Срамът и омразата против Диктатора правят днес силата
След като прочетох изявлението на премиера Бойко Борисов за немското издание “Frankfurter allgemeine zeitung ” със заглавие: „ Политикът, револверът и парите “ ме хвана позор. Аз съм българин, само че се срамя от господин Борисов. Срамувам се и от тези, които го възхваляват даже по-късно позорно изявление. Те споделят „ Браво! “; депутатът Георги Марков даже написа възторжени думи във Facebook.
И аз бих желал да се гордея с българския министър председател, само че думите и държанието му ме карат да се срамя. Затова се оправдавам на немските и другите читатели в чужбина. Аз не мисля като господин Борисов и доста други българи не мислят като него. Но той е министър председател и съставлява България. Още един път се оправдавам пред вас… Простете, не всички сме такива.
Думи на Кирил Димитров, българин, живеещ и работещ във Англия, приключил висшето си обучение в Мюнхен, Германия.
Съществува разбиране „ народен позор “. Например от това, че българин е изровил тялото на Чарли Чаплин от гроба. Или, че българи са предали Васил Левски, а други българи не са създали нищо, с цел да го освободят. Срам е това, че други българи са се скрили и не са подкрепили Ботев и четниците му. Национален позор е и това, че всички народни представители единомислещо са дали своят вот да не се отпусне помощ на Ботевата майка и брачната половинка му…
Късният Борисов ни дава съображение да повдигнем въпроса за срама от изявите му и диктатурата, открита в страната. Защото в случай че той успяваше да прикрие същинските си планове като управленец по време на предходните два кабинета, то третият вид дава обилие от доказателства, че се е трансформирал в деспот. Не от монархически или комунистически вид, а от по-нов, който съществува с помощта на електоралния авторитаризъм. Това е форма на ръководство, при което вземането и налагането на политически решения се прикрива с фиктивни демократични институции – партии, парламент и несъмнено избори. Изборите по този начин са конструирани, че диктаторът постоянно да печели. Технологичните достижения, превръщането на силовите структури и прокуратурата в бухалки и ухажването на чиновническия уред, подсигуряват дълъг живот на диктатора. Борисов плува към този момент 11 години в тази плодотворна среда.
Борисов е деспот а ла Франкенщайн, с тази разлика, че основателите му в никакъв случай не са имали планове „ творбата “ им да е добра и благородна, както се е надявал младият швейцарец в романа на Мери Шели. У Борисов има по нещо от Путин и Лукашенко, от Абдел Азиз Бутефлик в Алжир и Омар ал Башир в Судан. Той е селски шмекер, човек от народа, мачо от фитнеса, сваляч от Фермата, само че и с искания да е управленец в европейска среда. Съчетанието го трансформира в гротеска. Той е чалга, която в Брюксел, Берлин, Москва и Вашингтон би трябвало да мине за „ Тракийска сюита “ на Петко Стайнов. Това, несъмнено няма по какъв начин да стане, само че на него му стига най-малко част от българите да се вършат, че се получава.
Лъжата и друго доказателство. Оказа се, че Борисов не може без да лъже. Всеки ден, по всевъзможен мотив и без мотив. Истинска патология. Разказва някакви нелепици за Мата Хари пред немски вестник и насочва вниманието в избрана посока, знаейки чудесно, че дамата е напълно друга и е… Но той повтаря, натъртва на измисления сюжет, което издава, че лъже.
Борисов употребява неистини, пресиления и заболели мечти, когато споделя за предишното си. Хора, които го познават, се хващат за главата от измислиците му. Защото те не са занимателни като тези на Барон Мюнхаузен или Били Лъжеца.
