След като вицепремиерът Томислав Дончев мъцна, че чиновник от МО

След като вицепремиерът Томислав Дончев мъцна, че " служител от МО " взе участие в раздухването на неуравновесеност и нервност с подправени вести, че ще бъдат отнемани деца, мнозина разпознаха в това мъцване камъче в градинката на лицето Александър Урумов, за който " После " също писа.

За да не се повтаряме, единствено в резюме припомняме главните характеристики - Урумов е началник на пресцентъра в Министерството на защитата, пиар на Българска народна банка по времето на гърмежа на КТБ, претендент за евродепутат от Вътрешна македонска революционна организация, евангелист, неуморен герой против джендъризма и соросоидната опасност, бранител на българското семейство от норвежките торбалани и баби яги. Поуката от вчерашния ни опус бе, че в наши дни " Бързи, смели, сръчни " е игра за възрастни, а с Баба Яга и Торбалан през днешния ден плашат не децата, а техните родители. 

След " разкриването " на Урумов видимо бе мобилизиран запас в отбрана на чиновника. Защитна пледоария във тип на публикация написа най-лиричното перо на българската журналистика Валерия Велева. Самият Урумов се появи по националните малките екрани да изясни, че няма нищо общо с психозите. Държа се доста концентрирано и споделяше извънредно прецизни тези, нищо общо с гневните му филипики във Facebook против развратния Запад и джендъроидите, които дебнат нашите деца. Валерия Велева разказа Урумов като " разгорещен журналист, който пръв разобличи скритите клопки в Истанбулската спогодба ". Това е в действителност поетически метод да кажеш, че Урумов се занимава с нападателна антизападна агитация, съгласно която всички несгоди на България произтичат от развратния Европейски съюз и западнолиберални кръгове, които от своя страна имат за цел да отстранен в международен мащаб понятията " жанр и татковина, семейство и чест " ; стремят се да вкарат безчет полови характерности и обособени кенефи за всеки с неконвенционален джендър; също така " соросоидите ", както е събирателното наименование за тези злодеи, изготвят тактики, посредством които отвличат деца към скандинавските страни и ги трансформират принудително в хомосексуалисти. И желаят да легализират инцеста, педофилията, etc.

Тези пропагандни тези не са напълно лишени от съображение - по целия свят има луди и извратени хора, доста от тях се пробват да институционализират и легализират странностите си, да ги трансфорат в социална норма, или най-малко събитие, с което всички би трябвало да се преценяват. По целия свят има хора, които търсят защо да се обидят и да те упрекнат, че им нарушаваш правата. Културата на рискова политическа уместност също роди извращения като цензура на типичен творби, голям набор от " забранени думи " и наставления по какъв начин тъкмо би трябвало да се държим един с различен. Има опити за кодификация на целия наш по този начин наименуван живот - по кое време имаш право да мъцнеш и да се оригнеш, кои целувки са разрешени и кои терористи не са терористи, а борци за независимост! Животът не може и не трябва да се кодифицира напълно, само че какво оферират урумовците? 

Предлагат ни да повярваме, че Тартюф има същинска религиозна покорност, че не го вълнува материалното и че най-вече от всичко на света обича мирния труд, фамилията и тихото благочестие. 

Ще повярваме, когато Урумов тръгне с пилигримската тояжка и скъсаната торбичка да проповядва същите работи, но за без пари!