Легендите на Трета лига: ексцентричният Югоизток
След като започнахме поредицата " Легендите на Трета лига " и си припомнихме детайлно славните мигове на някои от най-емблематичните лица на Югозапад, бе редно да обърнем взор към Югоизточната Трета лига, където изобилието от паметни персони е не по-малко.
Напротив, в случай че на Югозапад можем да приказваме за някаква романтика, то тук ексцентричността взима връх с съществуването на няколко колоритни фигури. Един от героите ни е " принц ", различен футболен " трубадур " и " бродяга ", трети - носещ звучния прякор " Марадончо ".
В един или различен стадий от кариерата си, те бяха измежду елита на България, като някои се задържаха по-дълго и оставиха дълготраен спомен измежду почитателите, а други се запомниха повече с паметните си изцепки, своенравния и избухлив темперамент и ексцентричността.
Легендите на Трета лига: романтика на Югозапад (част I)
Легендите на Трета лига: романтика на Югозапад (част II)
Легендите на Трета лига: “ексцентричният” Югоизток (част I)
Илиян Гаров (Арда Кърджали)
Капитанът на Арда (Кърджали) натрупа стабилен стаж в елита на българския футбол най-много като състезател на Ботев (Пловдив) и Локомотив (София). Юношата на пловдивското Юве не съумя да се утвърди в редиците на “черно-белите” в интервала 2003 - 2006 година и след поредни престои чартърен във Видима-Раковски и Спартак (Пловдив), мина в градския им противник от стадион “Христо Ботев”.
След три години на “Колежа”, последната от които даже бе капитан на “канарчетата”, Гаров се насочи към столицата, където подписа контракт с “железничарите” от “Надежда”. В столицата обаче Илиян бе употребен най-вече като запаса, като за пет години с червено-черната фланелка записа 41 мача в “А” група, 18 от които през последния сезон.
След раздялата с Локомотив бранителят одобри ексцентричен ход, като се насочи към далечна Исландия. Авантюрата му с Викингур (Рейкявик) обаче се оказа мимолетна и след единствено три мача за отбора от исландската столица, Гаров се завърна в България, с цел да постави фланелката на Марек (Дупница). Впоследствие игра за Спартак (Плевен) и Оборище (Панагюрище), преди този момент лято да подпише контракт с бъдещия шлагер в Югоизточната Трета лига Арда (Кърджали).
Коста Янев (Загорец Нова Загора)
Роденият в Бургас отбранителен полузащитник стартира кариерата си в Поморие. След един сезон в отбора, през лятото на 2004-а, Янев се завърна в родния си град, където прекара идващите три години - първите две в Нафтекс, а третата - в Черноморец. Първият му клуб надалеч от морето пък се оказа Сливен. Именно в Града на стоте войводи Янев се настани трайно под светлините на прожекторите и след мощен сезон с оранжевата фланелка си уреди желан трансфер в ЦСКА и даже стигна до националния тим на България.
Макар да взе присъединяване в близо 50 “армейски” срещи за по-малко от две години, цели 15 от които в Лига Европа (б.а. - епичните конфликти с Динамо (Москва), Базел, Фулъм, Бешикташ, Порто и Рома), Янев не съумя да се утвърди трайно на “Армията” и през лятото на 2011-а си стегна багажа в посока “Надежда”.
Престоят му при “железничарите” обаче бе прекомерно къс - единствено един полусезон и 15 мача.
Последва завръщане за няколко месеца в ЦСКА и краткотраен гастрол в Черно море. Сезон 2013/2014 полузащитникът изкара в родния Бургас, където записа 26 мача в елита с Нефтохимик. След ново малко завръщане във Варна - този път като състезател на локалния Спартак, Коста се озова в сегашния си клуб Загорец (Нова Загора).
Недялко Хубенов (Димитровград)
Бай Недял е една от най-големите митове на хасковския футбол. Полузащитникът прекара цели девет години в родния си клуб, като при последния си престой на стадион “Хасково” оказа помощ на отбора да се завърне в елита на България. Безспорният връх в кариерата на полузащитника е престоят му в Локомотив (Пловдив), с който стана първенец на България през 2004 година.
Недялко обаче остави трайна диря освен в Хасково и Пловдив, а и в Северна България, откакто четири години носи фланелката на Дунав (Русе). След последния си, трети престой в родния град и последвалите катаклизми след отпадането на Хасково от “А” група, Хубенов се озова в сегашния си клуб - Димитровград.
