Тогава всичко се обърка: Какво се случи след завръщането на Аполо 11
След като първите хора стъпиха на Луната и сполучливо се върнаха на Земята, задачата им не беше напълно завършила. Макар че в този момент това може да наподобява странна концепция, като се има поради това, което знаем за безжизнеността на лунната повърхнина, по това време е имало доста незнайни. След завръщането си екипажът на " Аполо 11 " прекарва 21 дни в карантина, ако се е върнал от нашия сателит, пренасяйки опасни микроорганизми.
През 60-те години на предишния век се появява нова област - " екзобиология ", която учи опциите за микробен живот отвън нашата планета, макар че значително е осмивана като дисциплинираност.
NASA, worried about what the 1969 Apollo 11 mission might bring back from the moon, planned to quarantine the people and instruments that had come into contact with lunar material. A review of archives suggests that those efforts were mostly for show.
— The New York Times (@nytimes)
" В отговор на това екзобиолозите твърдяха, че единствено тяхната област може да смекчи най-сериозните опасности и да употребява най-големите благоприятни условия на новата галактическа епоха ", написа историкът Дагомар Дегрут от университета в Джорджтаун в нова публикация.
" Те подчертаха, че микробният живот може да бъде навсякъде публикуван в цялата Слънчева система. Затова задачите до други светове трябваше да се защищават както от предно замърсяване, което можеше да заплаши откриването на извънземен живот, по този начин и от назад замърсяване , което можеше да заплаши живота - в това число човешкия - на Земята . "
These are the Astronauts of the Apollo 11 after the Moon Landing 1/5
— Inashack (@MoneyGrabbler)
Въпреки че множеството хора смятаха повърхността на Луната за безжизнена, имаше и такива - в това число Карл Сейгън - които смятаха, че е допустимо тъкмо под повърхността към момента да има микробен живот. НАСА, частично, с цел да успокои обществеността, проектира Лунна приемна лаборатория (ЛПЛ), където Нийл Армстронг, Бъз Олдрин и Майкъл Колинс щяха да останат дружно с всички евентуално рискови микроорганизми от Луната, които можеха да опустошат живота на Земята .
Саган, от своя страна, съпоставя опцията микробният живот да си проправи път назад към Земята с " епидемиите от венерически заболявания, които бушуваха в Европа през Средновековието, или с морбили, която взе тежки жертви, когато беше импортирана в Полинезия ".
Всички знаем какво се случи по-късно. И тримата астронавти бяха добре и на планетата не беше освободен извънземен живот, който да заплаши човечеството. Но съгласно новата публикация, в случай че лунните микроорганизми фактически съществуваха, процедурите за попречване на връщането им на Земята евентуално щяха да се провалят.
…. Then I crossed the Mall to the half-renovated and entirely chaotic Museum of Air & Space. But the chaos doesn’t matter because they have the Wright Brothers’ plane - the first plane!! - and Neil Armstrong’s ACTUAL SPACESUIT and, finally, Apollo 11. APOLLO 11. I nearly cried
— sean thomas knox (@thomasknox)
" По всяка възможност микроорганизмите, които изглеждаха най-вероятни да се развият на Луната, щяха да заразят астронавтите, да замърсят галактическите им кораби, да избягат в Тихия океан и да пробият изолацията, тъкмо когато тестванията на растения - и бактерии, явно върнати от Луната - се появиха на първите страници на вестниците в Съединените щати ", написа Дегрут в публикацията.
" Карантинният протокол изглеждаше сполучлив единствено тъй като не беше нужен. "
Имало е доста проблеми с процедурата, разказани от Дегрут. Капсулата, употребена за приземяването на екипажа на " Аполо 11 " в Тихия океан, се изпуска при спускането си, което може да докара до изпускане на микроби в атмосферата. След това, когато кацна в океана, тя беше отворена, с цел да могат те - и всички смъртоносни микроби - да излязат в океана.
" Ако имаше лунни организми, способни да се възпроизвеждат в земния океан, щяхме да бъдем застрашени ", съобщи пред " Ню Йорк Таймс " някогашният чиновник на НАСА по планетарната отбрана Джон Румел.
Астронавтите също можеха да се окажат в заплаха, до момента в който се връщаха от Луната в своя транспортен съд.
" Лунният прахуляк беше на всички места . Тъй като дразнеше кожата и белите дробове, тази нощ двамата астронавти спяха в шлемовете и ръкавиците си. Отстраняването на целия прахуляк очевидно е било невероятно ", написа Дегрут.
