затворили го дружно със злодеите и разбойниците. След известно време го преместили в друга тюрма - Диомидовата, - където от заболяването и мощния мраз (било през януари) едвам не починал. Жената на един от тъмничарите се съжалила над светия: скрито пристигнала при светия пандизчия и го отвела в дома си; превързала раните му, поставила го да легне в нейното легло и го покрила с топли завивки; свети Мартин лежал до вечерта и като труп не издавал нито тон. Късно вечерта началникът на царските евнуси Григорий изпратил шефа на дома си с малко храна и му заповядал да я съобщи на свети Мартин с думите:
- Не изнемогвай в скръбта; ние се надяваме, че Бог няма да допусне ти да умреш.
Като чул това, преподобни Мартин въздъхнал от цяло сърце: пожеланието не съответствало на неговото очакване, тъй като той, като изпитвал премеждия поради светото православие, желал по-скоро да умре; незабавно били свалени оковите от преподобния.
На сутринта царят отишъл да навести смъртно болния патриарх Павел и му разказал всичко, което се случило с папа Мартин. Павел се обърнал към стената и споделил с тежка въздишка:
- Горко ми! Още едно дело към моето наказание.
Царят попитал:
- Какво значи това?
- Нима, господарю, е малко разбойничество - отвърнал Павел - това, да се принуждава папата да търпи такива премеждия?
И той молел царя, като го заклинал, да приключи по-нататъшното безчинство върху папата. След осем дни, към този момент след гибелта на Павел, царят изпратил при свети Мартин в Диомидовата тюрма нотария Демостен, съпроводен от още няколко, особено подбрани мъже. Те влезнали в тъмницата и споделили:
- Нашият цар ти споделя: ето, след такава популярност се намираш в това непочтеност, само че никой не е отговорен, с изключение на самият ти.
Свети Мартин нищо не им отвърнал; вдигнал очи към небето и споделил: " Благодарение и популярност за всичко на единствения вечен Цар! ".
Пратениците почнали да питат преподобния за предшественика на Павел, патриарх Пир - дали по своя воля е пристигнал в Рим и тук се е отрекъл от монотелитската разкол и по какъв начин го е приел в общение с църквата папа Теодор, след който е заел престола свети Мартин. Светият им разказал в детайли за патриарх Пир, по какъв начин, като пристигнал по своя воля в Рим, дал писмен отвод от своята разкол - към която прочее още веднъж се върнал - и по какъв начин бил признат от папа Теодор с подобаваща за епископския му ранг чест, получавайки средства за прехранване. Свети Мартин приключил речта си със следното послание към посланиците на царя:
- Аз съм във ваши ръце - правете с мен каквото желаете и каквото допусне Бог, само че бъдете сигурни, че даже да ме извършите на части, аз отново няма да вляза в общение с константинополската черква, до момента в който тя не изостави еретическата си заблуда; изпитайте на дело истинността на думите ми и ще видите какъв брой огромна е благодатта на Господа у Неговите раби.
Пратениците изслушали отговора на свети Мартин и се върнали при царя, почудени от душевната мощ и величието на светеца, който не се страхувал от мъченията и от самата гибел. Като минали осемдесет и пет дни, в тъмницата пристигнал нотарият Саголива и му споделил:
- Заповядано ми е да те отведа оттука вкъщи си, откъдето ще бъдеш изпратен на едно място.
Свети Мартин запитал:
- Къде ще ме изпратят, в кое по-точно място?
Но Саголива не дал отговор на този въпрос. Тогава свети Мартин споделил:
- Оставете ме в тъмницата до тогава, до момента в който стане нужно да отпътува.
Нотарият си отишъл. По залез слънце папата споделил на пандизчиите, които били с него:
- Елате, братя, да си дадем последна целувка: в този момент ще пристигна делегат да ме води оттука.
Всички с рев се прощавали с него, само че свети Мартин, чието лице изразявало наслада, им говорел:
- Не плачете, а се радвайте - вижте, аз се веселя, че ходя на страдания за православието.
После още веднъж пристигнал упоменатият нотарий, който и отвел светия от тъмницата; всички, които участвали, безутешно ридаели, като жалели за раздялата с преподобния. Свети Мартин бил качен на транспортен съд и насочен на изгнание в Херсон ; тук го измъчвали с апетит, лишавали го от всичко належащо, и по този начин след две години си отпътувал при Господа. Святото му тяло било заровено вън от град Херсон в храма на Пресвета Богородица, наричана Влахернска. Скоро неговият гроб почнал да притегля голям брой народ: най-разнообразни и многочислени изцеления получавали болните по молитвите на светеца и благодатта на нашия Господ Иисус Христос, на Когото с Отца и Светия Дух популярност завинаги. Амин.