Серафим Михайлов (Евроколеж Пловдив)
22-годишният гений от Столипиново мъчно може да се назова легенда в същинския смисъл на думата, само че сигурно е един от играчите в Трета лига, които са се доближили по някакъв метод най-вече до футбола на най-високо равнище. През пролетта на 2012-а 17-годишният състезател отпътува за проби в британския гранд Манчестър Сити. Серафим играе за юношите на жителите на шампионат в Абу Даби и отбелязва два гола - един против Интер и един против националния тим на ОАЕ.
Също по този начин взима присъединяване и в мач на дубъла на отбора, като в състава тогава са Оуен Харгрийвс и Уейн Бридж. По-късно е поканен на лагер с първия тим на Сити в Австрия, където тренира под управлението на Роберто Манчини и дружно с най-големите звезди на отбора. Все отново до непрекъснат ангажимент с британския гранд не се стига и през есента на същата година Михайлов подписва контракт с Локомотив (Пловдив).
На “Лаута” нещата не потръгват и след няколко травми в коляното кариерата на Серафим потегля по долните дивизии на родния футбол. Последователно сменя Пирин (Гоце Делчев), Спартак (Пловдив), Оборище и още веднъж Пирин, както и експериментален интервал в италианския Падова, преди да укрепи Евоколеж през 2016 година.
Янко Вълканов (Тунджа Ягода)
Роденият в Стара Загора централен защитник е считан за огромен гений в школата на ЦСКА в края на предишния век. Дебютът му за “червените” е през 1999 година, само че огромната конкуренция не му разрешава да се задържи в отбора и е пратен чартърен в родния Берое, а по-късно и в Нефтохимик. По-късно записва сезон в Марек, преди да подпише със Славия през 2003 година. На “Овча Купел” Вълканов остава три години и записва близо 70 мача за “белите”. Представянето му печели повиквателна за националния тим, като даже отбелязва гол и дава асистенция към Валери Божинов при успеха с 3:0 над Мексико в Хюстън в другарски мач.
През 2006 година започва огромното му странство в тимове от някогашния Съветски съюз. Първата му спирка е Минск, където играе за МТЗ-РИПО. Следва престой в литовския Каунас, преди още веднъж да се завърне в столицата на Беларус за същия отбор. През 2009-а вятърът го отвява още по на изток и играе в Шанхай Шенхуа, където в днешни дни с подвизават играчи като Карлос Тевес, Обафеми Мартинс и Фреди Гуарин. Преминава и през още един китайски отбор - Шенжен.
През 2010 година се завръща в Минск, само че към този момент е част от гранда Динамо. На идващия сезон дебаркира назад в родната Стара Загора, с цел да играе за Берое, само че напълно скоро още веднъж хваща пътя за Изтока. Преминава в казахстанския Акжайк, а по-късно идва и нов интервал в добре познатия Беларус - за отбора на Белшина (Бобруиск). През 2013-а се завръща на родна земя, с цел да порита в Ботев (Гълъбово), преди още веднъж да тръгне за Акжайк в Казахстан. През 2016-а се завръща дефинитивно в родината и още веднъж става част от Ботев (Гълъбово). След това минава в Левски (Карлово), а през тази година е част от Тунджа (Ягода).
Атанас Чипилов (Арда)
Някъде в зората на века роденият в Сандански атакуващ халф е измежду най-големите гении на школата на Левски. След няколко години в юношеските обединения на “сините” 17-годишният Чипилов е притеглен в академията на украинския гранд Динамо (Киев). Там стартира обещаващо в ДЮШ на клуба и записва над 50 мача за втория тим в първите си два сезона. Постепенно обаче губи мястото си в отбора и се завръща на два пъти чартърен в родината - за Ботев и Черноморец.
Престоят в “А” група обаче не е изключително сполучлив и се завръща в Украйна, където остава до 2008 година. След украинския интервал идват времена, в които непрекъснато сменя “А” и “Б” група. Първо краткотрайно рита в Спортист (Своге) във втория ешелон, а през лятото на идната година е пред завръщане в родния Левски, само че не е утвърден от Емил Велев по време на пробите. В последна сметка подписва контракт с Монтана, където отбелязва 10 гола за два сезона.
Следва сезон в Берое, само че скоро се завръща на “Огоста”. През 2013/14 е част от Банско и забива 13 гола в “Б” група, а по-късно сменя поредно Хасково, Пирин, още веднъж Банско, Нефтохимик и за трети път Банско, преди да се причисли към амбициозния план на Арда в Трета лига. От началото на сезона Чипилов има шест гола за водача на Югоизток.
Напротив, в случай че на Югозапад можем да приказваме за някаква романтика, то тук ексцентричността взима връх с съществуването на няколко колоритни фигури. Един от героите ни е " принц ", различен футболен " трубадур " и " бродяга ", трети - носещ звучния прякор " Марадончо ".
В един или различен стадий от кариерата си, те бяха измежду елита на България, като някои се задържаха по-дълго и оставиха дълготраен спомен измежду почитателите, а други се запомниха повече с паметните си изцепки, своенравния и избухлив темперамент и ексцентричността.
Легендите на Трета лига: романтика на Югозапад (част I)
Легендите на Трета лига: романтика на Югозапад (част II)
Легендите на Трета лига: “ексцентричният” Югоизток (част I)
Илиян Гаров (Арда Кърджали)
Капитанът на Арда (Кърджали) натрупа стабилен стаж в елита на българския футбол най-много като състезател на Ботев (Пловдив) и Локомотив (София). Юношата на пловдивското Юве не съумя да се утвърди в редиците на “черно-белите” в интервала 2003 - 2006 година и след поредни престои чартърен във Видима-Раковски и Спартак (Пловдив), мина в градския им противник от стадион “Христо Ботев”.
След три години на “Колежа”, последната от които даже бе капитан на “канарчетата”, Гаров се насочи към столицата, където подписа контракт с “железничарите” от “Надежда”. В столицата обаче Илиян бе употребен най-вече като запаса, като за пет години с червено-черната фланелка записа 41 мача в “А” група, 18 от които през последния сезон.
След раздялата с Локомотив бранителят одобри ексцентричен ход, като се насочи към далечна Исландия. Авантюрата му с Викингур (Рейкявик) обаче се оказа мимолетна и след единствено три мача за отбора от исландската столица, Гаров се завърна в България, с цел да постави фланелката на Марек (Дупница). Впоследствие игра за Спартак (Плевен) и Оборище (Панагюрище), преди този момент лято да подпише контракт с бъдещия шлагер в Югоизточната Трета лига Арда (Кърджали).
Коста Янев (Загорец Нова Загора)
Роденият в Бургас отбранителен полузащитник стартира кариерата си в Поморие. След един сезон в отбора, през лятото на 2004-а, Янев се завърна в родния си град, където прекара идващите три години - първите две в Нафтекс, а третата - в Черноморец. Първият му клуб надалеч от морето пък се оказа Сливен. Именно в Града на стоте войводи Янев се настани трайно под светлините на прожекторите и след мощен сезон с оранжевата фланелка си уреди желан трансфер в ЦСКА и даже стигна до националния тим на България.
Макар да взе присъединяване в близо 50 “армейски” срещи за по-малко от две години, цели 15 от които в Лига Европа (б.а. - епичните конфликти с Динамо (Москва), Базел, Фулъм, Бешикташ, Порто и Рома), Янев не съумя да се утвърди трайно на “Армията” и през лятото на 2011-а си стегна багажа в посока “Надежда”.
Престоят му при “железничарите” обаче бе прекомерно къс - единствено един полусезон и 15 мача.
Последва завръщане за няколко месеца в ЦСКА и краткотраен гастрол в Черно море. Сезон 2013/2014 полузащитникът изкара в родния Бургас, където записа 26 мача в елита с Нефтохимик. След ново малко завръщане във Варна - този път като състезател на локалния Спартак, Коста се озова в сегашния си клуб Загорец (Нова Загора).
Недялко Хубенов (Димитровград)
Бай Недял е една от най-големите митове на хасковския футбол. Полузащитникът прекара цели девет години в родния си клуб, като при последния си престой на стадион “Хасково” оказа помощ на отбора да се завърне в елита на България. Безспорният връх в кариерата на полузащитника е престоят му в Локомотив (Пловдив), с който стана първенец на България през 2004 година.
Недялко обаче остави трайна диря освен в Хасково и Пловдив, а и в Северна България, откакто четири години носи фланелката на Дунав (Русе). След последния си, трети престой в родния град и последвалите катаклизми след отпадането на Хасково от “А” група, Хубенов се озова в сегашния си клуб - Димитровград.
Серафим Михайлов (Евроколеж Пловдив)
22-годишният гений от Столипиново мъчно може да се назова легенда в същинския смисъл на думата, само че сигурно е един от играчите в Трета лига, които са се доближили по някакъв метод най-вече до футбола на най-високо равнище. През пролетта на 2012-а 17-годишният състезател отпътува за проби в британския гранд Манчестър Сити. Серафим играе за юношите на жителите на шампионат в Абу Даби и отбелязва два гола - един против Интер и един против националния тим на ОАЕ.
Също по този начин взима присъединяване и в мач на дубъла на отбора, като в състава тогава са Оуен Харгрийвс и Уейн Бридж. По-късно е поканен на лагер с първия тим на Сити в Австрия, където тренира под управлението на Роберто Манчини и дружно с най-големите звезди на отбора. Все отново до непрекъснат ангажимент с британския гранд не се стига и през есента на същата година Михайлов подписва контракт с Локомотив (Пловдив).
На “Лаута” нещата не потръгват и след няколко травми в коляното кариерата на Серафим потегля по долните дивизии на родния футбол. Последователно сменя Пирин (Гоце Делчев), Спартак (Пловдив), Оборище и още веднъж Пирин, както и експериментален интервал в италианския Падова, преди да укрепи Евоколеж през 2016 година.
Янко Вълканов (Тунджа Ягода)
Роденият в Стара Загора централен защитник е считан за огромен гений в школата на ЦСКА в края на предишния век. Дебютът му за “червените” е през 1999 година, само че огромната конкуренция не му разрешава да се задържи в отбора и е пратен чартърен в родния Берое, а по-късно и в Нефтохимик. По-късно записва сезон в Марек, преди да подпише със Славия през 2003 година. На “Овча Купел” Вълканов остава три години и записва близо 70 мача за “белите”. Представянето му печели повиквателна за националния тим, като даже отбелязва гол и дава асистенция към Валери Божинов при успеха с 3:0 над Мексико в Хюстън в другарски мач.
През 2006 година започва огромното му странство в тимове от някогашния Съветски съюз. Първата му спирка е Минск, където играе за МТЗ-РИПО. Следва престой в литовския Каунас, преди още веднъж да се завърне в столицата на Беларус за същия отбор. През 2009-а вятърът го отвява още по на изток и играе в Шанхай Шенхуа, където в днешни дни с подвизават играчи като Карлос Тевес, Обафеми Мартинс и Фреди Гуарин. Преминава и през още един китайски отбор - Шенжен.
През 2010 година се завръща в Минск, само че към този момент е част от гранда Динамо. На идващия сезон дебаркира назад в родната Стара Загора, с цел да играе за Берое, само че напълно скоро още веднъж хваща пътя за Изтока. Преминава в казахстанския Акжайк, а по-късно идва и нов интервал в добре познатия Беларус - за отбора на Белшина (Бобруиск). През 2013-а се завръща на родна земя, с цел да порита в Ботев (Гълъбово), преди още веднъж да тръгне за Акжайк в Казахстан. През 2016-а се завръща дефинитивно в родината и още веднъж става част от Ботев (Гълъбово). След това минава в Левски (Карлово), а през тази година е част от Тунджа (Ягода).
Атанас Чипилов (Арда)
Някъде в зората на века роденият в Сандански атакуващ халф е измежду най-големите гении на школата на Левски. След няколко години в юношеските обединения на “сините” 17-годишният Чипилов е притеглен в академията на украинския гранд Динамо (Киев). Там стартира обещаващо в ДЮШ на клуба и записва над 50 мача за втория тим в първите си два сезона. Постепенно обаче губи мястото си в отбора и се завръща на два пъти чартърен в родината - за Ботев и Черноморец.
Престоят в “А” група обаче не е изключително сполучлив и се завръща в Украйна, където остава до 2008 година. След украинския интервал идват времена, в които непрекъснато сменя “А” и “Б” група. Първо краткотрайно рита в Спортист (Своге) във втория ешелон, а през лятото на идната година е пред завръщане в родния Левски, само че не е утвърден от Емил Велев по време на пробите. В последна сметка подписва контракт с Монтана, където отбелязва 10 гола за два сезона.
Следва сезон в Берое, само че скоро се завръща на “Огоста”. През 2013/14 е част от Банско и забива 13 гола в “Б” група, а по-късно сменя поредно Хасково, Пирин, още веднъж Банско, Нефтохимик и за трети път Банско, преди да се причисли към амбициозния план на Арда в Трета лига. От началото на сезона Чипилов има шест гола за водача на Югоизток.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