Борисов е като огромен камък – като го отместиш, изпод изскачат гадни твари, - би го описал Сан Антонио (Фредерик Дар) и би допълнил: Той се оказа несъответствуващ за нещо огромно, само че потребен за нещо гадно…
Борисов си самовнушава, че е популярен, а гадините под камъка припяват: Ти си новият Стамболов!... Колкото по-прост и некултурен е даден деспот, толкоз по-лесно се възприема за талант. И избавител. И мъдрец. И началник. Настоява и другите да имат вяра. В реалност всичко това компактно се приближава до хистеричното разстройство: несъразмерна емоционалност и търсене на внимание, несъразмерна потребност от утвърждение и неуместно привличане, нормално при започване на зрялата възраст. Такива човеци са трагични, въодушевени и склонни към кокетничене. Често са неуместно полово провокативни, изразявайки мощни страсти с импресионистичен жанр и елементарно могат да бъдат повлияни от други, т.е. манипулирани . Характеристиките са на Американската психиатрична асоциация.
Затова ни облъчва от джипката по какъв начин Той строи автомагистрали, Той дава по 50 лв. на възрастните, Той избавя бизнеса, Той дава подтик на стопанската система, Той се бори с комунистите, Той бори корупцията, Той разкрива контрабандата, Той…., Той…
При тирания държавната власт и институциите са под контрола на един човек или на група лица, свързани с общи ползи. Самият деспот нормално съставлява политическа партия. Прибавете репресивни ограничения по отношение на съперниците, преодоляване на медиите и напън върху бизнеса. Всичко това под лозунги за народна власт, независимост на словото и отбрана на гражанските права. Борисов е в ролята на основния деспот, с поддиктатори Делян Пеевски, Ахмед Доган и Иван Гешев (преди него Сотир Цацаров). Ролите от време на време се разменят, съгласно обстановката. Структура, подхождаща повече на Коза ностра.
Диктатурата в България има неограничена власт. Особени привилегии в това отношение употребява основният прокурор. Борисов пък се разпорежда с бюджета и институциите. Чрез парламентарните групи на ГЕРБ и патриотите той владее и законодателната власт. Изплъзва му се само президентът, което го хвърля в огъня на омразата, подклаждан от кукловодите.
На живота обаче не му пука за диктаторските прищявки и щения, чекмеджета и пищови, полови подвизи и идиотски неистини. Неумолимо идва есен, а след нея - зима. Усищането за края сезони всява под паника боязън в душите на сатрапите. Защото знаят какво са правили и какъв брой човешки ориси почернили. Най-уплашен е Борисов. Той усеща като диво животно, че отстрелването му е въпрос на време. Който го държи със фотосите и компроматите, той ще натисне и спуска.
Група учени, сред които Шаун Ларком, Тим Уилямс и други са наблюдавали ориста на 96 диктатори, управлявали от 1945 година до наши дни. 16 от тях към момента са на власт, за 60 краят е бил неприятен и единствено 17 са се разминали със съд и затвор. Напоследък недоволството от сходни режими се ускорява, което значи, че вероятността Борисов да си тръгне „ с положително “ е сведена до най-малко. Колкото й да не му се има вяра, за това най-вече ще „ оказват помощ “ хората от най-близкия му кръг. Ще жертват него, с цел да спасят себе си. Дали инцидентно Гешев е минал в конспиративност? Дали не го готвят за удар?
Борисов можеше да си тръгне цивилизовано през лятото, когато площадите бяха цялостни с протестиращи. Вкопчването във властта със зъби и нокти му подсигурява неприятен край. Вече е зависим и на параноята. Плаща прескъпо на непознати пиари, само че вътрешно се съмнява, дали те не извършват поръчка на авторитетни кръгове и страни. Може би е прав да се съмнява, тъй като от дълго време живее в информативен вакуум. Получава цензурирана информация за живота в страната. Заблуждават го назначени от него шефове на служби, само че подвластни от сътрудниците му в диктаторската компания. Чрез подаваната информация му се внушават избрани решения и той извършва, тъй като е подвластен. Интервюто му във „ Frankfurter allgemeine zeitung “ и публикацията за него във „ Financial Times “ от последните дни потвърждават, че с изключение на ориентировка, губи и разсъдък. Съчинената история с Мата Хари буди позор, страдание и гадност. Протестите може и да не сплотиха всички до дъно, само че срамът и омразата ще го сторят.
