След като плати на пловдивския бизнесмен Георги Гергов 43.2 млн.

...
След като плати на пловдивския бизнесмен Георги Гергов 43.2 млн.
Коментари Харесай

Варненската "Дупка" влиза в кампанията за местните избори

След като заплати на пловдивския предприемач Георги Гергов 43.2 млн. лева за т.нар " Дупка " в центъра на Варна, локалната администрация счита да стартира " изследване за настройките на жителите за ориста " й. За това заяви в специфичен мейл до медиите общинският Пресцентър.
Допитването би трябвало да стартира единствено няколко седмици преди началото на акцията за идните локални избори - в Деня на Варна 15 август.

Според публикуваното през днешния ден известие допитването за

ориста на " Дупката " в центъра на Варна

щяло да се организира в две направления.

Първата предвиждала " изследване на настройките измежду експерти в региона на архитектурата, градоустроустройството, културата, туристическия, хотелиерски, ресторантьорския бизнес и други заинтересувани страни ". После щяло да бъде търсено " необятно публично мнение посредством анкета, формирана на база обработените отзиви на експертите от първия стадий ". След култивиране на резултатите локалната администрация имала желание да разгласи интернационален конкурс за пространството.

До

договорката за така наречен " Дупка "

в центъра на Варна се стигна, откакто на 5 октомври м.г. тя бе утвърдена с гласовете на ГЕРБ и Движение за права и свободи във варненския общински съвет, само че при съпротивата на Българска социалистическа партия, партията в която членува самият Гергов и десни политически обединения. Веднага по-късно - на 10 октомври, без спор и аргументация държавното управление взе решение да обезпечи парите от бюджета, т.е. всички данъкоплатци да платят за скъпия терен на Гергов.

Със сумата от 43.2 млн. лева Община Варна купи 100% от сдружението " Централен повсеместен магазин Варна " на Георги Гергов.

Компанията няма активност,

а главният й актив е точно така наречен " Дупка " на централния бул. " Княз Борис I ".

Сумата от 43.2 млн. лева, (4.5 пъти повече) които бюджетът отпусна се основаваше на хипотезата, че парцелът може да бъде застроен 100% и в него да се построи четириетажна постройка с три равнища подземни гаражи, магазини и офиси. Анализ на " Капитал " обаче сподели, че при изчисленията

разноските за виртуалната постройка са били занижени,

а приходите от пазарната й реализация – повишени.

Сметките бяха направени на база себестойност на строителството 369 евро на кв.м и продажни цени в диапазона от 1470 евро/кв.м за офисите и жилищата до 2290 евро за магазините. Според експерти прогнозните цени на бъдещите площи са много оптимистични, до момента в който нужните вложения за построяването са подценени, което оставя голям марж за хипотетичната инвестиция. Нещо повече, по информация отново на " Капитал " година по-рано е била правена оценка на същото сдружение по различен мотив и заключението на специалистите тогава доста се е различавало от настоящето. Тяхната оценка за 100% от капитала на " ЦУМ Варна " тогава е била 9.4 млн. лева, или

4.5 пъти по-малко.

Община Вана обаче въобще не възнамерява да строи офиси и магазини на терена, което в действителност прави загубата от покупката на " Дупката " стопроцентова.

Според основния проектант на Варна Виктор Бузев теренът би трябвало да се трансформира в площад над под земята паркинг на четири равнища с монумент на братята Кирил и Методий и техните възпитаници. Такъв монумент в града липсвал. " Не става дума за дребен монумент, сподели преди време Бузев. Обсъждал съм концепцията с кмета Иван Портних още преди години и двамата сме на мнение, че това би трябвало да е внушителна скулптурна комбинация, която да скрие грозните здания в близост. "

Сега, очевидно с концепцията да трансформира " Дупката " в детайл от предизборната акция във Варна, локалната администрация счита да разгласява " подробна информация за историята й, изложение на плана по обособените действия, логото на самодейността и две подробни аероснимки на терена ", в специфичен уебсайт, който ще бъде наличен от идната седмица.

Хроника на " Дупката "
През 1986 година тогавашният " Изпълком на Общинския национален съвет " взема решение да построи повсеместен магазин в центъра на Варна. На мястото на няколко от най-кросивите здания с архитектурна стойност в историческия център на града зейва " Дупката ". Тя е благосъстоятелност на компания " Лазур ", основана по така наречен Указ № 56 на комунистическото държавно управление.
С Указа се насърчаваше строго следено от страната частно предприемачество, което трябваше да съживи към този момент полумъртвата по това време социалистическа стопанска система. След измененията през 1989 година планът е замразен на стадий ров. През 1994 година дружно с " Лазур " община Варна учредява акционерно сдружение " Търговски дом ". През 1999 година компанията " Феста холдинг " на Петя Славова приватизира " Лазур " и по този начин става притежател на мажоритарния дял от акциите в " Търговски дом ".
Пет години по-късно – през 2004 година общината, чийто кмет по това време към този момент е злощастният Кирил Йорданов, " пропуща " да внесе 6618 лева при повдигане на капитала на компанията и тка губи 30 хиляди акции.
През 2005 г.- " ЦУМ " АД на Георги Гергов купува първата партида общински акции. След неколкократни повдигания на капитала, които администрацията на злощастния някогашен варненски кмет Кирил Йорданов услужливо " проспива ", контролът върху компанията към този момент е напълно на Гергов.
Междувременно, в продължение на най-малко 10 години бараките, сложени в периферията на дупката бяха отдават чартърен против 140 лева на кв.м. От тях общината получаваше по-малко от 3.50 евро под формата на така наречен " тротоарно право ". Разликата потъваше в неразбираеми схеми на политически лобита, формиращи така наречен " прокметски болшинство " в локалния Общински съвет.
През последните години наследникът на Йорданов Иван Портних няколко пъти разгласи, че се водят договаряния за " откупуването " на Дупката, само че те постоянно завършваха с крах.
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР