След като са вече в рейндж роувъра и се движат

След като са към този момент в обхват роувъра и се движат по Пол¬пис Роуд, Таг се тревожи, че Мерит ще сложи ръка на коля¬ното му. После се тревожи, че няма да го направи. Получава ерекция единствено от мириса на парфюма ѝ и като я слуша по какъв начин рови из чантичката си в тъмното. Той не може да влезе въ¬тре в това си положение, би трябвало да се разтовари с приказки. Поема надълбоко мирис. Притеснява се, че може да има някой негов прочут на вечерята. Как ще му изясни коя е Мерит? „ Най-добрата другарка на бъдещата ми снаха. “ Звучи жалко. И е жалко. Какво ще си кажат хората? Ще си помислят, че... ами, ще си помислят очевидното.
Но след това Таг си напомня една от обичаните си изречения – „ Каквото усещаш, това е действителността “. Ситуацията може да бъде тълкувана по повече от един метод. Таг ще си внуши, че това е излизане за почтено развлечение, и то ще стане та¬кова. Поотпуска се малко.
– За пръв път ли си в Нантъкет? – пита я.
– Не – отвръща тя. – Идвала съм с другари през годи¬ните, до момента в който бях в колежа, и след това като стара, по този начин да се каже.
– Кой беше колежът ти?
– „ Тринити “. В лъскавия Хартфорд.
Той има другари, чиито деца са учили в „ Тринити “, само че не смее да пита Мерит дали познава някого от тях; към този момент и без друго е обезпокоен от това какъв брой млада е тя. Или какъв брой остарял е той.
– Имаш ли братя и сестри? – пита Таг.
– Брат. Женен, с деца и ипотека.
– Къде си отраснала?
– На Лонг Айлънд – отвръща тя. – Комак.
Таг кимва. С Гриър сполучливо са избягвали Лонг Айлънд, въпреки негов клиент да има къща в Ойстър Бей и той да го посещава понякога, а един път, когато момчетата бяха още дребни, прекараха един дъждовен уикенд в Монта¬ук. За Комак в никакъв случай не е чувал.
– Винаги съм си мечтал за щерка – споделя той. – Но Гриър не искаше. Предоволна е с момчетата.
– Гриър е прелестна – отбелязва Мерит.
– Да, нали? Но по този начин или другояче си имаме снаха, Аби. А скоро и Селест.
– Селест е богатство – споделя Мерит. – Срещнах я в тру¬ден миг от живота си. Тя ме избави.
Това самопризнание като че подканва към въпрос, само че към този момент е късно. Пристигнали са. Къщата се оказва величествена – цялата свети от вътрешната страна и е с аспект към крайбрежието, само че от по-драматичен ъгъл спрямо къщата на Таг. На алеята има две непознати коли.
Таг паркира и се усмихва на Мерит. Ще е почтено и за¬бавно.
– Да влизаме ли? – подканва.
Вечерта потегля с лекост. Има десетима клиенти плюс французина от влиятелните лозя „ Дюжак “, плюс един от помощник-готвачите от „ Наутилус “, плюс двама кухненски служащи и двама сервитьори. Таг не познава жива душа. Другите осем вечерящи са една компания. Казват на Таг, че са за пръв път в Нантъкет. Живеят в Тексас.
– Къде в Тексас? – пита Мерит.
Таг се е напрегнал да чуе, че са от Остин, а след това, че са първи другари или бизнес сътрудници на родителите на Аби, семейство Фрийман.
– Сан Антонио – дават отговор те. – Спомнете си Аламо.
Бързо излиза наяве, че Мерит не знае нищо за вино, нито даже и най-основните неща. Няма визия, че сортовете каберне совиньон са от Бордо, а пино ноар и шардоне са от Бургундия. Не знае какво е тероар. Никога не е чувала за пино фран, нито за долината на Лоара. Как може да е инфлу¬енсър на просвета, когато не владее главната терминология на виното? Какво пие, като излиза?
– Коктейли – отвръща тя. – Джин, бърбън, водка, теки¬ла. „ Маргарита “ с прясно изстискан сок ми е обичаното. – Вероятно вижда гримасата му, тъй като прибавя: – Имаше едно заведение в центъра, „ Пърл енд Аш “, където пригот¬вяха доста обичан мой коктейл „ Тийнейджърът Исус “. А и името е върхът.
Таг не може да си показа да пие нещо, наречено „ Тийнейджърът Исус “.
– Ами като ядеш стриди или хайвер? Няма по какъв начин да не пиеш шампанско.
– Просеко – дава отговор тя. – Но единствено в случай че някой ми го на¬трапи. От него получавам главоболие.