Диктаторите си наподобяват по своя напредък, дейности, опустошения и край. Пътят им, даже с шарена маркировка, води до пропастта. Остава неразбираемо единствено, дали ще се моли или ще успее да подписа договорка, с цел да не влезе в пандиза.
Борис Петков
И аз бих желал да се гордея с българския министър председател, само че думите и държанието му ме карат да се срамя. Затова се оправдавам на немските и другите читатели в чужбина. Аз не мисля като господин Борисов и доста други българи не мислят като него. Но той е министър председател и съставлява България. Още един път се оправдавам пред вас… Простете, не всички сме такива.
Думи на Кирил Димитров, българин, живеещ и работещ във Англия, приключил висшето си обучение в Мюнхен, Германия.
Съществува разбиране „ народен позор “. Например от това, че българин е изровил тялото на Чарли Чаплин от гроба. Или, че българи са предали Васил Левски, а други българи не са създали нищо, с цел да го освободят. Срам е това, че други българи са се скрили и не са подкрепили Ботев и четниците му. Национален позор е и това, че всички народни представители единомислещо са дали своят вот да не се отпусне помощ на Ботевата майка и брачната половинка му…
Късният Борисов ни дава съображение да повдигнем въпроса за срама от изявите му и диктатурата, открита в страната. Защото в случай че той успяваше да прикрие същинските си планове като управленец по време на предходните два кабинета, то третият вид дава обилие от доказателства, че се е трансформирал в деспот. Не от монархически или комунистически вид, а от по-нов, който съществува с помощта на електоралния авторитаризъм. Това е форма на ръководство, при което вземането и налагането на политически решения се прикрива с фиктивни демократични институции – партии, парламент и несъмнено избори. Изборите по този начин са конструирани, че диктаторът постоянно да печели. Технологичните достижения, превръщането на силовите структури и прокуратурата в бухалки и ухажването на чиновническия уред, подсигуряват дълъг живот на диктатора. Борисов плува към този момент 11 години в тази плодотворна среда.
Борисов е деспот а ла Франкенщайн, с тази разлика, че основателите му в никакъв случай не са имали планове „ творбата “ им да е добра и благородна, както се е надявал младият швейцарец в романа на Мери Шели. У Борисов има по нещо от Путин и Лукашенко, от Абдел Азиз Бутефлик в Алжир и Омар ал Башир в Судан. Той е селски шмекер, човек от народа, мачо от фитнеса, сваляч от Фермата, само че и с искания да е управленец в европейска среда. Съчетанието го трансформира в гротеска. Той е чалга, която в Брюксел, Берлин, Москва и Вашингтон би трябвало да мине за „ Тракийска сюита “ на Петко Стайнов. Това, несъмнено няма по какъв начин да стане, само че на него му стига най-малко част от българите да се вършат, че се получава.
Лъжата и друго доказателство. Оказа се, че Борисов не може без да лъже. Всеки ден, по всевъзможен мотив и без мотив. Истинска патология. Разказва някакви нелепици за Мата Хари пред немски вестник и насочва вниманието в избрана посока, знаейки чудесно, че дамата е напълно друга и е… Но той повтаря, натъртва на измисления сюжет, което издава, че лъже.
Борисов употребява неистини, пресиления и заболели мечти, когато споделя за предишното си. Хора, които го познават, се хващат за главата от измислиците му. Защото те не са занимателни като тези на Барон Мюнхаузен или Били Лъжеца.
Борисов е като огромен камък – като го отместиш, изпод изскачат гадни твари, - би го описал Сан Антонио (Фредерик Дар) и би допълнил: Той се оказа несъответствуващ за нещо огромно, само че потребен за нещо гадно…
Борисов си самовнушава, че е популярен, а гадините под камъка припяват: Ти си новият Стамболов!... Колкото по-прост и некултурен е даден деспот, толкоз по-лесно се възприема за талант. И избавител. И мъдрец. И началник. Настоява и другите да имат вяра. В реалност всичко това компактно се приближава до хистеричното разстройство: несъразмерна емоционалност и търсене на внимание, несъразмерна потребност от утвърждение и неуместно привличане, нормално при започване на зрялата възраст. Такива човеци са трагични, въодушевени и склонни към кокетничене. Често са неуместно полово провокативни, изразявайки мощни страсти с импресионистичен жанр и елементарно могат да бъдат повлияни от други, т.е. манипулирани . Характеристиките са на Американската психиатрична асоциация.
