Борис Попиванов: Добре ще бъде, ако вотът на недоверие не бъде захлупен от Истанбулската конвенция
След като около Истанбулската спогодба и доста оттатък нейните текстове се сътвориха тежки разделения в българското общество, при такава социална настръхналост, за мен най-малко ратификацията на Конвенцията става безсмислена, става израз напук, израз на водене на борби, на създаване на безусловно непотребни разграничителни линии в обществото. Това сподели в предаването " 12+3 " политологът Борис Попиванов . В коментара си за разногласията па Конвенцията и за идния избор на съмнение към държавното управление той уточни:
Хубаво ще бъде, в случай че този избор успее да повдигне, да освети някои неприятни и отблъскващи механизми, по които се управлява България. И аз се надявам да не бъде „ похлупен “ от Истанбулската спогодба. /… / Не би трябвало да смесваме доста неща, в случай че желаеме да почувстваме действителен публичен резонанс, а не да действаме на правилото „ Всяко знамение за три дни “.
Относно разнобоя сред съдружните сътрудници по проблема с Истанбулската спогодба Попиванов означи:
В последна сметка, забележителна част от своето публично и политическо наличие, Обединените патриоти дължат на своето антитурско говорене, на своето антимакедонско говорене в предишното, в това число и значително на антиромското си говорене. Всички тези тематики са към този момент тематики табу за тях около новата геополитическа обстановка и новите упоритости на премиера Борисов да бъде международник. И въпреки всичко им се постанова да имат тематика, да имат сюжет, който да ги прави сходни на други обединения в Европа.
Анализирайки външнополитическите упоритости на министър-председателя и в подтекста на Българското европредседателство, Борис Попиванов акцентира:
От началото на мандата той в действителност размени външния министър, стреми се да концентрира цялата външна политика на страната в себе си и да се изявява най-вече на интернационалната сцена. Европредседателството, несъмнено, му носи и бонус в това отношение. Сега, както един водач, по този начин и една страна би трябвало да осъзнават своите ограничавания. Много добре ще е за България да реализира резултати там, където може да ги реализира. Според мен, посоката тук са Западните Балкани, където би могло да има някакво осезаемо оживление на процесите на интеграция и на районно съдействие. Толкова доста проблеми на Европейския съюз се струпват в интервала, в който ние играем своята по-централна роля, че упоритостта да ги решаваме всичките може да ни изиграе неприятна смешка.
Изобщо България може да извършва ролята на страна, която търси успокояване и от самото начало упорства за консенсус и за компромисност, а не като водеща мощ в тези връзки и се надявам Борисов да разбере тези ограничавания, които са справедливи.
Цялото изявление слушайте в звуковия файл.
Хубаво ще бъде, в случай че този избор успее да повдигне, да освети някои неприятни и отблъскващи механизми, по които се управлява България. И аз се надявам да не бъде „ похлупен “ от Истанбулската спогодба. /… / Не би трябвало да смесваме доста неща, в случай че желаеме да почувстваме действителен публичен резонанс, а не да действаме на правилото „ Всяко знамение за три дни “.
Относно разнобоя сред съдружните сътрудници по проблема с Истанбулската спогодба Попиванов означи:
В последна сметка, забележителна част от своето публично и политическо наличие, Обединените патриоти дължат на своето антитурско говорене, на своето антимакедонско говорене в предишното, в това число и значително на антиромското си говорене. Всички тези тематики са към този момент тематики табу за тях около новата геополитическа обстановка и новите упоритости на премиера Борисов да бъде международник. И въпреки всичко им се постанова да имат тематика, да имат сюжет, който да ги прави сходни на други обединения в Европа.
Анализирайки външнополитическите упоритости на министър-председателя и в подтекста на Българското европредседателство, Борис Попиванов акцентира:
От началото на мандата той в действителност размени външния министър, стреми се да концентрира цялата външна политика на страната в себе си и да се изявява най-вече на интернационалната сцена. Европредседателството, несъмнено, му носи и бонус в това отношение. Сега, както един водач, по този начин и една страна би трябвало да осъзнават своите ограничавания. Много добре ще е за България да реализира резултати там, където може да ги реализира. Според мен, посоката тук са Западните Балкани, където би могло да има някакво осезаемо оживление на процесите на интеграция и на районно съдействие. Толкова доста проблеми на Европейския съюз се струпват в интервала, в който ние играем своята по-централна роля, че упоритостта да ги решаваме всичките може да ни изиграе неприятна смешка.
Изобщо България може да извършва ролята на страна, която търси успокояване и от самото начало упорства за консенсус и за компромисност, а не като водеща мощ в тези връзки и се надявам Борисов да разбере тези ограничавания, които са справедливи.
Цялото изявление слушайте в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