След като встъпи в длъжност миналия януари, американският президент Доналд

След като встъпи в служба предишния януари, американският президент Доналд Тръмп изиска от министъра на защитата Джеймс Матис да изготви Доклад за положението на нуклеарните оръжия на страната, който също по този начин да предначертае пътя за тактиката на администрацията на Тръмп в сферата.

Документът ще бъде оповестен скоро и въпреки в него да се приказва за понижаване на нуклеарните оръжия в международен мащаб, той ще даде повече благоприятни условия на Съединени американски щати да употребяват подобен вид оръжие.

В черновата на Доклада се приказва за прибавянето на две нови нуклеарни оръжия към арсенала на Съединени американски щати и понижаване на прага от условия, които са нужни с цел да се употребяват нуклеарни глави.

Макар към момента да не е оповестен, черновата на документа изтече в медийното пространство предходната седмица. По-голямата част от Доклада има за цел да разясни пред света или по-скоро пред Русия и Северна Корея, че всяко решение да се употребява нуклеарно оръжие против Съединени американски щати или техен съдружник, ще докара до сурови контрамерки от страна на Вашингтон.

Това е твърда тактика, която би трябвало да се одобри и от двете партии, защото в действителност попада в главните тактики и политики в областта на нуклеарните оръжия.

Но документът има неприятни страни. В него не се приказва по какъв начин да се приключи цикълът „ действие-противодействие “ сред Русия и Съединени американски щати.

Единственото споменаване на контрола на оръжията за всеобщо унищожени и дипломатическите задължения за понижаване на риска от нуклеарни оръжия са в края на документи и оставят усещането, че са включени просто едвам ги има.

За разлика от предходните такива отчети, в които се споделяше, че посредством надзор върху оръжията може да се реализира стратегическа непоклатимост и подсилят международните правила против потреблението на нуклеарни бомби.

Но откакто очевидно Докладът преглежда контрола върху оръжията най-много като нещо, ограничаващо американската независимост на деяние, то документът в действителност подценява ролята която имат и могат да играят споразуменията с Русия в сферата.

Споразуменията за ограничение на оръжията от 2010 година (по-известно като СТАРТ) е юридически обвързващо, което управлява конкуренцията във въоръжаването, като това е също едно от дребното двустранни съглашения, които към момента са в действие.

Според него, двете страни имат право на не повече от 1,550 нуклеарни глави.

За разлика от него, съглашението за ограничение на ракетите „ земя-въздух “ със междинен обхват на деяние от 1987 година се намира на животоподдържащи системи, защото и двете страни подсказват, че са подготвени всеки миг да се отдръпват от спазването му.

Според Вашингтон, Русия нарушава поетите сделки, от своя страна Москва отхвърля и насочва обвинявания против Съединени американски щати.

Евентуалното нарушение на съглашението за ограничение на ракетите със междинен обхват от страна на Русия дава право на Съединени американски щати също да не съблюдава някои сделки.

Много е евентуално новата тактика на Съединени американски щати да се опита също да наруши някои сделки, оправдавайки се с дейностите на Русия. В

същото време Русия се намира в развой на възобновяване на по-голямата част от нуклеарния боеприпас на Съветския съюз, в това число мобилните междуконтинентални балистични ракети и нов флот от нуклеарни подводници.

Съединени американски щати от своя страна неотдавна започнаха стратегия за модернизацията на своите нуклеарни оръжия, струваща трилиони долари. Всъщност Докладът на Матис най-вероятно ще продължи по същия път и разшири модернизацията и към нуклеарните подводници и самонасочващи се ракети.

Тази извършваща се оръжейна конкуренция подхранва нова рискова наклонност, която заплашва сигурността на Съединени американски щати и Русия по два метода.

Първият метод може да вкара двете страни в цикъла „ действие-противодействие “. Всяка от тях ще показа ново оръжие, а другата ще се опита да показа своя версия, което път води до ново противопоставяне и влизането във конкуренция по въоръжаването.

Например, откакто Съединени американски щати считат, че Русия се пробва да създаде нова ракета „ земя-въздух “, то те ще излязат с отговор – нова междуконтинентална балистична ракета. Подобен развой се следи в интервала от 60-те до 80-те години на 20-ти век.

Втората заплаха в действителност съставлява по-голяма опасност. Тя се отнася до модернизацията на нуклеарния боеприпас. Споразумението сред Роналд Рейгън и Михаил Горбачов от 1987 година, което цели елиминирането на ракетите със междинен обхват, се намира пред нарушение.

Желанието на Русия да сътвори ново потомство такива оръжия, комбинирано с апела от Доклада на Матис за държавно финансиране на нова нуклеарна ракета, можеща да бъде изстреляна от транспортен съд, рискуват да основат същата заплаха, каквато в действителност договорът от 1987 година се пробва да избегне.

Всичко това не намира решение в Доклада за положението на нуклеарните оръжия или най-малко не в неговата чернова. Вътре даже няма апел да възобновяване на контракта за ограничение на нуклеарния боеприпас от 2010 година, който изтича през 2021 година

Появяващите се американо-руски нуклеарни „ взаимоотношения “ повдигат някои комплицирани въпроси, които имат прекомерно малко елементарни решения.

Изминаха седем години от както двете страни подписаха последния контракт за ограничение на нуклеарния боеприпас, след което разговора по тематиката заглъхна. Това е най-дългият сходен хиатус от Кубинската нуклеарна рецесия насам.

---------------------------------------

* Ричърд Бърт e съпредседател на Съвета по отношение на нуклеарните рецесии и някогашен основен договарящ по Договора за ограничение на стратегическо настъпателните оръжия. Джон Оулфтал е шеф на Съвета по отношение на нуклеарните рецесии и някогашен помощник на Националния съвет за сигурност.

Превод: "Фокус ". Текстът е оповестен тук.