След като по време на Седемгодишната война (1756-1763) се запознали

След като по време на Седемгодишната война (1756-1763) се срещнали с пруските егери, основани от Фридрих Велики в началото на ръководството му, някои офицери от съветската войска се замислили за създаването на сходни елементи от „ ловци “, които биха могли да изпълняват необятен набор от задания както на бойното поле, по този начин и по време на поход. Практиката с набиране на доброволци за осъществяване на изключително сложни задания не била нещо ново за съветската войска. Освен това, и бойците били заинтригувани тя да се популяризира, тъй като получавали награди и отпуски при сполучливи интервенции. Сега обаче тези „ ловци “ придобили характерни функционалности в сраженията и работили като непрекъснати отряди, състоящи се от най-точните и издръжливи стрелци.

Първите специални елементи в руската войска – егерите, се появяват във войските под командването на Пьотр Румянцев-Задунайский – предстоящ фелдмаршал и победител на турците. В полковете на негово послушание били образувани обособени военни екипи от егери, които трябвало да се бият в разпръснат строй и да прикриват батальоните от вражески стрелци и кавалеристи.

Егерите на Румянцев получили бойното си кръщение под крепостта Колберг, чиято блокада му била поверена.

На 18 август 1761 година Румянцев подписва заповед с инструкции „ за организацията, въоръжението, оборудването и тактиката “ на два леки батальона, които станали първите съветски егери. Събрали общо 1000 такива „ командоси “, чиито униформи били максимално олекотени, като шпагите били сменени с щикове. Тези, които имали обемисти гренадирски чанти, получили по-малки мускетарски, само че не и някакви специфични оръжия – леките, къси и далекобойни пушки „ щуцер “ и тъмнозелените „ маскировъчни “ униформи много по-късно станали техни атрибути.

Леките батальони били инструктирани да работят настрана от останалите сили, само че по този начин, че да могат да се отдръпват под прикритието на мускетарите. Това изисквало от офицерите на егерите отлични знания за терена и обстановката в театъра на военните дейности, дарба да се балансира и работи в синхрон с леката конница – хусарите, за да извършват предоставените задания, само че без да излагат хората си на несъразмерна заплаха.

В инструкциите за егерските елементи написа: „ Да лежат безшумно и да пазят безмълвие в амбускадите (засадите). Ако видят противник в горите, да го нападат, без значение от неговата мощ “. Инструкцията е написана под усещането от действията на пруските егери и австрийските „ пандури “.

Предупреждението да не се граби локалното население за егерите било по-актуално, в сравнение с за останалите войски. Въпросът бил в това, че по онова време пруските „ волни батальони “ към този момент се били прочули със зверствата си в театъра на военните дейности – те се набирали от военнопленници, дезертьори и други нарушители. Това били първите „ наказателни батальони “ в Европа. Тези батальони, които се сражавали в разпръснати обединения, безчинствали изключително в селата и градовете – даже суровите санкции, постоянно срещани в армията на Фридрих, не помагали доста против тази злина.

Още през септември 1761 година новосформираните батальони били изпратени на първата си бойна задача: егерите трябвало да заемат гората и прогонят врага от град Егерхауз, като улеснят съветските войски да заемат основни височини в непосредствена непосредственост до самата цитадела Колберг. Така тя била компактно обсадена през есента на 1761 година

В доклад си до Санкт-Петербург, Румянцев особено споменава създаването на волните батальони „ сякаш ловци “ и техния успех по време на борбата в Боденхагенската гора на изток от Колберг.

Буквално два дни по-късно леките батальони още веднъж имали специфична мисия – по време на офанзивата против крайбрежните редути на прусаците трябвало да заобикалят позициите на съперника в блатото и да го атакуват от страната на крепостта, откъдето врагът не очаквал нахлуване.

Месец след тази офанзива егерите се споменават сред защитите войски дружно с гренадирите – същинският хайлайф на пехотата от това време.

Още 10 дни по-късно те взели участие във важна интервенция за предотвратяване на доставките на хранителни запаси до крепостта, чието състояние ставало все по-трудно. На 16 декември 1761 година Колберг капитулирал. Докладвайки за битката против корпуса на принц Вюртемберг, Румянцев още веднъж загатва леките батальони, единият от които заел значима позиция и повече от 2 часа я отбранявал срещу превъзхождащите го противников сили. Колберг паднал, за Румянцев акцията приключила триумфално, а и Седемгодишната война скоро завършила.

Но историята на съветските елементи със особено предопределение – „ спецназ “, чиито първи бойци били егерите на Румянцев, занапред започвала.

–