" Ако в нея се криеше патоген, тя елементарно щеше да болести астронавтите ".
Buzz Aldrin carrying two experiments to their deployment area during Apollo 11!
През 60-те години на предишния век се появява нова област - " екзобиология ", която учи опциите за микробен живот отвън нашата планета, макар че значително е осмивана като дисциплинираност.
NASA, worried about what the 1969 Apollo 11 mission might bring back from the moon, planned to quarantine the people and instruments that had come into contact with lunar material. A review of archives suggests that those efforts were mostly for show.
— The New York Times (@nytimes)
" В отговор на това екзобиолозите твърдяха, че единствено тяхната област може да смекчи най-сериозните опасности и да употребява най-големите благоприятни условия на новата галактическа епоха ", написа историкът Дагомар Дегрут от университета в Джорджтаун в нова публикация.
" Те подчертаха, че микробният живот може да бъде навсякъде публикуван в цялата Слънчева система. Затова задачите до други светове трябваше да се защищават както от предно замърсяване, което можеше да заплаши откриването на извънземен живот, по този начин и от назад замърсяване , което можеше да заплаши живота - в това число човешкия - на Земята . "
These are the Astronauts of the Apollo 11 after the Moon Landing 1/5
— Inashack (@MoneyGrabbler)
Въпреки че множеството хора смятаха повърхността на Луната за безжизнена, имаше и такива - в това число Карл Сейгън - които смятаха, че е допустимо тъкмо под повърхността към момента да има микробен живот. НАСА, частично, с цел да успокои обществеността, проектира Лунна приемна лаборатория (ЛПЛ), където Нийл Армстронг, Бъз Олдрин и Майкъл Колинс щяха да останат дружно с всички евентуално рискови микроорганизми от Луната, които можеха да опустошат живота на Земята .
Саган, от своя страна, съпоставя опцията микробният живот да си проправи път назад към Земята с " епидемиите от венерически заболявания, които бушуваха в Европа през Средновековието, или с морбили, която взе тежки жертви, когато беше импортирана в Полинезия ".
Всички знаем какво се случи по-късно. И тримата астронавти бяха добре и на планетата не беше освободен извънземен живот, който да заплаши човечеството. Но съгласно новата публикация, в случай че лунните микроорганизми фактически съществуваха, процедурите за попречване на връщането им на Земята евентуално щяха да се провалят.
…. Then I crossed the Mall to the half-renovated and entirely chaotic Museum of Air & Space. But the chaos doesn’t matter because they have the Wright Brothers’ plane - the first plane!! - and Neil Armstrong’s ACTUAL SPACESUIT and, finally, Apollo 11. APOLLO 11. I nearly cried
— sean thomas knox (@thomasknox)
" По всяка възможност микроорганизмите, които изглеждаха най-вероятни да се развият на Луната, щяха да заразят астронавтите, да замърсят галактическите им кораби, да избягат в Тихия океан и да пробият изолацията, тъкмо когато тестванията на растения - и бактерии, явно върнати от Луната - се появиха на първите страници на вестниците в Съединените щати ", написа Дегрут в публикацията.
" Карантинният протокол изглеждаше сполучлив единствено тъй като не беше нужен. "
Имало е доста проблеми с процедурата, разказани от Дегрут. Капсулата, употребена за приземяването на екипажа на " Аполо 11 " в Тихия океан, се изпуска при спускането си, което може да докара до изпускане на микроби в атмосферата. След това, когато кацна в океана, тя беше отворена, с цел да могат те - и всички смъртоносни микроби - да излязат в океана.
" Ако имаше лунни организми, способни да се възпроизвеждат в земния океан, щяхме да бъдем застрашени ", съобщи пред " Ню Йорк Таймс " някогашният чиновник на НАСА по планетарната отбрана Джон Румел.
Астронавтите също можеха да се окажат в заплаха, до момента в който се връщаха от Луната в своя транспортен съд.
" Лунният прахуляк беше на всички места . Тъй като дразнеше кожата и белите дробове, тази нощ двамата астронавти спяха в шлемовете и ръкавиците си. Отстраняването на целия прахуляк очевидно е било невероятно ", написа Дегрут.
" Ако в нея се криеше патоген, тя елементарно щеше да болести астронавтите ".
Buzz Aldrin carrying two experiments to their deployment area during Apollo 11!
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