Делът на бедните пенсионери остава висок в много области
След като преди няколко седмици анализирахме въздействието на повишението на пенсиите върху структурата на приходите и бедността, през днешния ден се стопираме и върху районния аспект на бедността измежду пенсионерите.
Разглеждаме като небогати пенсионерите, които са самотни или част от домакинство и получават месечна пенсия сред 250 и 300 лв..
При по този начин заложения аршин към началото на септември бедните пенсионери в страната са 704 хиляди души, от общо 2,12 милиона души. Най-много са те в София (66,3 хиляди души), Пловдив (62,3 хиляди души) и Варна (37,3 хиляди, а минимум - в Перник и Габрово (по 11 хиляди души).
Относителните дялове на бедните пенсионери обаче са по-важни за образуването на политики в региона, защото дават ясна визия за дълбочината на проблеми в районите. С максимален дял от на бедните пенсионери е Кърджали - 56% от всички пенсионери, покрай нея са Разград (47%) и Търговище (46%), а в страната като цяло те са 33% от общия брой. Единствено в столицата делът на бедните пенсионери е под 20% .
Не е без значение и събитието, че
бедността измежду пенсионерите е проблем съвсем извънредно на дамите - приблизително за страната те са 77% от всички небогати пенсионери, в три области - Перник, Ямбол и Смолян - делът им е над 80% измежду пенсионерите с месечна пенсия под 300 лв., а само в Кърджали е под 70%. Това отразява минимум две условия - междинната дълготрайност на живота на дамите в България е съвсем 7 години по-дълга от тази на мъжете, което от своя страна значи, че те като цяло са свръхпредставени във възрастовите групи, които получават пенсии. От значение е и събитието, че има разликата в заплатите и продължителността на трудовия живот сред мъжете и дамите, които образуват размера на пенсията.
Броят на бедните пенсионери понижава във всички области. В интервала сред 2016 и 2020 година най-чувствителен спад в броя на пенсионерите с под 300 лв. месечна пенсия се следи в Габрово и в София-град, с по 52%, до момента в който междинният за страната спад е 41%. Единствената област, в която свиването на каузи на бедните пенсионери е сензитивно по-бавно е Кърджали, с едвам 18% в границите на последните пет години. С други думи, интервалът на внезапно усъвършенстване на стандарта на живот в страната и стесняване на бедността не е подминал и пенсионерите, които са измежду най-застрашените групи, наред с ниско образованите и неактивните. Това обаче не значи, че бедността измежду пенсионерите е проблем от предишното, а само, че е омекотен до известна степен.
Областното систематизиране и динамичност на бедните пенсионери за следващ път акцентира потребността от ориентиран и регионално-специфичен метод при дефинирането на обществени политики. Това важи с особена мощ за пенсионерите, при които пазарът на труда и растежът на заплатите в положителните години нямат директно въздействие върху приходите, а единственият източник на усъвършенстване би могло да бъде директното решение за повишението им. От една страна, при разходопокривния пенсионен дирек опцията за бъдещи нараствания на пенсиите е обвързвана с икономическия напредък, заетостта и приходите. От друга страна, даже при удобни бюджетни условия на дневен ред ще продължава да стои алтернативата дали да се усилват изпреварващо ниските пенсии без връзка с осигурителния принос на лицата, или да се започва по-дълбока смяна в системата за обществено подкрепяне, която да усъвършенства насочеността и адекватността на прехвърлянията към групите в максимален риск от бедността и изключването.
* Анализът е оповестен в седмичния бюлетин на ИПИ.
Разглеждаме като небогати пенсионерите, които са самотни или част от домакинство и получават месечна пенсия сред 250 и 300 лв..
При по този начин заложения аршин към началото на септември бедните пенсионери в страната са 704 хиляди души, от общо 2,12 милиона души. Най-много са те в София (66,3 хиляди души), Пловдив (62,3 хиляди души) и Варна (37,3 хиляди, а минимум - в Перник и Габрово (по 11 хиляди души).
Относителните дялове на бедните пенсионери обаче са по-важни за образуването на политики в региона, защото дават ясна визия за дълбочината на проблеми в районите. С максимален дял от на бедните пенсионери е Кърджали - 56% от всички пенсионери, покрай нея са Разград (47%) и Търговище (46%), а в страната като цяло те са 33% от общия брой. Единствено в столицата делът на бедните пенсионери е под 20% .
Не е без значение и събитието, че
бедността измежду пенсионерите е проблем съвсем извънредно на дамите - приблизително за страната те са 77% от всички небогати пенсионери, в три области - Перник, Ямбол и Смолян - делът им е над 80% измежду пенсионерите с месечна пенсия под 300 лв., а само в Кърджали е под 70%. Това отразява минимум две условия - междинната дълготрайност на живота на дамите в България е съвсем 7 години по-дълга от тази на мъжете, което от своя страна значи, че те като цяло са свръхпредставени във възрастовите групи, които получават пенсии. От значение е и събитието, че има разликата в заплатите и продължителността на трудовия живот сред мъжете и дамите, които образуват размера на пенсията.
Броят на бедните пенсионери понижава във всички области. В интервала сред 2016 и 2020 година най-чувствителен спад в броя на пенсионерите с под 300 лв. месечна пенсия се следи в Габрово и в София-град, с по 52%, до момента в който междинният за страната спад е 41%. Единствената област, в която свиването на каузи на бедните пенсионери е сензитивно по-бавно е Кърджали, с едвам 18% в границите на последните пет години. С други думи, интервалът на внезапно усъвършенстване на стандарта на живот в страната и стесняване на бедността не е подминал и пенсионерите, които са измежду най-застрашените групи, наред с ниско образованите и неактивните. Това обаче не значи, че бедността измежду пенсионерите е проблем от предишното, а само, че е омекотен до известна степен.
Областното систематизиране и динамичност на бедните пенсионери за следващ път акцентира потребността от ориентиран и регионално-специфичен метод при дефинирането на обществени политики. Това важи с особена мощ за пенсионерите, при които пазарът на труда и растежът на заплатите в положителните години нямат директно въздействие върху приходите, а единственият източник на усъвършенстване би могло да бъде директното решение за повишението им. От една страна, при разходопокривния пенсионен дирек опцията за бъдещи нараствания на пенсиите е обвързвана с икономическия напредък, заетостта и приходите. От друга страна, даже при удобни бюджетни условия на дневен ред ще продължава да стои алтернативата дали да се усилват изпреварващо ниските пенсии без връзка с осигурителния принос на лицата, или да се започва по-дълбока смяна в системата за обществено подкрепяне, която да усъвършенства насочеността и адекватността на прехвърлянията към групите в максимален риск от бедността и изключването.
* Анализът е оповестен в седмичния бюлетин на ИПИ.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