Затова ни облъчва от джипката по какъв начин Той строи автомагистрали, Той дава по 50 лв. на възрастните, Той избавя бизнеса, Той дава подтик на стопанската система, Той се бори с комунистите, Той бори корупцията, Той разкрива контрабандата, Той…., Той…
При тирания държавната власт и институциите са под контрола на един човек или на група лица, свързани с общи ползи. Самият деспот нормално съставлява политическа партия. Прибавете репресивни ограничения по отношение на съперниците, преодоляване на медиите и напън върху бизнеса. Всичко това под лозунги за народна власт, независимост на словото и отбрана на гражанските права. Борисов е в ролята на основния деспот, с поддиктатори Делян Пеевски, Ахмед Доган и Иван Гешев (преди него Сотир Цацаров). Ролите от време на време се разменят, съгласно обстановката. Структура, подхождаща повече на Коза ностра.
Диктатурата в България има неограничена власт. Особени привилегии в това отношение употребява основният прокурор. Борисов пък се разпорежда с бюджета и институциите. Чрез парламентарните групи на ГЕРБ и патриотите той владее и законодателната власт. Изплъзва му се само президентът, което го хвърля в огъня на омразата, подклаждан от кукловодите.
На живота обаче не му пука за диктаторските прищявки и щения, чекмеджета и пищови, полови подвизи и идиотски неистини. Неумолимо идва есен, а след нея - зима. Усищането за края сезони всява под паника боязън в душите на сатрапите. Защото знаят какво са правили и какъв брой човешки ориси почернили. Най-уплашен е Борисов. Той усеща като диво животно, че отстрелването му е въпрос на време. Който го държи със фотосите и компроматите, той ще натисне и спуска.
Група учени, сред които Шаун Ларком, Тим Уилямс и други са наблюдавали ориста на 96 диктатори, управлявали от 1945 година до наши дни. 16 от тях към момента са на власт, за 60 краят е бил неприятен и единствено 17 са се разминали със съд и затвор. Напоследък недоволството от сходни режими се ускорява, което значи, че вероятността Борисов да си тръгне „ с положително “ е сведена до най-малко. Колкото й да не му се има вяра, за това най-вече ще „ оказват помощ “ хората от най-близкия му кръг. Ще жертват него, с цел да спасят себе си. Дали инцидентно Гешев е минал в конспиративност? Дали не го готвят за удар?
Борисов можеше да си тръгне цивилизовано през лятото, когато площадите бяха цялостни с протестиращи. Вкопчването във властта със зъби и нокти му подсигурява неприятен край. Вече е зависим и на параноята. Плаща прескъпо на непознати пиари, само че вътрешно се съмнява, дали те не извършват поръчка на авторитетни кръгове и страни. Може би е прав да се съмнява, тъй като от дълго време живее в информативен вакуум. Получава цензурирана информация за живота в страната. Заблуждават го назначени от него шефове на служби, само че подвластни от сътрудниците му в диктаторската компания. Чрез подаваната информация му се внушават избрани решения и той извършва, тъй като е подвластен. Интервюто му във „ Frankfurter allgemeine zeitung “ и публикацията за него във „ Financial Times “ от последните дни потвърждават, че с изключение на ориентировка, губи и разсъдък. Съчинената история с Мата Хари буди позор, страдание и гадност. Протестите може и да не сплотиха всички до дъно, само че срамът и омразата ще го сторят.
Диктаторите си наподобяват по своя напредък, дейности, опустошения и край. Пътят им, даже с шарена маркировка, води до пропастта. Остава неразбираемо единствено, дали ще се моли или ще успее да подписа договорка, с цел да не влезе в пандиза.
Борис Петков
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